Старата вяра след погрома на Борис-Михаил

Отварям тази тема за да поговорим малко повече какво става с официалната българска вяра, след като загубва държавната си функция. Добре документирани са погромите, които родоотсъпника Борис-Михаил прави. Тук не е само посичането с брадви на 52-та български боили и техните родове. Не е само ослепяването на първородния си син Расате. Най-вече става дума, че с идването на ромейските фанариоти се копира едно към едно ромейски декрет, с който се започват гонения срещу всеки, който изповядва старата вяра, обявявайки го за езичник. Дефакто след 70-те години на 9 век хилядолетната тенгрианска вяра изпада в "немилост". Ясно е, че държавополагащата и част - тази за Саракта е премахната, но какво остава с общата част? Колко хора остават да я практикуват и запазва ли се под една или друга форма през вековете, за да възкръсне като Жар птица сега, 12 века по-късно? В сайта са дадени много неща и примери, че макар и в нелегалност, макар и видоизменена в християнство и богомилство, тя си остава дълбоко в народната психология. Има много примери, документирани в историята. Ще компилирам някои от тях, други ще добавя, за които не сме писали.

След Борис при Симеон старата вяра, макар и не държавна си остава достатъчно силна сред народа. Най-големият удар срещу нея е нанесен след смъртта му от епилептика, женения за ромейка цар Петър. При негово време гоненията се ожесточават, като се стига и до поредните масови екзекуции. Примерът е избиването на т.н. "богомили-исихасти" в Странджа, където днес се намира малък параклис "Св. Иван Рилски".

Така да започнем първо с това:дали Борис е родоотстъпник,защо приема христовата вяра за официална.Той от рода дуло ли е?Ако не бяха БЪЛГАРИТЕ християни дали по късно нямаше да се амалгират с турците все пак исляма е близо до тангра.Дали това не е божията воля .Дали БЪЛГАРИЯ щеше да издържи на християнска европа,дали Борис не е лавирал между двуглавия змей :Рим и Византион.Не го защитавам просто задавам въпроси.Аз самия се чудя този акт пагубен ли е за БЪЛГ АРИЯ или е спасителен.Само ТАНГРА знае истината

Според чл.10. и чл.11 от основният закон “Торе” върховният управленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демократично избрано Народно събрание, в което броят на избраните представители не надвишава 500 народни представители.


Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Борис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държаваната си отговорност на своя син Владимир.


В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първороден син Владимир.


Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение чрез избождане на очите заради опит да възстанови старата религия на българите.

До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значението на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Българските летописи тази практика за управление на държавата намира приложение около 16 хилядолетия и е модел и пример за поредица възникнали и отминали във времето други държавности и цивилизации, които в нашето съвремие са представени чрез археологически артефакти, писмени знаци и писмени източници.

РЕФОРМАТА на религията, подготовката на обществото в българ-ската държава да се отрече от старата религия и да приеме християнството е процес, който има характер на държавно проведена революция за смяна на обичайните норми и закони за поведение и владение. Като пример за тази промяна е достатъчно да отбележим следните обществени принципи: ”Един Бог…Една жена…Изповед за греховете…и т. н”. Отпорът срещу отмяната на религията на старите българи и приемането на християнството има широка обществена поддръжка, при което се стига до вътрешни военни регионални стълкновения (Религиозни войни) и международно пресиращо влияние.
В средата на ІХ в. империята на българите е най-голямата, но е разделена на три: Аспарухова (Дунавска) България, Бат Баянова (Киевско-Волжка) България и Кабанова Хазария. Те са подложени на трансгресия от трите религии: християнство, мюсюлманство и юдейство. Паралелни са действията на дипломатически търговски и военни фактори от околните държави, които ги принуждават да се откажат от старата, обединяващата ги религия - религията на предците им, и да влязат в нови религиозни кон-фигурации, икономически и политически съюзи.
В последните години на кан Борис съдбата му е отсъдила да извърши още две важни исторически действия, които в съвременната историография сякаш нямат нищо общо помежду си. Те са следните: (893г.) да възстанови, чрез Общодържавен събор, реда в собствената си държава и (894г.) да внесе, чрез преговори, ред и сговор всред Северните си родни-ни от рода Дуло.

Общодържавният събор взема три важни решения: освобождава от държавна отговорност тангрианеца Владимир и възлага държавната отговорност на третия син на Борис, християнина Симеон; премества столицата от Плиска в Преслав; приема реформата на старата писмена система и за общодържавна писменост се установява кирилицата. Още в първата година кан = цар Симеон е атакуван от войски на роднините си тангрианци Аудан, Угор Лачин (Игор Рюриков) и Арбат, син на кан Алмиш. Има сведения, че Борис е посетил мястото на сраженията, след което Арбат с неговите българи и маджари извършват преход на запад и се заселват в земите на аварите (Дулоба), които до този момент принадлежат на Дунав-ска България. Там Арбат (Арпад) бил приет без сражения "...провъзгласили го за свой кан” (Български летописи - Д.Т., том І, стр. 49). Това означава, че с роднините тангрианци Борис е постигнал дипломатическо спо-разумение. И то не само със сина на Алмиш, Арбат, но и с другите си се-верни роднини от род Дуло.
.........НО...............

Християнството старателно заличава старата българска писменост и история.
12 века по-късно всеки вижда и чуства че предстои отново РЕФОРМА....няма как във времето на квантовата физика и безпристрастните исторически факти и разкрития да не обърнем поглед към онази съвършенна вяра и познания на дедите ни...

Не са имали и намерение да лавират. Те са се завърнали на Балканите с единствената цел - да си вземат обратно земята, напусната след 7 хилядолетия и да освободят своите братя, известни като траки. Ако погледнеш картата на Европа само за 2 века териториите на българския Саракт са се утроили. В основата на това е тенгрианството като държавообразуваща вяра. Няма как да победиш един обединен народ около обща идея, фанатично предан на родината си и земята, който вярва в безсмъртието на душата и свободата. Ето и какво казава кан Омуртаг по въпроса;

Аз лично смятам, че разрастването на България с такава скорост е била фатална грешка за тях. От която са страдали всички империи, които вклЮчват в земите си всякаква паплач и изпускат какво става в центъра, във вътрешния кръг.
Единственият начин ромеите да ги победят е отвътре, да им вземат душите чрез Юдохристиянското смирение и покаяние. Това им е тайното оръжие. На момента се сещам за обръщението на Шаул (Павел) към римляните. Така наместо воини в казармите се напълва с каещи се грешници из църквите. Звучи познато нали? Само че сега ни налагат друга подобна кауза, Юдоглобализма.
За да им успее плана се е налагало да привлекат за каузата някой от кановете, който да се обърне срещу своите и я наложи. Писано е много по този въпрос тук и не е по темата.

Това, за което искам да пиша е какво става с хората, останали верни на Старата Вяра. Някои от тях вклЮчват автентичното християнство на Помазаният, което си е било много добре развито по българските земи и Кановете не са имали против него. Напротив, идеята е била да адаптират древната ни вяра с новото учение на един от Помазаните, преди изкривената му версия да бъде натрапена от фанариотите и папските пастори.
След разгома на първото българско царство, останалите без Държавност българи се обръщат към богомилството, павликянството и исихазма, в която много от елементите на старата вяра са застъпени. Някои от лидерите им са си тайни тенгриани, защото успяват да опазят част от старите книги и знания. Тук конкретно визирам Васил Лекаря и Боян Магьосника.

Много българи погрешно мислят, че християнството е това, което ни е предпазило от вековете робство, имайки предвид турското. Аз казвам, че това е Българщината, която конкретно вклЮчва традиционните ни празници, обряди и обичай като външното им проявление. Анчо Калоянов и Тодор Моллов в трудовете си много добре са ги описали. Ако помислите, идва логичния въпрос, ако е така, какво тогава ни е опазили през 2-та века ромейско робство? Все пак ромеите са били християни и не е имало недостиг на църкви. Би следвало да се претопим като част от византийската империя, както е станало с асирийци, копти и други ристиени. Аз казвам, че това е Българщината, която конкретно вклЮчва традиционните ни празници, обряди и обичай като външното им проявление. Анчо Калоянов и Тодор Моллов в трудовете си много добре са ги описали.
Най-ярката изява на скритото тенгрианство е въстанието на братята Тенгриани Асен и Петър (заедно с Калоян), които макар и за кратко възстановяват могъществото на Саракта. Повече съм писал в темата;
За въстанието на Асен и Петър

И понеже каквото и да напишем, друго си е да чуем летописците, ето точно какво описва Никита Хониах за въстанието. Копирам този текст пак, за да е ясно, че е имала намеса на Колобърския Съвет, които предценяват, че е дошло времето да се възстанови Държавността

Аз обаче бих искал да обърна внимание на най-малкия от братята на рода Дуло - Калоян (Добър Янкул) и какво става при царството му. Защото дори сега, след 8 века, на масоните темплиери им държи влага от него.

Знаете как Калоян разбиват преславените рицари при Одрин и пленяват унизително първия император на Латинската империя. Същата, която само няколко години по-рано плячкосва Константинопол. Неслучайно при подписването на съкрушителния Ньоски договор българската делегация на Стамбилийски е заставена да седи под картината на темплиера Балдуин Фландърски. Не случайно и сега мощите му съвременните масони запечатаха в специален оловен саркофаг с надеждата, Енергията им да не може да помага на България.

За половин век управление на тримата братя от рода Дуло, както и законният наследник на Асен, Иван-Асен павликянството се е радвало на пълна религиозна свобода. Промените в българската църква са огромни - премахване на служението на гръцки, възстановяване на българските училища и библиотеки. Казармите отново се напълват с воини, готови да загинат за България. Един невиждан от последните 3 века подем на Държавата. Разцвета на Второто Българско Царство. За съжаление, краткотраен понеже хилядолетното Проклятие си е в пълна сила.
В темата;
Български мистерии - тъмна индия за чужденците

съм описал конкретни случаи за това, че старата Вяра си остава жива.
Ето обаче и какво прави Калоян с главата на Балдуин. Както виждате, същият тенгриански ритуал, който един от прадедите му, Кан Крум прави с тогавшния ромейски император Никифор. Някак си не се връзва много с фанариотските обичаи.

Георги Акрополит - ромейски летописец

Нататък ще поговоря и за още един От Бога даден владетел. Ивайло, който презрително наричат "Свинаря"

Кой е цар Ивайло Свинаря и защо е наречен така? Свинар ли е бил наистина или е нещо друго титлата му?
Няма да се придържам към известните исторически факти, всеки може да си ги изтегли от интернета. Само накратко да припомня, през 50-те години на 13-и век кръвната линия на династията Асеневци (от рода Дуло) е прекъсната с идването на Константин Тихомир от сръбски произход. През периода на 1276-1277г. България е опустошавана от монголските завоеватели. Същите които дефакто унищожават Волжска България и град Биляр. Оттогава волжските българи не могат да се оправят, а по-късно върху тях русите налагат и презрителното име "татари" (хора от покрайнините, иностранци).
Така и в историята остава, че не монголите, а "татарите" са опустошавали българските земи при Константин Тих. Което е много тънко прокарвана разединителна нишка - видите ли, татари и волжски българи са едно и също и именно те са вършеели и плячкосвали из България. Всъщност както волжските, така и дунавските българи падат жертва на една могъща империя - тази на монголите. Могъща, защото по-същество нашествениците от земите на днешна Монголия са практикували онова анималистично тенгрианство, което е още силно застъпено по онези земи. Бойната мощ, която тази свободна Вяра им дава я използват по ирония на съдбата срещу българския народ, приел респективно арабския ислям и ромейското християнтво. Същият народ, който в миналото им като скити е предавал старата Вяра на местните народи из централна Азия.
Подчинявайки Волжска България съвсем естествено е този войнствен народ с мощна конница да атакува и обезкървавената в граждански войни и вътрешни междуособици Дунавска България.
Цар Константин Тих като покорен християнен, заобиколен от добра охрана и яки стени малко го е интересувало какво става в провинцията. Малко го интересува какво става в собственото му царство, докато българският народ е пропищял от набезите и мародерствата на азиатските монголоиди. Аналогиите с днешно време са очевидни, защото звучи много познато. Именно в тези смутни времена се появява отникъде Ивайло Свинаря.

Източниците за произхода му са оскъдни. Малоумните комуноидни историци приемат титлата му буквално и в учебниците учехме, че верно е бил свинар, който яхнал народното недоволство и станал цар. Един вид - първообраз на работническо-селския пролетариат. Някой стигаха и до по-далеч да го изкарват едва ли не праобраз на комунистическия револЮционер, борещ се срещу несправедливата феодална система.
В последно време Божидар Димитров, макар и бивш комунистически професор започва да се освества и свързва 2 и 2. А то е, че няма как един прост и неук свинар да притежава бойни умения, няма как да организира каквато и да е армия, да не говорим да тръгне да сваля царството. Т.е. той го повишава (ъпгрейдва) на болярин, управител на областта Овеч (крепостта още стои на скалите над Провадия. За сведение, именно там радетелите на проекта Еврия твърдят, че била древната еврейска столица).
Дотук добре и с Божо Димитров, само че пак не дава обяснение за титлата му Свинар.
Византийците също говорят за него в летописите си. Малоумните ромейски летописци го наричат с презрителните думи Лахана или Бърдоква. Което в общ смисъл значи, човек който се храни

Това на съвременен днешен език ознава - вегетарианец.
И тук става вече интересно. Как така човек, който наистина се е занимавал със селско стопанство и земеделие е бил вегетарианец? Особено в ония времена.
А в крепостта Овеч Ивайло е бил спахия. Точната старобългарска титла не се сещам за това, но това е била традиция още от Кановете ни. Воини, верни до смърт на Българския Саракт които в мирно време са разполагани обикновено по границите му и естествено за поддържали освен воински умения и помощно стопанство. Който е бил войник знае, че много поделения дори в наши дни си имаха такива стопанства, който изхранваха с по-добра храна войниците си.
Интересното е, че самият Ивайло се е титулувал Свинаря, но това не е било свързано със спахийството си като воин.

В темата за Щутград беше пуснат един материал за мястото там. Имаше и разговор с една местна баба;

Поганните дни, след Еднажден са именно дните, когато българите от предхристиянски времена колят свиня. Тук сме писали за причината, но пак да я повторим. Началото на 12-годишния цикъл в Българския календар и първата му година с първия месец се е отбелязвал със символа "Прасе". В колобърските ритуали също са имали навика всеки колобър да взима някое животно. Като негов символ, пазител, връзка. Особено ако е роден през годината или в поганните дни след Еднажден.
За Ивайло няма точни сведения в коя година и кой месец е роден, но за да се нарича самия той Свинар - нещата се ясни. Той е бил ДОКС. Както баба Пена казва - ще вижда всичко през живота си - джинове, гяволи, всичко...
Точно така става и с него. За нас Ивайло Докс е бил от колобърския Съвет. Точно и затова, както с други преди него - Боян Магесник, Васил Лекаря е бил стриктен вегетарианец. Воин и вегетарианец.
За прорицателските му способности говорят и историците. Още като боил и спахия в Овеч той е казвал, че е избран от Българския Бог да поведе българите и да ги освободи от тиранията на монголите.
Няма начин просто така да има подобни видения, ако е бил прост свинар. Няма и начин да успее да убеди останалите, че именно той е помазан от Бог да изпълни тази Мисия. Като видим и имената на най-вернирте му помощници ни става ясно, че той е бил заобиколен все от наследници на истинските българи. Стан, Куман, Кънчо, Момчил, Дамян (Мануил Фил). Всичките битки на Ивайло са се водили именно в Североизточна България, района на първоначалното Българско Канство. Макар и вегетарианец, Ивайло Докса е бил внушителен на ръст и опитен боец. За Куман, който е водил кампанията му около Варна и Девня (около платото над днешна гара Разделна) - Фил казва, че е бил "бърз, ловък и смел".
Другият му верен боил - Стан е един от първите, на когото Ивайло разказва за своите знамения. Той е оставен да защитава крепостта Овеч (Провадия) и старопланинските проходи. За него пък Мануил Фил казва, че "е по-силени и по-дързък от дракон".
За Дамян се знае, че е защитавал"силната крепост Белград" до Преслав, както и планинските проходи между Преслав и Сливен. Мануил Фил изброява десетки български крепости от двете страни на Източна Стара планина. Повечето от тях са били малки военно-отбранителни точки, които обикновено не се и споменават в хода на мащабни бойни действия. В случая обаче имаме цял поменник от такива "кули" и "пиргове", което означава, че в хода на войната Ивайло имал пълната подкрепа местните български сили, фактически на цялото българско планинско население.
Това изброяване на крепости и воеводи подсказва, че посочените съратници на Ивайло, както и мнозина други, чиито имена не знаем, не само оказвали яростна съпротива, но проявявали и достатъчно високо за времето си военно изкуство. Това било оценено по достойнство от протостратора Михаил Глава Тарханиот, един несъмнено даровит военачалник. Именно тези имена са се "запечатали" в паметта на "чутовния протостратор", по чиито спомени Фил е писал своята поема близо тридесет години по-късно.
Сами разбирате, че както с въстанието на Асен и Петър, да се организира такава мащабна кампания в изконни български територии, предимно около планински светилища е могло да стане само от човек, притежаващ колобърски умения или най-малкото помазан от Съвета.
В случая с Ивайло, самите видения които е имал ни говори, че е извършвал свещенодействия. Самият факт, че е бил "бърдоква - вегетарианец", както и титлата му Докс също е красноречив.

Резултатите от виденията му са били очевидни. Гвардийката на Константин Тих е била просто анихилирана, а самият цар-узурпатор, безмилостно посечен още в колесницата си. Следващата стъпка, след като влиза в Столицата и взима държавния скиптър както е предсказано била да се справи с монголската заплаха. Което е била и най-важната му мисия. Само за няколко месеца той успява да извърли цялата страховита конна орда на Ногай извън пределите на България. Дори и след коварното убийство накрая, те не посмяват повече да стъпят отвъд Дунав. Такава влага им е държала бойната мощ на българите. Докато вървяла кампанията по прочистването на монголите около крепостта Дръстър (Силистра), ромеите се усещат, че работата е сериозна и удрят в гръб българските войски. Те се опитват както преди да пробутат тяхна пионка - който набързо провъзгласили с титлата цар Иван Асен 3, оженили го за дъщерята на ромейския василевс и пуснали версията, че Ивайло е убит. Само че на 17.07.1279г. получават един неприятен урок от българите докато станували при Девня. Цялата им войска била пометена, а марионетката им позорно избягва откъдето е дошъл.
Интересна е историята за смъртта му. Изправен пред няколко врагове, той използва своите умения и започва да води преговори с бившия си враг Ногай за съвместни действия срещу византийците. Вероятно му е напомнил, че Небесния Бог, в който Ногай вярва, не е чужд до сърцето и на Ивайло. Опитал се е да разговаря с него като тенгрианин с тенгрианин. След протакания Ногай предпочита ромейското злато и наместо подкрепа получава коварна смърт.
Годината 1280 е знаменателна. След нея започва пълния и тотален упадък на България, който кулминира век по-късно с пададеното под селжукските пълчища на Баязид, превозени с венецианските лодки на Синедриона до Европа.

В паметта на българите Ивайло Докс ще си остане като обичан и народен герой. Дълго след това, дори до падането на България ще има негови съратници, които ще казват, че носят духа на Ивайло. Един от съратниците му, Хранислав е бил заточен чак в Константинопол. За да му се окаже такава висока чест, наместо да бъде убит, вероятно и той самия е имал колобърски дарби. Император Андоник дори му дава званието "велик чауш" и му дава отряд съставен от верни българи. Причината? Той е един от първите, които започват да предупреждават и ромеи и българи за една много по-голяма опасност. Настъплението на селджукските турци.
След него идва Иван "Свинепася", които е изнесъл в началото на 14 век първите битки с турските завоеватели. До пълното падане на България легендата за Ивайло се е носела от уста на уста. Дори за Момчил войвода, последния бранител на Родопите се е говорило, че е наследник на Ивайло.

Сега, в тези смътни времена българите отново имат нуждата от Ивайло Свинаря. Дали като Жана д'Арк може да е жена, никой не може да каже, само някои предсказания говорят;

За повече информация относно прозвищата и официалните имена на българските канове и връзката им с древнобългарския календар, прочетете книгата на Ивайло Вълчев 'Българският календар'. http://www.book.store.bg/c/p-p/m-244/id-53...an-vylchev.html Има я и в библиотеките.

Писана в началото на 80-те, книгата изумява с някои от прозренията си. Естествено не е издадена навремето.
Допуска разбира се и грешки, но общо взето представя много оригинален подход към българската история. Особено интересни са езиковите изследвания, които авторът прави, и изводите за българския произход на немалко ключови думи от европейските езици.

В книгата се разисква и името Калоян. Съгласен съм с Вълчев, че то не произлиза от гръчки, а е свързано с годината на възцаряване на Царя- Змей. Кала/Хала значи именно змей, дракон. Още повече, че на Калояновия пръстен е изобразен именно този звяр:


Трябва да се каже също, че принадлежността на пръстена на цар Калоян не е 100% доказана, има оправдани съмнения, но се отклонявам много от темата. Тук има повече информация: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=10747

Не се отклоняваш от темата. Даже е редно този пръстен да бъде качен в Галерията. Защото на него има не христиенска регалия, а древнобългарски символ. Барадж.
Същият, който сме виждали и в регалиите на Кановете от рода Дуло. Същият символ, който е качен на първата страница на волжските българи. Виж раздел "Приятели".

Много добра връзка между Глигана, като символ на Ваните и Ивайло Бърдоквата, много добър поглед върху историята напред.