Математик разкри уникална находка, Гигантски каменни глави

Математик разкри уникална находка



Гигантски каменни глави се издигат край село в община Гърмен.

Силвия БОРИСОВА


Това е едно от истинските чудеса, които хем удивяват и звучат невероятно, хем са съвсем реални. На подобно чудо преди 6 години се натъква един професор по математика, влюбен в Родопите. Съвсем скоро обаче неговото откритие получи гласност и той разкри пред света нещо удивително и изпълващо със страхопочитание. Това е мистично Светилище на 7 хиляди години, за чието съществуване досега са знаели единствено професор Бояджиев и негови приятели, които той е водил на мястото. А мястото е не къде да е, а в Родопите, и то съвсем близо до село Долно Дряново, община Гърмен. Слабо е да се каже, че комплексът впечатлява с гигантските каменни глави, изсечени в скалите. Величествено надвесени, те са вперили вечен поглед някъде напред в синевата.

Комплексът досега не е познат на нашите археолози, но по техни предположения той е тракийски и е бил боготворен от древните траки. Освен смразяващите с величието си каменни глави, Светилището включва на огромната си територия много долмени, "слънчеви кръгове" и скални изсичания. Цялото това културно и историческо богатство е открито напълно случайно от професор Тодор Бояджиев, който обожава да кръстосва Родопите пеша или с кола, и гоправи винаги, когато е България.
Преди да се натъкне на култовото място, математикът е привлечен от "мушилка", намираща се близо до входа на Светилището. Тази "мушилка", която е масивен долмен, представлява един хоризонтален и два вертикални огромни каменни къса, които подредени по този начин наподобяват врата. Съвсем явно тя служи за портал към комплекса.

Въпреки пазената тайна – от скромност, както и с надежда да бъде съхранено от зачестилите по цялата страна иманярски набези, със Светилището се случва точно това. За съжаление, иманярите също се натъкват на това култово място с намерение да открият злато и оставят следите си. Една от находките, до които иманярите стигат, е керамично гърне с давност поне 7 хиляди години. Сериозно обезпокоен от наглите иманярски набези, професор Бояджиев решава да разкрие пред всички Светилището край Долно Дряново
и по този начин да привлече вниманието на историци, археолози, специалисти, които да направят всичко възможно, за да съхранят светинята. Защото това за пореден път доказва колко горди трябва да бъдем ние, българите, със земята си, с историческото си наследство, с корените си. Веднага след като професор Бояджиев се свърза с колегите от вестник "168 часа", "Вяра" също го потърси и това е второто интервю, което математикът дава и в което той подробно ще разкаже за находката си и за мислите, които го вълнуват в тази област.

- Професор Бояджиев, как открихте Светилището и какви впечатления нахлуха във вас при вида на гигантските каменни лица?
- Светилището "открихме" при едно от поредните пътувания с моята "Баба Лада" за София от Смолян, където четях лекции във филиала на Пловдивския университет. Всякога съм предпочитал да избирам маршрута така, че по възможност да съм колкото се може по-дълго в Родопа. Родопа е моята най-голяма и най-истинска любов, която, много ми се ще да вярвам в това, е и взаимна. Нямам (поне официално) родови корени из този край, но Родопа ме привлича, а навлизането в нея приемам и усещам като прераждане.

Та, тогава за пореден път тръгнахме с "Баба Лада" през Широка Лъка, Тешел, Борино, Доспат, Сатовча ... Беше пролет - края на март, ако не се лъжа, топло. Дърветата не бяха още шумнали и след един завой съзряхме отляво през дълбокото дере някакви "камънаци" . Спряхме да погледнем и тогава за първи път видях "Чистилището". Колегите археолози наричат шеговито подобни обекти "мушилки", а местните хора "промушвачки" (с ударение на о-то). Бях поразен наистина!

Вижте, аз от дълго време работя съвместно с физици, та въпроси като "Как това е направено?", "Как работи?", "Кога е направено?", "Как се е случило?" и т.н. вече автоматично се генерират в главата ми. Е, да сметна ориентировъчно теглото на горния блок беше елементарно. Наистина, нека като груб модел вземем цилиндър с радиус около метър и дължина около 3 метра. Можем да приемем, че относителното тегло на материала е около 2.5 тона на кубичен метър, което дава поне 5-6 тона тегло! Но аз не можех да си представя как "това" е вдигнато на почти метър височина и "сложено" върху страничните опори. И досега не мога да си представя. С лостове и клинове? Де, холан, помним резултата от неодавнашния опит на японски ентусиасти да вдигнат c подобна "техника" една малка "пирамидка". Пък и горният блок на "Чистилището" няма как да се е откъртил от друг наблизо – подходяща скала наоколо просто няма! Значи, бил е "донесен". Да, ама шест тона и в днешно време не е лесно да се натоварят и разтоварят току така. Нужна е съответнататехника? А возилото не може да е "каруца". Всъщност, там и път до "Чистилището" няма – ergo, "пренесен" е. Как, кога, с какво, от кого?
Впрочем, "Чистилището" е само една от десетките тройни конструкции , при които каменни образи на змии, жаби, риби, костенурки и други, са накачени един връз друг. При срещата с които у много хора често ще възникват споменатите вече въпроси: как, с какво и т.н.

При първото посещение не забелязах "Тангра". След като преминеш "Чистилището" е важно накъде ще тръгнеш - наляво или надясно. Въобще, повечето от обектите в Светилището са "видими" в предназначената им от сътворилите ги светлина предимно от определени ъгъл и място, съвсем не от всякъде. Пък и за да бъдат "видяни", не е достатъчно само гледане. Нужно е и време за да се добереш до Духа на Светилището. Време за да разбереш посланията му. Които, макар и с общочовешки смисъл, очевиден "отпосле", са, уви, позамацани в паметта ни от информационните вълни наоколо.

Процесът е аналогичен на възприемането на Му в душите ни – може да е внезапно, но никога не е веднага. Задължително е човек да измине някакъв, възможно, не лек, път. Струва ми се, че "Тангра-1"
видях едва през 2001 година. А "Тангра-3"
е откритието ми за 2005 година.

Това Светилище е изключително място. Бях там преди седмица специално, за да го видя и съм поразен най-вече от тази глава. Няма никакво съмнение, че скалата е оформена от човешка ръка- вижте перфектните пропорции, уникалната изработка на носа и брадичката. Познанията и техниката, която са използвали нашите предци, са на светлинни години от представите ни за примитивните 'доисторически общности', живели тук преди 7- 8 000 години.
Посещавал съм десетки светилища и уверено мога да кажа, че това е най-старото от всички. За съжаление цялото е щателно преровено от иманярите- крадци на миналото ни; дупките са навсякъде.
Съмнявам се другаде по света да се среща подобен перфектен каменен профил. Още веднъж се убеждаваме, че нашата земя не е просто неповторимо красива и богата на история и култура; нашата земя е СВЕЩЕНА и то не само за българите, а за всички човеци- тук свидетелствата за връзката на хората с Бога са най-много и най-изразителни. Ние бяхме Избраният народ, а може би все още сме...?

- Защо сте пазили в тайна толкова дълго време откритието си и как се почувствахте от факта, че знаете за съществуването на подобен храм?
- Отговорът на първата част от въпроса Ви е: иманярството, а на втората – не допусках, че археолозите не го познават и се чувствувах почти спокоен за съществуването му. А и ред факти не бях достатъчно осмислил и приел. Което се оказа нелесно.
- Как реагираха приятелите Ви, когато ги заведохте там и кой от тях първи видя Комплекса?
- Първа видя Светилището ... Е, това е твърде лично! Останалите, които съм водил там, на практика винаги са отказвали категорично на предложението ми да си поделим парите за бензина -:).

С колеги от Историческия факултет отидох за първи път на 20.05.2006 г. И те ме возиха гратис!
- Кое Ви накара най-накрая да разкриете съществуването му?
- На 13 май т.г. наминах към Светилището и забелязах изкопите от иманярската дейност . Много сериозна беше тази тяхна "дейност" точно под "Тангра-1" и "Вълка" до него. Това е едно от централните места в Светилището, в района на което вероятно са били извършвани ритуални действия. Какви точно, аз не мога да зная, но значителният по дължина скален подход към "божествата" и очевадно изсечените в скалите стъпала и "олтари" обосновават такова допускане. От тук произтича и изборът на иманярите – в този район разкопките са едни от най-сериозните. Около изкопите имаше (и още се намират!) много керамични фрагменти , а "прочутото" гърне лежеше на тревата на около 5-6 метра от "брадата" на "Тангра-1".
Аз съвсем не твърдя, че археологическите ценности трябва да се пазят единствено в държавните музеи. Но смятам, че следва да са известни на науката. Добри примери на подобно положително отношение към старини и, по-общо, към културата, у нас в момента за щастие има достатъчно. Доказателство за това мое твърдение са редица изложби, организирани в последно време в Националния исторически музей в София. В противен случай би съществувала опасност от загубване на история.

Не вярвам, че изнасяните "с каруци" от църкви и манастири български книги в края на 18-ти и през целия 19-ти век са изцяло унищожени, както Библиотеката в Търново (а дали и тя цялата е изгорена?). Напротив, в съгласие с принципа, че "документите не горят" предполагам, че някаква, възможно даже значителна част от тях са подходящо "прибрани". Не ме питайте от кого, къде и колко – наистина не зная, а хипотезите въобще не са в сметката! Но за "каруците" ясно споменава Феликс Каниц в своята книга "Дунавска България и Балканът". Също така, в някои от издадените по повод на 1300-годишнината на България исторически студии се твърди, че намереното при първите разкопки на Царевец по времето на цар Фердинанд, е недокументирано и "изнесено" – възможно, във Франция. А в "изнасянето" на монети лесно може да се убедите просто преглеждайки старите броеве на издаваните научни списания по археология.
По-нататък вече е просто – визуално отчитайки фундаменталния характер на Светилището, за мене е крайно желателно то да бъде запазено, а ролята му в нашата история – правилно разбрана и обществено призната.

Забележете, при това аз не търся популярност чрез Светилището, а считам, че така просто изпълнявам отредената ми от Него "роля" на българин. Добре съм известен в областта, в която работя като професионалист, и това ми носи вътрешно удовлетворение. Много ме радва също многократно изразяваната признателност от мои бивши студенти. Тъй де, не може без поне малка доза суетност, нали?! (Усмихва се)

А гърнето след реставрацията му възнамерявам да подаря на музей.
- Според Вас, как иманярите са се натъкнали на този обект, след като през тези 6 години от откриването му той е бил съхранен от такъв род набези?
- Естествен въпрос. Наистина, цели пет години, до миналата 2005 година не бях виждал разкопки, както и "навалица" наоколо. Което не е статистика, защото не съм бил "горе" достатъчно често, а площта само на "Градището" е съизмерима с площта на Перперек. Ако Светилището наистина е било неизвестно (в последното не съм уверен!), то до него са могли да "стигнат" или местни хора, или иманяри след добре платено "разузнаване" в околните села. Вероятно, съществуват и други възможности …
- Какви са пораженията върху комплекса след намесата на иманярите?
- Значителни, що се касае до съдържанието на повърхностния земен слой на обширна територия.
- Те са търсили злато, нали, тъй като има изровено гърне на 7 хиляди години? Изобщо осъзнали ли са на какво културно богатство са се натъкнали?
- О, разбира се, че са търсели злато. И, вероятно, предимно злато! В района северно от Престола намерих изоставен върху близкия до копаното камък железен връх на копие или бойна стрела . А уникалното, според колегите археолози, гърне си лежеше кротко в тревата наблизо до един от основните изкопи.

Всъщност, последното означава, че поне един от копаещите е чувствал и възприемал красотата, и я е пощадил. Нека да сме му благодарни!

- Как Ви хрумна идеята да наречете гигантските каменни глави "Тангра-1", "Тангра-2" и "Тангра-3"? Свързани ли са названията с предназначението на Светилището? Какво е то?
- Ще отбележа, че "Тангри"-те са повече от три, но тези с по-високи от четири "номера" не са така внушителни по размери и въздействие. Конкретни примери има около "Патицата".
По-нататък навлизаме в тема, по която не се чувствувам достатъчно уверен. И не аз следва да правя изводи. Аз съм професионалист в моята си област и като такъв държа именно професионалисти – историци и археолози, да говорят по същество. Но, бидейки любител в историята, аз бих желал също така да получавам убедителни отговори на задаваните от мене "невежествени" въпроси.

От чисто математическа гледна точка аз не мога да не отбележа няколко очевидни факта.

Светилището е практически в центъра на областта от Родопа, от която са основните източници на българския народен епос, известен като "Веда словена". Да, зная за проблемите около автентичността на цикъла. Прочел съм внимателно редица от наличните "за" и "против" мнения. Но не желая и няма да вземам отношение в дискусиите между литератори, фолклористи, историци и други. Математически, обаче, посочваната локализация е факт, който лесно се проверява на карта. Такава е приложена, например, в книгата на Иван Богданов "Веда словена и нашето време". За ориентация всеки би могъл да подчертае върху картата на пътищата в България някои от селата, изброени от Стефан Веркович в предговора към изданието на "Веда словена" от 1881 година. Има го в Интернет и на руски.

Населението и в трите посочени по-горе области е преобладаващо мюсюлманско. Което, от своя страна, отговаря на описанието на източниците на песните, дадено от Стефан Веркович. Сред тях, впрочем, са споменати и хора от село Долно Дряново. Възможно е дори някои да ги помнят, ако след руско-турската война 1877-1878 години там не е имало значителни преселвания!
Като много интересен факт ще отбележа също, че Светилището на практика е в центъра на област в Родопа, в която са археологически локализирани значителен брой стари храмове. Този факт се вижда дори в предназначени за неспециалисти "пособия". Аз, например, го намерих в диплянка, издадена от Окръжния исторически музей в гр. Смолян. Би ми било интересно да погледна подробните карти, предназначени предимно за колегите археолози. По-нататък – вижда се, че такива "струпвания" на стари храмове има също в района на Белинташ, както и около Кърджали. Кои са причините за подобна неравномерност? Емоционалните изблици от вида "Свято място празно не остава" не ми се струват съдържателни.

Вижте, трябва ясно да си даваме сметка, че от гледна точка на математиката такива "събития" трудно могат да се приемат като "чисто" случайни. Практическото съвпадане на двете области, дефинирани чрез множеството села, от които са източниците на Веркович, и множеството от археологически доказаните останки от стари храмове, е с нищожна вероятност, ако двете "събития" желаем да ги интерпретираме като "независими" в смисъла на теорията на вероятностите.

Не можем, обаче, да вървим по-нататък към истината предимно чрез математически разсъждения – математиката е само инструмент. Нужни са допълнителни "експериментални факти". Ето, съгласно с картата, струпвания на стари храмове има и в други места в Родопа, например, в района около Перущица. Обясненията за последните би могло да са съвсем различни.

Това е едно. Но има и още нещо, идещо напряко от понятията научна етика и научна съвест. Ние сме длъжни да се запитаме може ли, редно ли е истината, бидейки "функция на времето", веднага да достига до всички? Ще я приемат ли хората, ако тя, "новата" истина, внезапно се окаже не съвсем същата като тази, която вече знаем? Хич, ама съвсем хич не съм сигурен в положителния отговор! Да си спомним поне брожението сред физици и математици, последвало възникването на квантовата механика в началото на 20-ия век. Което, впрочем, не е затихнало и до ден днешен. А сред противниците, ще напомня, бяха Луи де Бройл, Айнщайн и много още световно известни учени.

Тъй че, добираме се и до вечни въпроси, на които, уви, нямам никакъв разумен отговор. И не е редно аз да давам отговор. По-добре е да изучавам бифуркациите на магнитния поток в джозефсоновите контакти или процесите при разпадането на тънките течни струи. Което, надявам се, правя добре. Не приемайте тези ми думи като апел или оправдание за нарушаването на Божиите заповеди. Още по малко - като бягство "с главата в пясъка". Те са просто израз на премислена отговорност.

Що се отнася до "кръщаването" на статуите и другите обекти в Светилището – това е единствено някакъв мой си речник, до някаква степен условен и примитивно отчитащ външното в обектите. Който не може да бъде "експериментално" обоснован, най-малкото докато не се направят коректни разкопки в района.

- Разкажете нещо повече за околностите на скалния комплекс – за изсичанията, стъпалата и човешките следи, които вие сте нарекли "Стъпките на Мохамед"?
- Тук стана недоразумение – "Стъпките на Мохамед" е терминология на колегите историци! Съгласно с тяхното мнение и обяснения, такива “стъпки” са характерни, доколкото правилно съм схванал, за “мюсюлманските” светилища. От което, обаче, не може да не последва тривиалният въпрос – как се връзват тракийското и мюсюлманското в Свeтилището? И къде е тогава в подобна схема мястото на многобройните кръстове, на някои подозрително приличащи на пиктограми знаци по керамиката и скалите ? Тривиалният отговор, че обредите са били значително разделени във времето, не е убедителен. Например, защото други атрибути на мюсюлманските обреди не личат на повърхността на Светилището, поне засега, преди професионалните разкопки. И ако е ставала “смяна на верите”, то трудно е да приемем, че някои от основните символи на старата религия са оставени да си съществуват, бидейки ефективна контрапропаганда. Освен ако не са принудено инкорпорирани по един или друг начин в новата. Примерите за унищожаване на стари символи дори в най-новата история на човешката цивилизация, уви, са многобройни. Да си спомним поне за стореното от талибаните в Афганистан.
Допускам, че е напълно възможно е да греша в някои от преценките си. Не ги и считам за еднозначно обосновани – малко зная. Следователно, част от възникващите у мен въпроси може да са некоректни. Моля специалистите за снизхождение, обаче държа на разумните обяснения. Така, както аз се старая да обяснявам на студентите си по време на занятия и консултации. Ще се радвам да проумея истината и в двата варианта – “прав” и “неправ”! Но обявяваненето на Светилището за тракийско без необходимата убедителна аргументация ще ми напомня за един от разказите на Чудомир.
- Всъщност какво точно представлява светилището – каква е датировката му, какъв тип ритуали са могли да извършват древните там?
- Верността на всяко измерване се опира на добрата калибровка на измерителния уред. На математически език това наричаме коректен избор на координатното начало. Така или иначе, срещу някои от общоприетите датировки намираме аргументирани възражния дори в историческите среди. Уважавайки мнението на специалистите, чистопсихологически чувствувам неудобство от боравенето с хилядолетията така, както с минутите (с усмивка).

На запазените семейните снимки от началото на 20-ия век моите предци изглеждат съвсем различни от това, което следва да очакваме. Хайде да не задълбаваме!

Оооо, ритуалите ... Дал бих много срещу възможността да погледам за малко “отстрани”. Но не е трудно да си пофантазираме как процесията от боси (?) жреци в бели дрехи (нали такива ги учехме в училище ?!) бавно се изкачва по скалистия път към Престола Му, славейки Го с песнопения ...

- Според вас, този комплекс единствен ли е в България и може ли да се свърже по някакъв начин с т.нар. миметолити, т.е. скалните лица, открити на остров Крит?
- Този комплекс не е единствен в България!

Много ми е трудно да приема, че обектите в Светилището следва да наричаме миметолити, тоест са игра на Природата. Напротив, всеки непредубеден наблюдател може лесно да се увери в това, че преобладаващият брой обекти в Светилището са издялкани
. При което се използват, разбира се, някои априорни дадености на заготовките. Готовите изделия са монтирани по необходимия начин в съответствие с изискванията на поръчителите. Примерите са много и можем да отпочнем с «Чистилищата», както и да посочим редица от «слънчевите кръгове», змийските и рибешките каменни глави, костенурките
и т.н.

Вгледайте се по-внимателно във забележителното каменно изваяние, което наричам “Патицата”. Най-отгоре на главата съвсем ясно личат скорошни следи от оформяне - дялкането е очевадно , а скалата не е успяла все още да изветрее и да се покрие с мъхове и лишеи. Всъщност, за мене този факт е най-смайващото като констатация по цялото Светилище, защото поставя, очевидно, сериозни хронологични въпроси!

Що се отнася до миметолитите, представени чрез снимки в материала на «168 часа», мога да Ви посоча аналози, които съм видял и на други места в Родопа. «Американският» миметолит (другият не се вижда добре за преценка) е c достатъчно характерен. Колеги биолози ми обърнаха внимание на факта, че неговата структура наподобява морфологията на човешкия череп! Инак казано, снимката на «миметолита» е аналог на картинките в анатомичния атлас на човешкото тяло. Визуално можем да предположим, че миметолитът е конструиран от 3-4 предварително добре оформени каменни къса с последваща подходяща сглобка. Наблюдаваната устойчивост на съоръжението е резултат от конкуренцията на предимно две сили, тези на теглото и триенето. Така че, наличието на клиновидните съединения в"миметолита" съвсем не е случайно. Напротив, съответният механичен модел може формално да бъде сметнат и обяснен от всеки студент, взел си изпита по статика в СУ или ТУ достатъчно добре!

В Светилището при Долно Дряново аналогични конструкции се срещат на много места. Срещат се и на други места в България. А вероятно, и съвсем не само у нас. При всички тях сглобяването е добре видимо при условие, че човек може и иска да го види ...

От друга страна, трудно е за вярване, че значително количество скални обекти са ерозирали (изветрявали) по един и същи начин, групирайки фиксиран брой (три-четири вида) тройки зооморфни фигури. Тъй че, "Патицата" е бисер на строителната механика!

Закономерният въпрос относно използуваните технологии "виси" тук точно така, както вече споменах по-горе.

- Защо това светилище остана толкова дълго време неоткрито от археолозите и изобщо забулено в тайна. Мислите ли, че това е някакъв вид привилегия, именно вие да сте негов откривател?
- Част от отговора е по-горе. А привилегия ... е, просто, гледах и можах да видя! Дали пък това е привилегия – ами, попитайте Го ...
- Какво ще стане с обекта? Какво е неговото бъдеще и какви са вариантите да бъде съхранено като ценност и културно богатство?
- Както отбелязах преди около месец в писмата си до някои държавни и научни институции, считам, че Светилището има фундаментално значение за цялостната ни история. Възможно, и не само на България. Вероятно, не по-малка роля от тази на други археологически находки, направени у нас през последните години. Не се смущавам от употребената думичка “фундаментално” – твърде разнообразно и маркиращо е това, което се намира на хълма, наричан от местните хора “Градище”, както и на някои от околните "бърчинки".
За съхраняването на Светилището трябват пари. Много пари! Което е основна болка на археолозите. Идеята за екопътека е добра, но такава следва да се прави след подробно проучване от специалисти.

- Обезпокоен ли сте, че ако не се реагира навреме, комплексът ще привлече още иманяри, вече знаейки много добре, къде е местоположението му?
- Иманярите добре са се потрудили, макар и c някои пропуски. Така че, металът от най-горните земни пластове е практически “прибран”, а керамиката – унищожена. По-нататъшната им дейност предполага влагане на много пари и сериозни разкопки, което вече ми се струва неизгодно.
- Има ли шансове Светилището да се превърне и в туристически обект?
- Разбира се, че има. Нещо повече, Светилището трябва да се превърне в туристически обект, който може да даде много на всички от района! Но, повтарям, след като Светилището бъде проучено. Инак рискуваме да загубим част от намиращото се на хълма.

- Направи ми впечатление, че дори кметът на Долно Дряново г-н Шукри Шукри не е подозирал за съществуването на обекта?
- Без коментар!
- Според вас, каква символика се крие в тези три гигантски глави и има ли човешка намеса в извайването им?
- Мисля, че съдържателната интерпретация на символиката, заложена в Светилището като цяло, не може да не отчита наличието и конкретния вид на многобройните зооморфни форми, разпръснати по територията му. Да вземем отново за пример “Патицата”. За редица от старите култури патицата (гъската, лебедът) е свещенна, символизира заедно със змията Душата на явленията и отразява, по такъв начин, активното начало при Сътворението. Не случайно изображенията на патицата са толкова разпространени - не само по нашите земи. А като типичен български пример бих посочил изображенията по елементите на огърлицата (колието) от известното по света Преславско съкровище.

Въобще, ще напомня, че в представите на старите българи много животни, например вълкът, рибата, отново патицата, змията и т.н., са били родови тотеми и като такива са напряко свързвани с естествените общочовешки питания за Духовните извори, за Произхода и получаването на Знанието. Отговорите на които оправдават и осмислят Съществуването ни.
Тук едва ли има възможност да се спирам подробно на такива въпроси, пък и специалистите могат да го направят много по-добре от математика. Все пак, видяното от мене, горните и други подобни разсъждения ми позволяват предпазливо да изкажа хипотезата, че в един продължителен период от съществуването си Светилището е отразявало сакралните разбирания на голяма част от населението не само от близката околност. Било е важен Духовен център за значителна територия.

Намесата при изработването на преобладаващата част от обектите в Светилището е ясно документирана. Обаче, голямата част от използваните технологии за мене в момента е непонятна. Позволете ми малко фантазиране – Феликс Каниц споменава в книгата си за чути от него легенди, съгласно с които Търново е било строено от ... “великани”?

- Какви жертвоприношения са правени на ритуалната площадка в близост до главите?
- Място за жертвоприношения забелязах на изток от “Престола”. Което сега вече не ми се струва учудващо. Също така, на “езика” на “Вълчо” има очевидни следи от огън. Но не считам, че добре познавам Светилището все още, възможно е да има и много други.
- Смятате ли, че Родопите крият още поразяващи тайни и имате ли намерение да тръгнете по следите им?
- Категорично “да” за първата част от Вашия въпрос. А за намеренията ще цитирам класиката: “Едно е да искаш,друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш” ...

- Вие сте математик, а сега вече сте и откривател на безценна археологическа находка. Кое ви привлича повече – точната наука или неизвестното и авантюристичното?
- Признавам, стана ми драго от комплимента и Ви благодаря!

Преди много години при беседите по време на многобройните разходки с моя професор в околностите на Киев стигнахме до следната дефиниция: “Красотата – това е външният облик на функционалното съвършенство”. Години по-късно, когато той си беше вече тръгнал от този свят, разбрах, че горното не било дефиниция, а обосноваване на жаждата ни за познание. "





ЛИНК КЪМ ОРИГИНАЛА НА ТОЗИ МАТЕРИАЛ
ТОДОР БОЯДЖИЕВ-ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ

Всъщност няма нищо ново казано за светилището, от Тодор Бояджиев. Това са интервюта отпреди, 1-2 години. Първом, трябва да кажем - слава Богу, че първом този човек го е "преоткрил". Защото за светилището се е знаело то местните, и както е навсякъде, те ревниво са пазели тайната за него. Просто е дошло времето, това място, да бъде открито за Българите. Не още тайната му, само местото.
Представете си, да бяха го открили първом Овчаров или Китов. Те и сега му дават "тракийско" обяснение, а точния термин е "древнобългарско", преди тръгването на Българите от Балканския полуостров.
В личните си контакти с г-н Бояджиев, винаги съм се възпротивявал на датировката - 7000 г.пр. н.е. Това е една стандартна формулировка за историците и археолозите, която не отговаря на истината. Датата, може да се отмести, с още 5000 г назад, че и още по-назад. Датировките на керамиката и другите елементи, няма да дадът реална представа за датировката, защото , почти във всяко едно светилище в България, има пластове от много епохи. Има и пластове, в които няма "находки". Точно там е скрита тайната и "датировката".
В крайна сметка, как са пренасяни камъните? Не е с техника, не е и от извънземни с два, три, четири или шест пръста. Правено е от хора с пет пръста, които добре са владеели, силата на мисълта и са могли да обезтеглят материята. Така "обезтеглен" камъкът е лек като перо и може да бъде местен във пространството. За тези хора, построяването на това место е било, така, както днес малките деца редят сгради от своите конструктори.
Такъв конкретен пример е оставен в "древногръцката митология", където е дадено сравнението между Амфион и Зет. Бях го публикувал тук, навремето във Форума, този пример! Безсмислено е да се пита, как е правено нещо, когато имаме запис за това в древните митове. Това, че записът е под формата на "мит" или "легенда", не го лишава от достоверност!
Как са издялани фигурите? Перфектните им пропорции, говорят, че длета не могат да издялат такова нещо. Знаете ли, пробвал съм се върху камък с длето да издялам най-обикновен надпис и ви уверявам, че това е трудна работа!
Камъкът е нагряван, до състояние "да се размекне", но без да се разрушат основните връзки между градивните му частици и след това е оформян, така, както днес оформяваме пластелина! Другия начин на изработка е в конструирането на няколко каменни къса, така, че да са в хармония и общата фигура, която образуват, да е устойчива.
Примитивизмът на древните ни предци е само в главите на юдео-комунистическите историци и археолози.

Идва време да поговорим и за "Тангрите" като идея. Добре, ги е нарекъл, г-н Бояджиев "Тангри", защото "Танг" така или иначе има своя превод и като "камък", а съвсем наскоро посочихме, тук, във Форума, откъс от Откровението на Иоан, където това е много ясно посочено.
Там имаше Трон, върху който седи Някой, който много прилича на Камък и 24 старци са около него. Е, и на светилището в Долно Дряново имаме Трон и то доста голям, самостоятелно изсечен, Онзи, който стои върху него не се вижда, но тези, които са около Него, каменните глави, са видими.
Бях писал, мисля, че и за този парадокс на г-н Бояджиев - трите първи Тангри, са с ясно създаден детайлизиран образ, четвъртата Тангра е Лъв (до болка познато), а петата... - нейния образ е в зачатък. Това не е просто гатанка, това е запис. Цялото светилище е един запис на древнобългарската и човешка история, с отворена опция за бъдещето. Според мене, освен Тангра 5, трябва да има поне още 2 Тангри - 6 и 7.
С това искам да кажа, че светилището е отворена структура, тя съвсем съзнателно е незавършена от Създателите й. Оставена е да я довършим ние.
Бих поговорил и за 'Патицата". В една от кореспонденциите си с г-н Бояджиев му посочих текстове от "Сказание за Чулман", където Турун-Аби (Умай) под формата на Патица започва Сътворението, писах му и за онези откъси, където първата суша, представлява остров от патици, който се "рее" в Небето. Значи светилището от Долно Дряново ясно ни потвърждава не само записите от Веда Словена, но и от "Сказание за Чулман".

Йордане, би ли публикувал пак този 'мит' или казал къде може да се прочете.

Напълно съм съгласен, че датировките на подобни обекти са пределно относителни. Археолозите убедено разправят, че щом керамиката е на 7000 години, значи цялото светилище, целият духовен комплекс датира от точно същото време. Това е приказка, предназначена за немислещи хора. Никой не е успял да датира изрязванията върху камъка и съответно никой не може да ме обори, ако аз твърдя, че са направени не преди 7, а преди 17 000 години. Няма намерена керамика на 17 000 години, нали. Ами много просто- керамика не може да оцелее толкова дълго време.
Присъединявам се към мнението, че Светилището е създадено от древните българи (пеласги, пелагри и пр.) с използването на техника, която им е била дадена, най-прозаично казано, Свише, преди Потопа и съответно разселението на част от тях на изток.
И друго- това не е единствената каменна глава в България, за да смятаме, че е плод на случайност или някакъв ограничен във времето технологичен 'взрив'. Нали не сме забравили човешката глава-символ на друго едно древнобългарско светилище:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И друга една глава- този път лъвска(!) от южното ни Черноморие:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Като станали царе на Тива, братята решили да укрепят своя град. Само високата Кадмея, крепостта на Тива, построена от Кадъм, била защитена със стени, а целият останал град не бил защитен. Братята сами построили стената около Тива. Колко се различавал трудът на единия от труда на другия! Могъщ като титан, Зет носел грамадни каменни блокове, напрягайки всичките си сили, и ги трупал един върху друг. Амфион пък не носел каменните блокове; подчинявайки се на звука на неговата златострунна китара, камъните сами се премествали и се наслагвали на висока яка стена.

"Старогръцки легенди и митове", Кун, издание ИК "Ведрина", София, 1994 г, стр. 143, "Зет и Амфион"
-----------------------------------------------------------------------------
Както се вижда, това е един популярен и достъпен източник. Просто не се чете от хората внимателно.

Да, наистина звучи като плод на развихреното митологично въображение на древните, но колко 'легенди' се потвърдиха от т. нар. наука досега!...

Бил съм на Ранули (Вълчаново кале). А това е още един от хората-лъвове, само, че от светилището край село Бенковски, Златоградско

Йордане, би ли публикувал пак този 'мит' или казал къде може да се прочете.

Напълно съм съгласен, че датировките на подобни обекти са пределно относителни. Археолозите убедено разправят, че щом керамиката е на 7000 години, значи цялото светилище, целият духовен комплекс датира от точно същото време. Това е приказка, предназначена за немислещи хора. Никой не е успял да датира изрязванията върху камъка и съответно никой не може да ме обори, ако аз твърдя, че са направени не преди 7, а преди 17 000 години. Няма намерена керамика на 17 000 години, нали. Ами много просто- керамика не може да оцелее толкова дълго време.
Присъединявам се към мнението, че Светилището е създадено от древните българи (пеласги, пелагри и пр.) с използването на техника, която им е била дадена, най-прозаично казано, Свише, преди Потопа и съответно разселението на част от тях на изток.
И друго- това не е единствената каменна глава в България, за да смятаме, че е плод на случайност или някакъв ограничен във времето технологичен 'взрив'. Нали не сме забравили човешката глава-символ на друго едно древнобългарско светилище:

Така е. Тези каменни глави са по цялата територия на България. На Беланташ има поне още една такава, подобна.

На 22.12.09 след инсулт е починал прoф. Тодор Бояджиев. Научих го днес. Господ си го е прибрал в добър ден. Едно само мога да кажа, че на всяка цена, ще доведем делото му в района на община Гърмен докрай.
Да му мислят, тие, които смятат да ни попречат. Няма да проявим никаква милост към тях.