Еньовден в Рахово (Орехово)
| ДВА СТАРИННИ ОБИЧАЯ ОТ СРЕДНИТЕ РОДОПИ
В Бориловия синодик от 1211 г. в главата „Проклятия против бого-милите" четем: „На онези, които на 24-ия ден от месец юни, на рождението на Йоан Кръстител, извършват влъхвувания и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба (разр. А.К.) тайнства се вършат през тази нощ, анатема."
И така, денят 24 юни (Енювден) и обредните действия, свързани с него, са обявени извън законите на християнската черква твърде отдавна. Още по-стар е самият обичай, корените му имат предхристиянски произход, езически. Но празникът
Енювден, както повечето народни обичай, се оказва твърде жилав и устойчив. Той оцелява през столетията до иаши дни.
До преди 25 години Енювден бе ревностно поддържан и в селата от Чепеларско-Хвойненския район. Ето как се извършваха енювденските обреди в село Орехово.
На 23 юни, в навечерието на празника, момите и по-младите жени вият китки от равнец (местните жители наричат равнеца „енювица"), бръшлян, босилек, здравец и орехови листа. Вият се китки както за всеки член на дадено семейство, така и за добитъка и къщата. За да се разпознават, китките се връзват с разноцветни конци. Но енювите китки имат и други отличителни белези. Например, китката за къща се свива в три орехови листа с един ръжен клас в средата, а моми те връзват на своите китки пръстени.
Вечерта срещу Енювден всяка мома и жена занася китките, потопе¬ни в тасче с вода, в двора на една от махленските къщи. (В Орехово енювденските обреди се извършваха по махали). Тази къща трябва да бъде целокупна, т.е. в нея да няма вдовци, вдовици или сираци. Китки те се полагат в дървено корито, в което се изсипва и водата от тасчетата. След това китките се заливат с „мълчана вода". Момичето от къщата, което носи водата в менци, не трябва да приказва от извора до двора. Според обичая и поверието — ако то проговори по пътя, ще изчезне целебната сила на водата.
Китките в коритото след поливането им с „мълчана вода" се завиват с шарена престилка и се оставят да пренощуват под трендафил. Преди повече от тридесет години е съществувало и поверие, че ако през нощта овчар открадне енюви китки и с тях накърми овцете си, те ще станат по-млечни.
Призори на Енювден момите и же¬ните от махалата се събират по дво¬ровете да опяват енювите китки с енювденски песни. Ето и типичните за обичая песни:
"Зора са е зазорила от милнана влашка земя. Не е било милна зора, но е било добър юнак, добър юнак с добро конче. Коня дина, зора вдига с петалине огън всича. Коя е мома рано ранила, рано ранила, двори измела,
1 П. Динеков, К. Куев, Д. Петка-нова, Христоматия по старобългар¬ска литература 1972 г., стр. 309 и 315.
двора измела, китки извила. Овчар е дошъл китки да краде, китки да краде, овце да кърми.2
Преди да започне обрядът с наричането на китките, момите и жени¬те подхващат хорово енювденскня напев:
"Енювата китка, енювата китка мари, честита велита."
След това една (предварително определена) по-възрастна сладкодум-на жена бърка с ръка под престилката, с която са завити енювиге китки, и нарича:
„Която е китка честита-велита, най-напреш да излезе".
За всяка извадена китка жената изрича различни благословии. След всяко наричане момите и жените, познали китките си, ги вземат и ги слагат отново в тасчетата, с които загребват „лековита" водица от коритото.
Когато свърши наричането, жени те се разотиват по домовете си и с водицата, в която са пренощували енювите китки, пръскат всички в къщи за здраве.
Енювден в Орехово се е тачил като свят годишен празник, а ста¬рите жени и сега вярват, че който не „чува" (уважава) празника, ще получи „ен" (белег).
По своята напевност енювденските песни от Орехово са чужди на ритъма и мелодиката на родопската песен, което подчертава тях иата древност, автентичност и самобитност.
Атанас Калинов, село Орехово, сп. "Родопи"
|
|
|