КЪМ СВОБОДАТА

Богиньо страшна на свободата,

почитам твоя свет олтар,

ти пълниш с плач и гръм природата

и вливаш във душите жар.



Ти даваш вяра, мощ на робите,

ти пълниш целий свят с борба,

полята с кръв и с кости гробите,

и вдигаш мъртвите с тръба.



Но колко слепи йощ не чувствуват

величьето на твоя дар,

а други с твойто знаме блудствуват,

търгуват с твоя свет олтар.



И колко викат днес: народни сме!

Дорде народа оковът,

знам други, що крещат: свободни сме! —

да тъпчат слабите в светът.



Аз зная роби що покорствуват,

и пак свободни се зовят,

ти имаш жреци, що притворствуват,

ти имаш войни, дето спят.



Вдигни, свободо, меч божествени,

блъсни тоз роб и тоз тиран,

що каля твойте поли девствени

и стъпя в храма ти пиян.



Слезни, блъсни таз сган безсмислена,

дай на безбожните урок,

и докажи, че ти си истинна,

че ти живейш, че ти си бог!