Праисторически град Дуранкулак

Наскоро в едно малко провинциално музейче се натъкнах на поредните находки за българската предпотопна цивилизация, които за съжаление са известни само на малък брой специализирани археолози и историци. Истината - както обикновен потулена или директно скрита. Става дума за град Дуранкулак. Някой ще ме поправи - то си е село. На границата с Румъния, на самата североизточна крайна точка на България. Да, сега е село, но някога в халколита преди 8000 години си е бил град. Следите от него още си стоят. Там не е имало само праисторически некропол с 1204 гроба, както е представено в повечето кратки материали в интернет. Там още си личат улиците и основите на къщите, построени по времето когато черноморието е било още сладководно езеро, по времето преди последния голям Потоп е залял цветущата някога арийска цивилизация.
Как така са останали основите обаче? Ами много просто - те са били строени по същия тертип, същия начин, който намираме хилядолетия по-късно при прабългари и траки. Ломени масивни камъни - квадри събрани със суха зидария. По начин, при който те се превръщат в монолитна скала. Само този строителен метод ясно ни дава представа кой народ е бил в основата на човешката цивилизация. Когато в етиопските джунгли разни племена са живели още по дърветата нашите предци са строели каменни градове. Някои от тези къщи между другото са били на 2 етажа. В основата им са както споменах квадрите от суха спойка. Каквато можем да я видим и сега в някои стари български къщи из планините. Нагоре вече е било строено от кирпич и затова от него не са останали следи.
Другата характерна особеност за град Дуранкулак е, че както при маите, е бил изоставен не панически, а организирано. След като е била прибрана всичката посуда и лични вещи.
В музейчето може да се намерят и обработени златни предмети от това време. Не толкова ефектни, както жезъла на балагура от Варненския некропол, но все пак обработено злато, което ни дава ясна идея, че става дума за цяла цивилизация, за държава, а не просто случайни находки.
От тези 1204 гроба за взети ДНК проби и са изпратени в САЩ за анализ. Отговор се чака. В района са открити и керамични съдове изработени по същия начин като древногръцките. Преди време музея е бил посетен от гръцка делегация на учени и археолози от Атина, които просто се изумили на сходството и в частен разговор самите си признали, че видяното е много по-древно от техните. И толкоз, разбира се.
За по-нататъшни изследвания за били отпуснати пари по линията на ЕС, но интересно защо община Шабла отказва достъп до археолозите и средствата са върнати обратно.
Но фактите си остават. След най-старото обработено злато, след най-старата открита свастика сега пред нас изниква и най-стария открит град с улици и явна градска планировка. Няма как да говорим вече, че предците ни са били диваци и туземци.
Сега чифутоидното лоби прави отчаяни опити да изкара тази цивилизация протоеврейска (култура Батков-черни, както я кръсти някой си Панайотов). Само че няма как тази "култура Батков" (по името на спонсорите на филма "Еврия" - футболния и медиен бос Батков и изгонения моше-ник Майкъл черни) да е същата направила свастиката, открита в Алтимир. Просто защото този символ не е техен и те винаги са се бояли от него. ДНК анализите, макар и необявени, категорично могат да покажат каква кръв тече в нашите вени.

В другата част на България - северозападналата също тази година се случиха интересни неща. Там беше открит още един град с некропол до него, при село Оходен. Недалеч от мястото на свастиката. Тук има малко повечко за това откритие.
В статията е написано за "първата селска цивилизация", отпреди 8000 години. Ами дайте да видим, господа журналисти къде би могла да бъде "градската" такава?!
До скелета, погребан в обичайната свита, преднатална поза са открити и зърнени култури, което също дава своя "селски" привкус на беласката прабългарска цивилизация, която преди 8 хилядолетия е знаела как да обработва земята си.

Наскоро в едно малко провинциално музейче се натъкнах на поредните находки за българската предпотопна цивилизация, които за съжаление са известни само на малък брой специализирани археолози и историци. Истината - както обикновен потулена или директно скрита. Става дума за град Дуранкулак. Някой ще ме поправи - то си е село. На границата с Румъния, на самата североизточна крайна точка на България. Да, сега е село, но някога в халколита преди 8000 години си е бил град. Следите от него още си стоят. Там не е имало само праисторически некропол с 1204 гроба, както е представено в повечето кратки материали в интернет. Там още си личат улиците и основите на къщите, построени по времето когато черноморието е било още сладководно езеро, по времето преди последния голям Потоп е залял цветущата някога арийска цивилизация.
=======================================================

Нещо повече, дори това гробище бе представено само като "военен мемориал", за да оправдае тезата на Гимбутас за "нахлуване" на диви конни племена и унищожаване на местната култура от тях. Това Панайотов го преформулира във война, довела до избиване на коренното еврейско население;)))) Учените историци и археолози създават тези, които са достойни за книга по научна фантастика, само и само да обосноват собствените си предположения.
Затова нека се знае каква е истината. А истината е, че учените безсрамно ни лъжат, стараейки се да вкарат нашата история в едни точно определени и утвърдени рамки.
Затова винаги съм се погнусявал, когато някой ми каже: "Къде го пише това? Цитирай източник, цитирай автор". Книгите и филмите в днешно време са една тотална манипулация и не са източник на знание. А "цитирай източник" е станало символ на култура, начетеност и интелект. И на упадъкът на днешната цивлизация... Защото това, не е познание, г-да!
Това, че ще цитирате източник, където пише, че сме били еди какви си, и че някой авторитет го е написал, не значи, ама съвсем не значи, че казаното и написаното е самата Истина.
Трябва да отидете до него, да се докоснете до него, да го видите, да го преживеете с цялото си същество, а не просто като обикновени туристи да отидете, да се наядете и да си оставите след това боклуците.
Това е смисълът да се ходи по светилищата, нещо, в което някои не виждат никакъв смисъл. Ама то и в живота им няма смисъл, ама те не го разбират;)))
Затова и много лесно биват манипулирани. Показва им се, само това, което трябва да видят, другото се скрива.
Както никой не знае, че в Свещарската гробница е изложен фотоматериал с документирана писменост, намерена в района на Сборяново, но не се дава на посетителя, да снима дори и това! А всъщност, тя е по-ценна от самата гробница! По ценна! Писмеността е пред-египетска, само това мога да ви кажа. И после сме говори, че сме били безписмени, а някои в неудобството си, казва, но не сме били неграмотни;))) Смях, смях... Вие смеете ли се? Защото на мен не ми е смешно.

"Живите определят битието на мъртвите" - ето и аз цитирам, макар да не си спомням вече кого цитирам. Та миналото на мъртвите винаги е такова, каквото решат живите. Тъжно, но факт. Има ли значение какви сме били и кои сме били, когато сме на път да изчезнем. Утре населяващите тези земи ще напишат, че всъщност българите са само мит, легенда. Че никакви българи никога не е имало. И че те винаги са били стопаните на нашите днешни здеми. И всички ще им вярват. Защото такава е логиката на Живота. Какви претенции може да имаме, след като изчезнем? Какви претенции могат да имат динозаврите, нопример? Вярвам, че поне от тях не сме по-древни.
След тези думи очаквам поредния БАН, ама пък бездруго нямам намерение нито да просвещавам някого, нито да водя спорове.

Определено това е спам по темата. Ние няма да изчезнем. Ще има прочистване, определени хора, ще си отидат, след като са получили еволюционния си урок.
Ако се чувстваш застрашен и в тази бройка, не се безпокой, ще имаш шанс да се върнеш отново. Така ще имаш възможност да започнеш начисто и при други обстоятелства, които няма да ти тежат и изграждат в тебе характер на радикален песимист. Сега или пиши по темата или да те банирам отма, защото както ти писах на ЛС, определено нямам енергия да се занимавам с тебе. Просто на този етап е напълно безсмислено. Щом не си конструктивен - Бан. На нас ни трябват творци, а не мрънкачи.

Край Оходен намираме непозната засега в България праисторическа култура, категорични са археолозите. Те доказват придвижването на носителите на производящата икономика, които постепенно минават по долините на реките Вардар, Струма, Морава и Дунав и се заселват на Балканския полуостров.
=======================================================

Което е отново долна лъжа. Представителите на монохромния неолит, не са идвали от никъде. Те са си местно, коренно население. Пример - находките от пещерата Козарника, където има находка отпреди 1 500 000 с така наречената "рибарска мрежа" или известна още като "мрежата на Тао".
Край Фалковец, покрай Момин камък, началото на Белоградчишките скали има още едно неолитно селище, представляващо в момента огромни 2 метрови иманярски окопи, които тотално са смесили археологическите пластове. Там също видях керамика от неолита, кремъчни ножове, костни сечива. Подобни находки в Северозападнала България, говорят, че Петър Детев е твърде едностранчив в тезата си, че центърът на праисторическата култура е долината на Марица и оттам е започнало разселване към Родопите и Балкана. Не е верно и това. Праисторическата ни култура е възникнала почти навсякъде едновременно по територията на Балканите и това е дало възможност да се създаде една обща култура и след това и държава.

АбсолЮтно верно е това, но да погледнем и обратната страна. Ако ние занемарим отношението си към мъртвите ни герои - тогава и те ще ни изоставят. Знаеш го много добре това. Ако синът плЮе на баща си, то и неговото отношение ще е същото в тези тъмни времена. Неродените са си неродени. А именно мъртвите са връзката ни с духовния свят. И аз честно разчитам много повече на тези хора отколкото да събудиш някой затъпял от чалга и пиене мозък на живия труп, дето само генетично му е останало българското.
Още Оруел в 1984 го е забелязал това нещо.
"Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото."

Жива Вечност
Върху телевизора поставих малка двехилядигодишна пирамидка с отпечетан върху нея ключ. До пирамидката стои вазичка с цветя. Пред тях препуска дървено конче. И мъничък бронзов войник е застанал на стража.
Подреждането е съгласно Завета отпреди седем хилядолетия. Живото, животодаряващото подреждане. То и сега ни е нужно, а ние не го познаваме. Забравили сме го. Иначе щяхме да оживеем, а виждам, че още сме мъртви.
Какво сме ние?
Помня, загледах се в изсъхнало дърво. Кората бе опадала. Повечето клони - също. Дървото бе започнало да гние. А в основата на мъртвата корона, от дървесната каша израстваше и пускаше листенца младо дръвче. Неповаленото дърво се раждаше отново.
Нашето Българско дърво е болно. Ние сечем заболелите клони, горим ги, а пепелта хвърляме. За да тори тя чужди гори. Все настрана гледаме, а не виждаме как гъсталакът около нас върху наша пепел е израснал. И се готви да ни задуши.
Отминалото време, извършващото се настояще и неосъщественото бъдеще са неотделими. Крепят се взаимно. С доверие и обич. За да се задържат във Вечността, за да не изостанат. За да не отидат настрана, за да не се разтворят в невремето. Ако ли не - няма да ги има отново. Няма никога да оживеят.
Вечността не е срок. Вечността не се измерва с цифри. Тя е път и посока. Движение и устрем. Поход към никога неосъществявана цел. Остана ли ни достатъчно воля, за да бъдем и утре част от Похода?
Минало, настояще и бъдеще - те трябва да са заедно. Това е закон на Похода, на Вечността. Те са триединство, което умира, ако някоя от съставните части липсва. Тогава вървящият воин пада и пясъците го засипват. Кладенецът на преобразителното обновление е далеч. В отминалите години. Как ще се освежи жадният, как ще набере нови сили? Вечността е жива, тя не търпи смърт в себе си. А ние в своето безпаметно невежество умъртвяваме миналото, изгаряме го и принасяме пепелта в дар на чужди, враждебни нам сили. С което си затваряме вратата към утрешния ден.
Сега стоим. Спрели сме и чакаме. Застинали сме в мъртвешка неподвижност. Оковали сме живота във вериги, замразили сме го, затворили сме го в сърцевината на буца лед. Безжалостно сме го убили и се залъгваме, че ще възкръсне, щом ледът се разтопи. Живо е участващото в живота. И гробницата може да е жива, ако не сме забравили кой лежи в нея. Докато почитаме неговата памет и опазваме завета от потъмняване и разложение.
Умъртвяващо е отрицанието.
Смъртоносна е забравата. Отровен е покоят.
Свежа като пролетна поляна ще е многоцветната Книга, докато има кой да изважда нейните нееднакви листове. Жив ще е Заветът. Докато поне един от нас го помни и тачи. Но как ще се запази българинът после? Как без колобъри ще пребъде България? А пясъците неумолимо настъпват… Паметта се изтрива, уморени са боилите, неспокойни са конете им, рият с копита пръстта. Те знаят, те още са тук, те могат, годни са, храбри са, но са единствени и последни. А после?
Ключът няма да бъде излят. Ще са забравили и къде е Вратата. Цветята ще увехнат, кончето ще избяга и бронзовият воин ще се прекърши. Обичта ще е угаснала, верността ще е сломена и новото Дърво няма да израсне.
Примамливо ли е?
Ако не е - гребнете с две шепи вода от кладенеца на Миналото. Картината ще се преобрази!
1996 година

И древните Египтяни са мислили, че ще бъдат вечни. Но са гледали само и единствено към великото си минало, което ги е погубило. Те забравили да свържат миналото с настоящето и да го насочат към бъдещето. И други велики е имало, но 99% от живеещите днес хора даже не знаят за тях.

Да, щях да забравя едни думи. Цитирам: "Бог дава, но в кошара не вкарва!" Тази древна мъдрост не е случайна. И не случайно се е съхранила през вековете.

Зависи как гледаш към миналото. А когато те са гледали към великото си минало, са гледали към нас и де факто, изчезването им, по този начин е неудачно употребена от теб метафора, и по никакъв начин не подсилва апокалиптичната, черна, тежка и мрачна атмосфера, която се опитваш да обрисуваш.
Трябва да го приемеш. някои ще умрът, за да освободят место за другите. Просто те трябва да умрът. Може да са много, може да са десетки или стотици хиляди, но малцината, които ще се родят в тези времена, те ще завъртят колелото на историята с бързи обороти напред.