indeximage

Българите - потомци на царствените скити и сармати.Д.П. Даскалов,1913 г.


И така, към 10 август 660 г. българите минават стихийно Дунава не в силата на известен договор с византийците да пазят като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други “варвари”, или пък че били принудени да сторят това от нашествието и
напора на хазарите, а те идат с великата историческа задача в качеството си на законни наследници на Балканския полуостров:
Първо – да избавят и отнемат родината на тракийските и македонските си събратя от господстващото гръко-римско малцинство и...
Второ – да пробудят и спасят поддалите се на елинизиране техни едноплеменници – множеството славяни, които с част от българите отдавна съставяли обширната византийска провинция, предимно като мирни, покорни и работливи земеделци и скотовъдци, обаче съвсем
не били сговорни помежду си и клонили вече да изгубят и рода си, и името си, и да станат ромеи, както македонците и тракийците.
Трето – да смажат главата на новата незаконна завоевателка на Балканския полуостров – Византия, и Четвърто – най-важното, в качеството си на царствени представители на славяните, да основат
самостойна българска държава на Балканите, каквато от памтивека имали събратята им – траките, македонците и мизите, и каквато едновременно имали самите българи в южна Русия.