Последен бой
| Последна битка
на баща ми 23.4.1991 г.
Тежко отекват прашни ботуши,
бели градища димят.
Отеква в скалите конския тропот,
извадени саби блестят.
Напред ни зове наща стара родина,
назад е разруха и смут.
Нашите хора бяха малцина,
но всички се биха до смърт.
С Тангра напред!!! - викаше канът…..
Хазарите бяха безброй…
Сред кървави саби стрелите свистяха….
Това бе последния бой.
Тежко отекват прашни ботуши,
в гробовете смелите спят.
Нагоре към Тангра яздят душите,
с конете по Млечния път.
Атан
|
|
|