Множество въпроси, свързани с предхристиянската религия на българите все още очакват своите отговори. Един от тях е и въпросът за ролята и значението на култа към Тангра. От десетилетия специалистите спорят по проблема монотеистична или политеистична е била древнобългарската религия. Днес се приема, че бог Тангра (“небе”, небесен бог”) е бил върховното божество на древните българи. Името Тангра срещаме в един надпис на гръцки език, върху мраморна колонка, открита в Мадара . Г. Фехер, а впоследствие и В. Бешевлиев, разчитат надписа, който е силно повреден, и откриват името Тангра. В. Бешевлиев допълва липсващата част, предполагайки, че става дума за жертвоприношение на бог Тангра, извършено от кан Омуртаг. Друг източник е Р. Рьослер, според когото в турски ръкопис се съдържа сведението, че върховният бог на българите е бил Тангри . Поне засега обаче този ръкопис е недостъпен за българските специалисти и достоверността на сведението остава под въпрос. Оттук насетне мненията на изследователите съвпадат само в приемането на факта, че българите са почитали бог Тангра. Дали той е бил единственият бог за тях, какъв е произходът на името му – тюркски или някакъв друг – това все още са спорни въпроси. И. Венедиков пише, че: “... значението на Тангра или Тенгри е ясно, остава несигурно как е произлязло то”. Той припомня “странната прилика” между името “Тангра и шумерската дума “dengir” (“бог”), като отбелязва, че “шумерограмата” dingir се използва и в хетския език . Тюркологът В. Стоянов, анализирайки етимологията на думата Тангра , стига до извода, че “общотюркското обозначение за “бог” и “небе” – “tengri, tangri, tenri, tari..., възлизащо към една първоначална форма *tangri ( бълг. tangra, якут. tangara)... по всяка вероятност няма тюркски произход. Вероятно в случая става дума за по-древна заемка в алтайските езици, доколкото “шумерското” “dengir” означава “звезда”, а божество-демиург с подобно название (Тангароа, Тagaroa) е добре познато в Полинезия” . Съвсем сходно е и становището на руския изследовател Л. Потапов.
В такъв случай, къде бихме могли да търсим корените на теонима Тангра? Очевидно е, че става дума за твърде древно религиозно понятие, чийто произход се губи в дълбините на хилядолетията. В една своя статия, публикувана през 1979 г. във в. “Учителско дело” Й. Вълчев предлага хипотезата, че Тангра е “съкратителен запис на формулата “ТАН-НАК-РА – ВСЕЛЕНА – ЧОВЕК – БОГ”. Като оставим настрана това, че версията за “съкратителния запис” е малко вероятна, предположението съдържа рационален елемент от фонетична гледна точка. Основание за този извод ни дава един палеотопоним с особено звучене – град Танагра в Беотия. На пръв поглед подобен паралел звучи фантастично, но по-задълбоченото изследване на проблема ни води до неочаквани и твърде важни резултати.
Като начало, нека обобщим и анализираме достъпната ни информация за град Танагра. Ще започнем с дословен превод от енциклопедичния речник “Брокхаус и Ефрон”: “Танагра – в древността град в Беотия, лежащ на стръмния ляв бряг на река Асоп, недалеч от Платея и Ороп. Съгласно преданието най-древните жители на Танагра, гефиреите се преселили в Беотия с Кадъм от Финикия, но по-късно били покорени от еолийските беотийци, които ги елинизирали. Жителите на Танагра били известни като добри майстори и търговци. Главен предмет на търговия било виното. Доказателство за търговските традиции на жителите е изображението на Хермес, което се среща върху монетите. Хермес, заедно с Аполон, бил покровител на града. Поради близкото съседство с границата на Атика градът бил неведнъж подложен на нападения и опустошения. Атиняните разрушили стените на Танагра още преди началото на Пелопонеската война. Тъй като в по-нататъшния конфликт Танагра заела неутрална позиция, градът продължил да процъФтява и бил значителен център и по времето на Страбон. Областта Танагра заемала източното крайбрежие на Беотия от границата с Атика до Европа”. За пълнота на информацията ще приведем и статията за “Танагра” от “Большая Советская Энциклопедия “: “Танагра – древногръцки град в Беотия (Средна Гърция). В Танагра били развити земеделието, занаятите, търговията. Разположена на границата с Атика, Танагра нееднократно била подложена на нападения от страна на атиняните, които се стремили да подчинят беотийските градове на влиянието си. В 457 г. пр.н.е. при Танагра атиняните били разбити от съюзника на беотийските градове Спарта. Развалините на Танагра се намират близо до съвременната Гримала. При разкопки на некропола на Танагра е намерено голямо количество високохудожествени теракотени статуетки. Разцветът на производството на статуетки настъпва през 4-3 в. пр.н.е., когато в Танагра под влияние на произведенията на скулптора Праксител и неговата школа се създавали фигурки на девойки, отличаващи се с изяществото на скулпторната работа и оцветяването”. Въпреки своята лаконичност енциклопедиите ни насочват към формулирането на няколко твърде важни въпроса, чиито отговори, според нас, биха могли да ни дадат ключа към загадката за произхода на теонима Тангра. Въпросите са следните: 1. Какъв е произходът на топонима Танагра?; 2. Бил ли е град Танагра култов център? и 3. Какъв е бил етническият състав на населението му?
За да отговорим на първия въпрос е необходимо да разгледаме написаното от античните автори по този повод. Град Танагра е споменат от Херодот и Тукидид , но само мимоходом, като място на важни сражения. Двамата древни историци не дават по-конкретни сведения относно етимологията на името на града. За разлика от тях, Павзаний в своето “Описание на Елада” предлага версията, че градът е наименован така в чест на дъщерята на бога на ветровете Еол, която носела имената Танагра и Грейа . Днес е трудно да преценим степента на достоверност на това сведение, но в известен смисъл то подкрепя тезата, че топонимът Танагра има пряка връзка с античните религиозни култове на Балканите. Възможно ли е имената на град Танагра и на древнобългарския бог Тангра да имат общ произход? Светлозар Попов открива множество топоними в Европа и дори в Африка, които вероятно произлизат от името Тангра: “В Германия откриваме град Тангермюнде, в Белгия – Тонгър, на Британските острови – Тонгланд, в Исландия – град Тингери и езерото Тингвадлаватн, в Швейцария – Мон Тангър. Съществува ли връзка между българския Тангра и името на остготите “грейтуниг”, на германците като цяло – “тунгри”, на иберийците - “тундрутани?”. Откъде ли водят названията си мароканският град Танжер и платото Тингерт в Алжир?” С. Попов поставя важни въпроси, чиито отговори изискват допълнителни проучвания за всеки един от изброените топоними и етноними. На настоящия етап можем да формулираме следната хипотеза: част от древното население на Европа вероятно е изповядвало култа към евразийското небесно божество Тангра. Това население (скити, келти, пеласги, траки, етруски) можем съвсем условно да назовем “праиндоевропейски субстрат”. Възможно е, бог Тангра да е бил съставна част от техния пантеон, но също така е възможно думата Танагра ( Тандра, Тингор и т.н.) да е обозначавала типа небесна (астрална) религия, характерна за този кръг народи, т.е. това, което днес наричаме “тангризъм”. Топонимите, за които пише С. Попов вероятно са реликти от времената, когато в споменатите региони са доминирали именно привържениците на тангризма. В полза на тези предположения говори и фактът, че река в древна Италия е носила името Танагер . Река Танагер тече през областта Лукания, намираща се в най-южната част на Италийския полуостров, регион, където през V – VІІ в. сл. Хр. масово се заселват българи. За връзката между религиите на древното италийско население – етруските и българската предхристиянска религия пише проф. В. Д’Амико. Според него етруският бог Тина е идентичен с Тана, Танри, “пред когото се прекланяха всички алтайски племена” . Едва ли е случаен фактът, че по-късно античната област Лукания е назована с името Калабрия – име, което носи и днес. Това название твърде силно напомня древнобългарската дума за “жрец”- колобър и вероятно отразява, както и хидронимът Танагер, значението на въпросната област като култов център. Вероятно към тази група названия спадат и балканските хидроними Колубера и Колубря. С голяма доказателствена стойност за нашата теза е и селищното име Калаброво,известно по документ от XVII в. и локализирано от Л. Милетич в района на Калофер . Заключението логично ни връща към втория зададен от нас въпрос – бил ли е град Танагра средоточие на интензивен религиозен живот? Отговорът отново намираме у Павзаний: “В Танагра е гробът на Орион и планината Керикий, където според легендата се е родил Хермес... В града има храм на Дионис. Освен него в Танагра има храмове на Темида, Афродита и Аполон. Хермес има в града два храма - единият посветен на Хермес Промах (“Първоборец”), а другият на Хермес Криофор (“Овноносец”). Твърди се, че второто си прозвище Хермес е получил затова, че е спасил града от заразна болест като понесъл на раменете си овен…” Горният пасаж не оставя място за съмнение: град Танагра действително е бил важен религиозен център, чието значение далеч е надхвърляло границите на региона Беотия. Неслучайно Симон Беск–Молар подчертава в своята монография “Танагра” , че градът е бил “доминиран от група храмове”. Разбираме, че Танагра е бил основно средище на култа към Хермес. Наличието на два храма, посветени на този бог и поверието, че Хермес е роден близо до града, имат за нас голямо значение. Според написаното от Херодот, тракийските царе “почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход” . В Тракия се намерени статуетки и монети, представящи Хермес яздещ овен – аналог на Хермес “Овноносец”от Танагра . Освен това, според Б. Динков “Хермес е типичен бог на пеласгите” . В трако-пеласгийския култ към Кабирите на остров Самотраки централно място заема Хермес или Касмилос. Варон отбелязва, че “Касмилос тук се наричал някакъв служител на Великите богове в самотракийските мистерии” . При етруските срещаме особен вид жреци, наречени “кадмили”. По всяка вероятност те са играели ролята на Хермес в мистериите, посветени на Великите богове. До каква степен Танагра е бил свързан с култа към Хермес личи и от монетите, сечени в града. На една от тях е изобразен Хермес Крифорос, както на реверса, така и на аверса, а на друга има изображение на жезъла на Хермес – кадуцея . В този контекст можем да потърсим обяснение на сведението, което дава арабският историк и географ Ал-Масуди. Той извежда произхода на българите от Ахнух (Енох), наречен още Хермес и Меркурий . Вероятно в случая става дума по-скоро за древнобългарската религия, важен елемент от която е бил култът към Хермес.
Що се отнася до култа към Дионис, съществуват множество данни, че той е бил широко разпространен сред древните българи . Така например ритоните, които са съхранени в находки от Тракия, Скития, Персия, Средна Азия, Източна и Централна Европа, могат пряко да бъдет свързани с ритуалните действия на Дионисиевия култ.
Към този култ можем да причислим и изображенията на овен върху сребърно блюдо от Малая Перешчепина. Златният жезъл от същата находка К. Костова разглежда като аналог на Дионисиевия жезъл – тирса. Върху кана № 7 от златното съкровище от Наг Сент Миклош са изобразени Дионисиеви сцени – виночерпецът на Зевс Ганимед в ноктите на орел, както и Ардвисура Анахита в ноктите на орел с клонки в ръце – символ на вечно обновяващата се природа и плодородието. В Средна Азия Анахита е била отъждествявана с Ариадна. Дионисиевата тематика вероятно е застъпена и върху плочките от диадемата на Преславското златно съкровище. На една от тях е изобразен Дионис върху колесница, теглена от грифони. Този списък може да бъде продължен, но изводът, който се налага е, че бакхическият култ е бил съществена част от древнобългарската религия.
Нека се спрем накратко и върху производството, с което град Танагра е прочут – теракотените статуетки. Ето какво пише Богомил Нонев за “онзи зебележителен керамичен център, близо до Атина – Танагра”: “За танагрийските момичета, грациозни, вълнуващи, с подчертана нежност в поведението и в същото време сдържана съсредоточеност, Иля Еренбург пишеше и се възхищаваше. И именно защото това са хубави многоекземплярни творби, те са възпитавали и висок вкус особено през елинистическата епоха, създавали са общото равнище на художествената култура, очертавали са естетическите граници на едно време” .Трябва да подчертаем, че Танагра не е просто център на занаятчийството, а място, откъдето е налаган определен художествен стил в целия регион. Голяма част от въпросните статуетки имат култов характер, което логично ни води към въпроса: случайно ли е, че именно град Танагра и областта Беотия са основните производители на тези статуетки? Възможно ли е те да са били изработвани, за да се даряват или продават на многобройните поклонници, посещаващи свещените места в града и околностите му? Според нас това е твърде вероятно.
Така стигаме до третия и може би най-важен въпрос: какъв е бил етническият облик на град Танагра? Ако се доверим на преданието, неговите най-древни жители - гефиреите се преселват от Финикия заедно с Кадъм. Името на този древен герой силно напомня названието на жреците на бог Хермес – кадмилите. Херодот ни дава следното сведение: ”Финикийците, които дошли в Елада (Беотия) с Кадъм ( сред тях били и гефиреите) се заселили в тази земя и донесли на елините много и различни знания, между които и писменост, по-рано, както ми се струва, неизвестна на елините... По това време от елинските племена техни съседи в повечето области били йонийците. Те приели от финикийците писмеността, изменили по своему формата на буквите и ги назовали финикийски (което било напълно справедливо, тъй като финикийците ги били донесли в Елада)” . Фотий през ІХ в. дава друга интерпретация на названието “финикийско писмо”. Самото название “финикийско писмо” според него е обусловено (по твърдение на критяните) не от факта, че било изобретено от финикийците, а от това, че за него са употребявали като материал листа от финикови палми: “Финикийски букви. Лидийците и йонийците ги извеждат от финикиеца Агенор. На тях възразяват критяните, казвайки, че названието произхожда от писането върху палмови листа” . Същевременно в една схолия към Дионисий Тракс се твърди, че пеласгите са предали на финикийците буквите след Девкалионовия потоп, а те са ги дали на гърците. Диодор Сицилийски говори за “пеласгийски писмени знаци”, с които Лин написал делата на Дионис. Такива знаци използвали също Орфей и Пронапид – учител на Омир. Тези данни ни водят към заключението, че коренното население на областта Беотия и град Танагра в частност е било трако-пеласгийско .
Напоследък неколцина наши изследователи (Й. Табов, С. Попов, В. Цонев и др.) аргументирано защитават тезата за генетична връзка между древните българи и пеласгите. Към техните аргументи можем да прибавим и фактите, свързани с религиозните вярвания на тракопеласгийското население на Балканите. Нека отбележим още няколко интересни детайла, които разкриват нови аспекти на търсенията в тази насока и според нас подсилват тезата за трако-българския етнорелигиозен континюитет. Според написаното от Ксенофонт траките са изпълнявали военен танц, наречен “колабрисмос”, съпровождан от съответна песен – “колаброс” . Б. Антонова характеризира танца “колабрисмос” със следните думи: “Съдбата на воина има вечен спътник – сянката на смъртта. Но в религиозните представи на траките тя не стои като проблем. Гетският ритуал е съществена част за изясняването на вярата, а танцът (според съществуващите сведения) се реализира в обреди у бесите и одрисите. Военният танц – колабрисмос е молитва, която привежда в готовност бойците.” Тук е налице не само чисто фонетично, но и семантично и функционално съответствие между думата колаброс и древнобългарската дума за “свещенослужител”, “жрец” – колобър. Колобрите са съвместявали жреческите с военните функции – т.е. били са част от военноадминистративната структура на българската държава. Тракийската дума вероятно обозначава едно от задълженията на колобрите – да изпълняват специален екстатичен танц, с който да подготвят воините за предстоящата битка. Може би самото название колобър произлиза от името на танца колабрисмос. В тази връзка ще посочим още един фонетичен паралел. Латинската дума coluber означава “малка змия”. Съществува и прилагателното colubrinus – “змийски, хитър, лукавТози факт отново ни изправя пред въпроса за сходството между древните религии на етруските, траките, пеласгите и българите. Ще припомним, че змията като свещен символ играе съществена роля в древнобългарската религия . Змии са изобразявани заедно с жреци-колобри, както е в случая с Шуменската плочка, където змиите сякаш взимат участие в танца на колобъра. Кадуцеят на Хермес обикновено представлява пръчка с увити около нея две змии. Д. Овчаров обобщава функциите на змията и нейната разновидност – змея в предхристиянските култове по следния начин: “... крепител на света, олицетворение на положителните страни на водата, земята и огъня, посредник в социалните взаимоотношения, въплъщение на човешката същност (душа), символ на мъдростта и плодородието и пазител на здравето”. Именно ритуалният танц на колобрите-кадмили, посветен на свещените змии, представлява живата връзка на тангризма с трако-пеласгийската религия.
В заключение, нека се спрем и на два сакрални древнобългарски топоса - Плиска и Мадара. При Южната порта на старата българска столица е открит огромен релеф на Тракийския конник. Подобен релеф, също в естествена големина, е открит и край Източната порта на Плиска. Според археолога Ат. Милчев, върху релефа “няма следи от хоросан, което показва, че не е използван вторично като сполия” . Mилчев заключава: “Ясно е, че тези два релефа трябва да се свържат заедно, а не да се разглеждат отделно” Според нас тези релефи са яркото доказателство, че в старата българска столица Плиска, култът към Тракийския конник – Херос – Тангра е заемал водещо място. Към подобни изводи навеждат и резултатите от последните разкопки в местността Бабанов, под скалите на Мадара . Там е разкрито тракийско светилище и са намерени множество оброчни плочки с изображението на Тракийския конник. Тези находки за пореден път потвърждават правотата на учени като Д. П. Димитров и Д. Крънджалов, които още преди десетилетия изказаха становището, че Мадарският скален релеф е посветен на Тракийския бог-конник. Дълги години това становище беше грубо пренебрегвано, но днес, в светлината на множеството новооткрити данни и факти можем с увереност да защитаваме тезата за трако-българското религиозно и етническо тъждество.
Град Танагра фокусира същината на древната небесна религия, изповядвана от кръга народи, свързани с трако-пеласгите. Името му е свързано с тангризма, който е религия, съвсем различна от тюркските вярвания и шаманизма, характерен за сибирските народности. Ключът за разбирането на тангризма като система са култовете към Хермес и Дионис, присъщи на автохтонното балканско население. Българите като преки потомци на трако-пеласгите, съхраняват и доразвиват палеобалканските религиозни традиции. Вярата в бога-конник съчетава в себе си елементи от ранен монотеизъм и по-късна персонификация на небесно-слънчевото божество Тангра в образа на владетеля-родоначалник. Така получава обяснение и загадката, свързана с шумерската дума dingir – “бог”. Тя е белег за културната общност на народите, населявали в прадревни времена региона на Причерноморието – шумери, кимери и трако-пеласги.

Ами това е. Александър Мошев със сигурност е евреин. Но какво да направи Българският Саракт в случая? Да го отмине мимоходом, да си затвори очите или да го заплюе, при положение, че добре е разработил нещата и присърце, а българите дори не се замислят върху въпроса.
А Мошев е съзрял връзката която сме създали, кукичката, на която сме закачили апетитна стръв и се е закачил за нея. Ние колко пъти говорихме, в противовес на Павел Серафимов, (който е уж българин) за връзката между Тангра и Танагра, но вместо това, получихме от тракизиращите ристиени, нищо повече от това, че " никъде на Балканите не се срещат топоними Тангра, Тангърчо..." и т.н. присмехулици и ядни констатации, но в никакъв случай опити за задълбаване в тази посока. Но така са платените хора. В случая със Серафимов става въпрос или за платен човек или за мрачен ристиенски фундаментализъм, съчетан с дълбоко невежество.
И аз какво да направя - благодарих на Мошев, лично. Аз съм длъжен да го направя. Въпреки, че аз този въпрос съм го разглеждал, събрал съм купчина материали по въпроса, но сега не разполагам с физическо време да направя енциклопедичното " Прозвището Тангра по света и у нас".
И вместо творческият устрем на българите към самите себе си, да напраяви тази енциклопедия, де се казва, (аз ще предоставя събраното като материали), от въглените си взе и накладе огън Александър Мошев. В което няма нищо лошо. Те въглените са за това

Добре си направил. Такъв материал без проблем можем да разработим, всички тези неща отдавна ги знаем и говорим. Но целокупната научна общност игнорира тотално и безобразно богатствата и истините, натрупани на нашия сайт. Един от тях, Мошев, постъпи достойно и се опитва да измие очите на цялата им гилдия. Надявам се да няма задни мисли и цели, но дори и тъй да е, поздравленията си ги заслужи за смелостта да каже една толкова проста и очевидна и така неудобна Истина. Българският Саракт очаква и други учени да проявят тази доблест, но към тези, които крият и отричат истината за българите лично аз ще настоявам за най-тежките възможни наказания.

Да вземем да поздравим Мошев за цялостната му работа с ...

Коловрисм - воински танц от Тракия

Да допълним някои моменти в студията, които могат да предизвикат въпроси и неясноти.

ВРЪЗКАТА ТАНГРА - ХЕРМЕС

( Из "Джагфар Тарихи")

Айяр Бурджански направил свой съуправител сина на Тарвил - Кермес, наречен
в чест на алпа Кермес - посланика на Тангра. След една от битките с арабите,
Айяр бил поразен от паралич и вместо него царувал верният му Кермес. Той
толкова обичал Айяр, че влязъл в шатрата при него в момента на неговата
смърт. Когато излязъл със съобщението за смъртта на Айяр, бюрганите заявили,
че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава
предали царството на сина му Сувар [Севар]. Това се случило в годината на
заека - 727 г…


ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ГРАД ТАНАГРА (направил съм си труда да ги събера)

Страбон, География – кн. 9 – 2
Втора глава

5 След това беотите си съдействали с Пентилос67 и следовниците му в огранизирането на еолийското заселничество, като изпратили с него повечето от хората си и то също било наречено беотийско заселничество. След много време страната била напълно опустошена от Персийската война, разиграла се край Платеи. След това се възстановили до такава степен, че тиванците, след като победили лакедемоните в две сражения, заявили претенции за господство над всички елини. Но Епаминонд паднал в битката и надеждите им пропаднали. Все пак, тръгнали на война в полза на елините срещу фокидците, които ограбили общия им храм. А след като претърпели загуба от тази война, както и от македоните, когато те нападнали елините68, те загубили своя град69, който бил сринат до основи от същите тях и след това си го получили обратно, след като бил възстановен70. Оттогава насетне тиванците западали все повече до наше време и днешната Тива не е съхранила облик дори на прилично село. А същото е вярно и за другите беотийски градове, освен Танагра и Теспии, които, в сравнение с Тива, са съхранени добре.

След това се стига до голям пристан, наречен Батюс71; след това е Авлида, скалиста местност и село на танагреите.

10 Близо до Оропос има едно място, наречено Грая, както и храмът на Амфиарай и паметникът на еретриеца Нарцис, наречен „На Сигел”76, защото хората минават покрай него в мълчание77. Според някои Грая е същото като Танагра. Територията на Поймандрия е същата като танагрийската78; а танагреите са наричани и гефиреи. Храмът на Амфиарай е прехвърлен тук съгласно оракул от тиванската Кнопия.
11 Също и Микалесос, село, е на територията на танагреите. То е разположено на пътя, водещ от Тива до Халкида. И Харма също е на танагрийска територия; тя е изоставено село близо до Микалесос и е получила името си от колесницата на Амфиарай, и е различна от Харма в Атика, която е близо до Филе, дем на Атика, граничещ с Танагра79. Тук е възникнала поговорката „когато засвяткат мълнии из Харма”. Защото тъй наречените „Питаисти” гледат, съгласно един оракул, към Харма, и пращат даровете в Делфи80, когато видят мълнията да святка. Наблюдават в продължение на три месеца, по три дни и нощи всеки месец, от олтара на Зевс Астрапей81. Този олтар е отвътре стените82 между Питион и Олимпион83. За Харма в Беотия някои казват, че Амфиарай паднал в битката от колесницата си84 близо до мястото, където сега се намира храмът и че колесницата била докарана празна до мястото, носещо същото име. Други твърдят, че колесницата на Адраст, когто бягал, се разбира там на парчета, но че Адраст бил спасен от Арейон85. Но Филохор86 казва, че Адраст бил спасен от жителите на селото и заради това те получили равни права на граждани от аргосците.
12 На връщане от Тива към Аргос87, Танагра е отляво; а88… е разположен отдясно. И Хирия89 също днес е част от танагрийската територия, макар по-рано да се е числяла към територията на Тива. Хирия е сцената на мита за Хирией и за раждането на Орион, за който говори Пиндар в своите дитирамби90. Разположена е близо до Авлида. Според някои Хисии се е наричало Хирия, част от Парасопия91 под Китерон, близо до Еритри във вътрешността, и че е колония на хиреите, и била основана от Никтей, бащата на Антиопе. Има Хисии и в територията на Аргос, село; а жителите му се наричат хисиати. Еритри в Йония е колония на тази Еритри. Също и Хелеон, танагрийско село , наречено така от „хеле” 92.
но според други би трябвало да четем „Фари свещена”. Фари е едно от „четирите обединени села” в околностите на Танагра, които са: Хелеон, Харма, Микалесос и Фари.

Прочие Хеликон, който не е много далече от Парнас, му съперничи както по височина, така и по обиколка; защото и двете са скалисти, покрити със сняг и обиколката им не обхваща голяма територия141. Тук са храмът на Музите и Хипукрене142, и пещерата на нимфите, наречени Лейбетриди; и от това би могло да се заключи, че тези, които са посветили Хеликон на Музите са били траките, същите, които са посветили Пиерида и Лейбетрон, и Пимплея на същите богини143. Траките са били наричани Пиери, но сега, след като те са изчезнали, тези места се владеят от македоните. Казват, че траки някога се заселили в тази част на Беотия, след като надвили беотите, редом с пеласги и други варвари. В по-ранно време Теспии е бил много прочут заради Ерос на Праксител, статуя, която била изваяна от него и посветена от хетерата Гликера (тя го получила като дар от скулптура) на теспийците, тъй като била родом оттам. По-рано пътниците ходели до Теспея, град, който иначе бил незабележителен, за да видят Ерос. А в днешно време той и Танагра са единствените беотийски градове, които все още траят; от всички други са останали само развалини и имена.


78 „Хората на Танагра казват, че техният основател бил Поймандър” (Павз. 9.20.1).



4 Наблизо са останките от градовете Харма (Колесница) и Мюкалесос. Първият е получил името си, според народа на Танагра, защото тук в дьн земя потънала колесницата на Амфиарай, а не там, където казват тиванците. И дваата нрода са съгласни, че Мюкалесос бил наречен така, защото там превила крака кравата, водеща Кадьм и войската му към Тива. Как бил опустошен Мюкалесос, вече разказах в онази част от описанието си, което се отнася за атиняните .
5 По пътя към брега на Мюкалесос има светилище на Мюкалесийската Деметра. Казват, че всяка нощ то се затваря и отново се отваря от Херакъл, и че този Херакъл е един от така наречените Идейски Дактили. Тук показват следното чудо. Поставят в нозете на статуята от всички плодове на есента и те остават пресни през цялата година.
6 На това място Еврип дели Евбея от Беотия. В дясно е светилището на Мюкалесийската Деметра, а малко по-нататьк е Авлида, за която казват, че е наречена на името на дъщерята на Огиг. Тук има храм на Артемида с двме статуи от бял мрамор; едната държи факли, а другата я представя как изстрелва стрела. Според легендата, когато подчинявайки се на пророчеството на Калхант, елините се канели да принесат Ифигения на олтара, я подменила със сърна. В храма все още пазят останките от платановото дърво, споменато от Омир в Илиада14.
7 Според сказанието, елините се задържали в Авлида заради насрещни ветрове и когато изведнъж задухал попътен вятър, всеки принесъл в жертва на Артемида животното, което имал под ръка, женско или мъжко. От онова време се е запазило правилото, че в Авлида са позволени всякакви жертви. Показват също и извора, до който растяли платановите дървета, а на един близък хълм – бронзовия праг на шатрата на Агамемнон.
8 Пред светилището растат палми, чийто плод макар да не е изцяло едлив като фурмите на Палестина, все пак е по-сочен от тези в Йония. Жителите на Авлида са съвсем малко и са грънчари. Тази земя; както и районът около Мюкалесос и Харма, се обработва от народа на Танагра.
20 На територията на Танагра се намира така нареченият „приморски Делиос”. В него има статуи на Артемида и Лето. Хората на Танагра казват, че техният основател бил Поймандър, синът на Хайресилай, сина на Ясий, сина на Елевтер, който, твърдят те, бил син на Аполон, роден от Айтуса, щерката на Посейдон. Разправят, че Поймандьр се оженил за Танагра, дъщеря на Еол. Но в една поема на Корина15 за нея е казано, че е дъщеря на Асопос.
2 Има и една история, че понеже доживяла до дълбока старост, съседите й престанали да я наричат с това име и й дали името Грая (старица), първо на самата жена, а след време и на града. Името, казват те, се запазило толкова дълго, че дори Омир казва в Каталога:
Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса16. По-късно обаче тя възвърнала старото си име.
3 В Танагра се намира гробницата на Орион и планината Керюкион, където казват, че се родил Хермес17, и също едно място, наречено Полос. Тук, казват те, Атлас сядал и размишлявал дълбоко за нещата подземни и небесни, както Омир18 казва за него:
Щерка на страшния Атлас, що знае навред из морето тъмните бездни и яко подпира онези огромни стълбове, дето делят от небето високо земята.
4 В храма на Дионис статуята също заслужава да се види, защото е от пароски мрамор и е творба на <Каламид>. Но още по-голямото чудо е тритонът. По-величествената от двете версии на легендата за тритона разказва, че жените на Танагра преди оргиите на Дионис слезли при морето, за да се очистят и били нападнати от тритона докато плували, и се помолили Дионис да им дойде на помощ. Богът, казва се, чул плачът им надвил тритона в битката.
5 Другата версия е по-малко величествена, но по-достоверна. Според нея тритонът се криел в засада и отвличал добитъка, каран край морето. Нападал дори по-малки съдове, докато народът на Танагра не му предложил купа с вино. Казват, че привлечен от миризмата, той веднага дошъл, изпил виното, излязъл на брега и заспал, и че един мъж от Танагра съсякал врата му със секира и отрязал главата му. По тази причина статуята е без глава. А понеже са го хванали пиян, смята се, че Дионис го е убил.


22 До светилището на Дионис в Танагра има три храма, един на Темида, друг на Афродита и трети на Аполон; с Аполон са свързани Артемида и Лето. Има свещени участъци на Хермес Криофорос (Носач на овен) и на Хермес, наречен Промахос (Воин). За първото прозвище разказват легенда как Хермес премахнал една епидемия от града, носейки овен около стените; в памет на това <Каламид> направил статуя на Хермес, носещ овен на раменете си. За който от момците се прецени, че е най-личен, обикаля около стените на празника на Хермес, насейки агне на раменете си.
2 За Хермес Промахос се разказва, че когато флотата на Еретрия нахлула в Танагра откъм Евбея, извел младежите на битка; той самият, въоръжен със стъргало като младеж, бил главнният виновник за прогонването на евбейците. В светилището на Промахос се пазят останките от дивия ягодов храст, под който вярват, че бил откърмен Хермес. Близо до него има театър, а до него стоа. Смятам, че народът на Танагра е уредил по-добре почитането на боговете от които и да е други елини. Защото къщите им са на едно място, докато светите места са отделно, отвъд къщите, на чисто пространство, където хора не живеят.
3 Гробницата на Корина, единствената лирическа поетеса от Танагра, е на едно прикътано място в града, а в гимназиона има портрет на Корина, с вързана с лентичка глава заради победата, която спечелила над Пиндар в Тива с лирическа поема. Вярвам, че победата й се е дължала отчасти на диалекта, който използвала, защото тя е съчинявала не на дорийски като Пиндар, но на говор, който еолийците да разбират, и отчасти на това, че е била, доколкото мога да съдя по изображението й, най-красивата жена за своето време.
4 Тук се отглеждат две породи петли, бойните и черните птици, както ги наричат. големината на тези черни птици е същата като на лидийските птици, но цветът им е като на врани, докато гушите и гребенът е като на анемоните. Имат малки, бели петна в края на клюна и на опашката.

Тук, в тези сведения Танагра е представена като дъщеря на бога на вятъра Еол, който обаче античните сведения често свързват с родоначалието на елините/гърците. Като знаем, че автентичността на произхода на елините е една съшита с бели конци история, можем съвсем сигурно да кажем, че тук става въпрос за беласгийски/ пеласгийски произход на името Танагра. Още повече, че баща на Еол е Елин, който е уж родоначалник на елините. В Илиадата, обаче, елините е име на племе населяващо Фтия, наричано още мирмидонци. Същите, които бяха водени от Ахил и за които други автори, като Малала ни сьвидетелствуваха, че "мирмидонците са българи".

Трябва да се обърне и внимание на наричането на Танагра с второ име Грая/Грея. макар,ч е според античките автори, това означавало "старица" и било един вид почетно наименование на Танагра, че доживяла до дълбика старост, това обръщане на имената много ни напомня прозвището Ден Грее. И ако се върнем на "старата вяра" на Павел Серафимов - Спароток, където той намира сведения за понятието "тенгрианин" в ирландския, виждаме

Тенгриан - Огнено Слънце

teine
fire, Irish teine, Old Irish tene, g. tened, pl. tenti, Welsh tân, Cornish, Breton tan

(in proper names also tanet): *tenet-, *tenos, Celtic root te, from tep, hot, as in teas

, q.v. Not for *te(p)ne-, as usually said, which would give tйine now, nor *tepsne-, which would produce tenne now; teine-sionnachain, phosphorescence, teine-fionn, will o' the wisp (Suth.

).
http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb38.html


grian
sun, Irish, Old Irish grнan: *greinâ, @ghr-einâ, root @gher, warm, as in gar

. Cf. Sanskrit ghr@.n@.is, sunshine, ghramsa, heat; Welsh greian, what gives heat, sun. See further under grмos

. Hence grianan, sunny place, summer house, solarium of Latin, from sol

, sun. http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb22.html


Явно е, че прехождането на имената от Танагра в Грая/Грея и обратно е имало някакво сакрално значение, което е останало непонятно за античките автори и те са му намерили по-достъпно, човешко обяснение.