www.Voininatangra.org
 
 
 
НАЧАЛО   АКТУАЛНО   ГАЛЕРИЯ   ФОРУМ   ТЪРСЕНЕ
  
   РЕГИСТРАЦИЯ   ВХОД
Саракт

Меню

Галерия

Списък от албуми :: Последно качени :: Последни коментари :: Най-гледани :: Най-високо оценени :: Търсене

Галерия > България - политика 
Обратно към предишната страница Покажи/скрий информацията за снимката Започни слайдшоу ФАЙЛ 11 от 298 Изпрати снимката по email Вижте предния файл Вижте следващия файл
Натиснете,за да видите снимката уголемена
Известни българофоби от близкото минало
Оцени тази снимка   (общ рейтинг : 2 от 5 с 50 гласа)
Боклук
Слаба
Средна
Добра
Отлична
Велика
Детайли за снимката
Заглавие:Gadove.JPG
От албума:България - политика
Добавена от (на фотоапарата за още):Хунор  
Оценка - 50 глас(а):
Ключови думи:
Големина:25 КБ
Качество:447 x 296 пиксели
Отваряна в цял размер:561 пъти
Изпратена по ел.поща:0 пъти

Изпращач Коментар
Хунор
Публикуван на: 6/9/2005 10:54  Обновен на: 6/9/2005 10:54
Регистиран: 12/7/2005
От:
Публикации: 491
 Re: Известни българофоби от близкото минало
Участвали във ограбването на България.

Другарите:
Станко Тодоров, Тодор Живков, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Белчо Белчев, Кирил Зарев, Веселин Никифоров, Георги Атанасов



"“Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие. Те “захраниха” мафиотските “наказателни отряди”, както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с примиера, и напълниха списъците на мъртвите финансисти.
Обаче огромните суми не паднаха от небето. Те са ограбени от държавата ни и спестяванията на гражданите благодарение на добра предварителна работа и организация.
Как стана това?
СОЦИАЛИЗМЪТ ЗАСИЛИ КРАЖБАТА...
С две решения на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет започва банковата “реформа” в страната. Преди тях финансовият капитал у нас се води по закона като “общонародна собственост”.
Първата крачка към голямото разграбване се прави още през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови банки. За тяхна нормативна основа служи новият Правилник на банките. Той прокламира “социалистическата акционерна собственост”. Абсурдна правна форма , каквато няма никъде по света, е удобната дреха, в която се облича, хем разделянето на държавата от банките, хем и възможността за частно участие в тях. Например в “Минералбанк” дялове и акции са разпродадени почти веднага след това.
Замисълът е прост – висшата комунистическа номенклатура да започне да пребарва парите на България, спестяванията на гражданите й и отпусканите от чужбина заеми. Естествено до този грабеж ще бъдат допуснати само тя и нейните подставени лица.
Постановлението от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 г. на Министерския съвет. Така е одобрена “Концепция за приватизация на държавните банки със 100 процента държавно участие”. Наближават големи събития – предизвиканите изкуствено “революции” от върха на БСП и време за губене няма. Затова този път използуваната терминология е откровена почти до бруталност.
Другата “революционна” новост в него е идеята за разпродаване на банките на “трудещите се”, които ще влязат в тях без право на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от почти всички частни банки. Например, при капитал от 1 млрд. лева, набран от хората, само 1 до 5% - но с глас, стигаше за пълен контрол над финансовата институция.
Дни преди историческия 10 ноември 1989 г. се пръква поредното решение – на 25 октомври 1989. То дава право на новоучредените банки да продават до 80 на сто от капитала си. След като основите на “пазарната “ икономика за своите хора бяха положени, дойде и рухването на вече безполезния социализъм.
...И САМИЯТ ТОЙ Я ОСЪЩЕСТВИ
Чрез скроения в двата документа тертип, бившите клонове на БНБ в София и навсякъде по страната трябваше да се преобразуват в самостоятелни банки. От тази крачка започва големият грабеж. Много от новоизлюпените банки раздават на поразия кредити на определените от партията лица.
От онази година – 1987, до март 1991 г. са купени акции от различни лица – фирми, граждани и кооперативи, за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от размера на банковия капитал у нас – без БНБ, ДСК и Булбанк.
За шест години демокрация нито един ред и нито една цифра досега не бяха оповестени публично. Защото “светая светих” на заграбването на разпределителните центрове на парите не беше нищо друго, освен преобразуването на политическата диктаторска власт в много по-здравата и сигурна икономическа власт на богатството.
СТАРТЪТ НА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ
В схемата на ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра.
Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпват в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл.2, ал.2, т.2 на цитираното вече постановление от 19 май 1989 г. Засега никой не е научил внесени ли са наистина парите или не. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара! През 1990 г., в навечерието на монетарната реформа, управляващите се отказаха от провеждането на парична реформа. Тя бе предложена от МВФ. Мотивите за отказа бяха два: тоталитарна мярка и невъзможност да се опази тайната.
Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи, вместо на 360%, на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. Оказа се, че в страната има неотчетена парична маса (банкноти) за повече от 12 млрд. лева. Странно е как БНБ не е знаела колко левчета е напечатала и пуснала в обращение. Няма отговор на въпроса къде бяха тези пари и кой ги изсипа на пазара срещу покупки на валута от спешно отпусканите заеми.
Забравено е и обстоятелството, че раждането на кредитните милионери започна още тогава. Според приетите нормативни документи от началото на 1989 г. до началото на 1991 г., заеми от банките за търговска и стопанска дейност се отпускаха само при гаранция от държавна фирма. Новите предприемачи изтеглиха парите и не платиха. После държавните фирми и банки поеха борчовете им.
Накрая всичко беше замазано с опрощаванията на натрупаните дългове с ред министерски постановления от ред правителства. Капакът върху далаверата похлупи приемането на Закона за обслужване на неуредените до 1990 г. кредити. Той оформи дълга като държавен и го покри с облигации – т.нар. ЗУНК. Днес ги плащаме всички ние като данъкоплатци.
Григор Лилов
http://www.trud.cc/books/bookDetail.asp?id=7169

Донорите на парите
Най-нисшият етаж заемат директорите на държавните фирми. Те получаваха кредити от банките - заменили субсииите при социализма. На входа - при доставката на суровините за производство и на "изхода" - за продажбата на продукцията заставаха "националноотговорните" групировки. Скъпа доставка към завода и евтина покупка от него изсмукваха заемите и ги превръщаха в лоши. Борбата между конкурентните интереси загрубяваше в мафиотски екшън. Чрез кръвта си платиха убитият шеф на русенското пристанище, учитият шеф на летище Варна, убитият директор на троянския фармацевтичен завод и др.
Това е популярната мрежа от донори. Другата бе заета с прякото ограбване от големите структури като научно-техническото разузнаване, външнотърговските фирми, дружествата в чужбина, специалните проекти "Нева", "Монблан" "ПР-477" и пр. За всички тях са отделяни пари от залъка на народа - все "мънита" и то много. Затова "донорите" се подбираха грижливо от средите на бившата номенклатура.
Такъв е Стамен Петров - бившия шеф на "Инко". Той е син на бивш съветник по националната сигурност по времето на социализма. От фирмата на научно-техническото разузнаване бяха отмъкнати над 150 млн. долара. Част от тях преляха във фирмите на мошеника Дилян Дорон - тайния приватизатор на "Биохим". Друга част захраниха членовете на Г-13. Трета се преведе направо в чужбина. Например 1 млн. английски лири отидоха в Лондон за фирма "Теома". Неин диригент е Владимир - синът на Нанка Серкеджиева - бивш шеф на архивите на МВР. майката се прочу с унищожените досиета от тях.
"Бушоните" са еднократни и многократни
Кредитните мултимилионери ги таксуваха като "бушони". Те взимаха заеми от банките и не ги връщаха. Общата сума на тези "лоши" пари днес достига над 400 милиарда лева. Такива са официалните данни. Неофициалните говорят за близо 600 милиарда, измъкнати и невърнати в трезорите.
В тази фауна се срещат всякакви екземпляри -неграмотени люде и рецидивисти, едри представители на номенклатурата и политици. Обаче независимо от ранга им и задигнатите пари, "бушоните" са два типа - за еднократно и за мнократно използване.
Вторите са важните. Те или бягат в бужбина като видни фараони, или получават имунитет. В този списък са депутатите - бивши и настоящи. Ексшефът на парламентарната икономическа комисия Асен Мичковски е кредитен милиардер. Депутатът от Бизнесблока Дончо Димитров е кредитен мултимилионер с повече от 400 млн. лева заеми. Депутатката от същата партия Диляна Димитрова избра неизвестността. Тя е търсена от банките за невърнатите си многомилионни заеми. В същия политически списък е депутатът от същия Бизнесблок Валентин Стоев - бивш финансов директор на фараона Макъл Капустин от "Лайф Чойс". Любопитното е, че преди да отиде там, Стоев е бил вътрешен одитинг на банка. Сигурно и там е "заслужил". Социалистът и шеф на предизборната президентска кампания на червените Ивайло Калфин бе забъркан с дружество "Тракия", пръкнало се от една пирамида. Шефът на масовата приватизация Калин Митрев се "сдуши" с друга национална и международна пирамида - "МЦС", в която участваше и Момяна Гунева - щерка на бившия главен живков прокурор на републиката . И т.н., и т.н.
Сред отговорните бушони за многократна употреба са всичките ни групировки - от Валентин Моллов и Петьо Блъсков през Орион до Красимир Стойчев и Мултигруп. В тях играят най-едрите интереси - "акули", дърпащи конците иззад завесата. В тези структури се препират и губят следите на милиарди и милиарди левове и долари. По правило почти всичките водят родословието си от чужбина. И също там го завършват - където отлежава натрупания капитал.
В най-благата работа не пробива случаен човек. Например във фалирата "Джес еър", завлякла близо 100 млн. долара от банките и летищата, акционери и шефове са дъщери, синове и роднини на комунистическия бос Григор Стоичков, на колегата му Митко Григоров и др. Част от съдружниците са съзвездия от фамилии на бивши външнотърговски ръководители.
В оръжейната "Тератон" шеф е Младен Мутафчийски - роднина на партийния бос Начо Папазов. Шеф на отдел "външнотърговски връзки" бе Искра Вълкова - съпруга на Виктор Вълков. Отговорен счетоводител бе Мария Бързашка - съпругата на екстърговския министър Бързашки. Навремето покойния Илко Ескенази обвини фирмата, че пери мръсни пари. Друг виден покойник - Андрей Луканов поиска парламентарно разследване заради сделки, ограбили държавата.
Илия Павлов е зет на бившия шеф на военното разузнаване ген. Чергиланов. Румен Спасов на "Орион" е син на ген. Мирчо Спасов. Неизвестното за създателя на лагерите у нас е, че бе шеф на ключовия отдел "Задгранични кадри" на ЦК на БКП. Ангел Първанов от "Трон" е зет на несменяемия главен секретар на Министерския съвет по живкова време Иван Шпатов. Атанас Тилев на "Дару груп" е син на висша земеделска номенклатура и бивш преводач от УБО. Стюард Каралян в групата "ТСБ" банк е син на бивш заместник-министър. Кредитната акула Димитър Тадъръков на "Булгарлизинг" е в роднинство с бившия политбюровец Венелин Коцев. На същата кукичка е закачен изкуствения "кръстник" Иво Карамански.
Банкери и политици - обслужващи и обслужвани
Продължим ли още и още, почти до безкрай, ще лъснат имената на истинските кръстници. Правилото е те да са сред бившето ръководство на БКП и спецслужбите, днес дърпащи конците зад кулисите на политическия и икономическия ни живот.
Банкерите са маслото, което смазваше пътя на парите. Дребните шефове на трезори не се броят - те въртят оборота, после пък тях ги върти "месомелачката", ако понаучат повече, отколкото им се полага. Труповете доказват правилото.
За едрите банкери разказахме още в събота. Тук бихме добавили, че сред тях е Константин Димитров - член на Пленарния съвет на БНБ. Той е създавал фирмите на прикритие на спецслужбите чрез "Изотимпекс" в САЩ и Канада. Холдингът му "Омнитекс" въртеше повече пари от нефт и спецтърговия, отколокото хвалещата си с богатствата си "Мултигруп". Част от сметките преминаваха през ПЧБ. Провинциалния й клон в Тетевен по сума на баланса слагаше в джоба си едва ли не всяка наша банка.
По този тертип Балканбанк въртеше парите през русенския си клон. По същия начин най-голямото изсмукване на пари в Стопанска банка ставаше чрез клоновете в Сопот и Пиринския край.
Схемата не е случайна. Така следите се замитаха, а банкерите излизаха от кашата ни лук яли, ни лук мирисали.
Утре: как октоподът на "висшите интереси" прибира парите и застила пътя им с кръв
----------------------------------------------
Картотеките - ковачници на кадри!
Стопи се картотеката на МВР чрез ЕГН-та. В нея целият български народ бе разпределен по рафтовете в три сегмента. Първият е за обикновените хора - кой, къде е работил и на какви длъжности, къде е живял, партийна принадлежност и прочие биографични данни. Третият бе посветен на номенклатурните кадри - т.е. ръководители от различни рангове и звена. Там фигурираха и компроматите. В новите времена акцентът се сложи върху втория сегмент.
Той съдържаше криминалния контигент на страната. От тази документация бе извършен целеви "набор" на борческият елит у нас и на няколкостотин кредитни милионери. Първите перяха пари от престъпен бизнес, а вторите крадяха банките и изпълняваха ролята на предпазни бушони.
Типичен пример е осъденият за грабеж Деян Добрев. Миньорът е пуснат от Сливенския затвор веднага след началото на демокрацията. С благословия свише става едър предприемач. Министри, куп политици от разноцветни бои и сътрудници в президентвото са неговото лоби. Чрез тяхното опекунство се взимат от банките близо 400 милиона лева кредити и развъртват едри спекулативни операции. На финала на последната от тях резултатът се консумира от наша групировка, а "милионерът" е преселен в отвъдното. По сметките на холдинга му са намерени жалките десетина хиляди лева. Един по един са убити неговите убийци, а после и техните убийци.
Друга "звезда" е 66-годишният Иван Миронов. Рецидивистът със средно образование и 6 присъди създава фирмата "Агромодел 2000". Тя върти "бизнес" с работно облекло и още през 1991-1992 отвлича чрез фалшиви документи над 200 млн. лева. Сключените фиктивни сделки са за почти 2 млрд. лева, "финансирани" чрез банките. Когато Миронов изгаря, в далаверата се включва друг бушон - старозагорската операция "Развитие".
После кооперацията "завъртва" захарта. Банкови гаранции за 200 млн. долара за десетина кораба със стока за реекспорт й обещават нашите банки! За финал - част от "натоварените" кораби били претопени за старо желязо преди много години. Накрая дейността се специализира в пирамидите. Наскоро и този "бушон" изгоря - председателят Моню Петков в скандал със завлечен от него клиент извади окото на човека.
Това също е правило - "бушоните" гръмват не покрай големите парични удари, а с дребно кокошкарство или битови престъпления. Защото хем се вадят от играта като вече безполезни, хем добре се замитат следите с "изваждането".
По същата схема изгряват, светят и "естествено" залязват десетки кредитни милионери. В съдбата им се преплитат и трагичното, и смешното. Като при загиналия Николай Попов - ограбил 185 млн. лева само за две години на прехода. Феноменът е, че човекът е неграмотен и умее единствено да се подписва!
Източник:
сп. “Борба”, издание на БНФ, година 51, брой 6, кн.144, ноември 2002.”

http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=1&topic_id=51672

Можете да добавяте още информация, темата си заслужава да се развие!


[ xcGallery powerd by dev.xoops.org ]