Светилище "Марков камък", Рила планина

[Йордан_13]

Мегалитното светилище “Марков камък” на около 30 км от Благоевград, там, дето се намира хижа “Бодрост”, и на 2,30 часа път от хижата. Тръгва се от Горското стопанство, преди хижата, от една малка чешмичка, намираща се в крайната селскостопанска сграда. На сградата е поставена маркировка, която отбелязва началото на пътеката. Оттам нанатък от кота 1200 се изкачваме до кота 2000 и въпреки това, изкачването редуващо “планинска пътека” с черни дърварски пътища е само по себе си лежерно и приятно.
За Марков камък, трябва да говорим като за светилищен комплекс, обхващащ целия район и включващ в себе си, както седловината “Добро поле”, така и самия Царев връх.
Затова още на първите по-големи скали, след кота 1500 започват видими следи от култова дейност.
Светилището има своите аналози в Родопите, като Караджов камък, село Мостово, чрез своите каменни кръгове кореспондира със Сакар планина (Палеокастро, и т.н.) и Източните Родопи (Татул, Равен), а със звездните си карти с всички подобни обекти из страната. С топонима “Марков” то влиза в общение с всички обекти из цялата територия на България, с това име.
Особено интересна е кореспонденцията на Марков камък с Царев връх. Близостта на двата обекта като топонимия едва ли е случайна. Пътят между тях, вероятно е пътят на иницииране, посвещение, чрез което синът на Слънцето (Конника) става Цар. Това, обаче вероятно е било съпроводено с навлизането на нова енергия и създаването на един нов ред, чрез преподреждането (обновяването) на стария. Затова, както ще се окаже, впоследствие, топонимът “Марко”, винаги е свързван с придвижването на огромни мегалитни камънаци, против всякакви закони на гравитацията и тяхното преподреждане в нови конфигурации. За да стане Цар, Героят трябва да извърши това , да овладее стихиите и подчини материалния свят. Израз на това е преподреждането на стария. Огромните мегалити губят теглото си и по волята на Героя се подреждат в нови конфигурации, давайки по този начин възможност новата енергия да навлезе и свободно да се разгърне в подходящите и форми. Човек представяйки си, как един такъв мегалит става лек като перце, разбира, че мощта на времето и пространството се крие в неговата собствена неподвижност спрямо тях. Затова за Героя-Конник, те са незначими, за обикновения човек, те са непреодолими.

[Йордан_13]

По пътя за Марковия камък. Първата сериозна скала и вече следите от култова дейност са наице. Вероятна "Квачка с пилета"




Следва очертаването на дупките с тебешир, за тяхното по-ясно онагледяване.



Тук култът е още по върховен. Каменна топка, около нея ямки, разположени в кръг, образуващи една цялостна система. Дали е гадателско съоръжение, дали е модел на звездна система или модел на светилищна система, може само да се предполага













Знаци по скалата с "Квачката". Не се виждат добре на снимката, затова следва очертване с тебешир. Очертаваме, това, което виждаме, и е в наличност на скалата. Никакви други фантазии

[Йордан_13]

Да е кладенче, не е кладенче. Оказа се, "каменно око", когато я почистихме








Това е класика. Няма смисъл да ви казвам, че това това са отделни скали, отдалечени една от друга.






"Ноктена техника" върху скалата. Все едно някой е драскал върху нея. Но по-вероятно е да са очи, очите на Стоокия Аргус. Човек може само да предполага.





Системка от кладенчета, върху скалата





Сякаш е изсечен каменен полукръг, или слънчев диск

[Йордан_13]

М-да, точно това не го очаквахме. Този знак YI има праисторически измерения, но е голям дар за нас, днес.









Тук, като че ли има надпис. Не мисля, че това са естествени пукнатини. Много са сходни с надписа от скарабея от село Любча.



Вероятен остатък от кромлех.



Тези два мегалита образуват уникална пещерна камера, десния е съборен върху другия и е декориран с кръгли ниши.

[Йордан_13]

По пътеката е все така.



Паднал каменен фалос, може би



Седловината "Добро поле". Изключително красива, изпълнена с мегалитни камънаци, изобилно пръснати из нея. Тя също е част от огромния светилищен комплекс, чийто венец е Марков камък.







Мегалитните камънаци из седловината "Добро поле", в различни конфигурации и със задължителните култови кладенчета по тях.







Кучетата, които ни последваха от Горското стопанство си бяха най-добрите приятели на човека, по стара традиция.

[Йордан_13]

Изглед по седловината. Сякаш огромен кронлех е пред нас




Това нареждане на мегалитните камънаци, вече ние познато и от други светилища в България.





Марков камък се видя. Мъглата го прави малко призрачен.





Костенурка, ама вие си знаете.

[Йордан_13]

Близначеството му с Караджов камък в Родопите е очевидна, но рилския мегалит е по-малък, но не по-малко значим от родопския си събрат.




Кладенчетата, отгоре, върху самия Марков камък.



Най-интересни са тези шарапани, които са сечени така, че да се припокриват от друг камък или върху тях последствие е поставен такъв. Това ми навява една връзка със средногорските светилища около Стрелча.





Каменен кръг изсечен върху самата "каменна запушалка"







Тази ниша, близко доз меята е особено интересна




Замисълът е бил да е част от нещо голямо, дали "скална гробница", дали просто като модул от целия скален комплекс, може само да се предположи, но на външен вид изглежда като симпатична скална къща.

[Йордан_13]

М-да, сетилището не е само скалите, а и небето, заедно с всичко около тях.




Каменния трон на Марков камък. Класика в жанра, но и известна доза самобитност.






Марков камък, от другата си страна. Все пак, човек, не трябва да бъде едностранчив, а да обиколи мегалита.





Втора каменна запушалка, този път с по-гигантски размери.

[Йордан_13]

Не можахме да се качим, за да разгледаме тази система от шарапани, твърде хлъзгави, бяха всички камъни.








Каменна гъба с нейния уникален скален израстък вляво









По този проход се отива до тях

[Йордан_13]

Изненадата е, че тези калденчета са на доста закътано и по-труднодостъпно место, скрито зад останалия камънак.















Райчо, Райчо, дълго те викахме и накрая изгря отново през деня. Ти победи мъглата, студа и снега. И ни разказа приказка. Ти направи Рила гостоприемна за нас, родопските жители.










Никой не знае тези два-три камъка, каква изненада крият на върха си

[Йордан_13]

Всеки от тях е гарниран със ситема от кладенчета





Но двата близнака, дето са един до друг, бяха съхранили през хилядолетията, нещо повече. Те са подредени така, кръгово и спирално, че образуват уникална фигура, съчетание между звезда и цвете, сякаш някой е кацнал върху скалата и е нарисувал върху нея прочутите "кръгове в житата". Това тук е част от космическия език за общуване с Небето. Дали да не сложа тук, една червена точка "забранено за археолози"?











На втория камък е имало още едно цвете-звезда, но в негатив е то и поразрушено от времето.



Еми, вие сте на ход, наслаждавайте се какво може да направи с една планина Слънцето!

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Вратата в Небето, която ни отвори Райчо.

[Йордан_13]

Айде, от мен да мине. Този уникален графит на пиле, открихме, когато Райчо изгря и създаде в нас поредъчната доза настроение.
Вдясно от краката му има нещо като надпис, от който си личат на вече три вертикални черти - I I I. Може да е част от календар. Като се върна един ден, дай Боже, пак да отида, ще го снимам по-добре. Целия бях във вода, апаратът с обектива - също.