indeximage

Неопрощение


НЕОПРОЩЕНИЕ

            Прощавам измяната, родена сред мъчения. Прощавам предателството, предизвикано от страх за съдбата на близки хора. Простено да бъде изтръгнатото насила признание. Простено да бъде на такива предатели. Простено да им бъде заради тяхната слабост. Простено да им бъде заради липсата на достатъчно сила. На такива всички прощаваме, прощавам и аз. На такива и Бог ще прости.

            Не мога да простя предателството, сътворено от разстояния - географски или съсловни. Не прощавам измяната пред страха от загубата на достигнато материално благополучие. Не прощавам на борците за народни правдини, станали недосегаеми за своя народ. Не давам прошка на изменниците, гледащи с надменност жертвите на своята измяна. Те не търсят прошка, затова не ще я получат. На такива и Бог не ще прости.

            Мнозина от нас преминаха неопетнени през десетилетията на битки и безмилостни атаки. Мнозина излязоха несломени от лагери и затвори. Не бяха никак малко издържалите на нечовешки мъки герои. Омърсиха се след това, когато страшното мина. Тогава предадоха и нас. Започнаха да си спомят за годините на съпротива като за лош сън, като за кошмарно преживяване. Няма по-мерзко предателство от тяхното, няма по-долна низост. На такива и Бог не може да даде прошка. Затова нека Той ги накаже. Аз се отказвам да мъстя. Както се отказвам и да простя.

            Бяха част от нашата борба, бяха непреклонни и истински, а днес целите вонят на измама. Бяхме съвсем близо до целта, толкова малко не ни достигаше да я осъществим, а те не издържаха. Те, които не се уплашиха от насочените дула, които не се пречупиха от най-свирепите инквизиции, днес търгуват със съвестта си, побратимяват се с нашите общи инквизитори. Заради тях достойните тънат в мизерия, заради тях не доубихме поваления звяр. Заради тях войната не се увенча с успех. Затова народното проклятие ще падне върху им и никакво опрощение не ще има.

            Бяха част от свещения Идеал, но вече ги няма. Не, не са мъртви, но все едно че са - вече не са същите. Толкова искам да им дам своята прошка, но не мога. Как да ги позная? Остана ли нещо от тях, по което да разбера, че са те? Захвърлиха своето минало, отрекоха своите стари съратници, презряха идеите, в които се бяха клели. Нима това са те? Нима ги има още, за да им простя? Нима може да бъде простено нещо, ако то не съществува? Нима и Бог може да прости на Нищото?

А аз дори не съм Бог.

  

Ангел Грънчаров,

1992 година