В тази серия има доста спорни твърдения и изводи на въпросният Цветков, сега си я спомням да и навремето яростно я атакувах, особено в частта за християнството. Наличието на трилистният равнораменният кръст в съкровището на Кубрат не означава непременно християнство, защото, когато испанските конкистадори посещават маите, ацтеките, те с удивление, констатират, че същите не само познават, но и използват кръста. При все, че в Тенгриянството, той е част и от коложегът, от свастиката, от символът "сарман", който е символ на алпът Субан Субаш Барадж Трек и няма нищо общо със зороастризмът, много любим на авторът, междувпрочем и на организаторите на експедицията "Тангра Танакра" една масонска организация междувпрочем. Та в случаят по съдовете от съкровището, кръстът е равнораменен, сиреч, това не е кръстът, на който е разпнат Христос. При Христовият кръст, хоризонталното рамо е по-късо и изнесено горе, над средата на вертикалната права, докато при равнораменният кръст двете прави са абсолютно еднакви и по-скоро маркират идеята за квадрата. Равнораменният кръст е още от неолита, че дори преди него. Определено времето на Кубрат и синовете му е епоха на интензивни контакти с Източната Римска империя и поне за мен, наличието на български канове в дворовете в Константинопол е стратегия, защото стремежът на Велика България е разширение на юг към Балканите, а те са заети от Източен Рим. Цялата стратегия на Велика България е насочена на юг към Балканите, нищо, че има несъгласни синове на Кубрат с това, като Котраг, който основава Волжка България. Там има една вътрешна конфликтност, затова как да се развива Велика България, занапред. Има различия между синовете, които Кубрат преживе се опитва да изглади. Та възможно е поради досегът на семейството им с Източен Рим (който се е докоснал до тази чума, добро не е видял), някои от синовете и внуците на Кубрат да са имали лични залитания, симпатии или да допуснем, че евентуално са били криптохристияни, сиреч за пред народа - тенгрияни, вкъщи - християни, но фактът, че нямаме нито промяна на държавното ни устройство по православен образец, тогава, нито смяна на каквото и да е българско с "моделът Рим" или с "моделът Елада", нещо, което се случва след Борис Михаил вече, защото той личното си предателство нарича православна вяра и с него поругава хилядолетното тържество на българската имперска държавност подчинявайки го на Източен Рим. Нещо повече, Аспарух продължавайки Велика България като Дунавска България не я конструира по православен християнски образец. Ако беше православен християнин щеше да го направи. Така, че тези тези, които се пръкнаха именно в тези години 2004-2008 и се защитаваха яростно до къмто 2013 издишат от историята на терен, която показва, че предположенията им не са верни. Ако беха верни, немаше да го има Борис Михаил след това, нито непрекъснатите войни на Източен Рим с нас. Но, него го има;))) Те се измъкваха с тезите, че те изповядали некво различно ранно християнство. Хахахах и какво е било то? Не могат да кажат;))) При Българите, Тангра е Небето, ама не онова сътвореното, това съм го казвал стотици пъти, нито пък Тангра е личностният бог на авраамическите вери, той е бил онова, което философията днес, постулира като Абсолютност, затова е асоцииран с Небето. Това е една символика, с която се подчертава Абсолютността, Вездесъщността, Безграничността... Докато алпите са неговите планетарни еманации, наречени и "духове", "дивове" и т.н. и т.н. Когато те се персонализират, антропоморфират, добият личностност се преминава към политеизъм. Затова говорим, че късното Тенгриянство е супремотеизъм, което в отделни български племенни групи преминава в откровен дуализъм, политеизъм (многобожие) и всички други форми на веровост предшестваща трите известни ни авраамически вери - юдаизмът, християнството и исляма. Мога само да отбележа, че е голяма борбата вътре в българската племенна общност да се запази изначалното Тенгриянство, да не се изпада в супремотеизъм. И това е водело до големи разселвания на българите. Нещата не са така прости, за да бъдат обяснени с няколко думи.
🙂Колкото до надписът на колоната, той не е само един, има още един в музей в Бесарабия в едно от селата им и още един на камък в Дунавска България, самостоятелно изписан без други надписи, който бе публикуван в интернет, и на който ясно се вижда на старобългарски куниг написано "Тангра". Как се изписва "Тангра" с тази българска писменост е посочено много прилежно в "Джагфар Тарихи". Хубавото е, че нагледно на терен ние виждаме вече два пъти по този начин изписано "Тангра". Иначе, нека Джагфара да е фалшификат;))) Другото хубаво е, че засега не ни се налага да правим експедиции, за да търсим такива надписи, не би било лоша идея, но тъй:)))
Другото, твърденията на този учен, че българите имали неква примитивна вяра, вервали в духове, природни явления ще подмина присмехулно снизходително;)))

Из филмът „Прародината“: Епизод 4: „Стара Велика България“.

Снех на текст разказът за разкопките на крепостта Судак. Гледал съм, немалко снимки оттам, навремето, прилича много на Провадийските ни неща;)))

Крепостта Судак на Кримският полуостров.

Диктор: Една от многото крепости на древните българи, чието проучване, тепърва започва.
На южният бряг на Крим се намира крепостта Судак. Доскоро учените мислели, че е генуезка, докато започнали да я проучват се оказало, че е построена от българите по времето на Стара Велика България. Генуезците дошли много векове по-късно, но само надстроили българските зидове.

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
Точно пред нас е крепостната стена строена по времето на прабългарите. Не е изключено, прабългарите, да са я строили под ръководството на византийски инженери. Както виждате, строителството е много прецизно. Камъните са подредени, по така наречената техника „кордонен градеж”: единият камък се полага вертикално, следващият перпендикулярно. Същата зидария е характерна за крепостите от Първото българско царство.
В Плиска е използвана същата система на строителство, като тази тук. При разкопките по някои от камъните в стената видяхме тамги – родови прабългарски знаци. Знаците са същите, които са използвани от прабългарите на Аспарух преди да се смесят със славяните. Явно българите са избрали най-доброто разположение на крепостните стени, защото генуезците не са ги премествали, а просто са ги достроявали. Навсякъде в градът, където провеждахме разкопки се виждаха отдолу прабългарските, а върху тях генуезките стени. Затова всички учени са вече съгласни: Судак е просъществувал от 7-ми до 17 век, т.е. почти хиляда години, но първоначално е бил основан от българите през седми век.

Диктор: Думите на археологът ме изненадаха, защото дълги години много руски и украински учени избягваха да говорят открито за древните българи, които са основали много от градовете в техните земи. Сега вече, започваха да признават, това, което дълго време се премълчаваше.

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
Кримският полуостров е бил много плътно заселен с прабългари. Между 7-ми и 10 век, тук е имало повече прабългарскис елища, отколкото са населените места в съвременният ... Почти на всяко място, където има извор или река с питейна вода, по цялата южна и източна територия на Крим са се били заселили прабългари. До този момент са ни известни почти 300-та прабългарски селища. Това са само селищата, които са проучвани или които са открити след археологически обходи. Но, има още много селища, които не са ни известни и които никога не са били разкопавани, т.е. в Крим има твърде много прабългарски селища.

Диктор: 300?

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
Да, да, триста! Но, по-скоро са повече. Триста са само известните. В много райони на Крим никога не са провеждани археологически разкопки и какви населени места е имало в тези райони, не ни е известно.
Селищата, които проучихме са разделени на квартали, имали са улици и водоснабдяване, т.е. културата на прабългарите в Крим е била много висока.

Диктор: Археологът Майко сподели, че разкопките на полуострова са съвсем в началото. Затова е трудно да се определи колко точно българи са живели тук, но е възможно да са били 1,5 млн-2 млн. Души.

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
... т.е. може да се каже, че при нас в Крим имаме една истинска Прабългария!
Ние наричаме „прабългари”, тези българи, които са останали на територията на Крим. Не са тръгнали с хан Аспарух към Дунавска България, а са останали тук. Прабългарите в Дунавска България са се смесили с останалото слвянско наслеение и са се появили съвременните българи. А тук в Крим, те със славянско население, практически не са се смесвали, защото по това време славяни не е имало, но са се смесили с малобройно византийско население.

Диктор: Така било в продължениуе на 300 години, но през 10 век Хазарският хаганат се разпада. Номади, започнали да прииждат от Изток, а по крайбрежието на Крим започнали да се заселват все повече византийци. Тогава, точно, както в последните години на Стара Велика България, българите се разделили на три: едните поели към нашата Дунавска България, другите отишли във Волжка България, а третите, останали на полуострова.

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
Мисля че, да. Една част от прабългарското население е останала. Толкова много са били, че не може просто така, да изчезнат. След разпадането на Хазарският хаганат, в който до средата на 10 век влизали и кримските българи, местното прабългарско население, започнало много бързо да се смесва с гърците. След средата на 10-век, тук емигрирали голямо количество гърци от Византийската империя. Прабългарите се смесили с тях и загубили етническото си название. Но, разбира се, продължили да живеят тук, защото намираме прабългарски паметници и от краят на 10 век и от 11 век. Керамиката, която са ползвали в краят на 10-ти и началото на 11 век ние, засега, не я наричаме „прабългарска”, но тя, много силно съвпада с керамиката от същият период намерена в Добруджа. В цяла Североизточна България, керамиката е такава.

Диктор: Керамиката, която съвпада с находките в Североизточна България успяхме да видим в музеят в Судак.

Ръководител на археологическите разкопки на Судак, Вадим Майко:
В този музей са показани материалните доказателства, че град Судак е бил основан от прабългарите през седми век. Точно пред нас е витрината с керамиката, която е използвало населението през 7,8,9 и първата половина на 10 век. Тук има и кухненска керамика и търговска керамика. Амфори, в които прабългарите са съхранявали виното, което са произвеждали. Производството и продажбата на прабългарското вино обхваща много по-големи райони, отколкото производството на съвременният Крим. Много интересно е, че прабългарската керамика от Крим твърде много съвпада с керамичните съдове от Първото българско царство, особено кухненските съдове. Същите кухненски съдове ги има и в Дунавска България. Те там се срещат и през 9-ти и първата половина на 10-ти век. Това, още веднъж доказва, че материалната култура на прабългарите, намиращи се на различни територии е била почти еднаква. Освен керамиката, тук са показани най-различни прабългарски украшения, гривни, обеци, съдове за парфюми, комплекти за маникюр с пили за нокти и пинцети. Всичко това говори, че материалната култура на прабългарите е била на много високо ниво.

Иначе не споделям виждането на археологът Майко, че дошлите византийци в краят на 10 век са гърци. Не е ясно, какви са били, но е ясно, че щом материалната култура остава непроменена, това свидетелства, че това са пак българи живели в границите на Византийската империя;))) Затова не смятам, че е загубен и самият етноним по това време. ако беше загубен, щеше да се промени и материалната култура. Нищо лично, Майко, просто леко доуточнение