Курганната хипотеза на Мария Гимбутас, или гилотината над Българската история

Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци.

Терминът курганна идва от тюркската дума курган, с която се наричат един вид примитивни гробници, състоящи се от дървена или зидана подземна камера и оформена върху нея могила.

В науката терминът е въведен от латвийската археоложка и антроположка Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индоевропейци. Тази хипотеза има изключителна важност за индоевропеистиката и днес е най-широко разпространената в научните кръгове.

Според Гимбутас, праисторическите култури в Източна Европа и Предна Азия, които практикували курганни погребения, са използвали индоевропейския праезик, т.е. по разкритите кургани може да се съди за разселението на първите индоевропейци.

Чрез този метод се установява, че към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал. От важно значение за индоевропейската експанзия било обяздването на коня и използването на примитивни колесници, което направило възможно придвижването на по-големи разстояния. По периферията на курганните култури около 2500 г. пр.н.е. се появили и хибридни култури, като тази на кълбовидната амфора, на прото-гърците и на индо-иранските номадски племена. С това настъпило и първото диалектно деление на индоевропейския праезик.

Мария Гимбутас определя четири последователни етапа на развитие на курганните култури и три „вълни“ на тяхната експанзия:

* Курган I — до 4 хил. пр.н.е. в района на реките Днепър и Волга. Тези култури започват развитието си от басейна на Волга и към тях принадлежат културите Сарама и Серогласовка.
* Курган II-III — 4 хил. пр.н.е. Включва културите Средний Стог и Майкоп в Северен Кавказ. Характерни за тях са каменните кръгове, колесниците и антропоморфни изображения на божества.
* Курган IV (Ямна) — началото на 3 хил. пр.н.е.. Тези култури обхващат целия район от Урал до Румъния.

* Първа вълна — експанзия предшестваща Курган I, която тръгва от долното течение на Волга и се насочва към река Днепър, предизвиквайки съжителство на курганната култура с културата Кукутени. Сътресенията от тази експанзия достигат до Балканите и по Дунав — до културите Винка и Ленгел в Унгария.
* Втора вълна — около средата на 4 хил. пр.н.е. Започва от културата Майкоп и довежда до поява и разпространение на курганизирани хибридни култури в Северна Европа през цялото 3 хил. пр.н.е. Според Гимбутас, това съвпада с първото навлизане на индоевропейски езици в Западна и Северна Европа.
* Трета вълна — 3000–2800 г. пр.н.е. Експанзия на културите Ямна отвъд степните райони. Характерните курганни погребения се разпространяват по цялата територия на Румъния и България, чак до Източна Унгария.


Вторична прародина на индоевропейците и източник на експанзии се явява курганизираната хибридна култура на кълбовидната амфора, която се разделя на два клона — култура на камбановидните чаши и на шнуровата керамика (2300 г. пр.н.е.). От тези култури по-късно се развиват италийският, келтският и германският индоевропейски клон, а също някои изчезнали народи на Балканите и протомикенците в Гърция.

Според Мария Гимбутас експанзията на курганните култури представлявала серия от военни нападения и инвазии. Те унищожили или подчинили мирните матриархални култури на праисторическа Европа и ги заменили с воинствени патриархални общества. Доказателство за това са разпространилите се през съответния период укрепени селища, могилни укрепления и погребения на военни вождове.

Гимбутас казва: „Процесът на индоевропеизация бил културна, а не физическа трансформация. Той трябва да се разглежда като военна победа, довела до налагане на нова административна система, език и религия над автохтонното население“.

В по-късните си трудове, Гимбутас все повече набляга на насилствения характер на тази трансформация от мирния Средиземноморски култ на Богинята-Майка към воинственото патриархално общество, почитащо Бога-Гръмовержец (Дйевс, Дяус). Много от последователите на Гимбутас, обаче, смятат че тези промени са били далеч по-мирни и постепенни. Инвазията на курганните култури не е била съгласувана, организирана военна операция, а е била резултат от движението и преселенията на множество разпокъсани племена, в продължение на много поколения. И все пак неясен остава въпросът дали местното пред-индоевропейско население е било мирно асимилирано или унищожено и прогонено.

Макар Курганната хипотеза да е най-добре приета сред учените, съществуват и други предположения за миграциите и прародината на индоевропейците. Главната алтернативна хипотеза е на Колин Ренфрю, който посочва Анатолия за прародина и описва разпространението на индоевропейските езици като чисто културно влияние, съпътстващо разпространението на земеделието. Тази хипотеза предполага далеч по-древен произход на индоевропейския език (около 10 000-6000 г. пр.н.е.). Тя е по-непопулярна от Курганната хипотеза, защото посоките и времето на експанзии на индоевропейците не съвпадат с разпространението на земеделието.

Курганните погребения от Бронзовата епоха са характерни за степни номадски народи от планините Алтай до Кавказ и Румъния. В някои случаи погребалните съоръжения са изключително сложни, с по няколко вътрешни камери. В основната камера са положени телата на древни аристократи, обградени с погребален инвентар и жертвени дарове, сред които често били коне и колесници.

Ето това е "курганната хипотеза", която днес трови българската история. Рядко се среща историк или археолог, който да не й прави метани и да не и робува. И да не "сверява" своите трудове и резултати с нея. Тази хипотеза, измислена вероятно в тайните подземия на КГБ, има точно тази цел - да ликвидира историческата истина за автохтонността на произхода на Българите. Чуете ли историк или археолог, да говори за формиране на българския народ, вследствие нахлуване на конни племена от североизток, знайте, че той е роб на Гимбутас; чуете ли историк или археолог да интерпретира находка или исторически факт от праисторията, пак с нахлуването на конни народи от североизток, знайте, че и той е "почитател" на Гимбутас.

Ние нейни почитатели ли сме? Естествено, че не.

Мария Гимбутас трябва да се разбере с ираноидите, гръкофилите и тюркофилите каква последно е тая курганна култура. Щото в Турция курганите ги наричат текета. А ние просто си ги знаем като могили. Тракийски могили. Т.е. последно или траките са се разпространили из цялото Причерноморие или както Гимбутас казва, някой бил дошъл от североизток да научи коренното население на България как се правят могили. Ако приемем това твърдение за вярно, тогава така наречената ямна култура, която погребва починалите си в преднатално положение със свити крака също трябва да са дошли оттам. Ами тогава много моля неуважаемата госпожа с еврейска фамилия да посочи някой такъв "курган" с подобно погребение, датирано преди 8000 години. Защото ние веднага можем да посочим Варненския халколитен некропол. С няколко килограма чисто злато по токата на починалия балагур. Хайде да видим нещо подобно там.
Малко повече тук

Какво представляват и пирамидите в древен Египет. Според тази Гимбуташ, и те трябва да са от курганната култура. Защото подобно на траките, това са си просто могили в пирамидална форма, където са погребвали висшата администрация на Саракта си. С тази разлика, че там са приели робството и са имали работна ръка да направят достигнат до този грандомански излишък. В нашия Саракт робството е било забранено заради Тенгрианската Вяра и няма как да го направят. А самия курган (могила) символизира юртата, небесния свод - домът в който починалия се отправя на път към горния свят.

Соломон Паси: От Русия идват тревожни за България сигнали

НАТО макар и да е най-успешният военно-политически съюз на планетата от 6000 години насам, не успява да догони и овладее тенденциите в новите технологии.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4034020




Евреите крият нещо много важно относно нашата история, затова встрани от веселбата, която предизвикват думите му, преди 6000 години явно е имало голям държавен или военен съюз на Балканите (т.е. 4000 г. пр. хр.), т.е. краят на каменно-медната епоха и вероятно е имало мащабна война, за която свидетелстват доста опожарени наши праисторически селища и градове над и под Балкана. Всъщност теорията на Гимбутас за атака върху Балканите от днешните територии на Русия, има основание, погледната от тази гледна точка, като се ампутира от нея научната й трактовка за пълното унищожение на коренното население при тази война. Евреите до тази история явно са се докопали - имат пари, влияние и реална власт и е нормално при тях да попаднат "праисторически документи". Ротшилдови също, както Божков Черепа са колекционери на антики. Това не е случайно. Тоя "бизнес" е техен. Гимбутас е еврейка, която трактува тоя исторически факт на мащабна война на Балканите като процес предизвикал смяна на епохите - каменно-медна с бронзовата, но въпроса не е само в простата смяна на епохите, а в това, че мащабната война е изтощила древнобългарската държава на Балканите, до степен такава, че тя е изгубила потенциала да създава нова култура и преминала във фаза да осигури оцеляване и нов жизнен стандарт на населението след войната. Ситуация, в която се намираме и днес. Затова бронзовата епоха бележи мощен упадък, спрямо епохите на неолита и каменно-медната, които са епохи на творчество и културен разцвет. Този факт, обаче е отбелязан примерно при Овидий "Петте века" - златният, сребърният, медният, желязният. Като при медният, човечеството започва войните. Тези войни изискват необходимостта от "овладяване на нови технологии", защото не може с каменните бойни топки, стрели от нефрит, кремък и камък и т.н., да се противопоставиш успешно срещу оръжия направени от бронзови сплави или желязо примерно. Единственият начин да се спре и отблъсне такова нападение е всъщност с многобройна жива сила, която да бъде похабена.

Вече споменахме, че селищата от ранната бронзова епоха във Варненските езера припокриват тези от късната енеолитна епоха. Освен това те са значително по-големи като размери - достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.
В потъналите селища са намерени дървени предмети, каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Това се дължи на престоя им в безкислородна среда, която не позволява разлагането им. Възможно е при по-нататъшните проучвания да бъдат намерени и други органични материали - кожа, тъкани, рогозки и др.
Важна особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит и инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, чаши с високи дръжки и аскоси. На преден план излиза врязаната и набодената украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Повърхността на съдовете вече не се излъсква толкова старателно, а и състава на глината им се различава. Изчезва напълно антропоморфната и зооморфната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези белези на промяна на материалната култура всъщност са солидни аргументи за смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища.

http://www.varna-bg.com/museums/archaeolog...pra_neonec7.htm

==============================================

Е, питайте Монката Паси. Имало е мащабна война. не е имало смяна на населението. Възможно ед а е имало временни заселвания на нашественици, анекс на територия, но те не са били дълготрайни. Пластът без култура, показва, че вследствие на тази война, местата са запустели или са престанали да произвеждат култура, което е съвсем нормално за предната линия, която поема удара. Последвал е дълъг период на оцеляване и възстановяване, след което започва отново създаването на култура, но вече в една променена среда и мироглед, която създава и нови културни образци.

То има и Анти-Гимбутас автори, макар че ги чернят. Не всички й приемат теориите без резерви.

Ако е било война може да има няколко варианта.
1)Война в самия държавен съюз, между отделни членове или групи.
2) Война между уседналото население и друго с цел грабеж от страна на нашественика. Например, ако уседналото население, е имало евентуални някакви първи реколти на култивирани диви растения, зърно... Може чуждото население да е искало да заграби реколтите, ако са забелязали, че местното население има години по ред излишъци, с които опива търговия и трупа богатство (като при търговията в по-далечни места е направило впечатление на дадена войнствена група) . Или нашественика иска да заграби някакви нови технологии по изготвяне на оръжия например, които местното население не иска да предаде доброволно. Или дори ресурси.Това предполага уседналото население да е било в разцвет и многочисленост.
3) Война, защото нападателите са искали да се устроят на готово на територията на уседналото население. Не е задъжително уседналото население да е избито от нашественика. Може да са живяли успоредно или уседналото да е избутано по високите части, от там опожерения. Или обратно уседналото да е избутало нашественика.
От там, ако са убити хора, които са знаели как да се култивират растения, да се правят подслони, прибори, оръжия и др. без да са могли да си предадат знанията , може да се наблюдава стъпканазад в развитието на новото поколение, което трябва отново да преоткрие определени знания, способности и занаяти.
Може уседналото население да е изтласкало нашественика с цената на много жертви.
4) Може да има опожарения, защото чрез пожар са горели гористи райони, за да могат да ползват плодородната след пожара почва за опити за земеделие и култивиране на растения. При неблагоприятни условия може да се разпространят пожарите, ако са в близост до селище.
5) Може да е имало природен катаклизъм. Поредни сухи, дъждовни, студени години и от там някаква война за ресурси или глад, епидемия. Ако глада (или епидемията ) е бил голям, може да има загуба на хора, владеещи занаяти, без да могат да прехвърлят знанията на ученици и от там се губят знания и трябва период да се развият новите идеи и новия подем. Ако са били изведнъж по-малко хора в следствие на външен или вътрешен фактор, е нормално да се отеглят от дадена територия, защото им трябва по-малко в началото.
6) Може ако са били голям народ, много бързо нарастнал при балгоприятни условия да е имало проблеми с изхранването, да е намалял дивеча . Може дадена група от основната да е тръгнала да търси нови райони и да е взела част от най-добрите със себе .


Може и нищо от горните неща да е близо до истината.

Археологическите изследвания на именно тези опожарени праисторически селища, показват една доста сложна картина на този период. Примерно, Русенската селищна могила е опожарявана няколко пъти и е започвала отново живота си, вследствие нападения. Явно нахлуването е започнало именно оттам, дето и Аспарух влиза след хилядолетия - през Онгъла, където е може би най-проходимото и уязвимо място. Не е ясно дали при първото или последващи нападения е станало, но нападателите преминават Балкана, превземат и опожаряват градове в Тракия, като например Юнаците, Пазарджишко, където последните изследвания показаха, че е имало дълга обсада на града и след това неговото превземане с избиване на жителите.
Въпреки това, една голяма част от селищата по поречието на Марица се запазват и те са селища от "непрекъснат тип", т.е. от създаването си, те са просъществували до идването на римляните, без прекъсване, т.е. населението в тях не се е местило, изселвало или преселвало, животът в тях не е прекъсвал през никоя от тия епоха. Такива според изследванията на Петър Детев са 53 селища, от общо около 300 праисторически, които разбира се, са възникнали в различни епохи. Ние говорим за селища възникнали през неолита и каменно-медната епоха. Ние продължихме изследванията му в тази посока и прибавихме поне още 3 такива, в които животът не е прекъсвал, т.е. ако се направят мащабни и задълбочени изследвания в тази посока, със сигурност, ще се види, че въпреки първоначалните успехи на нападателите във войната, унищожението на селища във Варненският регион и след това в Тракия, впоследствие, те са били отблъснати.

Това са пълни простотии - теориите на евреина - както хипотезите на другия чифут - Дарвин, напомпани до неузнаваемост от "научните колективи" купени с парите на Синедриона, за да станат научен "мейстрийм" и да лишат човечеството от познанието на Истината.

Така още на първо четене тази Курганна теория ми се струва простотия. Чифута Гамбутас първо трябва да се разбере с геолозите по отношение на Ледниковата епоха. Ако днешното приволжие е било заледено с 5 метра лед до 10 000 години пр. н. е. - как може да е станало така, че 3 000 години по-късно да има на това място развита цивилизация с развито земеделие, питомни животни и колело?! Та нали като се размръзват ледниците точно течението на Волга предизвиква един от потопите в Черно море и то точно приблизително тогава - 7 000 - 5 000 г. пр. н. е. Струва ми се невероятно да правиш цивилизация докато незнаеш тая година дали пороите няма да отнесат всичката реколта. Или примерно дадена година е толкова студено, че лятото изобщо не се разтапя леда.. Това означава, че допусканията относно геоложкото развитие на Земята са неверни...
Изобщо всички такива окончателни допускания за развитието на дадена цивилизация ми се струват безмислени, ако са изградени на базата на едните археологически разкопки. Тука има атмосферни условия и други много важни фактори, които могат да се отразят на развитието на дадена цивилизация. А да кажеш, че племената от даден регион са нападнали други племена и нападнатите са напълно изчезнали - това е смешно. Ние сегашните българи сме преки свидетели на близо 2000 години постоянни и целенасочени опити да бъдем изличени като народ и цивилизация - все безуспешни... а 2 000 години е значим период както от геоложка така и от археологическа гледна точка.