|
Форум -> Скота - Египетската кралица на шотландците
 Скота - Египетската кралица на шотландците, Скота-Египетската кралица на шотландците
| Йордан_13 |
|
Админ
Група: Админ
Съобщения: 16 095
Участник # 544
Дата на регистрация: 10-August 06
|
Декларацията от Арброут
=====================================
Отче Свети и Господарю наш, ние знаем, а и намираме
написано в старинните ни хроники и книги, че наред с
другите прочути народи, също и нашият, шотландският, се
отличава с широко признание. Нашите прадеди са тръгна-
ли от великата империя на скитите по Средиземно море и
през Стълбовете на Херкулес (Гибралтар) са се заселили
за много години сред прославилите се със злините си наро-
ди в Испания, без да са били никога и от никой народ поко-
рявани, колкото варварски и да е бил този народ. Накрая,
1200 години след като народът на Израил прекосил Черве-
ното море, те дошли в сегашната си родина на запад, къде-
то нашият народ живее и до днес. Най-напред те изхвър-
лили от там бретонците, унищожили пиктите, и макар да
били често нападани от норвежци, датчани и англичани,
след многочислени победи и преодолявайки многобройни
пречки, завладели своето отечество. И оттогава задържа-
ли земята си, както свидетелстват историците от миналите
дни, без да бъдат от никого зависими. И тяхното кралство
управлявали сто и тринадесет крале от собствения техен
род, без тази поредица да бъде прекъсната от нито един
чуждоземец.
|
|
|
| trak |
|
Често пишещ
Група: Участници
Съобщения: 690
Участник # 1 912
Дата на регистрация: 21-June 09
|
| QUOTE | | Scimus, Sanctissime Pater et Domine, et ex antiquorum gestis et libris Colligimus quod inter Ceteras naciones egregias nostra scilicet Scottorum nacio multis preconijs fuerit insignita, que de Maiori Schithia per Mare tirenium et Columpnas Herculis transiens et in Hispania inter ferocissimas gentes per multa temporum curricula Residens a nullis quantumcumque barbaricis poterat allicubi gentibus subiugari. Indeque veniens post mille et ducentos annos a transitu populi israelitici per mare rubrum sibi sedes in Occidente quas nunc optinet, expulsis primo Britonibus et Pictis omnino deletis, licet per Norwagienses, Dacos et Anglicos sepius inpugnata fuerit, multis cum victorijs et Laboribus quamplurimis adquisuit, ipsaque ab omni seruitute liberas, vt Priscorum testantur Historie, semper tenuit. In quorum Regno Centum et Tredescim Reges de ipsorum Regali prosapia, nullo alienigena interueniente, Regnauerunt. |
Това е оригиналния откъс на латински от декларацията и там е казано "...expulsis primo Britonibus et Pictis omnino deletis, licet per Norwagienses, Dacos et Anglicos... " Тук оригиналния текст на латински на Арброутската декларация от 06.04.1320 гАнглийският превод на декларацията (на английски е преведено Dacos като the Danes) !? Dacos може и да се преведе датчани , но може и да се има впредвид даки (траки). Уелсецът аристократ , дипломат, писател с нормански произход - Giraldus Cambrensis (на уелски Gerallt Cymro, 13в) нарича крал Артур в своя творба "владетел на Британия, Франция и Дакия". Писателят и "рицар" сър Thomas Malory (уелсец или йоркширец) твърди през средата на 15 в, че крал Артур е бил владетел на Британия, Италия, Галия, Испания, Ирландия, Германия и Дакия. Thomas Malory е написал сборника Le Morte d'Arthur ( Le Morte Darthur) , който е доста напредничава за времето си . Именно върху творбите на Томас Малъри почиват повечето следващи рамани за крал Артур и кръглата маса. Teкстът на Le Morte d'Arthur на английски и тукЛюбопитен е и фактът, че в декларацията за "независимост" на шотландците от Арброут се говори за Едуард I (Плантагенет) като нашественик, който е започнал войната срещу Шотландия, но не трябва да се забравя, че неговия герб е с три лъва като българските и се титулова крал Англия и Уелс. ТукЕдуард I умира 1307 г в Камбрия. Декларацията е от 6.04.1320 г, тоест 13г след смъртта му и е насочена срещу сина му. Многозначителен е и фактът , че шотландците твърдят в декларацията, че Едуард отначало се е представил за техен приятел и съюзник и после ги е нападнал неочаквано. Шотландците отказват да се подчинят на новия господар и казват , че дори само 100 от тях да останат живи, ще се борят не за богатство и почести , а за своята свобода и независимост. От тук следва , че можем да приемем тази декларация като първата известна в историята декларация за независимост. Тук може да се направи и паралел със Скота и наследниците й, които нападат царете и войните от "Децата на богинята Дану" (Tuatha de Danaan ), унищожават ги и се заселват на острова...Не е доказано още научно, има косвени доказателства само, но може да има връзка между Скота, наследниците й и Tuatha de Danaan (Децата на богинята Дану!Дана). |
|
|
| iss |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 090
Участник # 365
Дата на регистрация: 8-May 06
|
| QUOTE (trak @ 21.5.2010, 13:30 ) | | Скота е фигура от шотландската и ирландската митология. Името Скота, (Scota) носят 2 различни дъщери на египетски фароани. |
Може би текста по-долу,ще ни даде още малко материал за размисъл:
| QUOTE | От времето на Шамполеон, открил през 1822 г. ключът към разгадаването на египетското йероглифно писмо, до днес са преведени много древноегипетски религиозни текстове, като тези от "Книга на мъртвите" и по-малко известните "Текстове от пирамидите" (ТП). Последните са открити през 1881 г. в пирамидите на Унас и Пепи I от Петата и Шестата династия. Втората важна крачка е тълкуването на текстовете и точно тук са възниквали големи спорове!
Проповедниците на всяка една религия разполагат с широко поле за интерпретация на идеалите и ценностите в нея, възхвалявайки делата на своите богове. Сьвсем нормално и често срещано е при това да се използва огромно количество символика, в която дори специалист трудно се ориентира! Още по-трудно е да се изследват такива текстове с цел установяване на фактпология, свързана с някакви древни исторически събития, тъй като поради особения стил на изразяване, невинаги е ясно кога се говори за нещо конкретно - в пряк смисъл, и кога алегорично...
Тук ще предложа на читателя няколко от цитираните в книгата откъси от ТП, преведени от британския филолог Реймънд Фокнър и издадени през 1986 г., но преди това ще цитирам една мисъл на Уолис Бъдж (също цитирана в книгата), в която той обяснява представите на древните египтяни за Небесното царство - "Небесният Дуат":
"Египтяните от най-дълбока древност си измислят материално Небесно царство, в което островите на блажените се мият от водите на Нил... други си представят, че се преселват на бреговете на един небесен Нил, където строят градове.. Изглежда, те въобще не са могли да си представят Небесното царство без Нил..."
И като че ли следващите стихове от ТП потвърждават това:
"Нека ме вдигнеш (мъртвия фараон) и ме поставиш между боговете - безсмъртните звезди..." [ТП 1759].
"Стигнах до водните си пътища, които са по брега на Потока на голямото разливане, до мястото на удовлетворението... което е на хоризонта" [ТП 508].
"Лъкатушещият воден път се разлива, тръстиковите полета са пълни с вода и аз (мъртвият фараон) съм пренесен оттатък, на източната страна на небето, към мястото, където боговете ме оформят, където се раждам нов и млад... Гледай, аз заставам като звезда на небосвода, сестра ми е Сот (Сириус), потомка ми е Утринната звезда..." [ТП 343-57]
След няколкото превода, все още се долавя доста лирика в тези стихове, които в автентичното си звучене вероятно се били шедьоври в онази епоха! В последният стих се описва самото прераждане на фараона, като звезда в източната част на небето, в областта на изгряващите Орион и Сириус, но не в случаен момент, а по време на разлива на Нил, т.е. при настъпването на новата година за египтяните! И още един подобен стих, който има твърде интересно тълкуване:
"Тръстиковите лодки в небето са на мястото си, за да мога да стигна с тях до Ра. Пресякох, така че да застана от източната страна на небето, когато Ра е в северната му част между незалязващите звезди, които са се подпрели на жезлите си и гледат на изток... Ще застана между тях, защото Луната ми е сестра, а Утринната звезда ми е потомка..." [ТП 1000-1].
Знаем, че при лятното слънцестоене, Слънцето (Ра) е най-високо на север от небесния екватор (макар и не точно между незалязващите звезди). Ако се симулира небето с програма-планетариум за време 2750 г. пр.н.е. (малко преди началото на Третата династия) се вижда, че поради прецесионния ефект, хелиакалният изгрев на Сириус е настъпвал също около момента на лятното слънцестоене. Опитах с програмата SkyGlobe 3.6 (можете да я свалите свободно от http://www.sidewalkastronomy.com/skyglobe.html) и получих точен хелиакален изгрев на Сириус на 6 юли 2750 г. пр.н.е., в 04:47 LMT за географското положение на Кайро, с лятно слънцестоене на 18 юли същата година. В това време Орион вече е изгрял, т.е. "застанал от източната страна на небето". Визуално, хелиакалният изгрев на Сириус е могъл да бъде забелязан поне десеттина дни след датата на точния - около 16 - 18 юли, когато тя е изгрявала вече малко по-рано от Слънцето.
За сравнение, симулирах точен хелиакален изгрев за 0001 г. с резултат 8 юли, при лятно слъцестоене на 25 юни и накрая за наше време - 2004 г., с точен хелиакален изгрев на 24 юли (вече по нов стил), при лятно слънцестоене на 21 юни. В първите случаи програмата промени вида на околополярната област, с "полярната" тогава звезда Тубан, a-Дракон. Много от най-разпространените програми-планетариуми обаче не могат да симулират небето за време преди Христа! За достатъчно точно симулиране до преди няколко хилядолетия, авторът препоръчва още две програми: "EZ Cosmos" и "StarMap 2.10 High Precision". При симулация на посочените епохи, ефекта от собственото преместване на звездите може да се пренебрегне, с изключение на този при Сириус, поради нейната близост - на около 8.6 св. г.
По стиховете посочени до тук, повече или по-малко се налагаше да се гадае, дали наистина става дума за прераждането на владетеля в областта на Орион! Но има и стихове, в които това се казва съвсем директно:
".. виж как той (фараонът) се е превърнал в Орион, виж Озирис е станал Орион..." [ТП 820].
"Бъди жив и млад до твоя баща (Озирис), около Орион в небето..." [ТП 2180].
И един стих, като отговор на вече преродилият се фараон:
"Небето е бременно с вино (зората), Нут ражда дъщеря си призори (изгрева на Сириус-Изида), аз наистина се издигам (звездата-фараон), трета след мен е Сот..." [ТП 1082-3].
Оказало се, че не само религиозните стихове говорят в полза на тезата за съществуването на древната звездна религия! На тавана в гробницата на Сенмут (Ново царство), в колоната с рисунки посветена на Саху, той е изобразен като крачещ мъж, над който сияят три вертикално разположени звезди, напомнящи изгряващият Пояс на Орион. Пред него са изрисувани Хиядите и Алдебаран, които също имат роля в звездната религия на египтяните, а след него е изобразена следваща го жена - Изида, олицетворявана със Сириус-Сот.
|
--------------------
????-???? ?? ?? ??????? ? ???-??? ?? ?? ????????!
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
Страници: (2) 1 [2]