Основни закони на Торе, записани по волята на кан сюбиги Урус-Югур Айдар от тебира Шамс в град Башту (по данни на Кул Гали и Гази-Баба)
(...) 2. Мъжете и жените, уличени в поругаване на Торе, прелюбодеяние, кражба на държавно и обществено имущество, на воински и спънати коне, насилие и разбойничество [грабителско нападение], да бъдат привързвани към сармани (палешници), разсичани на части, а частите окачени на бреза (трепетлика)... 3. Чуждоземеца, хулещ Торе, да бъде привързан към кон и той да бъде пришпорван дотогава, докато хулителят не издъхне, а чуждоземеца, подмамил българин да почита чужди духове, да бъде лишен от нос и уши, набит и изгонен от Държавата... 4. Ако някой владетел или боян (шаман) тайно приемат друга вяра, те се екзекутират. Ако един прост българин приеме друга вяра и го запази в тайна, той се лишава от цялото си имущество, носа и ушите, набива се и се прогонва от рода. Ако кой да е българин открито приеме друга вяра, той се лишава от всички звания, цялото си имущество и престава да бъде член на рода, но не се прогонва и не се наказва като безчестен човек. (...) 6. Юрганите (бюрганите) или кам-бояните (шамани), изгубили силата си и уличени, че мамят хората, да бъдат обесени на дърветата... (...) 8. ... за измяна [на Държавата] се екзекутира не само виновният, но и най-близките му родственици... (...) 10. Каганът кан-сюбиги [императорът], капаганът [или караганът – главата на правителството], багъл-тарханът [или иналът – предводителя на дворянството] и ешергу-багълът, изпълняващ длъжността на иджик [или идик – върховен съдия] се избират на великите кинеши (събори)... Преди великите кинеши нека всички родове се присъединят според желанието си към 4-те велики рода – барънджар [барън], ширак [ширин], кюнглъ-аргън [хонските и сербийски родове] и маджар-есегел – възглавявани от избрани от тях турунг (или туджунг)-абъи [или абъзи]... 11. Броят на багълите и баганъните – участници във великите кинеши – да не превишава 500 и нека всички те... получат званието буляр. ... нека броят на дворцовите буляри бъде ограничен до 30, а броят на вътрешните или палатни буляри – до 12, и нека те носят званието мен-багъли [велики багъли]... (...) 13. ... Синовете на каганите или кан-сюбиги от наложниците не спадат към царския род, а принадлежат на родовете на своите майки... (...) 15. Поданъчното население плаща на хазната данък в размер от 1/20 част от цялото имущество. 16. Канът има право да взема десятък от търговците, 1/10 част от празничните дарове (абар), десятък за съдийството си, данък в размер на 1/20 част от цялото имущество от хората от своя юртлук. (...) 19. ... Кулбийовете (или улугбековете – наместниците на кана) надзирават само събирането от куренчеите на канския дял (ак данга), а куштаните (пълномощниците на капагана) надзирават само събирането от билемчеите на държавния дял (кара данга), при което всички те минават по определените пътища и събират приготвените данга (данъци) на чункасите. Ако данга не са приготвени в посочения срок, тогава те имат правото да се отклоняват от пътя и да събират дължимите данга със сила в присъствието на турунгите (родоначалниците)... (...) 20. Извън пределите на ангъла съдебните тъжби се разглеждат от иджика... (...) 25. Във всеки случай трябва да се внася откуп за невестата, дори ако тя е отвлечена насила... Ако при опита за отвличане на невестата е бил убит похитителят или някой от неговите другари, никой не носи отговорност за това... (...) 30. Редно е преди битка да се извърши молитва към Тангра, Биргюн-Карабаг и Кубар, за да дадат победа... при побитите царски бунчук и полкови билиги... и с принасянето в жертва на хора, коне, овни... Всички се заклеват да се бият храбро за победа... и да умрат от меч в случай на бягство от бойното поле... После бунчука, билигите и всички воини се поръсват с вода от келбира, за да дарят Тангра и Неговите духове на войската силата да победи... След победоносна битка е редно да се извърши благодарствен молебен и жертвоприношения... (...) 32. Воинът, проявил неуважение към своето оръжие, се лишава от него... (...) 33. Воините, пристигнали на сбора не с пълно въоражение, не изпълнили заповед... или побягнали от бойното поле, се екзекутират от военачалника... (...) 35. За плячката... Къщата се счита за плячка на онзи воин, който пръв забие в стената й своето оръжие – копие или друго... 36. Телата на загиналите велики воини на врага не бива да се поставят в земята, тъй като душите им ще останат в нашата земя и ще отмъщават. Техните тела трябва или да се изгарят – тогава те никога няма да се възродят, или да се окачват на дърветата, а от черепите им да се правят чаши, от които се пие – тогава Тангра ще ги възроди вече в нашата земя и ще влее тяхната сила и храброст в мускулите и душите на пиещите... 37. Пленниците не подлежат на убиване... Но ако врагът е извършил престъпление... – то за това могат да бъдат наказани военнопленниците... А ако сред военнопленниците се намират хора от простолюдието, то такива следва да се отделят от останалите и да се побиват на кол или сваряват в котли... Също тъй трябва да се постъпва с разбойническите главатари и разбойничещите воини на врага. 38. ... Убиецът се предава на роднините на убития и те сами решават дали да го убият или да му позволят да откупи живота си. Ако роднините на убития му простят и му разрешат да откупи живота си, то убиецът-мъж го откупва или за 1000 овце, или за 100 камили, или за 300 коне, а жената – за два пъти по-малко количество добитък... Също тъй и за членовредителство... членовредителят или се лишава от същата част на тялото, или я откупва със съгласието на пострадалия... 39. ... Ако някой е умрял от отравяне или урочасване, то с отровителя или урочасващия се разправят като с убийци... Ако отравянето или урочасването не са довели до смърт, виновните трябва да платят ур [данък, откуп, глоба] на пострадалия според неговото положение... Ако урът не се изплаща, то от роднините на виновния се изискват и унищожават средствата за отравяне и урочасване... Ако са били произведени посредством вино, унищожава се лозето, ако... посредством месо, унищожава се добитъка... (...) 41. ... Убийците на свои родители, на най-близки родственици, на владетели и бояни, непростени от роднините на убития, се привързват към напречните греди на портите и се разстрелват със стрели, след което се поставят в сандъци и се спускат на дъното на водите, за да бъде измит от свещената вода грехът на подобни убийства... 42. Юрганите, чуждоземците, безродните роби, самоубийците и онези, които по волята на Тангра, са посочени от Кубар [т.е. убитите от гръмотевица], трябва да се погребват извън гробищата... Телата на ненадейно загиналите юргани трябва да се увесват на дърветата и да се окачват на клоните птичи крила, с които душите им да полетят към небето. За умрелите юргани и за онези, които са посочени от тризъбеца на Кубар, извън гробищата трябва да се направи на дърветата ег-кепе (платформа от дъски) и на този ег-кепе да се постави сандъка с тялото и запас от ядене и пиене... Ако няма дървета, сандъкът се поставя на стълбове... До тях също трябва да се окачват на дърветата и стълбовете крила и изображения на птици... (...) 44. Открадналият възмездява откраднатото в десетократен размер. Ако не е в състояние да възмезди това, платата се взема от най-близките му родственици. 45. Ако един крадец бъде заловен с явни улики за пръв път и се закълне повече да не краде, да бъде взета от него установената плата. Ако крадецът бъде хванат втори път, да се вземе от него установената плата и освен това да бъде лишен от нос, уши и набит... като безчестен човек. Ако крадецът бъде хванат трети път, да се вземе от него установената плата и да му се строшат двата крака. 46. ... Ако е нанесена вреда на търговци или хора от управлението, а виновните са се укрили, то отговорността за престъплението носят багълите и народа от местността, където е извършено престъплението... (...) 48. Ако някой бъде уличен в клевета, нека бъде наказан за престъплението, за което се е опитвал да набеди невинния. (...) 50. Ако умре стопанин, който няма възрастни деца, малолетните му деца и имуществото му се предават на баща му – до тяхното пълнолетие... Ако баща му не е жив, то те се предават на брата на починалия, а жените на починалия стават жени на неговия брат... 51. ... Бременната жена се освобождава от наказанието... Жената, която има деца, при подялбата на имуществото получава не само своя дял, но и дял за децата си... Бащите на децата могат да бъдат различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и се покланят на майка си преди да поздравят баща си... 52. Ако някой чуждоземен владетел не предава на Държавата на българите нейните поданици, добитък и имущество, то канът има правото да го вземе със сила в набег веднага, след като получи отказ за предаването. 53. Ако някой е избягал от Държавата в друга страна, то за това се екзекутират пазачите на онзи участък от границата, през който са избягали престъпниците. 54. Ако някой се опитва да укрие престъпник и престъпление, нека бъде подложен на изтезания: бой, убождане, окачване за реброто, пускане на ръцете и краката в кипяща вода... а сетне да се изиска от него дължимата за престъплението плата... 55. Ако някой се опита да избегне присъденото наказание, той се екзекутира... 56. За клетвените договори... Трябва да се знае, че клетвата, съпроводена с изливането на цялата вода от някакъд съд, означава клетва в своя живот; че... завързването на три кожи или събирането в сноп на стъбла (клонки) означава клетва в живота на цялото семейство и децата...; че... поръсването на нещо означава клетва в поръсеното имущество, което в случай на нарушаване на клетвата ще бъде унищожено по волята на Тангра-Биргюн и Кубар; че... вземането в ръка на шепа пръст означава клетва в благополучието на своята земя; че... убийството на куче означава клетва в живота на целия род, който в случай на нарушаване на клетвата ще бъде унищожен от злите духове... Трябва да се знае също така, че... пикаенето [в такива случаи]... изобразяването на други хора и същества в лош вид... води до урочасване... Кучето, убито и закопано на мястото на бъдещо селище, ще охранява това селище, затова... [...]. 57. Ако договорът, скрепен с клетва пред свидетели, не е бил изпълнен от един от договарящите се, другият има правото да се обърне към съдията и по решението на съда да получи онова, в което се е заклел нарушителят мирно или със сила... (...) 59. За правилата на поведение в обществените събирания... Всички са длъжни да почитат Тангра, духовете и техните звезди, за което се провеждат 7 задължителни обществени сборове... По време на молитвите жените винаги се намират отделно от мъжете... На великите молебени (мен тайре) кам-бояни (шамани) не се допускат... Нека на [празника] Чумар – на север, и на Нардуган – на юг – хоните (воините) се обединяват по 40 [души] в джураши (военни съюзи) и напускат селата и градовете в горските Аудан-Дуло, степните Татърани и планинските Буртаси (места на временно жителство на джурашците), където дават клетва пред Биргюн да отмъстят за смъртта на алпа Нардуган и живеят през есента до военните сборове (през ноември, до Каз омесе) и през зимата до Сюрен (през март) – но не по-малко от 40 дни... Нека в тяхната тюба им се заплаща исканият от тях данък, а ако не им се заплаща, те имат правото да го вземан със сила... Нека това се счита за данък от Ашна на Биргюн за това, че не е запазила съпруга си... Нека хоните-джурашци (хон-турчи) носят маски и одежди на кукери (небесни хора), тъй като те защитават тюбата от злите духове, които могат да отмъстят, ако видят истинското лице... Нека старите воини се уподобяват на вълци и се обличат във вилчи, барсови (тигрови) и мечи кожи и буреки (“вълчи шапки”), а младите – в овчи (кози) и бичи [кожи], и нека старите да учат младите, а младите да се учат от старите, докато младежите получат буреки (одеждите и правата на старите)... По време на есенните (Чумар) [септември-октомври] и зимните (Нардуган) [25 декември] трапези и възлияния – ашняк (на които специално се почитат Биргюн Аудан и Сабан-Джимеш или Аудан), - се забранява на жените да нарушават уединението на мъжете, а на мъжете – уединението на жените. Но неколцина мъже със съгласието и според избора на жените, могат да охраняват отдалеч общността на жените, но при това те трябва или да се преструват на “сестри” и да носят женски имена, или да се преструват на някакви животни... В това време се разрешават бойни схватки и тайни отвеждания на добитък от пасищата с малки сили, но без ненужни кръпопролития, а за смъртта в схватка никой не отговаря... Но всичко това не засяга търговците, животът и стоките на които винаги са неприкосновени... Ако ашнякът се е провеждал през есента, то през зимата, на Нардуган, се прави само еднодневно събиране на данък от джурешците... Да не се обръща внимание на това, че на едно място наричат биргюна Бай-Терек, на друго – Карабаг, на трето – Джам, на четвърто – Къш-Тархан, на пето – Кермес, на шесто – Аудан, на седмо – Мар, на осмо – Ръштау [Рустам], на девето... и на това, че в различните места другите алпове също се наричат различно. Но всички (по време на сборовете) трябва да се молят еднакво... Градските карамати (карамаджи) трябва да бъдат... еднакви и да имат стени от 7 проходи, 3 порти – източна, северна и южна – в съответните проходи, а на мястото на южната порта трябва да бъде съединението на проходите... Около уба (жертвеника) трябва да се издигне висока кула – Истанбулган (Истамбулган) или Искел (“Кула на Свещения Царски Град”)... На стените на караматите... да се изобразяват знаците на Тангра … , на първия алп Биргюн (свастика), на алпа Сабан-Субаш-Мардукан (Нардуган) …, на алпа Кубар ..., седмолъчната звезда – тамгата на Идел...
Зент Бурджан колобър
| 