Днес целия ислямски свят, чества курбан-байрам. В България това събитие също се отбелязва, колкото и да не ни се иска, на изповедниците на тази вяра им се дава право да си честват празниците.
Ако говорим за същността на този техен празник, той не е нищо повече от тотално копие на стария завет на юдаизма, където Авраам, за да засвидетелства обичта си и верността си към Бога, занася дори собствения си син в жертвоприношение. Жертвата обаче е сменена от човешка на животинска, миг преди да се извърши акта. За разлика примерно от християнството, където жертвата не бе сменена и жертвата е човешка, самият Исус Христос. Това дава основание на мюслиманите, да си правят на този ден курбаните. Може би те го смятат, като един вид избавление, че като курбан, не са отишли самите те. Защото, ако Исаак бе принесен в жертва, религиозната традиция, щеше да задължи, за да се засвидетелства предаността към Бога, да се жертва на този ден, всеки път, по един от най-личните хора.
Точно тази смяна на жертвоприноса, обаче, позволи на исляма, като едно естествено продължение на радикалния юдаизъм, при неговото световно разпространение, да пожертва всеки, който не иска да го приеме като вяра. Човешкия жертвопринос, изваден извън общността на юдаизма и исляма, бе приложен, обаче, върху всички други вери. Не бе пожален дори индуизма. Но това е друг въпрос. Така те правиха животински курбан вътре в своята общност,а човешки курбан правеха от всеки, който не е от тях.
Факт е, че те извадиха човешкия жертвопринос извън своята общност и го наложиха над другите, квалифицирайки ги като "кауре" и "гои". Ако човешкия жертвопринос, осмислен като да пожертваш себе си, човешкото в себе си, заради Божието в тебе, не бе изваден от вътрешността на тези общности, ние днес нямаше да имаме господството на еврейския капитал и шествието на радикалния ислям, защото щяхме да имаме друга народопсихология, при тези общности.
Ето защо предлагаме, на този ден, в който евреите честват своя Пурим или мюсюлманите честват своя курбан-байрям, ние да честваме ДЕНЯТ НА ДОСТОЙНИТЕ.
Това са всички онези Българи, загинали от ятаган или меч, заради своята Вяра. В България, ние имаме два такива случая на насилствен масов човешки жертвопринос - при покръстването и при помохамеданчването. И в двата случая, независимо от ситуацията, нашите прадеди са показали своята вътрешна некорумпираност и преданост към своя Бог, показали са своите вътрешни стойности, че душевността е по-важна от биологията, че вечността е съществената, а не относителността на битието.