За българските светилища

Вчера, петък 13-и на светилище Беланташ (Камъкът на Бога) стана нещастен инцидент, при който нелепо загина млад мъж. Повече подробности тук
Напоследък посещенията на българските светилища станаха все по-масови от българите, което е много добре и една от нашите цели е именно това. Обаче трябва да напомним някои елементарни правила, които би трябвало и сърцето да ви ги диктува. Защото починалия Камен Дянков не е бил някой, който не е виждал планина. От статията е ясно, че се е занимавал с алпинизъм, сноубордизъм и въобще е бил наясно с мерките за безопасност, които трябва да вземе като се качва нагоре. Най-елементарното нещо е, когато си в планината и е тъмно, че трябва да имаш фенерче със себе си и ако си на път да се установиш на едно място. В случая обаче става дума и за нещо друго. Защото това не е станало просто къде да е, а на самото каменно плато на светилището.

Ходенето там не трябва да се изразява само като посещение на "обект на културата" или планински туризъм. Повечето хора не влизат в църква само да позяпат. И като стана дума за църква - какво правим като влезем там? Пушим ли вътре цигари? Пикаем ли вътре? Палим ли огън и разпъваме ли палатка да спим пред олтара? Влизаме ли с шише ракия или залитайки? Не, нали? Тогава каква е разликата с едно действащо, активно светилище като Беланташ?

Когато се качвате на някое светилище, устройте си бивака за през нощта ИЗВЪН централната част на светилището, а най-добре и настрани. Освен ако нямате намерение да извършвате свещенодействия, паленето на огън точно там си е меко казано глупаво. Най-елементарната причина, за която се сещам сега са човешките биологични нужди след 8 часов престой на едно място. Едва ли тази компания се е канела да ходи извън платото до тоалетна.

Пукането на пиячка също е излишно. За тая работа си има кръчми и барове. В статията не става ясно дали Камен си е пийнал, но пред огъня в компания на две момичета едва ли са били само на вода и лимонада. По принцип преди самото посещение на светилище човек трябва да си поизчисти аурата - като въздържа от месоядството, не дъни ракии и ганджи и отива там с чисти намерения. Правите каквото правите там, не оставяйте боклук след себе си. Не премествайте камъни (както направиха разни "учени" тикви на Беглек Таш). Не драскайте надписи по скалите! Ако можете, поизчистете от тръни и храсталаци. Ако носите малко червено вино или хляб, излейте малко и оставете на птиците.

Ако сте с кола - не я вкарвайте в светилището, само щото ви мързи да ходите пеша. Ако пушите, изпушете я тая цигара преди да се качвате там, а най-добре след това. Ако имате джиесеми или МР-тройки - въздържайте се от тях.

На светилище се отива да отдадем почит на дедите ни, да се свържем с Горния свят, да докоснем Свободата. Ако не се отнесем с нужното уважение към онголите - природните духове, пазители на светилището - по добре да си стоим в къщи! Дори и тогава може да не ви допуснат, да не са на "кеф" или да не ви харесат аурата. За това и споменах и по-горе, че трябва още преди това да се подготвите като ще се качвате по такива места.

Съжалявам, че го казвам с такъв назидателен тон, но когато загиват млади българи по този нелеп начин - хората трябва да ги знаят тези правила, ако не могат да им дойдат отвътре, поне да ги прочетат. Който иска - да се съобразява. Който иска, да си мисли "тоя па кво ми се прави на отворен". Демокрация, всеки да прави каквото ще. Ей, го - циганите въртят курбаните на светилището в Сборяново и си им харесва.

Някои светилища, като това в Дъждовница са толкова недостъпни, че да се качи някой дотам трябва да е много мотивиран. Ходенето по рехавите къмъни и стръмния наклон го прави направо опасно. Изисква се особена концентрация на духа и воля за да преминеш. Лично при мен се е стигало до моменти, в който направо усещаш с гръбнака си, че една грешна стъпка и си се сринал надолу. А си стигнал до място, където връщането назад също е не по-малко сложно. Имало е моменти, когато просто си предценяваш, че там нямаш работа и не се качваш. Наречете го страх от височината, здрав разум или просто пропадане на поредното тестване от страна на природните сили, но си е така. И колкото по-настояваш, толкова по-силна ще е съпротивата срещу теб. Дали с пороен дъжд, дали със "забулване", когато подминаваш нещо важно защото не ти е дадено да го видиш, дали с гръмотевична буря. Просто това е момента, в който трябва да разбереш, че сега не ти е дадено и да се оттеглиш и да не настояваш повече.

Разкопаната България

Да го покажем нагледно!
Последните няколко хилядолетия до др. Марозов (кандидат-президент от БСП) - положението на колобърския трон

След багериста Морозов, от 2008 г. тронът е обърнат на 180 градуса

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Докато чакали метеоритния дъжд, тримата звездобройци наклали огън.
Силен вятър угасил пламъка и Камен тръгнал да търси съчки в тъмното, за да го накладат отново.
Мракът бил толкова гъст, че момчето не успяло да види огромната пропаст, зейнала пред краката му.
Крачка напред го повалила в бездната, където загинал на място.
=====================================================
Ето го моментът на събуждането на Пазителя на местото - "силен вятър угасил пламъка". Не говоря, че момчето е запалил огън на платото - истинска нелепост! Беланташ е едно от най-активните светилища в България!
А не трябва да се забравя, че той е Сърце на една кръвноносна система от светилища - Питву, Синята скала, Турската куля, Караджов камък, Хайдушки камък, Аква тепе, които приемат енергията му, но и препращат към него такава, получава се резонанс и енергията на района се усилва още повече.
От това светилище в древни времена са се изпращали Пратеници към Небето и тази му функция продължава да е активна, както преди, понеже местото е Порта.
В това отношение забележките на Анти 666 към младежите е повече от уместна.

Българските светилища не са место за туризъм, а за поклонение и духовно свързване и общение!

Точно за това и смятам, че е станало нелепо. Пазителят, ако е искал само да ги изгони, щеше да пусне як дъжд и да се разкарат набързо. Просто момчето си е отишло като пратеник без да подозира. Запалил е огън на върха на светилище, което както беше споменато, открай време е използвано като небесен портал;

За нас звучи жестоко това, но тези пратеници доброволно са се принасяли в саможертва в тежки за народа си времена. Точно както в Свещари любимата жена на починалия воин с готовност е изпивала свещеното биле и лягала до мъжа си в саркофага. Прадревен български обичай, наследен след това от египтяните. Просто българите до IХ век са вярвали в Преражданията и са смятали пребиваването си на средния свят като временно, част от вечния кръговрат. Липсата на страх от смъртта и вярата в безсмъртието при саможертва за рода ги е правела и непобедими воини.
Моето лично мнение е, че със самото палене на огъня, точно на това място и време, Камен без да иска е започнал свещенодействие. Така призован, Пазителят идва и си изпълнява своята мисия от дълбока древност - превежда го през Портала. Отделно, момчето носи и точното име - Камен.
Затова казвам - не палете огън на самото светилище, ако не знаете точно какво искате, защото могат неволно да се задействат древни механизми, които разумът ни не ги проумява. Като ще нощувате - настрани!
Мисля че и Ванга беше казала, че Беланташ чак след 8 човешки приноса ще разбули тайната си.
Не знам доколко това може да потуши скръбта на близките му, но в крайна сметка момчето със сигурност е в едно по-добро измерение.

Не се научиха.... Този път на Светилище Мадара.

Момче падна от скала, загина на място

Там се ходи с чисти мисли.

Момче падна от скала, загина на място

Това са Дивдядовските скали не Мадара.Това момче не е първото което пада от тях. Преди няколко години едно друго беше паднало,дори миналата седмица едно момиче падна, но то оживя.Казват че се е опитало да се самоубие,но още не се знае.

Небесните закони нито са либерални, нито демократични. Удрят където най-боли. Това, че "библиотекаря" Иван Марозов доносничел на 6-то управелние в ДС - иди дойди. Не е единствения. Това, че сложи входна такса на светилище Беглекташ, както и да е. Който иска, ще заобиколи откъм Ранули. Но да завърти камъка на Кан-колобъра, щото решил по комунистически да гледа парада към капището... Ето го резултата;

Дъщерята на проф. Маразов болна от рак

Откриха лъвска глава на светилище Дъждовница
Всичко това е много хубаво, но следва въпроса какво е правил евреин-"орнитолог" из древнобългарско светилище? И къде би могло да е мястото? Или българският "Индиана Джоунс" няма да благоволи да ни осветли

Още по темата;
Лъвска глава

Точно туй писах и аз на едно друго място за евреина- "орнитолог", представен за германец и що чини жолтата базигряна по нашите земи? Гледа птички? Или търси нещо друго. А редица вече официози, между които неуважаемата Фол, обявиха тоя къс за природна даденост и изображението на него, вследствие на изветряне.

Случайност?
Или Алпа Кубар иска да ни каже нещо

Петима пострадаха при падането на мълния сред публика на състезание в Шумен

И това;

Открито е първото погребение на прабългарски аристократ
Археолозите очакват в близките дни да достигнат до гроба на хан
Светослав Николов
15 Юли 2005

Четири могили на около 12 км западно от Плиска привличат вниманието на археолозите със своята необичайност. Това не са типичните тракийски могили, които винаги се натрупват по височини. Четирите са разположени в долина между две реки на уединено и скрито място. Възможната хипотеза е в могилите да почиват високопоставени прабългарски аристократи. До този момент на археолозите не е известно нищо нито за местата, където са погребвани представителите на знатните управляващи прабългарски родове у нас, нито за това какви са техните погребални обичаи. Предполага се само, че хановете от езическия период са използвали могилен погребален обред, защото подобни находки са откривани в Източна Европа, откъдето са минали
прабългарите.
На 10 юли откритието на експедицията на професор Рашо Рашев от Шуменския филиал на Археологическия институт с музей при БАН слага край на догадките и запълва празнина в археологията на Първото българско царство. Учените за първи път откриват погребение на прабългарски аристократ. През последните години те очакват да попаднат на такава находка в Плиска или в непосредствената околност на първата българска столица. Усилената им работа там обаче не дава резултат.

Косвени улики отвеждат археолозите към района около Кабиюк, като предполагаемо място за погребване на прабългарските аристократи. Между землените укрепления при Плиска и при Кабиюк, по трасето на стария път, са наредени петнайсетина групи от големи необработени побити камъни. Те са ориентирани в четирите посоки на света. За археолозите няма съмнение: веригата от култови паметници показва, че на този път се е придавало особено значение. Учените предполагат, че ако побитите камъни са възпоминателни паметници, то към укреплението при Кабиюк могат да се търсят самите гробове.

Тази хипотеза се оправдава, когато в една от четирите необичайни могили археолозите попадат на непознат до този момент вид погребение. По обред и инвентар гробът се датира към края на 7 - началото на 8 век и без съмнение принадлежи на висш представител на прабългарската аристокрация, която по това време е живеела в Плиска. Погребаният е ориентиран с глава на север, което е традиционна прабългарска гробна ориентация. Погребалните дарове се отличават със значително за своето време богатство, макар да липсват обилни и внушителни златни предмети, които понякога се откриват в тракийски гробници.

В гроба, освен костите на мъртвия, са и останките от две животни - кожата на кон, чието месо е използвано за следпогребалната трапеза, както и череп на овен. До аристократа са положени части от конска юзда с бронзови наочници, по средата на които има златен нит, две стремена, по които е датиран гробът, оръжие - меч, сабя или голям кинжал, което е много зле запазено. Има и златна обеца, която вероятно е дар от жената на покойника или от негова сродница. В гроба е намерена и отлично запазена глинена кана с особен вид украса, непозната досега. Сами по себе си погребалните дарове са особено пищни. Керамичните съдове за течности са били голяма рядкост, а желязото е било изключително скъп и рядък метал. Когато за едно лице родствениците си позволяват да поставят толкова много метал в неговия гроб, това говори косвено за знатност на покойника, обяснява откривателят проф. Рашо Рашев. На таза има масивна бронзова тока и бронзов коланен накрайник, което също е белег за знатност, тъй като обикновеното население не е носело такива коланни украшения.

За археолозите е без съмнение, че тук е погребан много високопоставен прабългарски аристократ, но не и хан. В гроба няма предмет, който директно да указва ханска принадлежност, като пръстен с надпис. Разположението на гроба - в южната периферия на могилата, обнадеждава археолозите, че скоро в центъра й ще попаднат точно на ханско погребение, за което тя е била насипана

"Изследването на погребалната обредност на прабългарската аристокрация започва с този гроб. Това откритие е изключително перспективно и важно и от чисто професионална, археологическа и историческа гледна точка, и от гледна точка на привличане на масовите туристи," обяснява проф. Рашев.
My Webpage