Праисторическо скално светилище, "Поп Мартинова дупка"

[Йордан_13]

Всички снимки на светилището тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...up&cat=0&page=1


За светилището е писано много малко. В интернет информацията е оскъдна, както за местоположението му, така и за същността му. Кръстено на поп Мартин войвода, вероятно последния негов свещенослужител (не обитател, както ще пишат някои), светилището намиращо се до селата Долно Черковище, Котлари и Пчелари е част от огромен свещен скален комплекс, включващ възвишението Кара куз, заедно със светилищните центрове Саръ-кая (свещен, царски камък) със своите трапецовидни скални ниши , Кован кая със своите трапецовидни скални ниши и пещера-утроба, Аул кая, крепост-светилище, Хамбар-кая с нейните гробници и пещера. Най-съществен от този уникален култов комплекс, обаче е Кара куз, където се намира огромен изсечен в скалата Слънчев диск, вероятно от времената на палеолита ( а вероятно и преди него), пред когото този от Татул е просто детско упражнение и 6 великолепни пещери около него.
Скалното светилище/храм "Поп Мартинова дупка" е част от този комплекс, като североизточно продължение на Саръ-кая.
При желанието си да отиде до това място, човек се сблъсква с необяснима загадка. За светилището е писано, но никой не иска да каже, къде точно се намира то. Трудно давали обяснения и пазачите на моста. Просто светилището остава недостъпно за обикновения българин, въпреки, че то е описано. Дори има туристичекси маршрути за Кован кая, Аул кая, Хамбар кая, но за поп Мартиновата дупка - не.
Предполагам, че мълчанието тук е нарочно и има пръст ДС, която смята, че там има заровено съкровище на поп Мартин.
Загубата от подобен тип мислене, а и от подобен тип мислене на обикновения българин - иманярското мислене е огромна, защото поп Мартинова дупка е уникален скален храм, вероятно още от преди времената на Потопа, който има своите по-късни аналози в древна Фригия, в градовете Гордион, Мидас сити и т.н. Никой от историците и археолозите не дръзва и да направи сравнение, да хвърли паралели в тази посока, камо ли да каже за престъплението да се нарекът всички скални храмове в Провадийско, по поречието на река Русенски Лом и морския бряг над Варна "скални средновековни манастири".
По тази логика, ако продължава да се поддържа това становище на братятя Шкорпил, прието безропотно от нашата историческа наука, без оспорване и щателни изследвания, то и поп Мартиновата дупка, в Източните Родопи, би трябвало да се причисли към "скалните манастири" от Първото и Второто българско царство и въпроса да приключи. Още повече, че тук си имаме и поп, на име Мартин и решението на въпроса е къде по-лесно.
Но разбира се, за Източните Родопи е приета формулата “скална гробница”. Ако я приемем за валидна, по отношение Поп Мартиновата дупка, ние трябва да признаем, че това е една скална гробница уникат за Източните Родопи, защото там скалните “гробници” са няколко типа: куполовидни с отвор под формата на кошер или каменна фурна, хамбаровидни, които в своята същност са нищо повече от сакарските и странджански долмени, само че издълбани в цялостно в скалата, отляти по един модел, а не съставени от отделни каменни плочи.
Факт е, че Поп Мартиновата дупка в това отношение е уникат, защото съчетава достойнствата и на двата типа съоръжения, но е много повече от това, тя е 3-4 метра над земята, т.е. високо в скалата, отворът и всъщност представлява трапецовидна ниша, разширена в основата, така, че да стане същински трапец, като над него в два реда, т.е. две нива има по 6 трапецовидни ниши, т.е. общо 12, което конфигурирано с входа на самия скален храм дава числото 13, вероятно за да подскаже символа за Квачката с нейните вече 12 пилци, какъвто е броят и на членовете на великия духовен съвет на Асите. Белезите на това скално съоръжение, както отвън, така и отвътре, говорят, че в първоначалния си замисъл, това е един великолепен скален храм, още повече, че той се намира в един хоризонт с гигантския Слънчев диск на Кара куз.
И ако трябва да се покодоша с Овчаров, мога само да кажа, че това е основния, атомния модел, по който по-късно е изсечен Перперек.
Интересното е, че ако се прокара перпендикуляр през входа на Поп Мартиновата дупка, то този перпендикуляр, ще раздели скалните ниши на две числови множества от 5 ниши вляво, т.е. към изток, североизток и 7 ниши вдясно, т.е. запад/югозапад.
Останалите мерки и теглилки по отношение този скален храм, може да прочетете оттук


“Точно на юг от моста на Арда, срещу скалата “Кован-кая”, се издигат високо скалните откоси на височината ”Кара-куз”. От северната страна на височината е издълбана още една гробница, но с по-друга форма, наричана сега “Поп Мартиновата дупка”. Отворът и се намира под една редица от дванадесет култови ниши, на 3,8 м. височина от основата на скален навес (Обр. 6). Гробницата е с четириъгълна форма (Обр. 7 и 8), с дължина 2,75 м., ширина 1,50 м. и височина 1,80 м. Оста и сочи север-юг. На южната стена, точно срещу входа, е издълбана ниша широка 1.10 м., висока 0,80 м. и дълбока от източната страна 0,55 м. Западната стена на нишата е дъговидно извита към западната и горната и страна. Под нея са издълбани почти по цялото протежение на стенатадве стъпала с ширина по 0,20 м.: едното е на 0,75 м. височина от пода, а другото ена 0,50 м. В западната част на гробницатаима издълбано корито (ковчег) с дължина 1,25 м. и ширина 0,65 м. От останалата част на помещението, то е било отделено с тънка (15 см.) стена, висока 0,50 м., която сега е разрушена, но следите и ясно личат. Над коритото, по южната стена и на източната стена са издълбани в по-ново време две малки и плитки ниши, което личи по формата им и грубостта на изработката. Тавана е леко корубест. Всички стени и тавани са идеално загладени, но силно надраскани от подписина невежи посетители. Входът е на северната стена и е с трапецовидна форма. Висок е 1 м., широк при основата 0,90 м. и 0,65 м. при горната страна. В привходната част, отгоре и отдолу на отвора, е издълбан недълъг правоъгълен жлеб за поставяне на каменна плоча, с която вероятно е била затворена гробницата. Отвътре плочата се е подпирала от дървена греда, предварително поставена и затъкната в две четириъгълни дупки, издълбани от двете страни при горната част на входа. Погребението в гробницата вероятно е било извършвано чрез трупополагане. Тялото на мъртвеца се е полагало на пода в простраството между източната стена и коритото от запад. Коритото не е било използвано за полагане на трупа, защото дължината му (1,25 м.) е твърде малка за ръста на едно нормално човешко тяло. В две скални гробници при село Широко поле, Кърджалкийско, разкрити от иманяри през 1932 г., са били намерени в пръстта кости, железни предмети, фибули и керамика, въз основа на които В. Митков ги е датувал приблизително към VII-VI в. пр. Хр. (Б. 8). Ако се допусне, че погребението е извършвано чрез трупоизгаряне, което е твърде вероятно, то урната с останките на мъртвеца заедно с погребалните дарове и предмети са стояли в коритото. Как е било извършвано погребението е трудно да се каже, поради това, че гробницата е била отворена и ограбена навярно още в древността. Името и е свързано с една легенда за иманярския герой поп Мартин, която е пренесена в по-ново време от преселници тракийци от Източна Тракия, сега живеещи в околните села: Д. Черковище, Странджево, Пчелари и др. Обаче турското население я назовава “Джинавиз-еви” (стая на джинавизите т.е. на генуезците), което показва правилната им преценка, че това е дълбано в древни времена, в тракийско или римско време. Скални гробници, на брой тринадесет, са известни и на други места в Източните Родопи, макар и с по-друга форма и размери.”

[Йордан_13]

И така, как да я намерим? Един истински философски въпрос. Липсата на информация, точно къде е води до това, като ето тази група туристи да отиде до там и да не я види, за да пишат после под снимката

http://picasaweb.google.bg/Valijo.Ivanov/3...562907624444834

някъде там горе е входа на пещерата “Поп Мартинова дупка”


В същото положение изпаднахме и ние, въпреки, че в блога на Иво Митрев, намерихме, що годе добро упътване

http://myivoblog.blogspot.com/2009/05/17-2009.html
=====================================================
"Преминава се по моста над Арда от север на юг, кара се по асфалта по-малко от километър и се достига до дере с крайпътна чешма. С лице към чешмата се тръгва стръмно нагоре от лявата страна на дерето, достига се подножието на Саръ Кая и след това през келява горичка, почти без пътека се върви в подножито на скали в посока изток. Пред пещерата има малка поляна.
Успех! "

======================================================
Наистина успех;))) Упътването е добро, ако знаеш, обаче, точно къде се намира тя, иначе, се получава като при нас, два пъти качваш и слизаш въртейки осморки из двата хълма, без пътеки, навеждайки се плътно ниско до земята, заради източно родопските чилии (драки, ниски бодливи храсти) в надеждата да я намериш.
Явно идеята на Митрев е била да я намери, който трябва, а не всеки;))), в което няма лошо, защото огромна е разликата между духа на туриста и изследователя, търсача на тайни и знания.
За да се открие скалното светилище, трябва дух и изключителна упоритост, съчетана с липса на отчаяние. Най-накрая Господ решава и... дава.

И така, тъй като Господ даде, и аз даром да ви кажа

Ето тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC_2999.JPG
заставате с лице към моста от север на юг, без да го преминавате, виждате три скални масива, разположени на три нива едно над друго. На второто скално ниво, малко вдясно от моста, и леко над върховете на дърветата се чернее отворът на Поп Мартиновата дупка. Моя верен приятел - бинокълът, още с първото оглеждане я съзря.
След това последва "щурма на Шипка" - право нагоре, по стръмното, без пътека, през гъстата мрежа от храсти и дървета, сипеи, и какво ли не, под шумния вой на сирени, явно целящи да ни уплашат или изгонят (да си гледат работата), държейки вляво или дясно (избора е ваш), вляво беше по-трудно, стигнахме до второто скално ниво или тераса и се поздравихме с успех. Радостта беше огромна, щото това не е като да пиеш бира пред футболен мач.

[Йордан_13]

Ако използвате маршрута на Иво Митрев, дръжте нивото на скалния ръб на Саръ-Кая в посока изток, северо-изток, като обаче не се придържайте плътно към скалния венец, защото той вдига постепенно нагоре и ще ви отпрати на третото ниво, най-високото и ще се вдигнете над Поп Мартинвоата дупка и няма да я намерите. Не се подлъгвайте, от това, че скалния венец е по-чист откъм храсти и драки, пробивайте през тях, целта ви е второто ниво, а не върха
Ето тук е самата Саръ Кая




Като достигнете тези 7 скални ниши от Саръ Кая, Поп Мартиновата дупка се намира на 50-100 метра от тях, но държите хода си равно на тях с лек наклон надолу, а не нагоре, защото отивате на най-високото скално ниво и поп Мартин няма да ви приветства;)))

[Йордан_13]

Тук искам да отделя малко място на името Поп Мартин войвода. Зад него се крие безспорна историческа личност, един велик войвода, който, заедно с Вълчан войвода, все още не са намерили своето място в пантеона на национално-освободителната борба, а се разглеждат само като култови кумири за 300 000-те иманяри в България. Нещо, което, ако не е безсрамно е унизително, защото макар и по един коренно различен, от поднасяните ни в учебниците ни начин, те са дали своя огромен принос в национално-освободителното дело.
На мене лично ми направи огромно впечатление наличието на топоними с името Поп Мартин войвода от Родопите, чк до град Русе и реших да проследя тази нишка. Имам усещането, че името на поп Мартин не си остава просто име, а код, скрит код за нещо, маркер за нещо. Разбира се, не за имане, както веднага простоватата мисъл веднага ще роди. Затова нека разгледаме какво е известно за него


========================================================
http://webcache.googleusercontent.com/sear...g&ct=clnk&gl=bg


Тодор БИЛЧЕВ • Анка КОЛЕВА

БАТИН

Глава трета

Батин през периода 1388-1878 г.

2.Борба срещу османското владичество.

а) Поп Мартин

То всъщност е в множествено число и се среща в различни варианти в множество български селища, което дава основание да разглеждаме личността на поп Мартин, въпреки историческата му достоверност и осезаема реалност, още и като събирателен образ на народния закрилник, можещ всичко и побеждаващ навсякъде неверника поробител, отмъщаващ за поругана чест или нанесено зло и носещ заслужено възмездие над насилника. А, въпреки вариантите, условно бихме могли да отделим три основни типа предания за поп Мартин.

В ПЪРВИЯ ТИП попът не е от Батин, а от изчезналото днес съседно селище Брестова паланка (дн. с. Ценово, Русенско - б.а.). Някъде се споменава, че в Батин е свещеник, на други места това липсва. Почти навсякъде събитието се отнася към времето на кърджалиите и даалиите, а конкретният исторически повод - отвличането и потурчването от "русенския валия" на попадията и хубавата й дъщеря - винаги се фиксира върху християнския празник Петковден (14 октомври). Общото при всички разкази е, че след тази случка попът се разпопва и тръгва да мъсти за поруганата му семейна чест. Така се стига и до нападението от четата му, между селата Брестова паланка и Батин, над турската хазна, носеща събраните тогава данъци от Русенския край, до заповедта на "валията" съселяните му да го хванат и предадат, до техния категоричен отказ, опожаряването на с. Брестова паланка и масовото унищожаване на неговото население. Поп Мартин, естествено, не бил сред жертвите и след като четите на Вълчан войвода от с. Обретеник и на Петко войвода от с. Две могили, Русенско (оттам са четите, а не родните места на войводите - б.а.) се присъединили към неговата, мощта му нараснала и дълги години селяните от този край не плащали данъци на турците, а името на поп Мартин се изричало от тях с надежда и гордост. В края на това предание се посочва скривалището на поп Мартин край с. Брестова паланка, което било естествена скална пещера на два етажа, с дължина и височина от по 3 м, събираща 10-15 човека. Въпреки това, разказвачите посочват, че след време тази многолюдна чета се преместила за "по-безопасно" в "необятните гори на Делиормана".28

Оттам вероятно станало и нейното движение към Балкана, където вече откриваме и

ВТОРИЯ ТИП предания за поп Мартин, можещи да достигнат там само чрез физическото присъствие на последния. И така, действието сега се развивало на типично място - в дебрите на българския хайдушки Балкан. В планинското селце Разпоповци край Елена - родното място на писателя Емилиян Станев, артиста Георги Георгиев - Гец, художника проф. Иван Петров и множество още известни именити българи - върху една каменна плоча в къщата на Марин Спасов били изсечени словата "Поп Мартин от Батин". Това явно е бил подписът на попа. А преданието било разказано на проф. Иван Петров от съселянина му Стефан Иванов. Независимо от предимно общия характер на нещата, с промяната на мястото се изменили както действащите лица, така и случката. Видяхме вече от посочения надпис, че родното място тук, за разлика от първия тип предания, е строго фиксирано и то е именно с. Батин. Другото различие е в персонажите. Прави впечатление, че тук отсъства дъщерята на попа. "Красивата жена", заради която текат събитията е попадията. Похитител сега е "търновският валия", независимо че и в конкретния случай тази дума е изпразнена от реалното си историческо съдържание, понеже през посоченото "кърджалийско" време е нямало валии. Вероятно и тук, както и при първия тип предания "валия" е местният големец - спахия, паша и т.н., дошъл до нас с това название чрез преданията, създадени след 1864 г., когато Мидхат паша за първи път експериментирал закона за вилаетите на българска земя с образуването на Дунавския вилает, обхващащ земите между Дунав и Стара планина чак до гр. Ниш, със седалище Русчук и първи валия Мидхат паша. По-нататък действието в този тип предания също било различно. Така нареченият "търновски валия" съгледал хубавата попадия, когато събирали данъците от християнското население в Елена. Той поканил попа и жена му на вечеря, след която валията казал на поп Мартин, че жена му не желаела да си тръгне и оставала в харема му. Попът си отишъл сам и окачил на един кол в своята градина калимавката си с думите: "Нито съм те слагал, нито съм те махал!", с което скъсал със свещеничеството и поел по славния, но труден път на народен закрилник. След като свързал четата си с тази на Вълчан войвода, именуван в тези предания Велко войвода, двамата заедно изготвили до "търновския валия" фалшива заповед, според която той трябвало веднага да се яви с прислугите, имуществото и харема си в Одрин за заемане на по-висок сан. "Валията" се хванал в капана и потеглил с целия си антураж през Твърдишкия проход за Одрин. На най-високото място на прохода - Превала - четниците нападнали турците и ги избили. Оставили само попадията, която поп Мартин окачил на един бук и къс по къс я нарязал, докато издъхнала, като не спирал да изрича словата: "Ако ми беше вярна, трябваше или да го убиеш, или да избягаш!". От този ден поп Мартин се изгубил. Никой повече не го видял, а селото, в което живял, нарекли Разпоповци - да носи вечно спомена за неустрашимия поп Мартин от русенското село Батин и неговата хубава, но невярна и продажна съпруга.29 ' * '

ТРЕТИЯТ ТИП предания са смесица между първия и втория. Тук родното село също не е конкретно назовано, а присъства само като част от Русенския край. Плах белетристичен опит да го изрече е направил писателят Н. Хайтов в книгата си "Хвъркатото корито", но жестоко е сбъркал, записвайки никога не-съществувалото с. Батия, Русенско за родно място на поп Мартин. Твърде вероятно е с. Батия да е точно с. Батин, но, така записано, ние просто няма как да го употребим. Както и при втория тип предания, и тук попадията е хубавица невиждана. Съзрял я русенският, а не търновският паша или кадия, а не валия, когато гостувал в поповата къща в Батин и още тогава решил да я отнеме. Поканил ги на гости в Русе и когато отишли, отвели попадията в харема при жените, а пашата и попът останали да се гощават. Три дни яли и пили, а в това време упоили попадията, отрязали й косите и я потурчили. Когато попът решил да си тръгва и си подирил жената, казали му, че сама се е потурчила. Той се развикал, но го набили и изхвърлили. От този ден поп Мартин отишъл в дружината на Вълчан войвода и започнал да мисли за отмъщение. Следващият момент фиксира именно този акт, като мотивът с фалшивия ферман за служебното издигане на местния големец и привикването му по този повод в Цариград, а не в Одрин, също присъства.

Различно е, обаче, самото отмъщение. След като причакали кочията с пашата и жените му в горите под Разград и избили сеймените, поп Мартин жестоко се разправил, този път не с попадията, а със самия паша, като не жена си, а него рязал парче по парче, докато издъхне. Оттук нататък попът станал пряк помощник на Вълчан войвода, негов пръв довереник и съветник и заедно с Рада Бараш-ка или Бойка войвода, каквато станала впоследствие, обирали турските хазни и мъстели на освирепелите османлии.30

И точно тук, сякаш, преданията завършват. И иде ред на легендата. А тя, както знаем, е способна на всичко. От написаното дотук разбрахме как поруганата семейна чест на батинския поп Мартин го направила хайдутин и народен зак-рилник. Той тръгнал да мъсти за себе си, а както почти винаги става, отмъщавал и за безбройните свои озлочестени братя и сестри българи. Поп Мартин тръгнал от с. Батин, минал през русенските села Ценово, Обретеник, Две могили. След това го срещаме в Делиормана, в Еленския, Габровския, Тетевенския балкан. Доста време се подвизавал и в Странджа планина. Н. Хайтов го запраща в родопските села Забърдо, Избегли, Нареченски бани, Устово, покачва го на една скала над Дряновския манастир, където ни кара да прочетем: "Тука си обръсна попа брадата и многу плака", за да може накрая да заключи, че ако се съберат всички предания и легенди за поп Мартин и Вълчан войвода, ще се окаже, че няма край в България, където те да не са се подвизавали и отмъщавали.31

И наистина е така. В началото на нашето писание за легендарния поп допуснахме възможността той да бъде разглеждан като събирателен образ на сиро-машки закрилник, а в края сме длъжни да заявим, че това е така. А истината? Ето я и нея. След като знаем, че Вълчан войвода е роден през 70-те години на XVHI в. в с. Паспалево, Лозенградско32 и че поп Мартин е бил негов пръв помощник и съветник, като действат в конкретен исторически момент, логично можем да предположим, че попът е роден някъде към 70 - 80-те години на XVIII в. или по-точно през 1778 г., за да може в началото на ХГХ в. да бъде вече хайдутин. От всичките изброени дотук източници може да се заключи, че поп Мартин наистина е от с. Батин, още повече като се има предвид, че само тук и в с. Разпоповци, Великотърновско има останали фамилии Папазови. А че красотата на неговата съпруга или съпруги (както ще видим по-нататък в нашето предположение, че попът повторно се е задомил в с. Разпоповци) е наследена днес от батинските и разпоповските жени и девойки - това няма как да не се забележи и не буди никакви съмнения. Случката с потурчването, пък, със сигурност не е ставала само с попадията, която, най-вероятно, също е събирателен образ на насилваната през робството българка. По-нататък събитията, без съмнение, са ставали така, както са описани за всеки регион, а дали валията, пашата, кадията или попадията са били рязани от попа на парчета е навярно важно за местните жители, но за оформянето на историческото съзнание е валиден единствено актът на отмъщението и въздаването на заслуженото възмездие над потисника. След този безспорно най-впечатляващ момент от биографията на поп Мартин, присъстващ по един или друг начин във всички предания, той, както вече знаем, направил чета, с която действали из Батинския район и Делиормана, а впоследствие се присъединил към дружината на Вълчан войвода. Там поп Мартин станал пръв довереник, съветник и записван на нишаните на укритите тайни Вълчанови съкровища.

Това, според Иван Богданов, се случило през 1810 г., когато след провалянето на Странджанския договор, Вълчан войвода се оттеглил в Еленския балкан33. Всичко навярно тъй е било, но може би именно тук трябва малко да се задълбочим. Преглеждайки отново типовете предания, описани по-горе от нас, ние не може да не забележим основните разлики именно в този момент - след похищението над попското семейство. Прави впечатление, че само при първия тип предания поп Мартин тръгва сам със своята чета и отмъщава за поруганата семейна чест, след което съединява четата си с тази на Вълчан войвода. В следващите два типа актът на публичното отмъщение се осъществява след съединяването на четите на поп Мартин и Вълчан войвода. Какви изводи следват от това? Първо, след като уточнихме вече, че поп Мартин е от с. Батин, ние приемаме за най-достоверен именно първия тип предания, което, обаче, не изключва правилността и на другите два. Просто е станало следното. Случката с попадията вероятно води началото си от Русенския край и е вървяла с попа навсякъде, където е бил. Затова я срещаме в толкова варианта. Най-логично е попът сам да е тръгнал да отмъщава за това похищение, както са правили почти всички насилени българи, станали впоследствие легендарни народни закрилници. Към този процес са се присъединили и други поругани български синове, каквито тогава е имало в изобилие. Така се стигнало до въпросното публично отмъщение, след което четите на поп Мартин и Вълчан войвода със сигурност са се съединили. Доказателство за това намираме в думите на Ив. Богданов, който в споменатия му вече труд посочва, че преди да се оттегли в Еленския балкан "начело на малка дружина Вълчан бродил по цялото протежение на важния път Силистра - Одрин - Чорлу, но се подвизавал и в Странджа, Родопите и Беломорието.34 От това следва, че поп Мартин, заедно с Вълчан войвода и, може би, Петко войвода наистина са действали в Русенския край, Делиормана, Странджа, Родопите и Беломорието до 1810 г. След тази дата, пренесена вече в Еленския балкан и станала многобройна, към която с хора се включила и Рада Барашка, дружината на Вълчан войвода продължила своята смела борба срещу насилника, когото нападала, побеждавала и унищожавала. Точно в този момент изгряла звездата и на смелия батински поп Мартин, който заради качествата и способностите си станал пръв довереник и съветник на Вълчан войвода. А през времето с него вървяла и случката, станала заради попадията му, която навсякъде, където се е появявал се е разказвала и така получила своите различни варианти. Вероятно най-трайно тя се задържала в еленското селище Разпоповци, приело името на разпопения поп и оставило там неговите наследници, носещи фамилията Мартин Папазовци.35

В Еленския балкан поп Мартин трайно се вписал във Вълчановата дружина, но свързването му с Вълчан войвода, както вече посочихме, станало малко по-рано. Тук авторите имат удоволствието да посочат и точната дата. Това е 1808 г., а доказателството намираме изписано от самия поп в нишаните, които направил по поръка на Вълчан войвода,за да обозначи скритите от него съкровища, които като потрябват да може да ги намери. А началото на това дело, както поп Мартин го е записал, започнало в "лето господне 1828"36. След като предположихме по-горе, че поп Мартин е роден през 1778 г., тук вече убедително може да твърдим, че в посочената от него 1828 г. той би трябвало да е изпълнил достойните 50 земни човешки лета и се е намирал в началото на края на разцвета на жизнената си мъжка сила. Бидейки единствен книжен от дружината, той с право получил доверието на Вълчан войвода да списва нишаните за укритите му съкровища, а смелостта и юнашкият дух на попа заслужено го направили негов пръв довереник и съветник. Цели двадесет били годините, прекарани от поп Мартин в компанията на Вълчан войвода, а доказателството е следното: "Преди двадесет години - пише той сред нишаните през посочената вече 1828 г. - на път от Цариград за Солун се другаруват в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли балкана към Троянския проход. Вълчан му дума, че на пръсти." След това поп Мартин описва как намират посоченото от гръка злато и как Вълчан войвода убил своя съдружник, който искал да употреби имането за други цели, а "Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското". И това злато, обаче, не стигнало за високата цел, която си поставил воеводата, поради което той "заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора." "И тъй с времето можа и мене..." - това е записал поп Мартин през въпросната 1828 г., а, връщайки назад посочените от него "преди двадесет години", ние със сигурност можем вече да посочим, че връзката му с Вълчан войвода датира именно от тази косвено посочена тук година - 1808-ма. Но двадесетте години с Вълчан войвода, през които "Взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци." са вече отминали. Те са били достатъчни за батинския поп да мине през всички несгоди на хайдушкия живот, но да се съхрани и да стане дясната ръка на воевода-' та. Не му е било лесно, защото "Страшен човек е Вълчан... Той кат се ядоса сече букачка като врат с ятагана наведнъж с един удар... Колкото е висок толкоз е силен... мъж дето рядко се ражда... Пъргав е като котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха, а като размахне ръка и метне ножа дръви като ръката отсича." Но въпреки тези качества на своя господар и съзнанието, че всеки миг може да е последен за него, а може би именно за това, защото Вълчан войвода вече "намери колая на всички от четата. Лека им пръст. Остави саде мене и Фатмето (втората съпруга на воеводата, туркиня, тогава 16-годишна - б.а.), поп Мартин не се страхува от Вълчан и успява сред текста на нишаните да остави свои писания, характеристики на времето и хората около него, което единствено днес ни дава възможност да правим настоящите изследвания. Дали съзнанието му за историч-ност или страхът, че всички тия, заслужаващи внимание факти, събития и личности, ще изчезнат в забвението заедно с тях са били водещи при осъществяването на това безспорно значимо дело, не се знае. Знаят се единствено записаните негови слова: "Страшен човек е Вълчан.

Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие." След това предположение той доразказва своята и биографията на Вълчановата дружина и, завършвайки с думите "До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа", продължава добросъвестно да описва богатствата и начините за тяхното откриване. Най-накрая е изписал: "Аз поп Мартин.Русчук". Но това "Русчук" е употребено тук като регионално понятие, в смисъл на Русенски край, което потвърждава, а не изключва извода ни, че родното място на поп Мартин е с. Батин, Русенско. Погрешно е да се смята, че тези писания са правени в Русе, защото попът изрично е записал: "Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва, а мене ме тегли да пиша. Работа друга нямам...". Тези слова сами потвърждават, че всичките поп Мартинови слова са били писани именно в Балкана, при Вълчан войвода и Фатмето. Но какво е станало с попа, след като е изписал нишаните? Какво е станало с Вълчан и Фатмето? "Останахме саде тримата." - не случайно попът е записал това няколко пъти. Но тук е продължил ето как: "Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата." Тук могат да се направят множество предположения, особено ако се прибавят и следващите поп Мартинови слова: "Тя е най-млада и ще е късметлия."37

Дали пък попът не е бил наистина пророк? Ако е бил - ето как е станало. След като е свършил с нишаните, Вълчан го е убил, защото всичко знаел, както е направил преди това с цялата чета, а младата и хубава туркиня Фатме една нощ е отровила страшния Вълчан войвода и с нишаните и спомените, които е съхранила за скритите му съкровища, сполучливо се е добрала до тях и живяла волно, охолно и щастливо до дълбоки старини. Това свидетелстват и преданията. Така например, според Боню Добрев от габровското село Стоевци, Вълчан войвода е убит неизвестно как и заровен в покрайнините на селото, където местен иманяр, след като разкопал гроба му, намерил манерка със злато и ножче с инициалите "В. В.", което потвърждавало предположението, че това е гробът на Вълчан войвода. А според Иван Добрев от с. Енчевци, Габровско, смъртта е застигнала поп Мартин край тревненските колиби Бърдарите, където е и предполагаемият му гроб.38 А фактът, че и в това предание липсват сведения за времето и начина на свършека на земния му път, отново доказва нашите предположения, направени по-горе за смъртта на поп Мартин и Вълчан войвода.

И така, поп Мартин се родил през 1778 г. в с. Батин, Русенско. Там се оженил за невижданата хубавица Койка, от която имал прекрасен син, но русенският паша - аянът Исмаил Тръстениклио глу39 - я взел в харема си. При удобен случай разпопеният след случката поп ги нападнал със своята чета. Убил пашата, а съпругата си рязал на парчета, докато издъхне, защото смятал, че му е изневерила. Това станало на 16.08.1806 г. в обретенските гори "Чолак дере", през които Тръс-тениклиоглу минал на път за Цариград, където отивал да го повишават. След това събитие поп Мартин събрал през 1808 г. четата си с тези на Вълчан и Петко войвода и от Русенския край, постепенно през Делиормана, Странджа, Родопите и Беломорието стигнал през 1810 г. до Еленския балкан и станал пръв Вълчанов довереник. Задомил се отново в еленското село Разпоповци, приело това име след неговата смърт. Оставил и тук поколение и в продължение на 20 години всявал страх у поробителите навсякъде, където се появял, а името му станало легендарно и известно по всичките български земи. Въпреки доверието, което му имал, от страх да не издаде скритите съкровища, бил убит някъде към 1830 г. от Вълчан войвода, а тялото му вероятно е погребано край тревненските колиби Бърдарите.

Това е накратко историята на легендарния поп. Такъв го видяха авторите, но те в никакъв случай не претендират, че тази е единствената, последната и непоклатимата истина за живота на неповторимия поп Мартин от с. Батин. Ние просто разказахме още една приказка. А в народното творчество тия неща са допустими и желателни. Но, независимо че се старахме много и подкрепихме всички свои предположения с цитати и факти, не бива да се мисли, че всичко за поп Мартин вече е известно. Нещо повече. Авторите смятат, че именно това тяхно изследване трябва да бъде началото на едно по-мащабно и задълбочено научно интерпретиране на темата "поп Мартин" в българските научни среди с надеждата в скоро време да бъде намерено най-точното и полагащо му се място в свещения олтар на българските национални герои.

[Йордан_13]

А сега да видим, какво е писано за поп Мартин войвода в района на родопските села Ситово и Лилково
======================================================

Свърталище на хайдутите в района на Лилково били гъстите дебри на Жигош планина, Карабайр и Средне. В борбата срещу турските насилия народната памет е съхранила спомен за хайдушките подвизи на Саръджа войвода, Вълчан войвода, Мартин войвода и Ангел войвода, а също и за Лилковските хайдути: Гурук Никола, Сейку войвода, Канбур Слав - кесаджи, Папазоглу, Мито Чорбаджи и Петър Терзиславски.
Вълчан войвода,, към своята дружина, привлякъл поп Мартин войвода и Алтън Стоян войвода и те-тримата, след време, ликвидирали четата на Алито, който бил родом от Тъмраш и роднина на младия тогава Хасан ага Караходжо-оглу, който впоследствие става управител на Рупчос и премества седалището на нахията от Чепеларе - в Тъмраш.
Златанчооглу станал ятак по-късно и на Хасан ага Караходжооглу и го поддържал в смутното време, когато тъмрашкият бабаит се дигнал на бой дори срещу султана. Хасан ага взел властта над Рупчос и сега той открито се обявил срещу Златанчооглу и взел да преследва синовете му, тъй като го подозирал в съучастие при убиването на Алито. Говорело се, че Вълчан войвода и дружината му ликвидирали Алито, за да му вземат лирите /214/.
За Вълчан войвода е писано още, че бил роден в Орехово и произхождал от Цирковия род /83/.
Ходил с дружина по Лилковските и Ситовските баири, по Баш мандра, Пепелаш и Стража и поп Мартин войвода - побратим на Вълчан войвода. Поп Мартин имал прочута с хубостта си попадия, но някакъв турски големец отвлякъл и потурчил попадията и тогава попът хвърлил килимявката и право при Вълчан войвода отишъл /232/.

Изъ околностьта на Ситово има много паметници --развалини. за които могатъ да се разказватъ много интересни легенди.
За мъстността "Поклането" се разправя, че тамъ съ ходили на поклонение хората на попъ Мартина.


Въ Ситово еж дали отпоръ на турците много войводи, но най-забележителниятъ отъ техъ е билъ попъ Мартинъ,, който се опълчилъ на властелините отъ своята крепость Щутъ-градъ (римска крепость) и останалите такива по върховете Комли Горъ, Исаря и Мартина, като последната, крепость носи името и до днесъ на Мартина; тя е била най-важна, понеже е служила за наблюдателница, отъ която пъкъ се вижда надлъжъ и наширъ целата Тракийска равнина и Рупчосъ.
======================================================

[Йордан_13]

Така, нещата стават още по-интересни. Тук, определено става въпрос за същите тези двама войводи, като явно те са си разделили районите - поп Мартин дерзае изключително в Ситово. Неговото присъствие там е твърде силно и е изразено в три местности - Щутград, Поклането (или Пуклането) и Мартина. Последната, намираща се веднага след Зло дол, по пътя за Село Бойково, признавам си, още не съм изследвал, не ми достига времето за това. В предната - "Поклането", намираща се съвсем близо до местносттите Ласкар и Усторица, се смята, от ситовци, че е гробът на Поп Мартин, т.е. тук имаме сведение за още един негов гроб, различен от посочения за лобно място от русенлии в тяхната статия. "Поклане", от някои се смята именно, за това, че тук идвали на поклонение хайдутите на Поп Мартин след неговата кончина, а други го казват "пуклането", демек там е пукнал са трьоснал;))), ама да не се отвличаме твърде далеко.
"Поклането" с допирателния към него "Ласкар" са старо скално светилище, където ви показахме в студията за Щут, новия скален фриз, с глинена обмазка, без надпис върху него.

Вълчан войвода, пък се смята, родом от Орехово, тогава Рахово ( Ра - Слънце).
така, всяко значително присъствие на тези двамата войводи в даден регион е създавал топоними с тяхното име и легенди за тях, като рожденото и лобното место са се посочвали в съответния регион.

Това е интересно, защото явно физически човек не може да има рождени и гробни места, навсякъде, където е бил из България. Той се ражда на едно място, може да умре на друго, но това място е пак само едно. Явно става дума за код, за маркер, за тайна. Но каква е тя? Каква?;)))