Aлбум Тракия и Средногорие |
 |
| ИМЕ НА ФАЙЛА |
+ |
- |
| ДАТА |
+ |
- |
|
|
|---|
Древнобългарска крепост - в каменния зид е използван пласт от олово за връзката между камъните.
|
|
Древнобългарска крепост - в каменния зид е използван пласт от олово за връзката между камъните.
|
|
Слънчевият портал над БузовградПри залез слънце
|
|
Защитен знак - Лаут тепеПодобен символ, този път пред пловдивския музей.
|
|
Долно луково, надгробен камък
|
|
Долно луково, надгробен камък
|
|
МенхирФалос-менхир от района на Сопот
|
|
Разрушеният Сопотски менхирВисококачествена снимка, предоставена от участник от Движението
|
|
Сопотският надписНадписът от Плочата е копиран преди 20 години. Скалната плоча, както и менхира вече ги няма.
Снимката ни е пратена от хора от Движението, неуспешно са търсили тези древнобългарски артефакти.
|
|
Менхирът до Сопот
|
|
Унищоженият менхир до Сопот
|
|
Сопотският Менхир
|
|
МенхирВисок 6 метра, в местността "Куклите" до Сопот. Взривен през 2010г.
Повече информация ТУК
|
|
Мъжки камък, БузовградПо пътеката малко преди слънчевия портал-мегалит над Бузовград
|
|
Мегалитът при БузовградОт това място са разпръснали прaxa на еврейския траколог Александър Фол. Комунистически министър на образованието, в чийто учебници децата някога не бяха учили нищо за траките, камо ли за Одриското царство.
|
|
Поглед през мегалитния порталВ далечината по права линия е язовир "Копринка". С който БКП умишлено потапя град на Одриската държава, наречен днес с гръцкото Севтополис.
|
|
Бузовградският слънчев портал отстраниСледите са от клиновете, с които тракобългарите са обработвали светилищния монолит
|
|
Карта на светилищата до СтароселМного добра карта, която показва повечето от светилищата в района. Пътят покрай Каменица, Остра могила и Марков камък отива до Кози грамади - духовната столица на Одриската държава.
|
|
Оградата от квадри, Четиньовска могила
|
|
Квадрите отблизоЗа строителните възможности на тракобългарите от Одриското царство. Четиньовска могила, Старосел
|
|
Sxd PLovdiski muzej
|
|
DSC_3791-1Керамичният сфинкс от каменно-медната епоха, музей "Неолитни селища", Стара Загора
|
|
Средногорският Караджов камък5.jpg
|
|
Средногорският Караджов камък4.jpg
|
|
Средногорският Караджов камък3.jpg
|
|
Средногорският Караджов камък2.jpg
|
|
Средногорският Караджов камък1Месец февруари тази година дойде с поредното знаменателно откритие в Средна гора. Представлява над 20-метров скален проход, ориентиран изток – запад, върху който е поставен скален блок с приблизителни размери дължина 13 м, широчина 3 м и височина 4 м. По най-груби изчисления масата на поставения камък е над 150 тона!
Мегалитната конструкция е от типа „скален прозорец“, при който скален блок е „заклещен“ в пространството между две вертикални скали. Най-известният представител на този тип мегалити е Караджов камък в Родопите, което ни подтикна да наречем новооткрития обект „Средногорския Караджов камък“, тъй като и мащабът на двата мегалита е съизмерим. Също както при родопския му еквивалент и многобройните средногорски мегалити, новооткритият мегалитен портал е категорично изкуствено творение, просто защото в пространството над него няма скали, от които гигантската „запушалка“ да се отчупи и да падне точно върху скалния проход. Невъзможно е също да се говори и за ерозия.
Ясно е, че съвременната наука няма отговор нито на въпроса как камъни с подобни исполински размери са били премествани в миналото, нито на този за евентуалната им датировка. Дали се касае за непозната технология, за предходни човешки раси със съвсем различни от нашите размери и способности, за комбинация от двете или за нещо различно, това на този етап не може да се каже. Две неща обаче са сигурни – тези обекти съществуват, вълнуват и тревожат умовете на търсещите хора, а в Средна гора техният брой и гъстота са вероятно най-големи в световен мащаб. Това мегалитно богатство е огромен капитал и предимство както за българската наука, така и за държавата ни, стига да има добросъвестни, кадърни и далновидни хора, които да го оползотворят за обща, а не лична облага.
Това е единствено научно-изследователско съобщение, което ще бъде последвано от по-подробна публикация, която ще надгради и обогати с много нови примери изводите от първата статия, посветена на Средногорския прото-долмен и мегалитното богатство на Средна гора.
Мартин Константинов
08.02.2021 г.
|
|
DSC07592-1.jpg
|
|
DSC07594-1.jpg
|
|
DSC07598-1.jpg
|
|
