Книги като тази няма да срещнете широко рекламирани във веригите от книжарници. На техните витрини ви гледат плакати, които рекламират книги, нямащи нищо общо с българската култура и духовност. Това са всякакви западни писания, които ви зарибяват, с гръмките си заглавия и лъскави корици и ви убеждават колко касови са, и че трябва непременно да си ги купите. И вие ги купувате. Но книга като тази, няма да видите рекламирана на витрините на големите вериги книжарници. Може би, защото те мразят българската култура и духовност или простичко казано, мразят по този начин, вас, които сте просто клиенти, длъжни да оставите парите си в тях, купувайки лъскавите боклуци на западния гевезлък.
Затова смятам за мой дълг да представя тук тази книга. Ценното в нея, естествено е, че разглежда тръгването на писмеността от Балканския полуостров и нейното разпространение, набляга повече на древните българи (пеласги), отколкото на всякакви други теории, как е съставена писмеността ни. Книгата е много добре написана и определено ще създаде една добра културна основа по тази тема във всеки един българин.







Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в новата си, пета поред книга. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прекрачва този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на самото азбучно писмо и с най-ранната писменост въобще. Значителна част от застъпените тези са оригинални, те са дискусионни, но подкрепени със солидна историческа обосновка. Подобен всеобхватен поглед по темата липсва в нашата литература и това прави предлаганото изследване полезно за широк кръг читатели.