| Форум на Движението |
 Помощ
 Участници
 Календар
|
  |
"Баалгури", книгата на Киряк Цонев| Йордан_13 |
Публикувано на: 14.10.2009, 19:15
|
 Админ  Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06  |
Обръщам ви внимание на тази книга, която е източникът на честите нападки срещу нас в интернет пространството. Тя е издържана в строго академичен стил, поради, което хваща вяра и дикиш в доста рационално настроението днес младежи, които вярват само на логиката, но определено им липсва посвещението, което е вътрешен духовен процес. Наистина тя е изпипана и издържана доста и то така добре, защото е подплатена със стотици факти и литературни източници (свят да ти се завие), но си остава една научна разработка, чиито изводи в края на така или иначе добре написания и представен материал са абсолютно неверни.
Най-интересно на мене ми се стори, как така добре поставената логическа основа на съдържанието изведнъж излъчва крайно неверни изводи. Още по-голяма изненада ми дойде, когато видях, все едно, че е преписан от недовършения ми материал "Как другите народи възприеха Тангра",който писах навремето. На места текста имаше същата конструкция и начин на проследяване на нещата, но засега ще се въздържа от отрицателни коментари, защото това може да е просто съвпадение. И така, да разгледаме, частта в която авторът говори за Тангра. ================================================================= ГЛАВА ПЪРВА ТАНГРА Поглед към Тангра В окончанието -гур/и/, гар/и/, -гир/и/, -гъри, -ар/и/, -ур/и/, -гри и т.н., съществуващо в самоназванието на множество древни и съвременни народи, а не само на българите, (унгар-ц-и или маджари, авари, тур-ц-и, пер-с-и, изкуствено създаденото татари и т. н., древнобългарските оногури и оногундури, както и много от онези, които по една или друга причина наричат себе си арии) прос- то се набива в очите общата или почти общата сричка в техните наз- вания и окончанието в името на известния древнобългарски бог Тангра — -ГРа, споменат в един силно повреден каменен надпис на кан Омуртаг край Мадара. Тангра като понятие и божество съществува в много езици, макар в различните произношения да е различен. На монголски и алтайски езици той е ТенГРи или ТенГеРи, на шорски — ТеГРи, на хакаски — ТиГиР или ТеР, на тувински — ДееР, на бурятски — ТенГеРи или ТенГРи, на калмикски — ТенГеР, при „волжските татари" — ТанГеРе, при белкурите — ТинГиРу, на якутски — ТанГаРа. Китайците го записват като Тиен Ди, което се превежда като Небесния император. Хунорите, според руски изследователи, са наричали с думата Ченьли или Теньли небето, — това, според тях, означавало вариант на Тангра, а китайците наричат небето Тянь, откъдето е и названието на планината Тян-Шан, т. е. Небесната планина или Планината на Тангра, но и Тиен-Кун — Великата пустош. Най-висок връх на тази планина (6995 м.), издигащ се на север от Таримската котловина, където се смята, че е едно от древнобългарските огнища, е Тенгри-кан. Дори, според Съсълов, самият хан (кан) е бил, на китайски, разбира се, токи-кан, което той свързва с доГРи-кан или дори тонГРи-кан. Трябва да се съгласим, без да повтаряме безбройните доказателства на раз- личните автори, че произходът на всички тези названия е безспорно от един корен и това е Тангра. При тюрките е Кок Тенгри — Синьото небе (очевидно китайско влияние), но там той е и Тенгри кан, което предполага, че той е кан на някакви други божества. И независимо от вариантите във всички случаи става дума за две обожествени понятия: конкретното — небе и абстрактното — безкрайност, простор. Тангра е едно от най-древните религиозни и културни понятия в ис- торията на човечеството, чрез което човекът изразява едно от най-ран- ните си схващания за реда и хармонията в света. За това също е гово- рено и писано много и няма смисъл да го повтаряме. Такъв е той и у древните българи. Надписът на Омуртаг го е запазил именно в това му звучание, макар то не винаги се покрива напълно, както видяхме, с про- изношението на други народи. Но дали в този неясен надпис и въобще като цяло това понятие е наистина име на божество? Интересен факт е, че българските ханове в редица надписи, правени на гръцки език преди приемането на християнството, подчертават, по- добно на византийските императори, че са получили властта си от Бо- га. Надписите са на гръцки, но поне името на Бога би трябвало да бъ- де Тангра, както е в надписа на Омуртаг. Но това не е така. Хановете използват за Бог гръцката дума Теос. Трябва да приемем, че това Теос или Деус има смисъл на един единствен Бог, това понятие не е в мно- жествено число и, следователно, онези, които са се нарекли по някаква причина българи, са били сред първите монотеисти, макар че в техни- те религиозни виждания не са липсвали понятия, съществуващи и в днешните монотеистични религии, нарушаващи принципа на единст- вения Бог (защото какво друго освен форми на скрит политеизъм са Светата Троица и наследените от анимизма и юдаизма разни ангели, архангели, Сатана, дяволи, духове, джинове, вампири, самодиви, вили и самовили, ако не божества от втора и по-долна категория, съществу- ващи в юдаизма, християнството и исляма?) При народите, възприели това понятие — или божество — от древ- ните българи, то с времето започва да губи своя монотеистичен облик, да се разчленява на производни в зависимост от прикачените към него прилагателни. Така Тангра в различните народи, възприели го безспорно от прадедите на българите, става Дегере-тенгри — Господар на Висшето небе, Ерхету-тенгри — Господар на Могъщото небе, Сунд- тенгри — Господар на Войнственото небе, Цадилхан-тенгри — Господар на небесната мълния, Дархан Гуджур-тенгри — Господар на небесните ковачи, сиреч, отново на мълнията, Тенгерийн Велико небе, Милиан-тенгри — Пълното небе (милиан на арабски е пълен, изпълнен), Атага-тенгри (при бурятите), Хисага-тенгри, Дайчин-тенгри (при монголците, където е бог на войната) и т. н. Хакасците и моголите приемат направо израза Божественото небе. Средновековните монголи разказват легендата за кан (хухе) Монхе-тенгри — Господарят на Вечното небе, който е символ на единното благодетелно и все- знаещо правосъдие. Но каквото и прилагателно да е добавено, в крайна сметка във всички случаи остава понятието небе, т. е. безкрайност. При монголските шамани понятието Тенгри вече означава въобще бог, божество. У различните монголски племена броят на божествата „тенгри" се движи между 9 и 99, а в ранния монголски будизъм (до XVI в.) техният брой е 33. Сабирите (савирите) — племе, за което ще говорим по-долу, произ- хождащо най-вероятно пряко от шумерския град Сипар и вероятно родствено на прадедите на древните българи, персонифицират Тангра като същество с космически размери, само малка част от което може да се види във видимата част от небето. По-късно у редица народи той е кан, който заема главенстващо по- ложение във Вселената и съответния божествен пантеон. Негово оли- цетворение става планинския връх в Тян-шан, с неговия най-висок връх Тенгри кан. В Тибет до днес съществува езеро Тенгри. Древните „тюркски" племена си имат свои „тенгри", които са богове върху различните „небесни сфери". Интересно е развитието на етимологията на един от тях — Багатур-тенгри. Той е защитник на хората, храбрец, символ на мъжество, началник на божествените войски, който със сто- манения си меч може да разцепи планини. Именно от него произлиза руската дума богатир — приказен юнак, която е свързана с титлата или може би личното име на споменатия във византийски документи български воин Алобогатур. Тангра е жив до сега сред шаманистките ритуали на много сибирски народи. Но той е съществувал далече извън този ареал. Танагра е понятие из- вестно в Древен Египет, Древна Гърция и Индия — там то е и име на градове, вероятно произлезли от топоними на местности, чието име е свързано с Тангра. Нека напомним също, че най-вероятно Алцековите българи са оставили това понятие дори в Италия — там съществува ре- ка Танагро и село на име Сан Пиетро ал-Танагро. Любопитна подроб- ност е, че един от най-добрите съвременни китайски познавачи на хуните носи името Тан Чангру! И накрая се сблъскваме с нещо, което може да се нарече езиково археологическо чудо. Много далече от Шумер и дори от Азия, върху изолираните острови, наречени с общото название Микронезия и По- линезия, редица изостанали в развитието си местни островни племе- на до днес се кланят на божество, наричано на разнообразните местни езици Тангароа, Тангалоа, Танаоа, Таароа, Канелоа. Удивителното е, че това божество и там е небесно, то е олицетворение на небето, на дъжда, на небесната дъга, която е негово въплъщение, както и на мор- ската стихия с всички нейни обитатели. То не е видима и възможна за изобразяване твар като многото други местни божества, то е създало само себе си в тъмнината (По ) на космическа раковина, отделило след раждането си небето от земята. Маорите смятат пък, че е син на Ранги — Небето-баща (отново това НГР, макар и в друга подредба като РНГ!) и на Папа — Земята-майка , която отново толкова напом- ня горепосочената сричка По. Това божество е създало пръстта и гли- ната от тялото си, после създава от тях хората, дава им оръдията на труда и ги учи на занаяти. При хавайците това божество е хтоническо, сиреч, „отвъдно", то е „тъмен" лош бог, който се бори с добрите „светли" богове. На остров Мангая смятат, че Тангароа е създал светлокосите хора и всичко, което има червен и кафяв цвят, а Ронго — чернокосите и всички останали цветове. На остров Пасха са смятали, че този бог е въплътен в змиорката, в акулата или тюлена и че има синове Оро, Мауи, Тангарау. И нека не изпуснем и дървените дъсчици с тайнствената неразчетена до днес писменост, която жителите на този остров наричат ронго-ронго — отново звуковото съчетание РНГ! Общото с древнобългарския Тангра е едно — смисълът на това понятие е вечността, вечният световен ред, чийто символ е вечното неизменно небе с неговите неизменни звезди! Кой може да каже кога Тангра е стигнал до тези далечни народи, как е бил „пренесен", от кого? И няма ли да стигнем до извода, че тайнствените тотеми на остров Пасха са именно негови изображения? Откъде все пак идва понятието Тангра? Ако се заровим дълбоко в историята, ще открием, че древните шумери в Месопотамия смятали небесния дух ЗинГиР (асиро- вавилонците го наричат ДенГеР ) за стопанин на всичко, за въплъщение на небето — дома на боговете! Нека отбележим, че звукът 3 — твърдо З — в иракския диалект се чете често като Д — твърдо Д . Да добавим още, че такъв бог на небесата е имало и в Ал-Обейд, селището на предшествениците на шумерите по тези места, и името му е звучало като... Тангра! И всеки изследовател би трябвало да започне от тук, ако не и още по-дълбоко. Това невидимо „божество" е било безплътен символ на дин-ГиР — небето — дума, записвана с методите на клинописа като кръгче, т. е. звезда. Интересно е, че със същия знак е записвана и самата дума звезда, но тя е звучала като Ан. Във Вавилон звезда е шаму а небе — илу — т. е. вече две съвсем различни думи, но ден-ГеР си остава във вавилонския език в смисъл на пространство. Същевременно илу се развива и придобива значение на бог. Физически символ на Тангра е била неподвижната Полярна звезда, наричана в Шумер също ДенГРи или ДенГеР Макар, че в древността това не е същата Полярна звезда, която познаваме, от тук ние сме само на крачка от философията на Тангра за центъра на света и неговата ос. Нека разгледаме възможната еволюция на етимологията на тази дума. Да започнем с това повтарящо се до натрапчивост -ГР- Казахме, че китайското тянь — небе се покрива с хунорското (според Съсълов, за нас то е българско) тень (чень)-ли, (записът е с китайски йероглифи и в последната сричка китайският правопис е превърнал -ри в -ли и Тень/г/ри станало Тень-ли. Но това -ри или -ли пък си е чисто - гри, -гра и т. н. Ако тень- (или тан-) е небе в досегашните ни раз- съждения, имащи за основа Съсълов, (нашите тези по тази частица ще изложим по-надолу), то частицата ГР-и би трябвало да се превежда като господар, защото именно това означава на китайски съчетанието Тень-ли. Звукът Г в тази частица, а и в други думи, с течение на времето в различни езици и диалекти претърпява доста промени. Той се превръща постепенно в гърлено X, нещо средно между Г и X . В развитието на езиците и диалектите, включително както става в съвременните езици, едното винаги може да преминава в другото и обратно. Така че — ГР- в определени случаи може напълно естествено да стане —ХР. Има ли такава дума в българския език, която да има подобен корен? Разбира се, че има! И при това тя има доста странен характер. Това е единственото българско съществително, което ... няма единствено число! По точно — има, но не от този корен! Говорим за думата човек. Специфичното в нея е, че тя има две форми на множествено число. От една страна това е човеци, а от друга — хора. ХоРа! — и пред очите се появява тайнственото ГР — ХР. Стигаме до доста интересен извод — че понятието хора, в смисъл на човешки същества, стоящи над другите, се съдържа в понятието Тангра! Най-вероятно в единствено число то е звучало като гор, гар, гер, а впоследствие се превърнало в хор, хар, хер или нещо подобно. (Нека да напомним, че на немски господин, което е равносилно на човек- господар, е хер). Следователно, възприемайки славянската дума „чело- век" — „човек" с по-рядко употребяваното в множествено число „чове- ци", българският език е запазил и древнобългарското „хора". Очевидно то е означавало нещо повече от обикновените „човеци". Нека да напом- ним казаното по-горе — че самоназванията на повечето сибирски наро- ди се превеждат като „човек", в смисъл на същество, стоящо над оста- налите същества, включително останалите народи. Звучи наистина гор- до и предизвикателно! И напълно естествено е да възприемем, че в об- становката на младата българска държава, където българите са господ- стващият етнос, те да са „хората", сиреч, „господарите", докато остана- лите са простосмъртни славяни — „човеци", „человеци". Названието хора очевидно преминава и в друго, вече географско, понятие. В славянобългарския апокриф, възникнал вероятно през IX- Хв. „Видението на пророк Исая", на което ще се спрем по-подробно във връзка с поясненията около етноса на куманите, се говори подчертано за Карвунската хора, т. е. за Карвунската земя. Понятието Карвунска (за него няма да говорим подробно, само ще споменем, че според нас това е преиначено произношение на името на кан Кубрат, т. е. става въпрос за Кубратска хора), — обхваща определена територия на Дунавска България, при това не коя да е, а именно Добруджа, земята, където Кубратовия син Аспарух поставя началото на новата българска държава. Летописецът — определено славяноезичен, най-вероятно богомил, ако се съди по „еретичния" текст на това анонимно произ- ведение, — е превърнал думата хора-човеци в географско понятие, из- ползвайки старобългарската дума, или се е опитал да каже, че става въпрос за „кубратовите хора", господарите, а не за простосмъртните човеци! Това понятие в смисъл на „сбор от човеци" се е прехвърлило и върху народния ни танц хоро. По неведоми пътища (най-вероятно чрез етруските) понятието хора преминава и в латинския език, от който произхожда прилагателното „ХуманитаРен" и „Хуманен" в същия смисъл — „човешки", както и думите хор, хорал и др. Но понятието ГР-ХР най-вероятно се е развило и по-нататък. Това X в някои езици просто може да изчезне - както е станало във френския напр., където при произношението на посоченото по-горе произ- хождащо от латинския прилагателно HummanitaiRe, първият звук X е престанал да звучи, той просто е останал само като писмен знак, напомнящ за произхода на тази древна дума. Нека не забравяме също, че в някои български диалекти — това особено важи за северодобру- джанския — хора, хората се произнася като ора, ората — там X е изчезнало. Понякога някои наши съвременни исторически анализатори без доказателства извеждат понятието „хора" от името на древноеги- петския бог Хор-Хорус, сина на Изида и Озирис. Това би могло да бъде прието като вярна хипотеза, ако древните египтяни произнасяха името на своя бог по този начин. Но това не е така. Повечето от популярните произношения на имената на богове, фараони, царе и т. н. на Древен Египет, Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и Персия са гръцки интерпрета- ции на оригиналните „национални" произношения на тези имена. Така е и с Хор, чието оригинално древноегипетско име е Хару. (Впрочем в подобни интерпретации са ни известни и имената на неговите родители Изида и Озирис, които на древноегипетски звучат като Исет и Осир). От ГР към ариите Казахме, че звукосъчетанието ГР, така или иначе, с каквито и гласни да се съчетава, още от шумерския език е свързано с понятията господар, стопанин. В самоназванието на страната Шумер, (или Сумер), което, както казахме, още не е напълно „преведено" , е влизала тази просло- вута частица —гра или — гер, запазена в крайна сметка като —ер, гер заимствана от Ден-гри и показваща превъзходството на шумерите над останалите „варварски" народи, които впоследствие заемат земята им, възприемат цивилизацията им, развиват я, за да я превърнат в новата велика цивилизация на Междуречието, наречена впоследствие Асиро- Вавилонска. Както и да са се сменяли гласните в съчетанието ГР, следвайки граматическите закони на древния български език, които са ни познати само отчасти по обективни причини (липсват достатъчно писмени паметници, а „чертите и резките" още не са разчетени докрай), подоб- но на гласните в други езици, като са ставали ту У, ту А, ту И, дори да са изчезвали, самите съгласни остават трайно, особено Р, като Г може да изчезва или да се трансформира в друг звук, най-често в X в различните му варианти. Можем само да правим сравнения с възможни сходни думи в други езици, произлезли от древно- българския, или такива, върху които той е оказвал дълговременно вли- яние. С времето частицата ГР се е превръщала (или е била транскри- бирана от чуждоезични летописци) в окончания, които ще разгледаме подробно по-надолу: -гар (ерагар), -гур (оногур), -гир (коцагир), - гър (естествено българ), -дер (завендер), -ар (чдар), - ир (киригир, откъдето и славяно-тюркско-монголското богатир-бътър-батор, -ор (олхонтор), -яр (кувияр), -раг (котраг), -ах или -аг (тарниах) и по- нататък лар, -лари, -ларъ, аги, агалар (редица тюркски езици), -олар, -олу или -оглу (турски) и т. н. Ако продължим разсъжденията си в същия ред, можем да забележим как в редица тюркски езици, произлезли безспорно на много по-късен етап от хунорския, който пък е вероятен роднина на древнобългарския, постепенно частицата ГР, в която Г е изчезнало, се е превърнала в обозначаване на множествено число за съществителни или прилагателни. В турския език, например, където няма род, повече- то съществителни завършват в множествено число на -ар, -лар, -ер или -лер. В днешните тюркски езици съществува и дума, явно дошла от същата тази основа, която звучи и като агар и е смислово свързана с „господаря" в дом, род, семейство и т. н. — тук вече отиваме към познатото ни турско ага, множествено число — агалар. По същия начин като -ер звучи в тюркските езици и понятието зе- мя в смисъл на територия, което пък се покрива изцяло с нашето тъл- кувание за „карвунската хора". Според арх. Д. Съсълов още по-любопитно е установяването нали- чието на некитайско — индоевропейско население в един твърде отда- лечен от Евразия район. В днешната югозападна китайска провинция Юнан; встрани от исторически пътища, в района на Тарим, който мно- го свързват с прадедите на българите, в една обширна област наречена Ерхай, край езеро, наречено Ер, китайски хроники съобщават за „южни варвари" Ди — едно от названията, с които те са наричали хунорите. Щом толкова понякога доста отдалечени по звучане окончания мо- гат да се възприемат за производни едно на друго, а и всички те са производни на окончанието -гра в думата Тангра, трябва да се приеме като аксиома, че и окончанието на „бъл-гари" може да бъде изведено от тях и да означава хора, т. е. истински хора (за разлика от остана- лите човешки твари — човеците), господари. Впрочем, както отбеля- захме по-горе, по подобен начин се превеждат етнонимите-самоназва- ния на редица сибирски народи, които под една или друга форма по- читат този бог. От друга страна, въз основа на принципите изложени във въве- дението на нашата разработка, окончанието —гра би могло да се изведе и от арабо-семитския корен JRR, означаващ тегля, влача, мъкна, буксирам, превозвам, въвличам, извличам, отсрочвам, преживям, с производните въвличане, буксиране, влачене, прицеп, чекмедже, преживяне, трактор, рязко движение, гърне, следа, дъвка, грях, прес- тъпление, водоскок, ремък, дренажна тръба, а също и Галактика, Млечен път. Както се вижда, производните доста надвишават смисло- вите значения на самия корен. На кюрдски език пък „гир" означава гръм — т. е. отново нещо, свързано с небето. За да уточним още веднъж смисъла на това ГР, с което неведнъж ще се срещаме, включително в доста видоизменените му форми, нека раз- гледаме накратко и „индийската" версия, разработена подробно и дос- та убедително от Пламен Цонев. Според нея посочените окончания са варианти на съществуващото до днес понятие от санскритски произход гуру в смисъл на свещен учител, съвършен човек, господар в системата на индуистките вярвания. Според тази версия въпросът за палеоконтак- та между прародителите на индусите и на древните българи намира то- чен отговор именно чрез тази дума — че прадедите на българите по ня- какъв начин са свързани или дори са част от арийските племена, чието присъствие в Индустан се потвърждава от свещените книги на индуси- те, които пък се смятат за автохтонен народ на този регион. Да добавим — става въпрос за физически контакт между два различни народа. По принцип подобен контакт между племена от арийски произход и древ- ни индуси не само че не е изключен, но е и регистриран в индуските Ве- ди, а това показва колко огромен е бил в древността човешкият ареал, от който ще произлезе народът с името българи, колко огромна по те- ритория е била азиатската империя, част от която са били и бъдещите българи и хунори, мерила равностойно сили с огромен Китай. Но, изг- лежда, този термин е много по-древен от исторически известното нача- ло и на двете империи. Просто понятието гуру в Индия е едно от потвържденията, че след появата на семитите-акадци в Месопотамия завареното население на шумерите съвсем не се е претопило изцяло, а значителни части от него са били принудени да напуснат земите си и да се изтеглят на север, на запад и на изток - към Средна Азия и към Индустан, носейки със се- бе си своята убеденост, че са народ на господари и да оставят легенди- те за завоюването на Индия от ариите, смятащи себе си за господари, следи от което са запазени в Харапа (отново ХР) и Мохенджодаро. Звукът Г от името на Тангра в индийските и персийските записи е изчезнал за името на народите, наречени арийци или арии, за които говорихме по-горе и чието име според нас безспорно произхожда от тенгрианинкото ГР, но се е запазил за избраниците, учителите, госпо- дарите, гуру, които са били с доста по-висока култура от местното на- селение. Частицата остава и в самоназванието на народа, избягал от Шумер, който търси място под слънцето в безкрайния хладен север, в далечния североизток по границите с бъдещия Китай и на изток — към Индия и Тибет. Той е един от малкото народи в света, запазили в сво- ето самоназвание -гари собствения си произход -ари, т. е. арии. Нека вземем и думата ураган. Не, тя не е арабска, тя е преиначената индийска дума арикан, превеждана като бурен вятър и впоследствие използвана в английския като Hurrykan. Мисля, че след всичко казано само слепецът може да не забележи, че индийската дума се състои от две вече познати ни думи — арии и кан, сиреч, този бурен вятър е просто божество, кан на ариите\ Или че индийската дума сАРа или свАРа, имаща значение на повелител, е могла да мине у други народи и да се превърне в цар! Ден-, Тен-, Тан-... След тези разсъждения време е да разгледаме и първата част от по- нятието Тангра от езикова гледна точка. Като имаме предвид неговата древност, ние ще търсим в съвременните близкоизточни езици, както семитски, така и индо-европейски, такива корени, двубуквени или три- буквени, които да ни подскажат неговият вътрешен смисъл. Проф. Л. Димитров смята, че тази част от това понятие означава, освен небе, също и природа, естествен „висш" закон. А кой закон може да бъде по-висш от понятието религия, което само по себе си е наистина висш закон на природата, свързващ духовното с материално- то, чийто символ наистина може да бъде безкрайното безлико небе, но със специфичния си символ, изразен с шумерския йероглиф за звезда — малкото кръгче, китайската Тен-и — Небесно единство, или И-тиен — Единствената на небето — очевидно т. нар. Средищна звезда, т. е. онази, която е била в древността „по средата", тогавашната, за 2668 г. пр. Хр., Полярна звезда — звездата от 3,5 величина Алфа на съзвездието Дракон. И изведнъж в очите се набива самата дума полюс. Но за това — по-надолу. И действително — на персийски религия е ден. На сродния му кюрдски е дин. А при арабите е дийн. А от арабския тази дума е пре- минала практически в езиците на всички народи, които са възприели исляма. Сега, като имаме предвид тези написания и говорни варианти, както и споменатото по-горе историческо развитие на звуковата основа на Тангра, нека се съсредоточим към възможния анализ на арабо-семитс- ките глаголни корени, от които първата част на това понятие би могла да произхожда. Думата дийн, разбира се, е арабизирана в съответствие с граматич- ните закони на арабския език. Тя е трябвало или да създаде свой корен, или да влезе под сянката на някакъв по-древен арабски корен. А такъв е съществувал и той е DYN. По начало в семитските езици, а така е останал и в арабския език, той е означавал вземам заем, давам заем, съм длъжен, задължавам, влизам в дълг, купувам на кредит, с произ- водните им кредит, кредитор, дълг, заем, длъжник. Първоначалният смисъл на арабския корен обозначава именно горните понятия. Обаче, като имаме предвид, че думата дийн съществува и в арабския, и в посочените, а може би и в други древни индо-европейски или семитски езици, но в значение на религия, приемаме, че става въпрос за очевидно звуково съвпадение на две думи с еднакви корени, но с различни значения. В този корен неизвестно кога и как се е наместила нова дума с абсолютно същото звучание, омонимът ден-дин-дийн, със съвсем ново значение — изповядвам религия, с производни религия, рели- гиозност, благочестие, набожност, вяра, благочестие, вероизпо- ведание, вероучение. Бог получава едно от „свещените" си имена в съответствие с това ново значение. Той става Дайан (на еврейски Даян, може би от там нашето Деян), което ще рече Върховният съдия, духовният (религиозният) съдия. От тук, вече по арабските закони за словообразуването, именно от този вече арабизиран корен, който от простото двубуквено DN, получава в средата полугласната Y (нашата И), за да стане трибуквен, се появяват нови производни: съдя, обви- нявам, предавам на съд, религиозното Страшният съд (Дайнуна), осъден и т. н. Разбира се, може да се търсят и други арабски корени, които да напомнят за древните значения на думата ден-дийн, което постепенно се е превърнало в тан. Или превръщането е станало в обратна посока. Кой може да каже кое е по-древното и основното — Денгер, Зингир, Тангра или Денгри? Например арабският език е запазил до днес древния корен ZNN, който се употребява много рядко и явно има несемитски произход. А той означава фуча, свиря (за вятър), жужжа (за пчела или за вятър) и т. н. Възможно е по начало той да се е обра- зувал като звуково подражание на звука, издаван от насекомите, като с течение на времето логически да е бил свързан с атмосферата, си- реч, с небето, с безкрайното пространство. И тук отново вече идваме към онзи вероятно единен праезик на народите, който впоследствие се цепи на множество езици — библейската легенда за Вавилонската кула и разделянето на човешките езици предава образно и символично този много дълъг процес, в който са замесени много раси и народи . По-друг смисъл притежава арабският глаголен корен TNN, който също отново звъни, жуж-жи, но се употребява само образно за пространство. Тук забелязваме как звукът З в горепосочения корен е преминал в Т, как от Зингир е станало Тангра или Тенгри. Вероятно семитските народи, изместили шумерите в Месопотамия, развиват смисъла на думата, която от DN и TN става TNN — корен също така чужд на съвременните семитски езици. Той се използва практически само в североиракския диалект на арабския език, т. е. отново в Меж- дуречието, и е по същество непреведим. Използва се, за да се изрази някаква непрекъснатост в определено действие — напр. в изрази като а той върви ли, върви или а той яде ли, яде. Точно тази непрекъснатост е израз на вечността, а тази вечност е в небето, за разлика от непрекъснато променящата се земя и живота върху нея. Вътрешно сме убедени, макар че нямаме достатъчно знания, за да го докажем, че от това ден-дийн-зин-тан води началото си и името на гръцкия бог Зевс (Zeus), и латинското наименование за бог, влязло под една или друга форма във всички европейски езици Deus. Допускаме, че името на бог Зевс е възможно да произхожда от названието на бъл- гарския бог Тангра. Разглеждайки името на пелазгите не можем да не посочим, че техният главен бог, чието име не знаем, но е наречен по- късно от гърците Зевс и е приет и за техен върховен бог, е имал светилище в Додона — Епир, недалече от гръцкия град със странното негръцко име Танагра. Следователно нашето предположение не е безоснователно. Ако е така, то ние намираме в Епир светилище на една цялостна религиозно-философска представа в лицето на Ден (Зен) -Тан-гра, олицетворен като бог с човешки черти, какъвто е Зевс. А може би от това специфично значение на корена е родена и европейската дума ...тон — музикален звук! Някои други асоциации и тълкувания И така — ние се опитахме да дадем едно ново тълкувание за значе- нието на понятието, на философската категория Тангра. Но какво об- що има бог Тангра с името на българите, освен окончанието, което може да е случайно съвпадение? На този въпрос ще отговорим по-надолу. Тук само ще посочим, че за нас бе много важно да открием първоначалното значение на това окончание. С времето то е загубило смисъла си, с развитието на ези- ците се е превърнало в обикновено окончание на съществително, кое- то, съответно в различните езици, произлезли от прадревните езици, предшестващи може би самите шумери и знаменитите потопи, вклю- чително този в Черно море, да придобива род и число и да се скланя в падежи. Но първоначално, поне от времето на шумерите, с които практически започва и писаната човешка история, то е означавало истински, висш човек, т. е. господар. Преките ни първородци са прие- ли това окончание, за да подчертаят, че са народ-господар, стоящ над останалите, а и с цялата си история са се старали да бъдат такива. Те са се смесвали с други народи, които дори са приемали техния етно- ним, но това окончание остава и в имената на техните племена, родо- ве, семейства. Впрочем самата наша съвременна дума господ-ар се състои от славянското господ (защото на древнобългарски език това понятие е бог, баг, както се потвърждава и от съвременните езици, сходни на персийския) и -ар, т. е. господар ще рече арийски господ (бог) или господ (бог) на господарите. Със славянизирането на древно- българския език първоначалното значение изглежда се е само- заличило, а това окончание се прибавя към думи, изразяващи пре- димно професии — дърв-ар, желез-ар, обущ-ар, което по начало би трябвало да означава господар на дървото или господар на желязото или господар на обувката, развило се като човек, занимаващ се с дърва, с железа, с обувки. Впрочем именно по този начин арабите използват понякога своята думичка сейид — господар, господин, пред някое друго съществително, свързано с професия, за да покажат, че даденият човек е наистина майстор в своето дело. Например сеийд ал-мутрибин, букв. господар на музикантите, ще рече музикант- виртуоз един от синонимите на лъв е сеийд ал-ухуш — господар на зверовете, това е и почетна титла, носена от всички мюсулмани, произхождащи от рода на пророк Мохамед. Все пак поставяйки на вниманието на читателя една хипотеза, ние не можем да премълчим други хипотези, които също имат своето мяс- то и притежават немалка достоверност, а и се покриват с някои наши тези, макар и пречупени през друга призма. Напр. изключително висо- ко ценения от мене покоен писател и изследовател Й. Вълчев изхожда от гледището, че в Тангра съществува своеобразното триединство на понятията Тан — Вселената (покрива се с нашето тълкувание на корена TNN), на Нак, което той, неизвестно от какъв език или от какъв източник превежда като човек и древноегипетския бог Ра. Особено привлича последното. Ра (произнасяно от древните египтя- ни като Ра' — със странния уникален звук аин в края) е може би най- древния по произход върховен египетски бог, олицетворение на Слънцето, чието име впоследствие е синкретизирано в названията на множество други местни египетски богове — Амон-Ра, Собек-Ра, Ра- Хор и т. н., т. е. наименованието на бога се е превърнало в название на понятието бог. А Ра като сричка действително съществува като част от имената на други божества, твърде отдалечени от Египет — не само в Тангра, а и напр. в индуския Рама и дори в някои богове на американските индианци. Тезата е напълно допустима и вероятно също доказуема. В такъв случай, ако окончанието е било нак-ра (човек- бог), то и разглежданото окончание -гури (тук КР е станало ГР) би било символ именно на общността и непрекъсваемата връзка между „човека" и „бога" — т. е. отново стигаме до „божественото" в произхода на онези, които са имали в окончанието на името си тази частица. Самата дума тангра претърпява впоследствие, когато прадедите на българите изчезват от полезрението на по-южните народи, интересно развитие. Изгубва се основното значение като име на божество и мес- тните народи постепенно наричат така небесния свод. След това прилагателното небесен се „отделя" и започва да се използва като самостоятелна дума, а свод се развива в персийския като танджура, превръщайки се накрая в най-обикновена издута сводеста тенджера, напомняща с формата си, когато се обърне с дъното нагоре, небесния свод. Понятието се връща в арабския език именно в този си смисъл. По-късно, когато арабите започват да завоюват Северна Африка, дос- тигайки до Гибралтар те смятат, че, според своите вярвания, са на края на света, там, където небесният свод допира земята. Тогава те ин- стинктивно връщат първоначалното значение на тенжерата като небесен свод и наричат града, основан от тях Танджер (тук Г отново е преминало в Дж ), предполагайки, че по-нататък, зад океана е ле- гендарната планина Каф, където земята и небето се допират, но къ- дето пътуването е абсолютно невъзможно и противобожествено. Тан- джер, според тях, е най-близката точка до тази въображаема линия. А Танджер — това е Гибралтар, това са Херкулесовите стълбове, това е „краят на света" според древните, с изключение, може би, на финикий- ците! И нека споменем още едно предположение — в името на река Тунджа по наше мнение също е закодирано името на Тангра. И така — що е Тангра? От Шумер и Асиро-Вавилония Денгер-Денгри преминава у народа, който ще се нарече българи, превръща се в Тангра, възприе- ма се от различните народи, имащи роднинска връзка с тях или е бил в съприкосновение с тях и постепенно се превръща в неперсонифици- рано безлико мъжко божествено начало, символ на съдбата на отдел- ния човек, на хората, на народите, на държавата, символ Върховния ред, за който говори Съсълов, на безкрайното природно движение, в което се въплътява великата абсолютна истина. Стигаме до крайно интересен извод, който може да прозвучи и като ерес — Тангра не е божество! Преводът на тази сложна дума сама по се- бе си притежава много по-дълбок философски смисъл, отколкото един идол, колкото и „могъщ" за изглежда той, каквито и символики да включва. Тангра в „преводното" си значение би трябвало да означава, съгласно нашето тълкувание, „Религия (вяра, върховен ред) на госпо- дарите", т. е. олицетворение на всички сили, на цялата материя, на цялата вселена, на безкрайното пространство, което в очите на древ- ните е олицетворявано от небето. По такъв начин древните ни прародители са поставяли знак на равенство между религията и безкрайността на вселената във всичките й възможни форми. |
 
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 14.10.2009, 19:45
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Вие, виждате човека се е постарал добре да компилира, всичко, до, което се е докопал като информация по въпроса. Разбира се, на места тезите, съжденията му и изводите, отвсякъде издишат. Особено си личи тясната му специализация по арабистика;))) Но аз ще се спра, на последния извод, другите му изцепки, можете да ги коментирате вие. А последния му извод е:
=============================================================== "ГЛАВА ПЪРВА ТАНГРА Поглед към Тангра В окончанието -гур/и/, гар/и/, -гир/и/, -гъри, -ар/и/, -ур/и/, -гри и т.н., съществуващо в самоназванието на множество древни и съвременни народи, а не само на българите, (унгар-ц-и или маджари, авари, тур-ц-и, пер-с-и, изкуствено създаденото татари и т. н., древнобългарските оногури и оногундури, както и много от онези, които по една или друга причина наричат себе си арии) прос- то се набива в очите общата или почти общата сричка в техните наз- вания и окончанието в името на известния древнобългарски бог Тангра — -ГРа, споменат в един силно повреден каменен надпис на кан Омуртаг край Мадара. Тангра като понятие и божество съществува в много езици, макар в различните произношения да е различен. На монголски и алтайски езици той е ТенГРи или ТенГеРи, на шорски — ТеГРи, на хакаски — ТиГиР или ТеР, на тувински — ДееР, на бурятски — ТенГеРи или ТенГРи, на калмикски — ТенГеР, при „волжските татари" — ТанГеРе, при белкурите — ТинГиРу, на якутски — ТанГаРа. Китайците го записват като Тиен Ди, което се превежда като Небесния император. Хунорите, според руски изследователи, са наричали с думата Ченьли или Теньли небето, — това, според тях, означавало вариант на Тангра, а китайците наричат небето Тянь, откъдето е и названието на планината Тян-Шан, т. е. Небесната планина или Планината на Тангра, но и Тиен-Кун — Великата пустош. Най-висок връх на тази планина (6995 м.), издигащ се на север от Таримската котловина, където се смята, че е едно от древнобългарските огнища, е Тенгри-кан. Дори, според Съсълов, самият хан (кан) е бил, на китайски, разбира се, токи-кан, което той свързва с доГРи-кан или дори тонГРи-кан. Трябва да се съгласим, без да повтаряме безбройните доказателства на раз- личните автори, че произходът на всички тези названия е безспорно от един корен и това е Тангра. При тюрките е Кок Тенгри — Синьото небе (очевидно китайско влияние), но там той е и Тенгри кан, което предполага, че той е кан на някакви други божества. И независимо от вариантите във всички случаи става дума за две обожествени понятия: конкретното — небе и абстрактното — безкрайност, простор. Тангра е едно от най-древните религиозни и културни понятия в ис- торията на човечеството, чрез което човекът изразява едно от най-ран- ните си схващания за реда и хармонията в света. За това също е гово- рено и писано много и няма смисъл да го повтаряме. Такъв е той и у древните българи. Надписът на Омуртаг го е запазил именно в това му звучание, макар то не винаги се покрива напълно, както видяхме, с про- изношението на други народи. Но дали в този неясен надпис и въобще като цяло това понятие е наистина име на божество? Интересен факт е, че българските ханове в редица надписи, правени на гръцки език преди приемането на християнството, подчертават, по- добно на византийските императори, че са получили властта си от Бо- га. Надписите са на гръцки, но поне името на Бога би трябвало да бъ- де Тангра, както е в надписа на Омуртаг. Но това не е така. Хановете използват за Бог гръцката дума Теос. Трябва да приемем, че това Теос или Деус има смисъл на един единствен Бог, това понятие не е в мно- жествено число и, следователно, онези, които са се нарекли по някаква причина българи, са били сред първите монотеисти, макар че в техни- те религиозни виждания не са липсвали понятия, съществуващи и в днешните монотеистични религии, нарушаващи принципа на единст- вения Бог (защото какво друго освен форми на скрит политеизъм са Светата Троица и наследените от анимизма и юдаизма разни ангели, архангели, Сатана, дяволи, духове, джинове, вампири, самодиви, вили и самовили, ако не божества от втора и по-долна категория, съществу- ващи в юдаизма, християнството и исляма?) При народите, възприели това понятие — или божество — от древ- ните българи, то с времето започва да губи своя монотеистичен облик, да се разчленява на производни в зависимост от прикачените към него прилагателни. Така Тангра в различните народи, възприели го безспорно от прадедите на българите, става Дегере-тенгри — Господар на Висшето небе, Ерхету-тенгри — Господар на Могъщото небе, Сунд- тенгри — Господар на Войнственото небе, Цадилхан-тенгри — Господар на небесната мълния, Дархан Гуджур-тенгри — Господар на небесните ковачи, сиреч, отново на мълнията, Тенгерийн Велико небе, Милиан-тенгри — Пълното небе (милиан на арабски е пълен, изпълнен), Атага-тенгри (при бурятите), Хисага-тенгри, Дайчин-тенгри (при монголците, където е бог на войната) и т. н. Хакасците и моголите приемат направо израза Божественото небе. Средновековните монголи разказват легендата за кан (хухе) Монхе-тенгри — Господарят на Вечното небе, който е символ на единното благодетелно и все- знаещо правосъдие. Но каквото и прилагателно да е добавено, в крайна сметка във всички случаи остава понятието небе, т. е. безкрайност. При монголските шамани понятието Тенгри вече означава въобще бог, божество. У различните монголски племена броят на божествата „тенгри" се движи между 9 и 99, а в ранния монголски будизъм (до XVI в.) техният брой е 33. Сабирите (савирите) — племе, за което ще говорим по-долу, произ- хождащо най-вероятно пряко от шумерския град Сипар и вероятно родствено на прадедите на древните българи, персонифицират Тангра като същество с космически размери, само малка част от което може да се види във видимата част от небето. По-късно у редица народи той е кан, който заема главенстващо по- ложение във Вселената и съответния божествен пантеон. Негово оли- цетворение става планинския връх в Тян-шан, с неговия най-висок връх Тенгри кан. В Тибет до днес съществува езеро Тенгри. Древните „тюркски" племена си имат свои „тенгри", които са богове върху различните „небесни сфери". Интересно е развитието на етимологията на един от тях — Багатур-тенгри. Той е защитник на хората, храбрец, символ на мъжество, началник на божествените войски, който със сто- манения си меч може да разцепи планини. Именно от него произлиза руската дума богатир — приказен юнак, която е свързана с титлата или може би личното име на споменатия във византийски документи български воин Алобогатур. Тангра е жив до сега сред шаманистките ритуали на много сибирски народи. Но той е съществувал далече извън този ареал. Танагра е понятие из- вестно в Древен Египет, Древна Гърция и Индия — там то е и име на градове, вероятно произлезли от топоними на местности, чието име е свързано с Тангра. Нека напомним също, че най-вероятно Алцековите българи са оставили това понятие дори в Италия — там съществува ре- ка Танагро и село на име Сан Пиетро ал-Танагро. Любопитна подроб- ност е, че един от най-добрите съвременни китайски познавачи на хуните носи името Тан Чангру! И накрая се сблъскваме с нещо, което може да се нарече езиково археологическо чудо. Много далече от Шумер и дори от Азия, върху изолираните острови, наречени с общото название Микронезия и По- линезия, редица изостанали в развитието си местни островни племе- на до днес се кланят на божество, наричано на разнообразните местни езици Тангароа, Тангалоа, Танаоа, Таароа, Канелоа. Удивителното е, че това божество и там е небесно, то е олицетворение на небето, на дъжда, на небесната дъга, която е негово въплъщение, както и на мор- ската стихия с всички нейни обитатели. То не е видима и възможна за изобразяване твар като многото други местни божества, то е създало само себе си в тъмнината (По ) на космическа раковина, отделило след раждането си небето от земята. Маорите смятат пък, че е син на Ранги — Небето-баща (отново това НГР, макар и в друга подредба като РНГ!) и на Папа — Земята-майка , която отново толкова напом- ня горепосочената сричка По. Това божество е създало пръстта и гли- ната от тялото си, после създава от тях хората, дава им оръдията на труда и ги учи на занаяти. При хавайците това божество е хтоническо, сиреч, „отвъдно", то е „тъмен" лош бог, който се бори с добрите „светли" богове. На остров Мангая смятат, че Тангароа е създал светлокосите хора и всичко, което има червен и кафяв цвят, а Ронго — чернокосите и всички останали цветове. На остров Пасха са смятали, че този бог е въплътен в змиорката, в акулата или тюлена и че има синове Оро, Мауи, Тангарау. И нека не изпуснем и дървените дъсчици с тайнствената неразчетена до днес писменост, която жителите на този остров наричат ронго-ронго — отново звуковото съчетание РНГ! Общото с древнобългарския Тангра е едно — смисълът на това понятие е вечността, вечният световен ред, чийто символ е вечното неизменно небе с неговите неизменни звезди! Кой може да каже кога Тангра е стигнал до тези далечни народи, как е бил „пренесен", от кого? И няма ли да стигнем до извода, че тайнствените тотеми на остров Пасха са именно негови изображения? Откъде все пак идва понятието Тангра? Ако се заровим дълбоко в историята, ще открием, че древните шумери в Месопотамия смятали небесния дух ЗинГиР (асиро- вавилонците го наричат ДенГеР ) за стопанин на всичко, за въплъщение на небето — дома на боговете! Нека отбележим, че звукът 3 — твърдо З — в иракския диалект се чете често като Д — твърдо Д . Да добавим още, че такъв бог на небесата е имало и в Ал-Обейд, селището на предшествениците на шумерите по тези места, и името му е звучало като... Тангра! И всеки изследовател би трябвало да започне от тук, ако не и още по-дълбоко. Това невидимо „божество" е било безплътен символ на дин-ГиР — небето — дума, записвана с методите на клинописа като кръгче, т. е. звезда. Интересно е, че със същия знак е записвана и самата дума звезда, но тя е звучала като Ан. Във Вавилон звезда е шаму а небе — илу — т. е. вече две съвсем различни думи, но ден-ГеР си остава във вавилонския език в смисъл на пространство. Същевременно илу се развива и придобива значение на бог. Физически символ на Тангра е била неподвижната Полярна звезда, наричана в Шумер също ДенГРи или ДенГеР Макар, че в древността това не е същата Полярна звезда, която познаваме, от тук ние сме само на крачка от философията на Тангра за центъра на света и неговата ос. Нека разгледаме възможната еволюция на етимологията на тази дума. Да започнем с това повтарящо се до натрапчивост -ГР- Казахме, че китайското тянь — небе се покрива с хунорското (според Съсълов, за нас то е българско) тень (чень)-ли, (записът е с китайски йероглифи и в последната сричка китайският правопис е превърнал -ри в -ли и Тень/г/ри станало Тень-ли. Но това -ри или -ли пък си е чисто - гри, -гра и т. н. Ако тень- (или тан-) е небе в досегашните ни раз- съждения, имащи за основа Съсълов, (нашите тези по тази частица ще изложим по-надолу), то частицата ГР-и би трябвало да се превежда като господар, защото именно това означава на китайски съчетанието Тень-ли. Звукът Г в тази частица, а и в други думи, с течение на времето в различни езици и диалекти претърпява доста промени. Той се превръща постепенно в гърлено X, нещо средно между Г и X . В развитието на езиците и диалектите, включително както става в съвременните езици, едното винаги може да преминава в другото и обратно. Така че — ГР- в определени случаи може напълно естествено да стане —ХР. Има ли такава дума в българския език, която да има подобен корен? Разбира се, че има! И при това тя има доста странен характер. Това е единственото българско съществително, което ... няма единствено число! По точно — има, но не от този корен! Говорим за думата човек. Специфичното в нея е, че тя има две форми на множествено число. От една страна това е човеци, а от друга — хора. ХоРа! — и пред очите се появява тайнственото ГР — ХР. Стигаме до доста интересен извод — че понятието хора, в смисъл на човешки същества, стоящи над другите, се съдържа в понятието Тангра! Най-вероятно в единствено число то е звучало като гор, гар, гер, а впоследствие се превърнало в хор, хар, хер или нещо подобно. (Нека да напомним, че на немски господин, което е равносилно на човек- господар, е хер). Следователно, възприемайки славянската дума „чело- век" — „човек" с по-рядко употребяваното в множествено число „чове- ци", българският език е запазил и древнобългарското „хора". Очевидно то е означавало нещо повече от обикновените „човеци". Нека да напом- ним казаното по-горе — че самоназванията на повечето сибирски наро- ди се превеждат като „човек", в смисъл на същество, стоящо над оста- налите същества, включително останалите народи. Звучи наистина гор- до и предизвикателно! И напълно естествено е да възприемем, че в об- становката на младата българска държава, където българите са господ- стващият етнос, те да са „хората", сиреч, „господарите", докато остана- лите са простосмъртни славяни — „човеци", „человеци". Названието хора очевидно преминава и в друго, вече географско, понятие. В славянобългарския апокриф, възникнал вероятно през IX- Хв. „Видението на пророк Исая", на което ще се спрем по-подробно във връзка с поясненията около етноса на куманите, се говори подчертано за Карвунската хора, т. е. за Карвунската земя. Понятието Карвунска (за него няма да говорим подробно, само ще споменем, че според нас това е преиначено произношение на името на кан Кубрат, т. е. става въпрос за Кубратска хора), — обхваща определена територия на Дунавска България, при това не коя да е, а именно Добруджа, земята, където Кубратовия син Аспарух поставя началото на новата българска държава. Летописецът — определено славяноезичен, най-вероятно богомил, ако се съди по „еретичния" текст на това анонимно произ- ведение, — е превърнал думата хора-човеци в географско понятие, из- ползвайки старобългарската дума, или се е опитал да каже, че става въпрос за „кубратовите хора", господарите, а не за простосмъртните човеци! Това понятие в смисъл на „сбор от човеци" се е прехвърлило и върху народния ни танц хоро. По неведоми пътища (най-вероятно чрез етруските) понятието хора преминава и в латинския език, от който произхожда прилагателното „ХуманитаРен" и „Хуманен" в същия смисъл — „човешки", както и думите хор, хорал и др. Но понятието ГР-ХР най-вероятно се е развило и по-нататък. Това X в някои езици просто може да изчезне - както е станало във френския напр., където при произношението на посоченото по-горе произ- хождащо от латинския прилагателно HummanitaiRe, първият звук X е престанал да звучи, той просто е останал само като писмен знак, напомнящ за произхода на тази древна дума. Нека не забравяме също, че в някои български диалекти — това особено важи за северодобру- джанския — хора, хората се произнася като ора, ората — там X е изчезнало. Понякога някои наши съвременни исторически анализатори без доказателства извеждат понятието „хора" от името на древноеги- петския бог Хор-Хорус, сина на Изида и Озирис. Това би могло да бъде прието като вярна хипотеза, ако древните египтяни произнасяха името на своя бог по този начин. Но това не е така. Повечето от популярните произношения на имената на богове, фараони, царе и т. н. на Древен Египет, Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и Персия са гръцки интерпрета- ции на оригиналните „национални" произношения на тези имена. Така е и с Хор, чието оригинално древноегипетско име е Хару. (Впрочем в подобни интерпретации са ни известни и имената на неговите родители Изида и Озирис, които на древноегипетски звучат като Исет и Осир). От ГР към ариите Казахме, че звукосъчетанието ГР, така или иначе, с каквито и гласни да се съчетава, още от шумерския език е свързано с понятията господар, стопанин. В самоназванието на страната Шумер, (или Сумер), което, както казахме, още не е напълно „преведено" , е влизала тази просло- вута частица —гра или — гер, запазена в крайна сметка като —ер, гер заимствана от Ден-гри и показваща превъзходството на шумерите над останалите „варварски" народи, които впоследствие заемат земята им, възприемат цивилизацията им, развиват я, за да я превърнат в новата велика цивилизация на Междуречието, наречена впоследствие Асиро- Вавилонска. Както и да са се сменяли гласните в съчетанието ГР, следвайки граматическите закони на древния български език, които са ни познати само отчасти по обективни причини (липсват достатъчно писмени паметници, а „чертите и резките" още не са разчетени докрай), подоб- но на гласните в други езици, като са ставали ту У, ту А, ту И, дори да са изчезвали, самите съгласни остават трайно, особено Р, като Г може да изчезва или да се трансформира в друг звук, най-често в X в различните му варианти. Можем само да правим сравнения с възможни сходни думи в други езици, произлезли от древно- българския, или такива, върху които той е оказвал дълговременно вли- яние. С времето частицата ГР се е превръщала (или е била транскри- бирана от чуждоезични летописци) в окончания, които ще разгледаме подробно по-надолу: -гар (ерагар), -гур (оногур), -гир (коцагир), - гър (естествено българ), -дер (завендер), -ар (чдар), - ир (киригир, откъдето и славяно-тюркско-монголското богатир-бътър-батор, -ор (олхонтор), -яр (кувияр), -раг (котраг), -ах или -аг (тарниах) и по- нататък лар, -лари, -ларъ, аги, агалар (редица тюркски езици), -олар, -олу или -оглу (турски) и т. н. Ако продължим разсъжденията си в същия ред, можем да забележим как в редица тюркски езици, произлезли безспорно на много по-късен етап от хунорския, който пък е вероятен роднина на древнобългарския, постепенно частицата ГР, в която Г е изчезнало, се е превърнала в обозначаване на множествено число за съществителни или прилагателни. В турския език, например, където няма род, повече- то съществителни завършват в множествено число на -ар, -лар, -ер или -лер. В днешните тюркски езици съществува и дума, явно дошла от същата тази основа, която звучи и като агар и е смислово свързана с „господаря" в дом, род, семейство и т. н. — тук вече отиваме към познатото ни турско ага, множествено число — агалар. По същия начин като -ер звучи в тюркските езици и понятието зе- мя в смисъл на територия, което пък се покрива изцяло с нашето тъл- кувание за „карвунската хора". Според арх. Д. Съсълов още по-любопитно е установяването нали- чието на некитайско — индоевропейско население в един твърде отда- лечен от Евразия район. В днешната югозападна китайска провинция Юнан; встрани от исторически пътища, в района на Тарим, който мно- го свързват с прадедите на българите, в една обширна област наречена Ерхай, край езеро, наречено Ер, китайски хроники съобщават за „южни варвари" Ди — едно от названията, с които те са наричали хунорите. Щом толкова понякога доста отдалечени по звучане окончания мо- гат да се възприемат за производни едно на друго, а и всички те са производни на окончанието -гра в думата Тангра, трябва да се приеме като аксиома, че и окончанието на „бъл-гари" може да бъде изведено от тях и да означава хора, т. е. истински хора (за разлика от остана- лите човешки твари — човеците), господари. Впрочем, както отбеля- захме по-горе, по подобен начин се превеждат етнонимите-самоназва- ния на редица сибирски народи, които под една или друга форма по- читат този бог. От друга страна, въз основа на принципите изложени във въве- дението на нашата разработка, окончанието —гра би могло да се изведе и от арабо-семитския корен JRR, означаващ тегля, влача, мъкна, буксирам, превозвам, въвличам, извличам, отсрочвам, преживям, с производните въвличане, буксиране, влачене, прицеп, чекмедже, преживяне, трактор, рязко движение, гърне, следа, дъвка, грях, прес- тъпление, водоскок, ремък, дренажна тръба, а също и Галактика, Млечен път. Както се вижда, производните доста надвишават смисло- вите значения на самия корен. На кюрдски език пък „гир" означава гръм — т. е. отново нещо, свързано с небето. За да уточним още веднъж смисъла на това ГР, с което неведнъж ще се срещаме, включително в доста видоизменените му форми, нека раз- гледаме накратко и „индийската" версия, разработена подробно и дос- та убедително от Пламен Цонев. Според нея посочените окончания са варианти на съществуващото до днес понятие от санскритски произход гуру в смисъл на свещен учител, съвършен човек, господар в системата на индуистките вярвания. Според тази версия въпросът за палеоконтак- та между прародителите на индусите и на древните българи намира то- чен отговор именно чрез тази дума — че прадедите на българите по ня- какъв начин са свързани или дори са част от арийските племена, чието присъствие в Индустан се потвърждава от свещените книги на индуси- те, които пък се смятат за автохтонен народ на този регион. Да добавим — става въпрос за физически контакт между два различни народа. По принцип подобен контакт между племена от арийски произход и древ- ни индуси не само че не е изключен, но е и регистриран в индуските Ве- ди, а това показва колко огромен е бил в древността човешкият ареал, от който ще произлезе народът с името българи, колко огромна по те- ритория е била азиатската империя, част от която са били и бъдещите българи и хунори, мерила равностойно сили с огромен Китай. Но, изг- лежда, този термин е много по-древен от исторически известното нача- ло и на двете империи. Просто понятието гуру в Индия е едно от потвържденията, че след появата на семитите-акадци в Месопотамия завареното население на шумерите съвсем не се е претопило изцяло, а значителни части от него са били принудени да напуснат земите си и да се изтеглят на север, на запад и на изток - към Средна Азия и към Индустан, носейки със се- бе си своята убеденост, че са народ на господари и да оставят легенди- те за завоюването на Индия от ариите, смятащи себе си за господари, следи от което са запазени в Харапа (отново ХР) и Мохенджодаро. Звукът Г от името на Тангра в индийските и персийските записи е изчезнал за името на народите, наречени арийци или арии, за които говорихме по-горе и чието име според нас безспорно произхожда от тенгрианинкото ГР, но се е запазил за избраниците, учителите, госпо- дарите, гуру, които са били с доста по-висока култура от местното на- селение. Частицата остава и в самоназванието на народа, избягал от Шумер, който търси място под слънцето в безкрайния хладен север, в далечния североизток по границите с бъдещия Китай и на изток — към Индия и Тибет. Той е един от малкото народи в света, запазили в сво- ето самоназвание -гари собствения си произход -ари, т. е. арии. Нека вземем и думата ураган. Не, тя не е арабска, тя е преиначената индийска дума арикан, превеждана като бурен вятър и впоследствие използвана в английския като Hurrykan. Мисля, че след всичко казано само слепецът може да не забележи, че индийската дума се състои от две вече познати ни думи — арии и кан, сиреч, този бурен вятър е просто божество, кан на ариите\ Или че индийската дума сАРа или свАРа, имаща значение на повелител, е могла да мине у други народи и да се превърне в цар! Ден-, Тен-, Тан-... След тези разсъждения време е да разгледаме и първата част от по- нятието Тангра от езикова гледна точка. Като имаме предвид неговата древност, ние ще търсим в съвременните близкоизточни езици, както семитски, така и индо-европейски, такива корени, двубуквени или три- буквени, които да ни подскажат неговият вътрешен смисъл. Проф. Л. Димитров смята, че тази част от това понятие означава, освен небе, също и природа, естествен „висш" закон. А кой закон може да бъде по-висш от понятието религия, което само по себе си е наистина висш закон на природата, свързващ духовното с материално- то, чийто символ наистина може да бъде безкрайното безлико небе, но със специфичния си символ, изразен с шумерския йероглиф за звезда — малкото кръгче, китайската Тен-и — Небесно единство, или И-тиен — Единствената на небето — очевидно т. нар. Средищна звезда, т. е. онази, която е била в древността „по средата", тогавашната, за 2668 г. пр. Хр., Полярна звезда — звездата от 3,5 величина Алфа на съзвездието Дракон. И изведнъж в очите се набива самата дума полюс. Но за това — по-надолу. И действително — на персийски религия е ден. На сродния му кюрдски е дин. А при арабите е дийн. А от арабския тази дума е пре- минала практически в езиците на всички народи, които са възприели исляма. Сега, като имаме предвид тези написания и говорни варианти, както и споменатото по-горе историческо развитие на звуковата основа на Тангра, нека се съсредоточим към възможния анализ на арабо-семитс- ките глаголни корени, от които първата част на това понятие би могла да произхожда. Думата дийн, разбира се, е арабизирана в съответствие с граматич- ните закони на арабския език. Тя е трябвало или да създаде свой корен, или да влезе под сянката на някакъв по-древен арабски корен. А такъв е съществувал и той е DYN. По начало в семитските езици, а така е останал и в арабския език, той е означавал вземам заем, давам заем, съм длъжен, задължавам, влизам в дълг, купувам на кредит, с произ- водните им кредит, кредитор, дълг, заем, длъжник. Първоначалният смисъл на арабския корен обозначава именно горните понятия. Обаче, като имаме предвид, че думата дийн съществува и в арабския, и в посочените, а може би и в други древни индо-европейски или семитски езици, но в значение на религия, приемаме, че става въпрос за очевидно звуково съвпадение на две думи с еднакви корени, но с различни значения. В този корен неизвестно кога и как се е наместила нова дума с абсолютно същото звучание, омонимът ден-дин-дийн, със съвсем ново значение — изповядвам религия, с производни религия, рели- гиозност, благочестие, набожност, вяра, благочестие, вероизпо- ведание, вероучение. Бог получава едно от „свещените" си имена в съответствие с това ново значение. Той става Дайан (на еврейски Даян, може би от там нашето Деян), което ще рече Върховният съдия, духовният (религиозният) съдия. От тук, вече по арабските закони за словообразуването, именно от този вече арабизиран корен, който от простото двубуквено DN, получава в средата полугласната Y (нашата И), за да стане трибуквен, се появяват нови производни: съдя, обви- нявам, предавам на съд, религиозното Страшният съд (Дайнуна), осъден и т. н. Разбира се, може да се търсят и други арабски корени, които да напомнят за древните значения на думата ден-дийн, което постепенно се е превърнало в тан. Или превръщането е станало в обратна посока. Кой може да каже кое е по-древното и основното — Денгер, Зингир, Тангра или Денгри? Например арабският език е запазил до днес древния корен ZNN, който се употребява много рядко и явно има несемитски произход. А той означава фуча, свиря (за вятър), жужжа (за пчела или за вятър) и т. н. Възможно е по начало той да се е обра- зувал като звуково подражание на звука, издаван от насекомите, като с течение на времето логически да е бил свързан с атмосферата, си- реч, с небето, с безкрайното пространство. И тук отново вече идваме към онзи вероятно единен праезик на народите, който впоследствие се цепи на множество езици — библейската легенда за Вавилонската кула и разделянето на човешките езици предава образно и символично този много дълъг процес, в който са замесени много раси и народи . По-друг смисъл притежава арабският глаголен корен TNN, който също отново звъни, жуж-жи, но се употребява само образно за пространство. Тук забелязваме как звукът З в горепосочения корен е преминал в Т, как от Зингир е станало Тангра или Тенгри. Вероятно семитските народи, изместили шумерите в Месопотамия, развиват смисъла на думата, която от DN и TN става TNN — корен също така чужд на съвременните семитски езици. Той се използва практически само в североиракския диалект на арабския език, т. е. отново в Меж- дуречието, и е по същество непреведим. Използва се, за да се изрази някаква непрекъснатост в определено действие — напр. в изрази като а той върви ли, върви или а той яде ли, яде. Точно тази непрекъснатост е израз на вечността, а тази вечност е в небето, за разлика от непрекъснато променящата се земя и живота върху нея. Вътрешно сме убедени, макар че нямаме достатъчно знания, за да го докажем, че от това ден-дийн-зин-тан води началото си и името на гръцкия бог Зевс (Zeus), и латинското наименование за бог, влязло под една или друга форма във всички европейски езици Deus. Допускаме, че името на бог Зевс е възможно да произхожда от названието на бъл- гарския бог Тангра. Разглеждайки името на пелазгите не можем да не посочим, че техният главен бог, чието име не знаем, но е наречен по- късно от гърците Зевс и е приет и за техен върховен бог, е имал светилище в Додона — Епир, недалече от гръцкия град със странното негръцко име Танагра. Следователно нашето предположение не е безоснователно. Ако е така, то ние намираме в Епир светилище на една цялостна религиозно-философска представа в лицето на Ден (Зен) -Тан-гра, олицетворен като бог с човешки черти, какъвто е Зевс. А може би от това специфично значение на корена е родена и европейската дума ...тон — музикален звук! Някои други асоциации и тълкувания И така — ние се опитахме да дадем едно ново тълкувание за значе- нието на понятието, на философската категория Тангра. Но какво об- що има бог Тангра с името на българите, освен окончанието, което може да е случайно съвпадение? На този въпрос ще отговорим по-надолу. Тук само ще посочим, че за нас бе много важно да открием първоначалното значение на това окончание. С времето то е загубило смисъла си, с развитието на ези- ците се е превърнало в обикновено окончание на съществително, кое- то, съответно в различните езици, произлезли от прадревните езици, предшестващи може би самите шумери и знаменитите потопи, вклю- чително този в Черно море, да придобива род и число и да се скланя в падежи. Но първоначално, поне от времето на шумерите, с които практически започва и писаната човешка история, то е означавало истински, висш човек, т. е. господар. Преките ни първородци са прие- ли това окончание, за да подчертаят, че са народ-господар, стоящ над останалите, а и с цялата си история са се старали да бъдат такива. Те са се смесвали с други народи, които дори са приемали техния етно- ним, но това окончание остава и в имената на техните племена, родо- ве, семейства. Впрочем самата наша съвременна дума господ-ар се състои от славянското господ (защото на древнобългарски език това понятие е бог, баг, както се потвърждава и от съвременните езици, сходни на персийския) и -ар, т. е. господар ще рече арийски господ (бог) или господ (бог) на господарите. Със славянизирането на древно- българския език първоначалното значение изглежда се е само- заличило, а това окончание се прибавя към думи, изразяващи пре- димно професии — дърв-ар, желез-ар, обущ-ар, което по начало би трябвало да означава господар на дървото или господар на желязото или господар на обувката, развило се като човек, занимаващ се с дърва, с железа, с обувки. Впрочем именно по този начин арабите използват понякога своята думичка сейид — господар, господин, пред някое друго съществително, свързано с професия, за да покажат, че даденият човек е наистина майстор в своето дело. Например сеийд ал-мутрибин, букв. господар на музикантите, ще рече музикант- виртуоз един от синонимите на лъв е сеийд ал-ухуш — господар на зверовете, това е и почетна титла, носена от всички мюсулмани, произхождащи от рода на пророк Мохамед. Все пак поставяйки на вниманието на читателя една хипотеза, ние не можем да премълчим други хипотези, които също имат своето мяс- то и притежават немалка достоверност, а и се покриват с някои наши тези, макар и пречупени през друга призма. Напр. изключително висо- ко ценения от мене покоен писател и изследовател Й. Вълчев изхожда от гледището, че в Тангра съществува своеобразното триединство на понятията Тан — Вселената (покрива се с нашето тълкувание на корена TNN), на Нак, което той, неизвестно от какъв език или от какъв източник превежда като човек и древноегипетския бог Ра. Особено привлича последното. Ра (произнасяно от древните египтя- ни като Ра' — със странния уникален звук аин в края) е може би най- древния по произход върховен египетски бог, олицетворение на Слънцето, чието име впоследствие е синкретизирано в названията на множество други местни египетски богове — Амон-Ра, Собек-Ра, Ра- Хор и т. н., т. е. наименованието на бога се е превърнало в название на понятието бог. А Ра като сричка действително съществува като част от имената на други божества, твърде отдалечени от Египет — не само в Тангра, а и напр. в индуския Рама и дори в някои богове на американските индианци. Тезата е напълно допустима и вероятно също доказуема. В такъв случай, ако окончанието е било нак-ра (човек- бог), то и разглежданото окончание -гури (тук КР е станало ГР) би било символ именно на общността и непрекъсваемата връзка между „човека" и „бога" — т. е. отново стигаме до „божественото" в произхода на онези, които са имали в окончанието на името си тази частица. Самата дума тангра претърпява впоследствие, когато прадедите на българите изчезват от полезрението на по-южните народи, интересно развитие. Изгубва се основното значение като име на божество и мес- тните народи постепенно наричат така небесния свод. След това прилагателното небесен се „отделя" и започва да се използва като самостоятелна дума, а свод се развива в персийския като танджура, превръщайки се накрая в най-обикновена издута сводеста тенджера, напомняща с формата си, когато се обърне с дъното нагоре, небесния свод. Понятието се връща в арабския език именно в този си смисъл. По-късно, когато арабите започват да завоюват Северна Африка, дос- тигайки до Гибралтар те смятат, че, според своите вярвания, са на края на света, там, където небесният свод допира земята. Тогава те ин- стинктивно връщат първоначалното значение на тенжерата като небесен свод и наричат града, основан от тях Танджер (тук Г отново е преминало в Дж ), предполагайки, че по-нататък, зад океана е ле- гендарната планина Каф, където земята и небето се допират, но къ- дето пътуването е абсолютно невъзможно и противобожествено. Тан- джер, според тях, е най-близката точка до тази въображаема линия. А Танджер — това е Гибралтар, това са Херкулесовите стълбове, това е „краят на света" според древните, с изключение, може би, на финикий- ците! И нека споменем още едно предположение — в името на река Тунджа по наше мнение също е закодирано името на Тангра. И така — що е Тангра? От Шумер и Асиро-Вавилония Денгер-Денгри преминава у народа, който ще се нарече българи, превръща се в Тангра, възприе- ма се от различните народи, имащи роднинска връзка с тях или е бил в съприкосновение с тях и постепенно се превръща в неперсонифици- рано безлико мъжко божествено начало, символ на съдбата на отдел- ния човек, на хората, на народите, на държавата, символ Върховния ред, за който говори Съсълов, на безкрайното природно движение, в което се въплътява великата абсолютна истина. Стигаме до крайно интересен извод, който може да прозвучи и като ерес — Тангра не е божество! Преводът на тази сложна дума сама по се- бе си притежава много по-дълбок философски смисъл, отколкото един идол, колкото и „могъщ" за изглежда той, каквито и символики да включва. Тангра в „преводното" си значение би трябвало да означава, съгласно нашето тълкувание, „Религия (вяра, върховен ред) на госпо- дарите", т. е. олицетворение на всички сили, на цялата материя, на цялата вселена, на безкрайното пространство, което в очите на древ- ните е олицетворявано от небето. По такъв начин древните ни прародители са поставяли знак на равенство между религията и безкрайността на вселената във всичките й възможни форми. " ============================================================== За ваше пълно учудване, аз съм съгласен с него. Ден Грее, наистина не е Божество, защото самото понятие "Божество" е вече една планетна характеристика на Абсолюта, която има своята култова изповед и подлежи на изобразяване и изричане. Ден Грее, не е Божество, това е прозвището на Абсолюта, на Всичкото, което същевременно е великото Нищо. Затова той е символизиран с една Неподвижна звезда (т.е. не участва в кръговрата и изменчивостта на сътворения свят), играеща ролята на Полярна, за да се подчертае Отвореното Око, от което се разгръщат енергиите за Сътворение. (Добре сте чели Тачо Танев) Самото понятие "ос на света", говори за един вертикален план, който стои в основата на Сътворението. Това е Космичният стълп, по който слиза Силата (Бала), за да твори световете, космични или планетни, това е и космичната Стълба на слизане и възкачване. Затова както казах, първото ни название е Аси или както е изписано на светилището Щутгард - Ози/Оси - оста на света. Затова в беласгийските предания стои идеята за Атлас, който крепи Небето, макар и да му е като наказание, това е едно от първите свидетелства за ролята на Асите, за тяхното космологично значение като разделящи Небето от Земята и прекратяващи по този начин де факто, техния изначален брачен съюз. Така се ражда това, което днес виждаме като "креатиди" в храмовете. Именно тази твърд, която разделя вода от вода и е наречена небе (в Танак), има един термин с който се обозначава Ра-кхва. А дъщери на Атлас от океанидата Плейона са седемте Плеяди. Така. Съвсем ясно е, че ние от друга страна не можем да приемем прозвището Ден Грее е за религиозен термин, нито пък да приемем своята НЕБЕСНА ВЯРА за "религия на господарите". А всичките ви разсъждения и факти, говорят точно обратното - че Ден Грее е прозвище на неперсонифицирания Абсолют. Поне аз такива изводи си правя, четейки това ваше изложение. Интересно ми е как изсмукахте от пръстите си вашия погрешен извод? Защото ясно е, че когато другите народи, го възприемат от нас го персонифицират, антропоморфират, квалифицират и какво ли още не, но за нас, наследниците на древните Българи преди и след Потопа, прозвището си остава Ден грее. |
|
|
| anti666 |
Публикувано на: 15.10.2009, 10:30
|
|
|
Все пак, въпреки някои неточности, на автора трябва да му дадем кредит. Дори да е копвал твои и на Елтимир материали - този сайт се следи от страшно много ХОРа (и неХОРа разбира се). Точно за това го имаме - за да бъде четен. Вижда се, че е попрочел и Таню Танев, и от издателство "Танакра" е накъртвал. Лошо няма.
"Понякога някои наши съвременни исторически анализатори без доказателства извеждат понятието „хора" от името на древноеги- петския бог Хор-Хорус, сина на Изида и Озирис. Това би могло да бъде прието като вярна хипотеза, ако древните египтяни произнасяха името на своя бог по този начин. Но това не е така." Точно както Марса в една друга тема се жалваше, че пречупваме викингската митология през българската призма като алпа Аудан, айде сега да направим същото и с египетската. Ако авторът е така любезен, да даде пример, кой друг народ, освен българския нарича себе си ХОРа? Кой друг народ, освен българския играе свещеното ХОРо в кръг? Кой друг народ ХОРтува? Досещате ли се и защо няма хора в единствено число? Малко трудничко е да кажеш; "Аз съм Хор". Има ли на други места, освен в България села като Хърлец или Хърсово? Защо траките са почитали навсякъде Конника Херос? Алпа Хърса ни даде точно на нас индивидуалността. Даде ни АЗЪТ. Първата буква в българската азбука. Научи ни да ХОРтуваме, да словим Бога, защото в Началото бе словото. АзиБуките дойдоха после. Буки дойде след Аз, след Буки дойдоха Веди. Всяко нещо в Българското си има своето божествено звучене. |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 10:41
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Туй е, щото не си прочел втората му част за Бог Ба'ал, където също има добри неща, но напълно погрешни изводи.
Гледай сега, опитът да ни се натрапи едно семитско изповедание, каращисвайки го с това на Тангра, за мене това е повече от ерес, това е абсолютно кощунство. Само като видиш изводите и на места можеш да паднеш от стола. Особено употребата на думата "доказахме". А всъщност нищо не е доказано, натрупването на стотици факти, своего рода не е доказателство, особено, ако не е намерена духовната връзка между тях. А името на тоя тип е "Кириак". |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 10:50
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Що е Ба'ал?
И така — от семитският корен B'L, (по средата със странния за ушите ни 'аин, нека запомним това, защото то ще ни е нужно при бъдещите ни разсъждения), се е образувал глаголът ба'ала, който смис- лово би трябвало да означава съм господар, но и съм пространство, съм небе, съм бог (вероятно поради подобна логическа безсмислица той или е и изчезнал, или може би никога не се е появявал в този си смисъл именно като глагол). Обаче в първия смисъл съм господар в съвременния арабски език са се запазили редица производни. Ба'ал означава стопанин, господар, но и съпруг. Ба'ла-т в ливанския диалект до днес се употребява като местен синоним на думата съпруга (нали именно по тези земи са живели филистимяните и финикийците, а много ливанци, особено християните, смятат себе си по произход за финикийци). Съществителното ба'али има смисъл на широко пространство, широка земя, и се употребява специално за широките териториални ивици между пустинята и напояваните плодородни земи, които дават плод само ако вали дъжд. Следователно първоначално думата ба'ал има смисъл на господар, на стопанин на всичко. Илич Цветков също приема, че думата бал или бул означава господар. Нещо повече, този бог имал съпруга Ба'алат, смятана също за стопанка, за господарка (обърнете внимание на посоченото по-горе съвременно значение на същата дума в Ливан!). В западно-семитските разбирания (конкретно в Библос) бог Ба'ал е покров, сиреч небе, над земята Ба'алат, която е подвластна на съпруга си и е под него в сексуалния им акт. Впоследствие се раждат и „произ- водните" на Ба'ал — Ба'ал Хамон е Господарят на жегата, сиреч, Слънцето, Ба'ал Картат, (развито впоследствие като Ба'ал Хадад, акадкия бог Адад), е Господар на плодородието, Ба'ал Забуба е Господарят на мухите, а Ба'ал Шамем (на ханаанско-аморейски), същият Ба'ал-Шамин (на аморейски), същият Ба'ал-Самин (на староарабски, на новоарабски небеса е самаwат), означава Стопанин на небесата, и още по-конкретно, в западно-семитските разбирания — Владетел на небесата и слънцето, Ба'ал-3ебул — Княза на небесата, (от който авторите на Библията вземат образа на страшния кървав ханаански бог Велзевул). На планината Цапану (античния Касиус, съвр. Цафон в Палестина) той е Ба'ал Цапани. А в Угарит той е Ба'ал Алийян — висшият, най-високият, най-силният, покровителят на града. Наред с останалите му функции там той е бог на бурята, гърма, мълниите, дъжда — все качества, свързани с атмосферата, с небето. Освен това го наричат яздещият облаците, юнака, „бика" (като символ на плодородието), по-късно — на водите, като воинът с колесница (вероятно вече след идването на хиксосите, довели със себе си опитомения кон) — на войната и т. н. По древногръцката терминология той, според финикийската (вече по-късна) геогомия, е „Библоския Уран", сиреч, задгробен, хтонически бог, има за съпруга Атартатис и е син на Ел (Илу) и Ашират (Астарта), които пък са шумеро-акадски божества. Влиянието на жреците на Ба'ал, проличава от факта, че той се запазва дълго време като върховно божество в редица райони, вкл. до появата на исляма. Само името се променя несъществено в местните произношения — то става Бел или Бол и става общо название на понятието бог. Вече всяко божество става Бел, т. е. господар, владетел. През III хил. пр. Хр. титлата бел (произнасяно в Западна Сирия като бол) носят върховните вавилонски божества Енлил и Мардук (асирийският Ашур), които впоследствие се сливат в едно. Временната окупация на Месопотамия от каситите довежда отново до пълно унифициране — според тях бол е само Мардук! И да не забравяме също, че названието на Вавилон, както ние го наричаме, е всъщност в правилно произношение Баб-ел, което ще рече „Врата на бога". Впрочем думата баб и до ден днешен на арабски, т. е. на един от съвременните семитски езици, е врата, порта! В някои от периодите на Асиро-Вавилония и в ранните древноараб- ски царства намираме, че името Ба'ал вече се е преобразувало в Бел. Така са го наричали в Сабейското (Савското) царство на библейската Савска царица в Йемен, която, според Корана, както казахме по-горе се казвала Белкис или Балкис (в личното й име отново проличава едно от произношенията на Ба'ал), а и в по-късното древноарабско царство Набатея. В ранноарабското царство Тадмор (Палмира) в централна Сирия отново се сблъскваме със слънчево-небесния бог Бел. Впрочем и тук бел има смисъл на бог, божество, защото според местните вярвания про- изнасянето на истинското име на бога е било абсолютно табу, то се зна- ело, но се научавало само на определена възраст, без право впоследствие да бъде произнасяно, защото това можело да доведе до огромни злини. Наричали го този, чието име е благословено във вечността. Изобразявали го като бик или, вероятно под древно- египетско влияние, като човек с глава на бик. Смятало се, че бел е и един от епитетите на Земята (Арцу или Арду и го наричали Арцу-бел, а дъ- щеря му — Арцает, име, също свързано със земята). Той управлявал зе- мята в своеобразна „троица" заедно с Малак-бел и Агли-бол (както се вижда, и двата варианта на произношения са употребявани на едно и също място). Гърците са смятали, че именно Арцает е майка на Сизиф, баба на Главк и прабаба на легендарния Белерофон, който убил неволно брат си Белер, (отново бел и в двете имена), поради което, въпреки благородния му нрав, нещастието го гонело на всяка крачка. Значението на бог Ба'ал се подчертава от факта, че неговият основен храм е запазен до наши дни. Това е знаменитата Ба'албекска тераса в Ливан. Никой не е определил още времето, когато тя е била изградена от каменни блокове с такава големина, че за издигането им на тези ви- сочини до наши дни не е създадена машина, (а това е станало далече преди египтяните започнат да строят знаменитите си пирамиди). Мно- го народи впоследствие са строили храмовете си върху тази вечна ог- ромна площадка, (все още съществува един незавършен блок, явно предназначен за нея, в каменоломна на двайсетина километра от град- чето Баалбек), но тя си стои незасегната от времето и никой не се е опи- тал да надникне на каква дълбочина продължават тези подредени камъ- ни и какво вероятно може да има под тях. А не на едно място и върху този древен паметник, и върху надстроените върху него елински храмо- ве, виждаме образа на Свастиката, която по принцип се смята за ин- дийски символ. „Но, — както отбелязва Съсълов, — всеки, който открие този знак в средището на старинна елбетица , било в някоя шевица, било в резба или украсата на обреден хляб и т.н., не би по- мислил за Хитлер, а веднага би разбрал, че това е образът на кръгов- рата във Вселената". Тази широка разходка ни бе нужна за да покажем, че небесният бог Ба'ал — Бел — Бол практически притежава целия комплекс признаци, които се покриват с тези на Тангра. Буквалният превод на името му би трябвало да бъде Всемогъщият бог. Същевременно, след като получа- ва в развитието и мултипликациите си значение на общото понятие бог, божество, той става синоним на господ, господар. ГЛАВА ТРЕТА ЗАЩО ВСЕ ПАК СЕ НАРИЧАМЕ „БЪЛГАРИ"..? Как (Ба'ал + Тангра) се превръща в (бъл + гар)? Вече доказахме, че преводът на Тангра е Религия на хората и че това е свързано със символа, изразяващ у шумерите небесата, т. е. безкрайното пространство. Доказахме, че и Ба'ал е Всемогъщият бог, е също Бог на небесата, на безкрайното пространство! Доказахме, че думата господар произхожда от окончанието на поня- тието Тангра и се изразява на древнобългарски приблизително като -гра, произхождащо от шумерското -гер което се е развило в множествено число като -гури, -гари и т. н., откъдето се е превърнало в съвременното хора — така, както са наричали себе си множество народи, с което различавали себе си, в качеството си на високо- поставени господари, над останалите „човешки твари" а също така е станало основа на понятието арии. А щом Ба'ал е Всемогъщ бог-господар, то на древнобългарски, ако се вземе именно това произношение, Всемогъщ Господар на господарите (хората) ще бъде Ба'ал-гра или Ба'ал-гур. А щом това мо- же би изкуствено създадено в древността понятие се превърне в същес- твително като самоназвание-етноним на един етнос, (или като единна религия, обединяваща разнородни етноси), неговите членове (или религиозни адепти) би трябвало да бъдат ба'ал-гури! Не напразно през цялото време до тук ние изписвахме с (') странния звук 'аин в названието на бога, който нашите съвременници изписват опростено като Баал — просто защото този странен звук не съществу- ва в други езици, освен в някои семитски, между които най-добре се е съхранил в съвременния арабски език. Поради това в съвременните транскрибции на думи от тези езици, в които той съществува, на индоевропейски езици, той или се губи съвсем, или се превръща във второ А. Но в древнобългарския език е имало звук, запазен и до днес, който по-точно от всеки друг би могъл да отрази, макар и приблизително, то- ва сложно гърлено произношение. Това е оригиналното, толкова труд- но за произнасяне от чужденци, българско Ъ. И така — ба'ал-гъри се превръща в езика на предшествениците на българите в баъл-гъри и от там — в българи! Макар, че в редица производни другите произношения на името на бога, Бел или Бол също да са се запазило. На помощ идват първоучителите И тук, като доказателство на нашата теза, че звукът Ъ в името „Българи" произхожда от семитското 'аин в думата Ба'ал, можем да потърсим помощта на първосъздателите на славянобългарската писменост. Най-вероятно по време на създаването на глаголицата, произноше- нието на думата българи още е носило в себе си следите на странния за арийците-българи звук 'аин, който безспорно е бил известен на Св. Кон- стантин Философ още от знаменитото му посещение в Багдад, доказва- що, че той, наред с останалото, е знаел и арабски език, а също и от Св. Климент Охридски, който, ако се съди по създаденото от него житие на Философа, го е придружавал в тази мисия. Може би по времето на пър- воучителите този странен звук е останал само и единствено в название- то на българите като тяхна отличителна племенно-езикова черта. Тър- сенето на звуково съответствие между този звук и друг звук в индоевро- пейския език на древните българи е накарало Философа впоследствие да търси звуково подражание на това особено Ъ именно в арабската азбука. И то е знакът 'аин. Обаче арабската писменост има своя специфика на писане. Все- ки съгласен звук в нея се пише по четири сходни, но и различни на- чина, в зависимост от това на кое място в думата се намира съот- ветния звук. Знакът 'аин само самостоятелно се пише като като — в началото на думата, — в средата, и в края — . Светите братя схващат правилно, че в славяно-българския език има два различни звука Ъ — единият общо използваем и другият — специално за думата „българи". Очевидно единият, свързан с тази дума, е по-гърлен и за него е създадена буквата , която в обясненията на „Българска енциклопедия" е формулирана „между О и У (Ъ)". Явно съвременните езиковеди не са уточнили до сега звуковото съдържание на този знак или не могат да намерят негово съответствие в съвременния ни език, за да го транскрибират, още повече, че разликата „между О и У" и сложеното неизвестно защо в скоби Ъ е твърде голяма. Освен тази буква в глаголицата има още един знак в три написания с приблизително същата звукова стойност , който е обявен за „руско ы", а след него е използван като самостоятелна буква част един от посочените сложни знаци , и е записано обяснението „между Е и И (Ь)" (последното в скобите е абсолютно неразбираемо на това място). По-късно, вече в кирилицата на Св. Климент Охридски, наред с коренната промяна на самите букви са внесени звуково-буквени поправки, които логически би трябвало да отразяват промени в самата същност на езика или да отразяват конкретните особености на говоримия език в самата България. Това е направено вероятно поради морфологическата разлика между българския и езикът, за който първата азбука, глаголицата, е правена — моравския славянски. Меж- ду новите негръцки знаци в тази азбука ние намираме знак с наименование „голям ер" и с пояснена звукова стойност „между О и У (Ъ, Й)". В тази азбука „руското ы (У)", както е записано в Енциклопедията, получава название (съвр. эры) и се записва като . Но кирилицата в разнообразието на звука Ъ не спира до тук. В нея са използвани буквите „малък юс" с три различни изо- бражения и „голям юс", изобразен като . Обикновено за тези букви се твърди, че са т. нар. носовки. Това не обяс- нява как тогава този „голям юс" се е преобразувал с времето, и след реформата на Петър Велики през 1708 г. се превръща в руско-българ- ското , което запазва в общи линии написанието на „големия юс" и на арабското 'аин. Този буквен знак е ликвидиран след реформата в Русия през 1920 г. и в България през 1945 г. и е заместен от изравнилия се с него в течение на времето звук-буква, съвременното Ъ. В „Именника на българските царе" в названието „българи" нами- раме още едно написание на звука Ъ — , което не е нищо друго, освен обратно изображение и на „големия юс", и на арабската буква 'аин, както се пише в средата на думата . В крайната формулировка и произношение като Ъ името българи се запазва до днес. Може би тайната тук се крие в неговия вътрешен смисъл — то е „божествено" име, т. е. народът, който го носи, смята, че има също божествен произход, той е народът-господар! Може би именно поради тази презумпция то е запазено на Балканския полуос- тров, макар че славянският език става постепенно преобладаващ над коренния древнобългарски, особено след насилственото въвеждане на християнството, като официален за всички, които в бъдеще ще се на- ричат българи, макар че немалко негови думи се запазват до наши дни. Остава следващият, но не последен въпрос: Кога и по какъв начин Тангра и Ба'ал са се „слели" в името на българите? До тук се опитахме само върху езиково-семантична основа да покажем, че някъде във вековете онези, които може да се нарекат прадеди на българите, са имали контакти със семитите, по-точно с онези племена, които, без самите да са семити, са поставили знак на равенство между двата бога — арийския Тангра и арийско-семитския Ба'ал. Смятаме, че именно сливането на понятията Ба'ал — Тангра и съче- таването им в названието на българите, едното от които ги обособява като народ специфичен, стоящ над другите, а другото характеризиращо духовното им начало, е онова, което Съсълов нарича Върховно единство и което „обхваща в началната им същина строежа — устройството и всички промени: станали, ставащи и възможни — редът на действеност и почивност, на творчество и унищожаване, на съчетания и разпад, на съгласуване и допълнителност, както и редът на възмездие — всеки съществуващ и възможен ред". И пак той продължава: „Във всички случаи присвоената основа — родът, е била не само запазена външно и тачена, но и винаги поддържана в пълната степен на самостоятелност — на господарска родова самостоятел- ност ". Нека се вгледаме в посочените епохи и да се запитаме дали някои съвпадения са случайни. През шестото хилядолетие е Черноморският потоп. Хиляди ужасе- ни хора бягат от стихията, която, след внезапното отваряне на Босфора, разположен, между впрочем, в твърде земетръсен и до наши дни реги- он, превръща Понта от полусладководно езеро в слабо-солено море, свързано със световния океан, и вдига равнището му на стотици метри. Кои са тези хора, оставили легендата за Гилгамеш, за предшественика на Кой Утнапищим и други древни божества и герои? Говори се за икономики и истории на народите, но никой не се запитва, или не винаги се запитва, пък и ако се запита, възприема отговора като вторично, надстроечно тяло — а каква е била религията на тези хора? В какво са вярвали, например, пелазгите? В какво са вярвали жителите на Мохенджо Дару, на Ел-Обейд и на всички останали народи от региона, преди историята да започне да се пише, преди да се появят традиционните им божества? Наред с народите, които споменахме, ние можем да изброим десетки и може би стотици други народи и племена от този регион, но едва ли някой може твърдо да каже в какво са вярвали, например, предшествениците на древните тохари, кучи и дори съвременните белуджи? А предшествениците на казахите, таджиките, узбеките, башкирците, туркмените, киргизите, афганистанците и т. н. А това са все племена, живели някога, съществуват и днес, а някои дори се смятат за роднини на онези, които ще се нарекат българи! Ако се заровим и сравняваме отделни думи и названия, стигаме до интересен извод — народите около Черно море са се пръснали и са за- ели един значителен териториален ареал, но те са носили със себе си своето върховно божество, в самоназванията на много от тях, каквито са например пелазгите, които не са нищо друго освен древни траки (или палайците), то просто присъства. Те са имали и много висока култура — доказано е, например, че древнобългарският календар е създаден именно в района около Черно море! И те са носили своето божество, предавали са го на други народи, които по онова време са имали мно- го по-ниска култура. И това е бил Ба'ал, който става по-късно основен бог на шумерите, които, това също е доказано, не са автохтонно населе- ние на Месопотамия — че те са изместили от там някакъв друг, по-дре- вен местен народ. По-късно от идват семитите, които, възможно, са също племена, из- бягали от района на разбуненото Черно море. Или са потомци на оне- зи неизвестни предшественици в Месопотамия, изгонени от земите им от шумерите. Отначало семитското нашествие от юг сред разкъсвани- те в непрекъснати вражди шумерски градове-държави е относително мирно. Настъпва онази смесица от религии, божества и вярвания, за ко- ито говорят и Библията, и историята. Семитите носят със себе си свои- те божества, но в рамките на общо взето религиозната търпимост през онези далечни времена, възприемат и местните божества. С течение на времето те се налагат като водещ етнос и установяват своето господс- тво над региона с помощта на силата и количеството си. Част от шуме- рите се асимилират сред тях, оставяйки следите на своята култура у но- вия народ. Друга част бяга — на изток, на северо-изток, на север, към Мала Азия. Разкъсаните части на този народ постепенно придобиват нови имена — а може би това наистина са имената на хора, което са ги повели по неведомите пътища на историята или на определени белези и прякори. Ние що-годе познаваме религиите на древните египтяни, шумерите, финикийците, асирийците, вавилонците, хетите, персите, гърците, римляните, евреите. Но в какво са вярвали техните предшественици или наследници, онези десетки народи, част от които споменахме, които се пораждат след семитското настъпление от юг както сред самите завоеватели, но още повече сред отстъпващите шумерски, сиреч, арийски племена, част от които също споменахме по-горе. Прави впечатление, че за тези толкова разнообразни, включително от расова гледна точка народи, се знае твърде малко, а за техните древни религиозни вярвания — почти нищо. Те са различни, влизат в различни държавни формации, в по-големи или по-малки империи, били са водещи и зависими. М. Сидоров смята обосновано, че е възможна директна връзка на религията, която той нарича „блъгариянска" с шумеро-халдейските и асиро-вавилонските учения. Вл. Цонев търси историческата връзка на българите с Шумер, Асирия и Вавилон. Ние стигаме до същите изводи, използвайки чисто лингвистичния анализ на названието българи. И все пак — наистина, в какво са вярвали споменатите по-горе разнолики народи? Историята мълчи. И учените, приемайки, че повечето от тях са народи от незначителна и дори нисша категория, също не правят нищо, за да дадат един що-годе правилен и възможно по-пълен отговор на този въпрос. Или да кажат поне, че може би въобще никой не е в състояние да отговори. Нашият отговор е — всички те или поне повечето от тях, в цялото им расово и езиково разнообразие за вярвали в Религията на хората Танг- ра, наследена от шумерите или техните неизвестни предшественици, най-близка до душите на обикновените примитивни хора, най-лесно възприемчива от тях, и основният бог на тази религия — безкрайното безгранично пространство, арийско-семитско-ханаанския Ба'ал, доне- сен от прадедите им от района на Черноморието! Тази религия е била донесена и постепенно вкарана във все още примитивното съзнание на тези народи от победения народ, бягащ от завоевателите, но с висока култура. Как се е наричал той не е известно, може би шумери, сумери, може би нещо друго. Това е също забравено. Останало е името, което са им дали народите, сред които те носят своята цивилизация, народи- те, възприели, кой по-дълбоко, кой по-повърхностно тяхната религия, свързана с бог Ба'ал — Бал-Бел. Народът-носител на тази религия и на- родите, възприели тази религия започват да се наричат Ба'ал-гури, кое- то се превърнало в българи така, както след векове хората, възприели религията на Христос започнали да се наричат християни или народи- те, възприели религията, създадена от Мохамед - мохамедани. Религията на Тангра-Баал обхваща обширни територии на Евразия, тя става религия на разни народи. Всички те наричат себе си българи, макар, че не всички възприемат изцяло цивилизацията, частица от която е тази религия. Част от нея е и Великият календар. Но идва време, когато надделяват самоназванията на различните етноси, общото религиозно название остава на заден план. А може то въобще не е било водещо сред тях. То остава като вече етносно, национално самоназвание само на някои от тези племена или родове, на някаква тяхна част, чийто жреци може би са били най-близко до семитското разбиране на Ба'ал. Тези жреци оставят наследствените родове на боилите, за които ще говорим по-долу. Те са знаели древния семитски език, на който са произнасяни неговите заклинания, разбирали са преводните значения на семитските имена, каквито са носили неговите вождове. Кое е това племе или сбор от племена? Какво е първоначалното му етносно име? Това е проблем на други изследвания... Дано Бог ни даде сила да обясним целия този изключително сложен процес на непрекъснати миграции, смесвания н разни народи, обособяване на разни народи, който изложихме тук твърде опростено, само като идея, само като приложение в няколко изречения! Стигнахме до единствено възможния извод. Терминът българи означава по начало принадлежност към опреде- лена древна религия, а не на един единствен народ, съществувала най- вероятно още преди Черноморския потоп. Наред с нея, по същото вре- ме, още преди потопа и близко по време с него, се е появил и древният календар на бъдещите българи, пренесен от техните прадеди в земите на Месопотамия. Възможно е това да е бил календарът на шумерския град Сипар — единствения слънчев шумерски календар, самотен сред останалите лунни много по-примитивни шумерски календари. Тази ре- лигия се е прехвърлила в Близкия изток непосредствено след потопа и е възприета и от някои семитски народи, заварени в този регион. Впос- ледствие, след семитските нашествия, тя се е прехвърлила и разпрост- ранила из Евразия, от нея са се обособили и самоназванията на някои от тези народи, които са вярвали в нея, като с времето е придобила сред „новопокръстените" народи нови образи и форми, които на свой ред са се разпространили и сред други народи, а някъде съществува до наши дни. |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 11:59
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
глаголът ба'ала, който смис-
лово би трябвало да означава съм господар, но и съм пространство, съм небе, съм бог (вероятно поради подобна логическа безсмислица той или е и изчезнал, или може би никога не се е появявал в този си смисъл именно като глагол). Обаче в първия смисъл съм господар в съвременния арабски език са се запазили редица производни. Ба'ал означава стопанин, господар, но и съпруг. Ба'ла-т в ливанския диалект до днес се употребява като местен синоним на думата съпруга (нали именно по тези земи са живели филистимяните и финикийците, а много ливанци, особено християните, смятат себе си по произход за финикийци). Съществителното ба'али има смисъл на широко пространство, широка земя, и се употребява специално за широките териториални ивици между пустинята и напояваните плодородни земи, които дават плод само ако вали дъжд. =========================================================== Нали знаеш, какво ти написах Киряк? Съвсем съзнателно си пропуснал значението на думата Бал/Бел в смисъла на: "бял, искрящ, светъл, сияен, мъдър". Това нещо си го пропуснал, явно, за да не пречи на семитската ти хипотеза. Още веднъж обърни внимание на Танак (Книга Битие): И рече Бог: да има твърд посред водата и тя да дели вода от Вода. Прозвището Баал или по-скоро Бала, като един творчески, сътворителен аспект на Ден Грее стои там. Затова е казано: "Светлината Бог наречен ден". ============================================================== "Нещо повече, този бог имал съпруга Ба'алат, смятана също за стопанка, за господарка (обърнете внимание на посоченото по-горе съвременно значение на същата дума в Ливан!). В западно-семитските разбирания (конкретно в Библос) бог Ба'ал е покров, сиреч небе, над земята Ба'алат, която е подвластна на съпруга си и е под него в сексуалния им акт. Впоследствие се раждат и „произ- водните" на Ба'ал — Ба'ал Хамон е Господарят на жегата, сиреч, Слънцето, Ба'ал Картат, (развито впоследствие като Ба'ал Хадад, акадкия бог Адад), е Господар на плодородието, Ба'ал Забуба е Господарят на мухите, а Ба'ал Шамем (на ханаанско-аморейски), същият Ба'ал-Шамин (на аморейски), същият Ба'ал-Самин (на староарабски, на новоарабски небеса е самаwат), означава Стопанин на небесата, и още по-конкретно, в западно-семитските разбирания — Владетел на небесата и слънцето, Ба'ал-3ебул — Княза на небесата, (от който авторите на Библията вземат образа на страшния кървав ханаански бог Велзевул). " =============================================================== Виж какво, Киряк, в "Сказание за Чулман" Умай не е съпруга на Тангра, тя е съпруга на Мар-Нар (или Нараяна при индусите). Ден Грее няма нужда от жени, той е сам за себе си, неговите сътворителни и демиургични аспекти обладават мъжки и женски принципи (не полове) (11) Мар бил най-красивият от всички алпи-дивове, затова получил прозвището Абалан - но не това било главното в него. (12) Мар-Нар умеел да помирява алпите - затова и Всевишният го направил тархан на всички алпи. (13) Повелил Тангра на дивовете да слушат Мар-Нар - затова послушните му алпи понякога се наричали “нарджилар”. (14) Съпруга на Мар Джаръм-Ат била алп-биката Турун-Умай, която наричали също Умай-биче, и Турун-Аби, и Айрам-Бадж. (15) Турун-Аби се считала за майка на мнозина алпи, тя можела да сменя кожата си, затова винаги оставала млада. Обърни ванимание на прозвището на Мар - Абалан, където се съдържа "бал", а след това на персонификацията на Турун-аби-Умай със змия,винаги да си сменя кожата, т.е. да бъде безсмъртна. По натам за тази нейна функция, (която остава закодирана в образа на света Петка да се явява на жените в образа на змия). И сега Когато Умай-биче създала своята държава, имено именците тя направила нейна опора. (19) “Мили ми синко, - казала тя на сина си, - тебе те обичам повече от другите си синове. (20) Нали ти и аз, мили ми синко, мой Имен, мой Анджа, толкова си приличаме! (21) Някога излязох аз по волята на Всевишния в образа на змийче – Бала от ухото на една глава. 22) Оттогава ме наричат понякога Балада и това име ми е много приятно. (23) И ти, по волята на Тангра, излезе от моето ухо, затова понякога аз те наричам Балджа. (24) Твоят син Джам-Иджик Балабуга, чието име хората, преправиха в “Алабуга”, също излезе от ухо... " В образа на змийче - Бала". Този, който може да си сменя кожата, да остава вечно млад, да се преобразява и чрез този си преобраз да остава безсмъртен. За никакъв семитизъм и семитски божества не може да става дума. ============================================================== "Народът-носител на тази религия и на- родите, възприели тази религия започват да се наричат Ба'ал-гури, кое- то се превърнало в българи така, както след векове хората, възприели религията на Христос започнали да се наричат християни или народи- те, възприели религията, създадена от Мохамед - мохамедани. Религията на Тангра-Баал обхваща обширни територии на Евразия, тя става религия на разни народи. Всички те наричат себе си българи, макар, че не всички възприемат изцяло цивилизацията, частица от която е тази религия. Но идва време, когато надделяват самоназванията на различните етноси, общото религиозно название остава на заден план. А може то въобще не е било водещо сред тях. То остава като вече етносно, национално самоназвание само на някои от тези племена или родове, на някаква тяхна част, чийто жреци може би са били най-близко до семитското разбиране на Ба'ал. Тези жреци оставят наследствените родове на боилите, за които ще говорим по-долу. Те са знаели древния семитски език, на който са произнасяни неговите заклинания, разбирали са преводните значения на семитските имена, каквито са носили неговите вождове." ============================================================== И така, Кириак, да продължим със "Сказание за Чулман". Как се е образувала българската етнична общност. Чети и не бързай с изводите, че защото "Тангра не можел да стане нардоностно название, сме взели това от някакво семитско божество Ба'ал". Чети добре. (81) Като оплакал сина си, Субан поставил тялото му на платформа, а платформата поставил на клоните на огромния дъб Имен-Дума. (82) При това той казал: “Нека Тангра се разпореди с теб! Нека Всевишният те върне на нас! (83) А аз, в твоя чест ще добавя към името си твоето – Боян – и името на това дърво – Имен!”. (84) После алпът казал на хората: “Искам в памет на моя син вие да станете един народ!”. (85) Жалостта размекнала сърцата на хората и бившите врагове решили да станат един народ. (86) 6-те азакски племена приели 5-те тузки родове като седмо племе и станали една суба. (87) После тези 7 племена станали единния български народ, а отначало, в чест на Локбър приели името “имен”. (88) Мястото на гроба на Локбър било наречено Дума, а когато дъбът остарял – Иске Дума. (89) Оттогава част от именците започнала да говори на тузкия език, наричан локърски. (90) А останалите именци продължавали да говорят на саклански, но приели множество тузгарски думи. (91) Затова макар названията на 7-те именски племена да се произнасяли различно, всички именци ги разбирали. (92) Нека не се забравят онези славни времена, когато чедарите се наричаха също и “бещ” – “мечове”. (93) Когато беджа се наричаха и “миджа”, а кикджанците, обичащи своя вик, бяха наричани също “тимджан”. (94) Когато тъшданците се наричаха и бистанци, а красивите сабъйци се наричаха също “кобе”; (95) когато бързите терджийци бяха наричани също “биджан”, а иданците се наричаха и куляни. (96) Но тузите имали 5 наречия, а сакланите – 2: агилско и бурджанско. (97) Затова към тези названия сетне се прибавили и нови: към названието чедар – селма и балма, (98) към названието “биджа” – Мен и Тамга, към названието кикджан – Хур и Урал, (99) към названието “тъшдан” – чебак и масгут, към названието събай – кашан и алан, (100) към названието терджи – кумък и чапкън, към названието идан – тамян и узян... (101) Заедно със 7-те езика именците узнали 7-те истини и във всяко явление виждали 7 страни. (102) Това знание направило именците по-мъдри, затова съседите им взели да казват за тях: (103) “Никой друг народ не знае толкова истини, затова именците могат да се наричат аскали!”. (104) На езика на сакланите “Мъдър”, “Свят” означавала думата “балха”, затова именците били наречен “балхар”. (105) А своите вождове именците наричали “балхавар”, което означавало “свето-славен”. (106) Но под влиянието на тузите тези имена започнали да се произнасят като “булгар” и “балтавар”. (107) Когато Умай-биче създала своята държава, имено именците тя направила нейна опора. Е, сега, разбрали, защо се наричаме Българи? Не е защото сме взели името на някакъв арабело-еврейски или най-общо казано семитски бог Ба'ал. Ако те, семитите са искали да бъдат мъдри, колкото нас и са потърсили това качество в своето Божество, за да ги облагородява в това, това е веке друг въпрос. =============================================================== "Стигнахме до единствено възможния извод. Терминът българи означава по начало принадлежност към опреде- лена древна религия, а не на един единствен народ, съществувала най- вероятно още преди Черноморския потоп." ============================================================== А Кириаче, затова ли тука се беха пръкнали никове из Форума с подпис отдоле: "Българин не е синоним на етнос, а ранг на духовно посвещение" или нещо такова. ТОВА НЕ Е ВЕРНО! ТОВА Е ПОКУШЕНИЕ И МЕРЗОСТ! Освен прозвище или характеристика на Великата Майка и нейния Син - Умай Биче Бала и Иджик Балабуга, това название е ИМЕ НА ЕДИН НАРОД, НА ЕДНА ЕТНИЧНА ОБЩНОСТ. Тази етнична общност образувана на Балканите от 7 колена, приема Името Българи, много ясно посочено в "Сказание за Чулман" откъде идва. След това, преди Потопа и след него, тя се възприема и от други общности и работи за тяхното национално самооопределяне и самоосъзнаване и въобще духовно развитие. Вярата се нарича ТЕНГРИАНСТВО, запомни това! Не, Балианство! Защо? Защото Ден Грее е прозвище на Абсолюта, сам за себе си, сам себе си изявяващ, сам себе си раждащ! Само така можеш да създадеш единен народ, единна общност, когато сам себе си можеш да изявиш. "Бала" е вече прозвише на неговите планетарни аспекти - Великата Майка и Сина. И забележи това, ако си изпуснал, тя, Великата Майка създава земна държава, съпругът и Мар-Нар, не, той управлява Небесното Царство. Затова когато се разкриват нашите древни селища, се намират чии изображения, най-често? Чии? Точно така - на Великата Майка - Умай, Турун Аби. Затова говоря аз за една голяма Прадържава, съществувала на Балканския полуостров, Мала Азия и част от Апенините. Как се е наричала. Както я наричаме днес, България. Затова тя е безсмъртна, защото Умай - Бала може да си сменя кожата и да остава вечно млада! Кво разбирате вие, бе, господа историци, археолози, арабисти, социолози? Вие нищо не разбирате, вие просто слугувате! |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 12:47
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
И така да продължим със "Сказание за Чулман". Тук се явявява името на един водач Бал, който обаче не е случаен човек.
19. Заминаването от Сънджак на братята на Шамбат (1) Но след заминаването на Шамбат Нар-Мар не се появил, и тогава потеглили на път Агадж и Бал-Азим. (2) Повечето от българите на Агадж били агарджаи или аладжани, затова всичките му хора се наричали агаджирци или агарджаи. (3) А сред българите на Бал не преобладавал нито един род, затова те се наричали просто иджами... (4) Халджи ги насочил на Запад през земите на халджийците и тайно наредил на кара-сакланите да изтребят българите. (5) Халджийците слушали Халджи, защото преди това той бил техен биркам, а при тях биркамовете са главните. (6) Но Агадж и Бал разбили халджийците от Саклан, след което Агадж обявил, че основава тук свое царство. (7) В това царство – Агаджир – българите приели сред тях една част от местните халджийци – и се нарекли ас-халджийци. (8) Нали халджийците – избягалите агилци, смесили се с рънджайците, още в Турун-Суба били възприели много от обичаите на българите. (9) Съседите често наричали българите просто халджийци, а те, за да се различават, наричали халджийците - улджийци. (10) Агадж предложил на Бал да се подчини, но гордият Иджам отказал – и повел своите хора към една област отвъд Капдаг. (11) По пътя, в Капдаг, една част от иджамите не издържала трудностите на пътя и се отделила от останалите. (12) Бал им казвал, но напразно, че е опасно да остават там, защото от двете страни на Капдаг живеят алпите на силния див Лек. (13) Алпите самоволно завзели човешката част от Капдаг, която наричали по името на тамошния град – Тарвил. (14) Останалите в Капдаг българи скоро били нападнати от алпите. Дивовете изяли много сънджакци. (15) Само някои от изостаналите успели да се скрият в пещерите. Положението на тези нещастници скоро станало мизерно. (16) Постепенно дрехите им изгнили и се разпаднали, а телата им обрасли с гъсти косми. (17) Затова тези сънджакци местните жители – капдагците – нарекли муйтен, т.е. “космати хора”. (18) За тяхно щастие капдагците скривали тяхното местонахождение и им носели храна, защото ги считали за свещени... (19) А Бал с верните си хора завладял една част от Мамил и основал там иджамското царство, което нарекли Бал-Истан. ============================================================== Както виждаме самият кан Бал основава царство на име Бал-Истан. Точно това Бал-Истан, Зиезито в сайта си твърди, че е Палестина, но това вече е друг въпрос. Въпросът какво е посвешението на този човек, кое му дава право да основава държава. "Сказание за Чулман" отново ни го посочва: 8) Но животът в постоянно доволство размекнала душите на мнозина и обичаите на предците станали маловажни за тях. (9) Като видял това, Яга решил да обърка българите: започнал за приема различни образи и да ги представя за явявания на Тангра. Пред Бал и Агадж Яга се явил като Лисугера-Шурале и се представил за Тангра, но те останали верни на Тангра. Ха, сега, виждате ли, кой е Бал? Този, който остава верен на Тангра и има Окото на проницанието да открие измамата. Не ума, Окото на проницанието. За разлика от множество бивши участници в този форум. Не ние ви съдим, вие сами се осъждате. Тук, обаче, искам да обърна вниамние на словото "Суба". Станали една "суба", един народ, откъдето идва и Субоги, Субиги, Ювиги и т.н. И стига вече мисловни бърканици на тая тема. Четете "Сказание за Чулман" и не ни питайте за ОЧЕИЗВАДНИ НЕЩА. Ако историците, археолозите и разни ентусиасти с титли и без титли още си блъскат главите, вие, нямате оправдание. "Сказание за Чулман" е качен в "Материали". "Суба", както "Субару" - "обединявам". И затова когато се каже Кана Субоги или Убоги или Ювиги, абе както там искате си изчеквайте езиците, това има един много прост превод "глава на народа, Водач на народа". Толкова. Да не мислите, че е просто да си Водач на народа си? Никак не е лесно да се носи тази титла. |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 12:53
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
А сред българите на Бал
не преобладавал нито един род, затова те се наричали просто иджами... ------------------------------------------ А сега виждате ли, как този, който не се е подмамил от козните на Яга и е останал верен на Тангра, не го е припознал в Проявлението Му, а в Същността му, какъв дар получава. Само той може да образува единен, хомогенен народ. И най-накрая, защо Българите най-често се разделяме, защо нямаме единна позиция и сплотеност. Не е, защото сме индивидуалисти, а защото: Но животът в постоянно доволство размекнала душите на мнозина и обичаите на предците станали маловажни за тях. (9) Като видял това, Яга решил да обърка българите: започнал за приема различни образи и да ги представя за явявания на Тангра. (10) Пред Аслан и Бурджан Яга се явил като Слънцето – Майрам, но се представил за Тангра и те станали почитатели на Мар. (11) Нарекли те с думата Майрам празника в чест на Мар... По-късно всички българи взели тази дума – (12) само че почнали да казват не Майрам, а Байрам, и да наричат с нея изобщо всички свои празници. (13) Пред любимеца на майката – Билиш – Яга се явил като вълчица – Умай, но се представил за Тангра и той станал почитател на Турун-Аби. (14) Пред Шамбат и Буртас Яга се явил като Субан-Нардуган, но се представил за Тангра и те станали почитатели на Субаш. (15) Пред Бал и Агадж Яга се явил като Лисугера-Шурале и се представил за Тангра, но те останали верни на Тангра. (16) Пред Канджар пък Албастъй въобще не се появявал, защото Канджар бил още много малък... (17) Твърдостта на Бал и Агадж не смутила Яга-Албастъй – той се радвал и на това, че успял да отклони от пътя другите. |
|
|
| Йордан_13 |
Публикувано на: 15.10.2009, 12:55
|
|
Админ Група: Админ Съобщения: 16 095 Участник # 544 Дата на регистрация: 10-August 06 |
Но животът в постоянно доволство
размекнала душите на мнозина и обичаите на предците станали маловажни за тях. --------------------------------------- Да ви е познато? Така живеехме ние, през последните 66 години! Сами си направете изводите, не да ви ги правя аз, щото ще ме наречете диктатор, непризнаващ чуждо мнение и т.н. и т.н. Аман от Кириак-Стефчовци;))) |
|
|
 |
|