Светилище Гумното(Харман кая) Из.Родопи, посрещане на лятното слънцестоене

[Йордан_13]

Светилището "Харман кая" край село Биволяне в Източните Родопи е известно, поне на тези, които се интересуват от древните ни свещени места. Ние, го прекръстихме на "Гумното", защото това е точното му българско название.
Тук в понеделеник на 21 юни, една съвсем малка и незабележима група от съмишленици, след един цял луд ден по Сап дере-Вкаменената гора и махалата Борово, пороен дъжд и светкавици, преспахме на скалите на Гумното (без палатки) и на утринта в понеделник отдадохме своята почит, така, както някога са го правили дедите ни. От дъжда и гръмотевиците нямаше и помен, а Слънцето ни приветства с топлината и светлината си.
Така полагаме началото на процес, който не просто превръща светилищата ни в туристически атракциони, а с който влизаме в общение с древната им сила и ги възраждаме за нов живот.


Тук е публикувана научна статия за светилището

http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_harman.php


А тук (76 файла в 4 страници), са снимките от нашето поклонение там. Не очаквайте да ни видите как "пеем на камъняците", представяме ви самото светилище

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=270

[Йордан_13]

"Гумното", изглед от юг, откъм махалата Борово, над Сап дере и Вкаменената гора




Ясно се вижда, че е терасирано на поне три нива: долно, до реката; средна част и връхна с платото




Оттук, изгледа е от Запад и е на самото плато, където са двете гумна, разположени съответно на изток и на запад, скалната гробница, тип "Татул", вероятното винарно съоръжение, и надписът.




А това е скалната гробница, на платото, до която преспахме в ноща на 20 срещу 21-ви. Не само Татул, но и други наши светилища като Асарът край село Ангел Войвода и Гумното (харман кая) имат сходен тип гробници, като тази на Татул, но последната е по-добре запазена и по-съвършено изработена. Проблема е, че стана туристическа атракция, а не место за поклонение, което е и целта на българомразците.



Вероятно винарна, с двата огромни кладенеца, единият, от които вече е обрасъл с папур.






Гумното разположено на Запад/Югозапад. Тотална е приликата му със изображението на Слънцето от пещерата Магура



Тук, есента, вероятно са правени кръвни жертвоприношения, цяло теле е заклано и изядено, нещо, което дълбоко ни възмути, затова ние, си направихме нашите безкръвни приношения.



Безкръвния дар, разломен в центъра на Западното Гумно

[Йордан_13]

Източното Гумно. Тук може да се посреща Слънцето и то наистина е отворено откъм Изток. Представлява невероятно древен кромлех, но не от наредени и забити в земята камъни, а изсечен в самата скала, което го прави по неуязвим за времето и неговите разрушения.



Тук, на този камък, е изсечена вертикална малка ниша, подобно човешка стъпка. В нея е изсечен надпис, невероятно древен, представляващ вероятна идеограма. Това, че е изсечен вътре в нишата, го е съхранило през хилядолетията. Първия символ от тази идеограма представлява именно полукръг с точка, подобно на египетската ладия, за която дискусия отвори Трак. Възможное камъкът да представлява надгробна стела.



Идеограмата, в макроплан



На изток около Източното гумно са разположени скалните жилища. Това са жилища, чиято основна част е изцяло изсечена в скалата, а продължението на жилището вероятно е било с дървени колове, оплетени с пръти (чит) и обмазани с глина, традиция, запазила и се до наши дни в Родопите. По този начин на изработка, те се доближават до неолитните жилища.
Това жилище тук е било разделено напречно със скална преграда в средата на две помещения




Малки камени стъпала водят към следващото жилище, което е още по на изток. Отделните жилища са били взаимосвързани помежду си. Съвременния човек, едва ли би си представил такъв живот в скалите, но съвсем не се сеща,ч е той води идентичен такъв, закопан в своите бетонни жилища.



Вече сме вътре в него. В момента сме стъпили в едната стая, за да снимаме входа на другата. Всичко, това, което се вижда на снимката са обработени скали във формаа на помещения



Ето го и отвътре с входа към другата стая





Тук вляво от входа е има остатък от някаква водопреносна система, малък кладенец, който вероятно е събирал вода и я отвеждал до другото кладенче под него



Долното кладенче, в което се е събирала водата. Възможно да е било и за ритуални цели, освен за естествени нужди

[Йордан_13]

Средното ниво на светилището. Тук е така нареченият "каменен лъв" и букетът от скални зърна символизиращ плодородието и изобилието на Божията благодат.









Една трапецовидна ниша от средното ниво, която досега никой не е отбелязал



Слънчев каменен кръг на средното ниво

[Йордан_13]

Пещерата-утроба в общ план, с която започва най-долното и близко до реката/водата ниво.



Общ план, по-отблизо


Вътрешността на утробата, пълна с гуано и прилепи и една крайно недоволна невестулка



Отдясно на входа й, са ей тези дупки, които много ми прилиат на звездна карта, с разположена Средищна звезда, която играе ролята на център и координатна точка



Отляво и навътре във входа, има същите дупки. Идеално изработена голяма Средищна и разположени около нея десетина други. Звездните карти от двете страни на Утробата, вероятно показват звездната област, от която слизат душите, които трябва да се родят или просто визират небесния произход и покровител.

[Йордан_13]

Отляво на утробата има интересна система от кладенчета, състояща се от идеално оформено 64 см в диаметър кладенче, а над него във вертикал две прецизни изработени кръгли ниши, в които може да са се поставяли определени предмети, но може да е имало светещи камъни или лещи. Нека не смятаме, дедите си за толкова примтиивни и те са знаели как да се осветляват, без да плащат на ЧЕЗ, ЕОН, ЕВН и други еврейски изсмукващи душата ни фирми

[Йордан_13]

Слънчеви кръгове, на долното ниво и съвсем близо до скалата с трапецовидните ниши. Такива има на Татул, Равен, Палеокастро и Сакар като цяло и района на Щутград. Макар, гаджалите да казват, че са следи от сечени воденични камъни, ние не верваме в това. Те показват единството на Слънчевата Вера и ние един ден ще говорим по тази тема.





Скалата с трапецовидните ниши на Гумното. Трудно откриваема, ако подходите към светилището отгоре, защото се намира край реката, но ако подходите по пътеката, покрай левия бряг на реката, която ръгва от Биволяне, ще попаднете първом на тях.







На пръв поглед камънак някакъв, нищо и никаква скала, но ако отидете откъм западния й край, гръм ви удря и светкавица осенява съзнанието ви
Макар тези снимки, да са били публикувани в интернет, в научите статии, никъде не се казва откъде са, та човек да се чуди и мае, къде да отиде да ги види. Аз лично чак сега разбрах, че това са скалните ниши на Гумното. Истински шедьовър на скалното изкуство, 13 на брой откъм запад, те вероятно визират датата на определен празник 13 април или 13 юни.




Точно под първата ниша, ако забелязвате, има изсечен един знак, подобно двувърха планина. Подобна аналогия, този знак има в египетската йероглифна система.







Точно срещу нишите има разположен олтарен камък с утробовиден кладенец, чийто доста широк улей изтича по посока нишите. Наличието му и разположението му спрямо нишите ми даде основание да предположа, че тук ритуално са се чествали празници, вероятно свързани със западната посока