Едва ли
Животът може да е вечен,
но тялото човешко -
не!
На Младост бяхме
Път далечен,
сега - подвити колене.
Ще си отидем
неуспели,
пътеката да извървим -
макар и вече
омъдрели,
каквото бяхме - ще е дим:
упорство, дързост,
идеали,
възторзи, радост, красота…
Ще ровят внуците…
Едва ли
ще зърнат нещо в пепелта.
Иван Коев
