| Тенгрианство и Саракт: Понятието КУТ в Сказание за Чулман | |||
|
|||
| ПОНЯТИЕТО „КУТ” В „СКАЗАНИЕ ЗА ЧУЛМАН” Сведения за понятието „Кут” срещаме в седма песен на „Сказание за Чулман”, „Песен за потомците на Атай” още в началото в 82-а строфа, озаглавена „За онези, които управлявали след Ат”. Тези сведения за душата Кут не са така подробни и конкретни, каквито срещаме в статиите и студиите за алтайския и якутския шаманизъм, но са достатъчни, за да добием и оформим каква е била представата за него в пред-античните и антични времена за потомците на кана субиги Атай, разглеждайки контекста и подтекста на поднесената ни информация. Още в първата 84-та строфа, с която започва тази информация, ни е представено едно особено родословие. Още първото име Алем веднага ни отпраща към истинското българско название на месец януари – алем, както и към значенията „първи, главен, начален”. Но в случая строфите от песента ни говорят за предаване на познания и способности от баща на син, от Джамъртек на сина си Алем. Алем от своя страна не е кой да е, а е субаг на Курган, едно от българските царства или области. Той е субаг, но не е кана субиги. В този ред на мисли, можем да допуснем, че обучението му в шаманските тайни и практики от баща му Джамъртек е неговата подготовка за кана колобър; (40) Могъщият Алем бил син на Джамъртек и субаг на Курган – бояли се от него враговете Важната личност в случая обаче е самия Джамъртек. Той е първия описан шаман от „Сказание за Чулман” от вида на шаманите, които познаваме описани ни днес и не само - в шеста песен на Сказанието „Песен за Атай”, той е представен и като родоначалник на този вид българско шаманство във времето на кана субиги Атай/Атей. Не страдаме от илюзията, че шаманските практики не са се променяли през епохите, особено в епохите, в които спекулативният ум все повече превзема бита и духовността на българите и особено във времената на сблъсък с елинизма. Джамъртек спечелва битката на бойното поле за Атай, успявайки да неутрализира алпите Шурале и Улят, които искат да унищожат не само Атай, но и българите масгути на баща му Газан Бирул, които въпреки военния си съюз не могат да победят персите (барджийците) поради действията на Улят и Шурале и губят армия след армия и огромно количество жива сила и най-добрите воини. След това продължава с останалите алпи, които имат отрицателно отношение и злосторно поведение към българите. Така Джамъртек въвежда в историята на шаманството онзи клас шамани, които работят изцяло с отрицателните духове и алпи, могат да ги неутрализират, контролират и направляват. Разбира се, това той постига с особената си алхимическа вещина, с която може да приготвя най-различни органични вещества и съединения, с които улавя Шурале и влюбената в него алп бика Улят Сомор. (84) Алем вземал пример от своя баща – схватливия Джамъртек, сина на Газан Бирул... (85) За такива като Джамъртек казват: “На добрия юнак и 7 професии са му малко!”, - как да не му подражаваш! (86) Знаел Джамъртек тайните на много камъни и превръщания – затова подобните нему народът почнал да нарича “джамъртеки”. Според мен, понятието „джамъртек”, освен че е наименование на този вид шамани, е всъщност и първото название и изказ на това, което днес казваме „тенгрияни”, защото според мен, то е в основата на понятието „джим” – тенгриянство и „джимъяр” – тенриянин. Именно от „джамър” – „джимъяр”. Разбира се, това е допускане и предположение, защото нямаме пряко посочено сведение, но целият смисъл и внушение на текста води натам. За Джамъртек трябва да кажем, че той е роден шаман, т.е. шаман призован от Силата, от самия Кут. За Кут като душа, която носи жизнената сила на човека, може да кажем, че тя не само може да роди, т.е. създаде кана субиги, но може да извика живот и създаде неговия духовен спътник в управлението на държавата, кана боила колобъра. Именно това наблюдаваме в случая с Джамъртек. Затова той е личен, а всички останали от неговото поколение, сина му и дъщеря му са шамани по наследие, получили обучение и посвещение от баща си, т.е. силата Кут започва да се дава и препредава поколенчески, изграждайки съставите на колобърското съсловие и това ние го знаем и сме го виждали в днешно време при специфични професии и занаяти, които оформят потомствени гилдии. Разбира се, тук трябва да уточним, че баща на Джамъртек е Газан Бирул, упоменат от Паисий Хилендарски в неговата „История славнобългарска”, стр. 77 (http://www.budnaera.com/201503/1506020926.html?fbclid=IwY2xjawH8-WBleHRuA2FlbQIxMQABHW188XEfIGCYBuwezR05zl2gZMDK_p-1SmE52bCy8cNgupeTGvNot8oWpw_aem_xW6NwoJHX3c7RTGlJDEuPw ; https://www.bulgarnation.com/Скритата%20имперска%20история%20на%20българите-4-7%20век-2017-2.html ; https://slivensega.wordpress.com/2015/07/26/български-цар-е-превзел-персия-според/ ),а Газан Бирул е човешкия син на Умай Бийке. Той е планирано дете, създадено чрез една от многобройните интриги и схеми на отмъщение, правени от Умай и осъществени чрез Тайга (Кортайга), като Газан е роден от Тайга идентично по начин, по който Умай ражда децата на Мар чрез Бозби. Умай отглежда Газан, показва му живота на алпите на небето, земята от небето, космоса, техните летящи кораби, които после Газан ползва, но Газан не проявява, Кута даден му от Умай по начина, по който сина му Джамъртек ще разгърне и ще помогне на баща си и Ат в битката им срещу персите. Така българите ще получат и своите военни колобъри, които ще спрат Константин V Копроним в неговите девет похода за унищожение на България в периода 756 до 775 г от н.е. Трябва да се разбере, че неуспеха на Копроним се дължи именно на българското тенгриянско военно колобърство. Тогава именно се ражда идеята в ромейското военно командване да бъде „счупено медното гумно на българите” или както го знаем: „ да се забие ромфеята в медното гумно на българския аул”. Под това трябва да се разбира, не толкова унищожение на българската държавност, колкото видоизменението й, т.е. унищожението на българското тенгриянство и колобърство, което формира българската тенгриянска държавност в онези времена и прави българската държава непобедима от никой! И както знаем впоследствие, Рим успява в това да унищожи тенгриянството, да наложи християнството и да промени структурата и функционирането на българската държава, да я направи римска и гръцка по своя характер. Когато говорим за познанията на Джамъртек на тайните на много камъни, не бива да забравяме, че това познание идва от баща му Газан Бирул, който бидейки храненик на Умай се запознава с небесните камъни. И докато за способностите на Алем, не се казва много, Сказанието акцентира върху способностите на дъщерята на Чъбък Белек - Аймак, на която Джамъртек се явява пра-пра-пра дядо. Това ясно показва, че духовната сила “кут” се предава и родово, стига да има, кой да я приеме. Защото често се случва, това родово предаване на силата да прекъсне, по една или друга причина. Най-интересното в случая, че тя е представена като един вид аватар на Умай бийке. Нещо, което поставих и като акцент в Наричането за годината Дилом, а именно, че всяка българка е един преобраз на Умай бийке и ако искаме промяна в народността, трябва да поискаме Умай бийке, да даде най-добрия свой образ на българката, т.е. да я промени. (80) Тя била по-прекрасна от всички жени на Земята. Всички, които я описвали, губели чувството за мяра. (81) Нейният лунен лик, излъчващ сияние, бил заобиколен от златисти вълнисти коси. (82) Онези, които срещали добрия поглед на сивите й очи – завинаги изгубвали покой Че Аймак е един човешки аватар на Умай Дилом говори и самото й име Аймак. Аймак сиреч „Ай” – Луна; „Мак” – Вълк. А ние знаем, че един от аватарите на Умай бике е именно Вълчицата и този аватар е пряко свързан със защитата на българите от унищожение. Той работи заедно с аватарността на Субан като Мечок. По-важното, което тук трябва да отбележим е, че Умай бийке има своята аватарност в човешкото поколение на Газан, който реално е неин син. Така тя създава женското съсловие на българското шаманство с една основна задача – опазването и защитата на българската душевност и душа! Своите висши сили и способности, Тя делегира в поколението на Газан, чието име Паисий Хилендарски осмисля като „Асен Велики” и го нарича „първи български цар”. Както разбираме, той е и „първи български колобър” от вида на колобърството, което е достигнало по един или друг начин до нас. Какво се получава на практика? Това вплитане на Умай като Сила в рода на Газан дава възможност тя да пази душевния и духовен свят на българите през целият им живот на земята! Помним, че в евразийското тенгриянство се казва, че тя закриля детето до неговата седемгодишна възраст. При българите обаче не е така. Чрез женското съсловие на тенгриянското колобърство и шаманство, Умай продължава да пази Българите! Първата шаманка е Аймак, Лунната Вълчица или Бялата Вълчица! (87) Аймак била се метнала на Джамъртек: знаела дори как да извади и скрие душата-кут на онези, които се бояли да не изгубят своя кут. Стихът ясно описва вещината, с която българското шаманство работи с душата „кут”, т.е. с най-финната вътрешна същност на човека и показва, че както човека се храни с животинския, с растителния свят, така има и енергийни същности, които се хранят с най-финните съставки на неговата душевност и когато ги изядат, той става нищо повече от биоробот, който те владеят. Затова първостепенната задача на шаманките „бели вълчици” е да опазят душевността на българите. Сами се досещате, че именно това ги прави благородни, това им дава всички онези положителни качества, с които са описани в древните текстове. (88) Нали навсякъде нечистите се стараели да купят или откраднат кута, за да поробят човека и да станат по-силни Междувпрочем, това се е случвало с българите, исторически не един път. Всяка проява на лична, държавна, икономическа и политическа слабост е загуба на Кут. При загуба на Кут, първом го отнася кана субиги. Той бива удушен веднага. На това се дължи и бунта срещу Борис Първи по време на смяната на вярата ни с християнската, защото такъв е тенгриянския закон, а той се съблюдава много строго. По-строго от днешния шериатски закон на исляма! Борис Първи побеждава с помощта на ромейската войска, т.е. извършва предателство два пъти. Друга такава загуба на Кут са събитията през 1018 г. и по-късно през 1396 г. и на 9 септември 1944 г., когато Третото българско царство е ликвидирано. Това е следствие загуба на Кут, но царят вече е мъртъв поради това. Забележете, слугите на Яга се стремят да откупят или откраднат Кута. Това са две действия, като най-честото е първото, купуването на душата. Затова имаме една приказка: "Да продадеш душата си на Дявола". Тя не е случайна, просто е преформулирана през християнството. Днешните ви политици говорят само за пари, кеш-меш. Досещайте се, че те са продали своя и нашия Кут! Какъв закон трябва да приложим спрямо тях? Християнският, да им простим или тенгриянският - да ги убием? От вашето решение зависи вашето бъдеще и това на децата ви! Този стих кореспондира и с иранския митологичен сюжет за борбите, скриването и съхранението на Хварната или Божествената Слава (духовната сила). (89) Духът на човека без душата не се издигал до Небето на Тангра, където Джавъшдар решавал какво да прави с починалите Както се разбира от този текст, идеята на Яга е да ви задържи на Земята като роби, завинаги. Затова той се стреми да открадне Кута, а това е все едно да сложиш птицата в клетка. Тя се стреми да отлети към небето, но се блъска в пръчките на клетката до смърт! Неслучайно съществува древногръцкият мит за Психея и Ерос. Психея, човешката душа е омъжена за "чудовището", нашето физическо тяло, но когато отива да го убие, тя го осветява с лампата и вижда, че това е Ерос - Духът. Така виждаме, как символно-митологично е подчертано триединството на човека: дух, душа и тяло. Триединство, което се съгражда от Афродита, т.е. Умай Бике. Аз ви думах, за да разберете своята бащина вяра, ви трябва много сериозна митологична подготовка (митологична посветеност трябва, не християнство) и затова вашите историци и археолози плещят глупости и изпадат доста често в спекулативно-рационални обяснения. Те няма как да обяснят някои артефакти или нещата, които откриват, защото те са плод на митологично мислене и бит, което отдавна не съществува. Това е един друг свят, една съвсем друга Вселена;))) Не е казано, кой е Джавъшдар. Аз ще ви кажа, че Джавъшдар е алпа Дванш, Кук Куян Дванш - Небесният Заек, Мъдреца. Само мъдрият може да решава съдбата и съдбините на хората. Тук виждаме Куян Джавъшдар именно какъвто го виждаме в Египет като Тот! Великият Тот, чийто духовен център е в заешкия дом! (90) Духът на простите хора, съхранили своя кут, бил издиган от Чокър и неговите братя-алпи. (91) А на духовете на великите хора се разрешавало да се издигат към Небето на Тангра със своите коне. Тези два стиха ясно показват наличността на езотерично духовно познание в Тенгриянството и духовната йерархия, която има при хората. Освен социална, има и духовна йерархия и не всякога високата социална йерархия се припокрива с духовната. Затова и днес често се чува приказката: „Не го гледайте какъв е и как живее, а какъв ще е краят му”. Душата на обикновения човек не може да се издигне към Небето на Тангра сама, затова за нея отговарят алпите и най-вече алпа Чокър Бичин, чиято година Бичин е в календара ни и която можем да наречем и Годината на Възвисяването или Издигането. Но алпа Чокър Чонър Бичин, когато ще изпълнява своите задължения към душите на починалите българи е под формата на Орел, не на Маймуна. И че написаното е верно, можем съвсем лесно да проверим, защото имаме запазена народна приказка по въпроса, която съм цитирал много често „Тримата братя и златната ябълка” https://chitanka.info/text/29388 ; Сцената от Наги сент Миклош https://i.ytimg.com/vi/iQqU3AfIG8E/maxresdefault.jpg Вече сме наясно, че въпросните златни ябълки, които трябва да бъдат пазени са ябълките на младостта на Умай бийке! Към тези ябълки на младостта се стремят днес и слугите на Яга Албасти, защото искат вечно да владеят земният свят чрез златото и парите! Не могат да го владеят вечно, защото умират! Но сте наясно, че душите им остават завинаги в Долния свят, защото са йерархически по-долу от душите на обикновения българин, живял живота си материално скромно и духовно верно. Самата гравитация на златото и силните материалните желания не им позволяват да напуснат Долният свят. Разбира се, пътя на душата с Чокър е придружена със съответните поменателни хранителни дарове, но както сами разбирате, те не са за починалия, той няма нужда за тях, те са за да бъде хранен алпа Чокър в издигането на душата към Небето на Тангра! Затова, те също са били пазени да не бъдат откраднати от гроба! Затова са и оставяни на гроба. Починалият вече няма физическо тяло, макар да има желания да яде и пие, които остават и след смъртта, храната е за алпа Чокър! Нека погледнем и строфа 91.Тя е повече от ясна. Сега вече сме наясно защо знатните личности се погребват заедно с конете и да развенчаем тракологията! Иначе сега тракологията дава някакви обяснения на широката публика, но няма да са точните. Първом, това е чисто български обичай. Великите хора се погребват със своите коне и колесници по една проста причина. Позволено им е с личния им кон душата им да се издигне до къде? До Небето на Тангра! Ха-ха-ха... Знаете, какъв отговор искам да чуя от траколозите! Конят е ездитно животно на воина и героя преживе, но е и ездитно животно за душата му след смъртта, с което той сам стига до Небето на Тангра. На него алпите не му помагат. Защо? Защото е посветен в тайните на отвъдния свят, в познанието на пътищата в отвъдното и най -вече на пътя към Тангра, защото другите пътища, водещи към различните небеса него не го интересуват. Неговата духовна йерархия е такава, че той е равен с алпите и е алп след смъртта си. Тук ясно виждаме кореспонденцията с определени текстове от „Книга на Мъртвите” на древните египтяни. (92) Този Небесен Път можел да бъде много опасен – защото към него можели да проникнат злите и метежни дивове Този Небесен път се Пази от Умай Дилом, т.е. от Умай под формата на змия, като змията е последната защита, понеже е и невидима за алпите. Нейната отрова опитва дори Субан, който Умай ухапва без да знае, че е той и така спира своя син по пътя му към Тангра. Като разбира се, Субан не умира. Алпите не умират, те заспиват. Така Субан заспива непробудно и не стига до Тангра. Този стих кореспондира и с част от египетските представи за пътя на лодката на Ра в подхоризонталието Дуат, която има своята защитна стража и се брани от злия Апоп и другите вредоносни същества. (93) Ако умирал човек, чийто кут е бил скрит, Аймак връщала душата вътре в духа... (94) Харесвало й на Аймак да бъде кам-бика – и не искала да се омъжва; живеела в имението на баща си Чъбък и се занимавала с магия. Задачата на шаманите, на кам-биките, когато човек умира, е много по-сложна от тази на днешните християнски попове. Работата с душата на човека изисква непрекъсната грижа, настояща земна и отвъдна грижа. Подобно нещо имаме при будиските монаси. Камовете и кам-биките виждат душите и когато са в своите физически тела и след тях. Те не губят тази визуалност по никакъв начин, защото тяхното съзбнание е едновременно и тук и там. Затова е обяснимо да не оставят поколение. Тяхната душа е дошла със съвсем друга задача на тази земя. |
| Сваляне за Тенгрианство и Саракт: Понятието КУТ в Сказание за Чулман | ||
 Понятието Кут в Сказание за Чулман.pdf | ||
 Файлово описание:Няма описание на файла. | ||
 122  733.29 KB  application/pdf | Качено: 2.08.2025 | |
|
Материалът е оценен на 0.00 (0 гласа) Оцени материала |
| Назад към раздела | Съдържание |
| Изпращач | Коментар |
|---|