Орфенското и Кривата скала, село Осина, Западни Родопи.

[Йордан_13]

След второто си преспиване в Долен, трябваше да решим, накъде да поемем. Възможности много, време малко. Едно бе ясно, не беше разумно да ръчкаме района на Крибул, при все, че има човек, който се справя отлично с това. Трябва да отидем някъде, където не се е ходило досега в района. Вниманието ни бе привлечено още отпреди от един едвам забележим текст от Пътеводиля за планината Родопи
============================================================
"10. М. Банян — м. Караманица — с. Сатовча (15 км)
От м. Банян шосето продължава на североизток, достига м. Караманица (8 км), свива на югоизток и отвежда до второто по големина селище в Дъбраш — Сатовча (2303 жит.), център на селищна система, Благоевградски окръг. Разположено е в долината на един от левите притоци на р. Бистри-ц а. Кога е възникнало, не се знае, но околностите му изобил-ствуват с исторически паметници от всички епохи. В м. Каменова бърчина е разкрито тракийско светилище (I хил. пр. н. е.), свързано с култа към скалите. Тук камъните са подредени в цяла система. Това е една от най-интересните разкопки, свързана с религията на траките. Вм. Сивек е намерен гроб на тракийски пълководец с добре запазен бронзов шлем".
==============================================================
Кога човек прочете това за местността Каменова барчина и погледне на картата и види как землищата на селата Осина и Любча са разделени от Орфенски дол, накъде ще поеме? Естествено, че към тях! От добрата логистична подкрепа, която ни бе оказал нашия приятел и колега, разбрахме, че "Каменова барчина", не се намира в Сатовча, а в Осина. Затова газ на педала и влизаш в едно място, което не си представял, че съществува и че е част от България. България е много малка страна, дами и господа, но много голяма, неизбродима е отвътре, защото всеки неин сантиметър е история! Ние, никога досега не сме ходили до Осина. И какво се знае за това село? Почти нищо.

============================================================
Според преданията Осина води началото си от кочански овчари, които се събирали, за да правят мандри. Един овчар е можел да надои около 20-30 литра мляко на ден, за което не си струвало да се прави мандра. За това пастирите се комбинирали и биели масло, правели сирене и кашкавал. След чумната епидемия от 1502 година, някои от овчарите остават в колибите си, за да избегнат заразяване.[1] В по-късен период там се заселват помаци-мърваци (мърваците населяват Серското поле).
...статистиката на мъжкото население от 1873 година, Усина (Oussina) е посочено като село с 50 домакинства и 150 жители помаци. В османските документи селото се среща под името Уси.

Културни и природни забележителности

на югозапад от Осина се намират руините на село Пониква.
в местността „Юрте“ (северозападно от селото) са открити останки от селище, съществувало през каменно-медната епоха.
в местността „Черквата“ (североизточно от селото) са открити останки на селище от средновековието.
в местността „Юрушкото“ (на около 4 км северозападно от селото) е открито селище от средновековието.
в местността „Църквата“ (на около 4 км западно) личат основи на църква.
в подножието на местността „Кривата скала“ е минавал път, за което свидетелствува запазен римски мост над река Осинска.
===========================================================

Топоними от рода Осина, Осиково, винаги са ме привличали, защото според мене те не са никак случайни. Вероятно е да имат връзка с общността на Оси/Аси/Ази, което е едно от сакралните имена на древните Българи на Балканския полуостров, добила мащабна известност при преселението към Скандинавието . Така или иначе, обясненията за произхода на името са смешни. Идвало от некой си Усин или Юсеин или от това, че някой го ухапала на това место оса;)))
Но да видим и другата страна на медала
===========================================================
Аси (на нордически Æsir, в ед.ч. "áss", женски род "ásynja", мн.ч. за ж.р. "ásynjur" - асини) е термин, обозначаващ основната група богове в пантеона на скандинавската митология.
=============================================================
Женския род на думата Аси е Асини, което е много близо до Асина или Осина, тъй като точното наименование е Оси/Ози (оттук и Озирис), (а не Аси) засвидетелствано в трибуквен надпис от скалното светилище Щутград.
И как да не го тълкуваш по този начин, когато Орфеевград и Орфенски дол, са като събирателна точка на землищата на Осина и Любча!
Още повече, легендата за възникването на селото от Кочански овчари е крайно несъстоятелна, след като в местността "Юрте" има селище от каменно медната епоха, селища съвсем наблизо са съществували и през средновековието, и най-накрая, нека все пак да не забравяме Орфеевград! Това означава само едно, че кочански овчари са се присъединили към вече съществуващо селище, а не са го създали.
Каква е връзката между Орфей и Осите/Озите? Връзката е неговият учител и водач Хермес, наречен там Хермодр. Дали Орфей е бил част от Оси/Ози-те не можем да твърдим сигурно, защото античните извори, го представят от своята си гледна точка, от гледище еладската култура, но съжителството на двата топонима Осина и Орфенското, накланят везните в полза на това твърдение.

В крайна сметка, възможността топонимът Усина/Осина, да се тълкува като възможно присъствие на Озирисовото начало в този район, не бива да се подминава.Неслучайно Цветан Гайдаров тълкува “УС” като “всемогъщ, всемогъщите”; Всемогъщия бог, всемогъщите богове” и го смята като първичната форма на името Озирис, т.е. “Ус-ар” или още “Ас-ар”. А “Асар” знаем колко често се среща в Източните Родопи, като топоним, който означава градище, крепост, а защо не и “град”, както в буквалния, така и в духовния му смисъл. Още повече, че прозвището “Орфей”, той тълкува като “храм Божи”. Освен като “храм Божи”, другите тълкувания, които се срещат са “светлина, която лекува” и “магнитна светлина” , но според мен думите “храм” и “светлина” трябва да се разглеждат като взаимопроникващи се. Още повече, че Никола Гигов преави още едно предположение: “Третият храм-светилище бил на Юпитер. Има податки, по които може да се допусне, че са съществували два храма на Юпитер - един в Източните Родопи, а друг в района на Доспат – Любча” (‘Легенда ли е Орфей’). Ако предположим, че това е верно, то тогава Орфенското е местото на този храм и буквално тогава името ще значи “Храмовия град” или “градът около Храма”.
Още един пример в полза на Ос/Аси/ Озирис можем да приведем намерения скарабей при погребения, вероятно в могилния некропол край село Любча. Той, на всичкото отгоре е с надпис, който упорито не се разчита или се крие разчетката му.
Обаче какво е скарабея в Египет?
=============================================================

Египетският йероглиф "кефер" означава “да бъдеш, да успееш, да си”. Символизира промяната, случването, съществуването. Още: създаване, трансформация, метаморфоза. Богът му е Кепри, а символ - скарабея. В древния Египет бог Кепри е бил асоцииран с прераждане, обновяване и възкръсване. Явява се предхождаща форма на Ра - богът-слънце.
Скарабеят е изобразяван неизменно с малка топка животински тор, символизираща както възраждащото се всеки ден слънце, така и ученика, прероден от собствената си смърт и разлагане. Скарабеят прекарва дните си плътно до земята, неспирно бутащ тежката топка тор пред себе си. В един момент той опложда същата топка тор, оставяйки семето си в нея. В края на живота си скарабеят разтваря крила и литва към слънцето. В този момент той се превръща в Кефер - символът на метаморфоза - прероден от себе си, превърнал се от пълзяща по земята твар в приказно летящо създание.
============================================================
Именно тази топка-слънце е единият от знаците в надписа от скарабея от Любча. Движението на скарабея, бутането на торната топка е въплътено в митът за Сизиф, където той бута един голям камък нагоре към върха и стигайки го, камъкът натежава, спира се и се връща надолу. Това е ходът на Слънцето, това е и ходът на човешкия живот, раждане-смърт- прераждане. Това сме ние, като деца на Слънцето. Точно това е и Озирис, който като Дионис е разкъсан на парчета и неговата собствена духовна сила, въплътена в образа на неговата сестра и съпруга Азита (Изида) ще събере тези парчета и ще го възкреси. Това е трансформацията, метаморфозата на скарабея, която създава новата енергия, новата духовна сила. Озирис се самоопложда в образа на своята сестра Азита и се превъплъщава като Хор (Слънцето, слънчевия диск). Така, както скарабеят оставя семето си в торната топка, за да се превърне от пъплещо по земята и подвластно на силата на гравитацията същество в небесно такова. Това не са просто връзките Балкани-Египет, това са основополагащите начала на нашата Древна Вера и тоталното им влияние върху Египет. Да не говорим, че сърцето на Дионис изровено и занесено на Небето, става какво? Става Слънце. Еми какво е името Су-ра? Ами Ра-та? Ами Карана? Ами Каука/Каукъл? Уникално е тази среща на санскритската източна доктрина с тази от юг, от Египет в сърцевината на Орфеевград. Днешната наука, много обича синтезите на началата, но аз съм на мнение, че това не е синтез, а рожденото начало на двете течения...


Мислихме, че това, което търсим малко ще ни разочарова, тъй като един местен ни вика: "Хм, Каменова барчина - ей тва дето са сега тия къщи, нищо няма, те я разсипаха", но правилно не му повервахме и след питане на още един човек, който ни разказа и за Кривата скала се отправяме да видим това, което е останало от Каменовата, още повече, че местния вика, че на върха и имало Черква. Това вече е маркер, че местото е било свято. Излизаме ние от последните къщи, не знаем къде отиваме, но нещо ни води и изведнъж пред нас поляни и навсекъде по нея огромни мегалитни камънаци, които на пръв поглед изглеждатхаотични, но не би, приближи ли ги човек, вижда, че това не е така. Те са подредени по особен начин в схеми подобно кръгове, елипси, четириъгълници, в дуварен ред и какво ли още не, така, че съпътникът ми да възкликне: "Това е като Карнак (Бретан)". Сега чак разбрахме какво означава "особеността в подреждането на камънака" описан в Пътеводителя. Мегалитите са навсякъде. Изкачваме две барчини, водени от едно невероятно обзело ни вдъхновение и продължаваме да виждаме все същото, дори още по-запазено от това на поляните, което мене ме наведе на мисълта, че вероятно ние просто сме навлезли в руините на Орфеевград, тъй като невероятен ми се струва по площ този светилищен комплекс, заел всяка възможна ливада и барчина. макар, че Орфеевград би трябвало да е още по на изток оттук. А не става въпрос просто за редени ломени камъни или тикли дами и господа, става въпрос за редени мегалитни камънаци!
За това място Никола Гигов, пише в книгата си "Легенда ли е Орфей" (1992 г.)
=============================================================
ОРФЕНСКОТО НИ ВИКА
Разпитах старци от село Любча. Всички твърдят: "По спомени на предците ни, едно време Орфенското е било град... Тук е живял първият певец, първият музикант (в смисъл най-добрият)... И не е бил само певец, но и цар."
Развалините в местността Орфенското се разпростират на около 150-200 декара. Мястото е силно обрасло, но още личат главният път, юрти-щата, търговският център с дюкяните, околовръстната стена, страничните стражници. Названието "Орфенско" е съхранено в регистрите за недвижими имоти. От турците завоеватели същото място е наречено "Орфей касаба" (Орфеевград).
От Смолян до Любча се подрежда цяла верига от тракийски паметници. Местността Кастракли (над Тешел) е запазила и до днес древното си име - дом на траките. Названието си е съхранил и остров Самотраки - там са
ставали главните мистерии, с участието на Орфей.
Любченци са намирали кюпове - толкова големи, че вътре можел да влезе човек. Има следи от дървен водопровод, минаващ през Орфенското. Разкопани са много керамични съдове.
Недалеч от Орфенското са реките Сура и Рата, които ни отпращат към санскритския език. Песента "Ой, Орфей, Орфей, златен ми Орфей, айде да идем горе на Карана" - документира едноименния връх между Доспат и Любча. Песента е записана там. Орфенското все още не е изследвано. В този край има много скални рисунки: вакханки, квачка с пиленца, кантари... Заснехме само скалната рисунка "кантари". През Дос-патското плато (сега Язовира) минавал старият Орош керван - търговският път.
По предание на местни хора, Орфеевград е бил разорен, а част от жителите му се изселили на юг - към Пангей (Пърнар даг). Този връх имал златни рудници и там са се провеждали музикални състезания. Траките са свирели на музикален инструмент, наречен орфеон.
==============================================================

Той обаче пише и още нещо много интересно:
==========================================================
Една от пещерите в Средните Родопи открай време носи топонимич-ното название Орфеева пещера. Поради богатия карстов район мястото не е уточнено.
===========================================================

Много интересен факт е, обаче, това, че тази пещера е спомената във Веда Българа (Така наричам аз Веда Словена), като место за служба на Бога, където Орпю, както е наречен в песента Орфей, трябва да служи на Бога три години и да се научи да свири на вълшебната свирка. т.е. пещерата става место за посвещение на Орфей и превръщането му в жрец и учител. Текста на тази песен показва пещерите, именно като такива, каквито трябва да ги познаваме - като древни, праисторически светилища за изграждането и обожествяването на човека. Тази традиция се е запазила дори и при християнството, затова имаме стотици скални манастири, отшелнически пещери и превъзходния образец на такова светилище - Поп Мартинова дупка в Източните Родопи

Бре, юначе, бре, левене.
Доста си лова ловилъ!
Сега си веке афъ гора, 190
Афъ гора, афъ пещера,
Друденъ си веке на Бога
Богумъ си служба служишъ
Сега малу три години.

Истински фурор, обаче ще предизвика у вас, ако съпоставите този текст със епоса "Сказание за Чулман" на волжките българи, който според мене е съхранил една доста по-ранна, и древна представа за Орфей, чийто образ всъщност крие самият Чулман, чието обиталище отново е пещера, само, че под водата и благодарение на това, той носи и името Орбай, което е съвсем близко до Орфай/Орфей и също свирейки на своя тамър върши своите свещенодействия

(57) Чулман засвирил – и се вдигнала буря:
водата, разливайки се от езерото на брега,
се разляла в морето Баджпър
и погълнала Макай и неговите имегени.

(59) По-късно вече българите,
които умеели да строят кораби,
се върнали в Сънджак и почнали
да плават по това море.

(60) Веднъж те
видели на брега
един красив хълм,
обрасъл с храсти.

(61) Те изкопали
в него пещера
и нарекли това място
в чест на Чулман Орнадж.

(62) После хванали тук една риба,
показали й пещерата
и я пуснали във водата
със следните думи:

(63) “Отплавай при своя господар
и му предай, че ние
сме построили за неговия отдих
тази пещера на брега”.

(64) Чулман, като узнал за това,
тутакси посетил пещерата
и останал доволен
от нейната уредба.

(65) В замяна на този подарък
той почнал да пази в морето
корабите на сънджакците –
бързо плавали те по вълните...

Като се насмял наволя,
Чулман освободил алпите,
а оттогава дивовете
започнали да се боят от Чулман...

(22) Само Байгал и Иджик
винаги обичали Джалъш:
те често му гостували
в неговия подводен дворец.

(23) Този негов дворец
се намирал в пещерата Ор,
поради което наричали Чулман
понякога с името Орбай.

[Йордан_13]

ВЕДА БЪЛГАРА (СЛОВЕНА)


Орпю са жени за мома Врида дъщеря на Юдна краля.


Песна 2:1.
Орпю ле мили сину,
Орпю ле бане ле.
Дума му мийка говори:
Днесъ беше, сину, афъ гора,
Афъ гора, сину, на планина, 5
Дребна си лова ловилъ,
Чи си иде личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-денъ,
Да си ти майка готви
Вечере, сину, силенъ ти бъдникъ. 10
Иоще ти, сину, ни излезе,
Темна са мъгла спусна,
Ситна ми роса зароси,
Афъ къщи ми, сину, трясна,
Трясна ми, сину, гръмна. 15
Я да виде, що да виде.
Стара са Друда зададе,
Стара ми Друда утъ гора,
Гора ми Дрида,
Златна си дреха метнала, 20
Златни си коси спуснала,
Та ми дума говори,
Друдну ми дума дъбну:
Орпюмъ ди нинъ у язби,
У язби собою; 25
Слугалъ е тебе,
Дивичумъ тебе ситилъ
Двисте веке лета.
Доста веке у язби!
Доста веке собою! 30
Ача е юненъ суренъ,

Нине ми суренъ друденъ.
Рече ми Друда ни утрече,
Мене са смехъ насмелу,
Чи си друдну ни думамъ. 35
Та са Друда налютила,
Налютила, разедила,
Писна ми гласумъ заплака.
Трими Юди застигнали,
Три ми Юди Самувили, 40
Тие ми думатъ говоретъ:
Мале ле, стара мале,
Ти си ми друдну ни думашь?
Стара ти Друда дума,
Дума ти Друда говори, 45
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ е Бога утъ небе.
Доста е Орпю при тебе
Сега малу двасте години.
Да си гу, мале, ни годишъ, 50
Да си гу, мале, ни женишъ.
Сега веке ду ниделе
Дребна ми лова лови.
Деветъ са Юди спуснали
Бели му ръки вързали, 55
Та гу афъ гора занели,
Афъ гора, мале, на вишина,
Де ми е Друдна пещера,
Де ми е стара Друда.
Друда хи деветъ сестри, 60
Деветъ хи сестри Юди,
Друди хи сестри Юди.
Юди хи сестри Самувили,
Пели му Юди запели,
Юдна му свирка свирили, 65
Златна му дреха метнали,
Та ми е друденъ афъ гора
Сега малу три години;

Бога си служба служи,
Па си гу фальба фали, 70
Чи е юнакъ надъ юнаци.
Хаде ти, мале, да знаешъ:
Сега малу да чекашъ,
Сега малу ду ниделе;
Да си му вечере готвишъ, 75
Да си ми вечере вечере,
Чи си е личенъ-день
Личенъ-день Банинъ-день.
Дуръ да ми слънце грейне,
Деветъ са Юди спуснали 80
У той къщи у дори.
Речь-та още ни утрекли
Па ми са, сину, летнали.
Утъ тога самъ, сину, ни спала,
Дребни си сълзи роне. 85
Ти ми си, сину, у къщи,
И ти си, сину, друденъ!
Къщи ми са запустили!
Орпю хи дума говори:
Мале ле, стара мале, 90
Доста си, мале, плакала,
Плакала, мале, викала!
Дребна самъ лова ловилъ.
Сретумъ ма Юда сретила,
Та ми дума говори: 95
Ду сега си, Орпю, афъ гора.
Дребна си лова ловилъ
Та си на майка носишъ;
Утъ сега си веке друденъ.
Тука си, Орпю, афъ гора, 100
На Бога изметъ чинишъ
Малу млогу три години;
Леташъ ми, Орпю, на висе,
На висе на небе,
Та ми седишъ още малу, 105

Йоще малу три месеце.
Бога та дарба дарува,
Дарба ти златна свирка;
Та си та Юда учи,
Да си ми, Орпю, свиришъ, 110
Да си ми, Орпю, пеешъ,
Детъ ми юнакъ ни свирилъ,
Детъ ми юнакъ ни пеелъ.
Чудна е свирка нишенлие;
Какъ си ми свиришъ и пеешъ, 115
Гора са, Орпю, люле,
Та са пещере уторила,
Искапали катънци-те—
Де си е малка мома,
Малка е мома Врида, 120
Врида ми мома Дода.
На лику хи ясну слънце,
На груди хи ясна месечина,
Въ скути хи дребни звезди;
Студна ми вода пие 125
Ясенъ бисеръ ми блюва.
Богъ да гу бие бабайку хи,
Бабайку хи Юдна крале,
Чи е доста касканжие—
Ни е годи, ни е жени. 130
Чи юнакъ ни намерилъ
Дет' е за нее, спроти нее.
Хаде ти, мале, хаде,
Хаде ти, мале, да зготвишъ
Вечере, мале, бъдникъ— 135
Утре е личенъ-день,
Личенъ-денъ Банинъ-день;
Чи самъ наетъ сторилъ,
Да самъ у гора друденъ;
Да си на небе летна, 140
На Бога изметъ да чинамъ,
Чи ми е сърце на свирка.

Белкимъ си либе намере,
Детъ ми е, мале, за лику,
За лику, мале, прилику,— 145
Нийде самъ мома ни бендисалъ.
Майка му вечере готви,
Вечере му силень бъдникъ,
Чи ми е личенъ-день,
Личенъ-день Банинь-день. 150
Седна ми Орпю на вечере,
Та си съсъ майка вечере.
Зорумъ са веке зазорила,
Йоще ми слънце ни грейналу.
Силни ми ветрове задули, 155
Силни ми ветрове, фуртуни,
Дребна ми роса заросила;
Задали са деветъ Юди.
Деветъ Юди Самувили,
Седнали му на дори. 160
Писна юнакъ да плаче!
Чи му майка думала,
Та му са нажелилу.
Дуръ са Юди налютили.
Налютили, разедили; 165
Вързали му бели ръки,
Лепнали му златни криле,
Та гу афъ гора занели—
Йоще ми слънце ни изгрелу
Занели гу афъ пещере. 170
Пещере ми заключена,
Заключена, закътена,
На порти са катънци-те.
Я що си е наймалка-та,
Гласумъ са подрукна: 175
Оле, оле, улевина!
Асремъ та Котина,
Друденъ ми пришеде.
Рече йоще ни утрече,

Искапали катанци-те, 180
Златни са порти расторили,
Де ми седи стара друда,
Стара друда съ деветъ сесри,
Деветъ сесри деветъ юди.
Я що си бе наймалка-та, 185
Развърза му бели ръки,
Та му пее ясна песна:
Бре, юначе, бре, левене.
Доста си лова ловилъ!
Сега си веке афъ гора, 190
Афъ гора, афъ пещера,
Друденъ си веке на Бога
Богумъ си служба служишъ
Сега малу три години.
Цура си сурина, 195
Ясна си яснина,
Друмна си друмина,
Азна ми бидина,
Сутрешъ ми дудина,
Ахайна ми хаята, 200
Сурумъ дивна удита.
Лу ми песна испела,
Юнакъ са засмелъ.
На лику му ясну слънце,
На десна му ръка златна сабе, 205
На лева му ръка златна чеше.
Стара Друда ютговори:
Е ти, сесру Жива Юду,
Жива Юду Самувилу.
Орпю си веке друденъ. 210
На ръка му златна сабе,
Златна сабе, златна чеше,
Богумъ си служба служил
Я утъ Бога ни е просту.
Ни е просту, ни е халалъ. 215
Богъ да бие тое сестра,

Тое сестра Мора Юда,
Лютумъ му са заканила
Да му сече руса глава,
Да ни ми е на небе-ту. 220
Я ми слези тука долу,
Тука долу афъ сарае,
Де си ти е милна брата,
Милна брата Живна Бога,
Та си гу служба служи. 225
Какъ му давашъ златна чеше,
Ду де вода ни е пиелъ,
Да му са мольба молишъ,
Да си пърсне жива вода,
Да си пърсне и да ръсне 230
Тука долу фъ пещере-та,
Служба юнакъ да си служе;
Чи да пие жива вода,
Богъ да бие тое сесра
Ни му сече руса глава.
Живни, Юду, живни, 235
Тулундуле у Златица,
Сурна вода у чеше.
Чула ми Юда ни чула,
И си летна на небе-ту,
На небе-ту и при Бога, 240
И при Бога афъ сарае.
Боже ле, братку ле,
Юнакъ ми афъ пещере,
Юнакъ ми е друденъ.
Я ти са мольба моле, 245
Какъ си пиешъ жива вода,
Да си пърснешъ и да ръснешъ-
Да си ръснешъ тука долу,
Тука долу фъ пещере-та,
Де си ми е стара Друда, 250
Юнакъ да си служи;
Богъ да бие мое сесра,

Люту му са заканила
Да му сече руса глава.
Хаде, Юду, хаде у сарае 255
У сарае на белъ кладнецъ,
Наточи му жива вода,
Чи ми са си доста убавила.
Жива ми Юда на порти,
На порти, на капии. 260
Богъ да бие Сура Ламе,
Чи е порти заптисала,
Седемъ глави и упашки.
Богъ да бие ни си дава
Да си флезе у сарае. 265
Я си Юда вели ютговори:
Тусе буне уара,
Думияда у хае,
Сетумъ хае удуна, 270
Ухута жимъ жинева.
Рече йоще ни утрече
И са порти расторили,
Катънци-те искапали,
Та си флезе у сарае. 275
На кладнецъ ми ни ишла.
Подаде са Злата Майка,
Подаде хи златна чеше,
Та наточи жива вода.
Служба служи милна брата. 280
Милна брата Ючна Бога^
Ючна Бога Сурва Бога,
Сурва Бога и Коледа,
Коледа Бога, млада Браха,
Бога си вода пие. 285
Па си пърсна афъ пещера,
Пърсна ми ръсна
Де си ми е стара Друда—
Та подаде златна чеше,
Та си служи друденъ юнакъ; 290

Йоще вода ни ми пие,
Коса му са позлатила,
Златумъ му са понизала,
Бисеръ му са унизала.
Що си ми е наймалка-та, 295
Наймалка-та Видна Юда,
Искара си златна сабе—
Съсъ сабе юнакъ да сече,
Сабе маха, сабе са ни вие!
Сабе сече, глава са ни сече! 300
Йоще му са позлатила.
Ютговори стара Друда:
Хаде, юнакъ ни умира,
Чи ни иде мора Юда.
Далечь Юда афъ гора. 305
Орпю ми веке афъ пещере,
Богумъ си служба служи
Сега малу три години.
Юденъ ми веке друденъ,
Па си на поле ни слева. 310
Стара му Друда пее:
Юдю ми Друдю,
Хаде ти веке хаде,
Хаде ти на небе,
На небе при Бога. 315
Апенъ ти удле ,
Кусумъ ти жине,
Аре на яра.
Рече ми ни утрече,
Летна си Орпю фъркна 320
На небе Орпю при Бога.
При Бога Орпю фъ сарае
Сега малу три нидели.
Служба си Бога служи,
Златна му чеше подава 325
И афъ чеше жива вода,
Бога си вода пие.

Юнакъ си дарба дарува.
Та му дава златна свирка.
Йоще ми свирка ни фаналъ, 330
Зададе са Юда Самувила;
Учи гу Юда научи гу,
Да си свири, да си пее.
Ни ми е веке друденъ.
Лу си слезе афъ гора-та; 335
Праву иде афъ пещере.
Пещере ми заключена
Съсъ ключуве съсъ катънци.
Свирна юнакъ да ми свири,
Да ми свири, да ми пее. 340
Гора ми са люлемъ люле,
Пещере са потреснала,
Искапали катънци-те,
Порти ми са расторили,
Та си флезе афъ пещере. 345
Ега да види, що да види.
Седнала ми малка мома,
Та ми плаче и вика,
Чи е слънце ни видела
Сега малу три години. 350
Фтегна юнакъ десна ръка:
Хаде, моме хаде,
Ти си, моме, за мене,
Ти ми си млада булка.
Тамамъ мома навървила, 355
Тамамъ веке да излезе,
Исправи са люта змие,
Люта змие съ деветъ глави,
Прозинала деветъ глави
Да погълне малка мома. 360
Я си мома заплака.
Юнакъ му са нажелилу,
Нажелилу, натъжилу.
Що да прави, що да стори,
Да утемне малка мома. 365
Де му наумъ дойде,
Та си свири и си пее.
Какъ си свири съсъ свирка-та,
Какъ си свири и си пее,
Замала са люта змие, 370
Паднала си на земе-та:
Та искара златна ноже
Та посече люта змие—
Та истекли ду две реки,
Ду две реки ясни кръви 375
Закара си малка мома,
Малка мома мала Врида -
Да замине, ни са заминува!
Па си свири и си пее.
Ду две реки присъхнали - 380
Та си юнакъ поминалъ.
Хаде веке на Юдна земе.
Лу си флели афъ сарае,
Причека ги Юдна крале.
Пригърна си малка мома: 385
Халалъ юнакъ да ти е!
За тебе юнакъ спроти тебе.
Та заправи силна свадба;
Бре си кани стара майка,
Стара му майка на свадба. 390
Млада е булка дарба дарува —
Утъ лику хи ясну слънце,
На гръди хи ясна месечина.
Фъ скути хи дребни звезди: —
Халалъ, сину, да ти е! 395
Чи е за тебе, спроти тебе.
Орпю ми е млада крале,
Млада ми крале, Юдна царе.
Свирка свири, песна пее.
Та му песна устанала. 400
Йоще му са песна пее.

[Йордан_13]

СКАЗАНИЕ ЗА ОРБАЙ (ЧУЛМАН)

(1) Българите започнали да наричат Чулман
също и Кара-Балък, Исадъ, Чишма-Бабай,
а река Кубан – още и Караджай,
което означавало “Реката на Чулман”.

(2) В чест на Исадъ Чулман,
който, както е известно,
живее в пещерата Ор
в Подземния Свят Тама, -

(3) започнали първо субашите,
а сетне и всички българи
да погребват починалите
в ями с пещери.

(4) Гробовете се правели близо до вода,
за да прехвърли Чулман
по-бързо починалите през Курун
в другия свят.

(5) А гробовете на вождовете
се правели дори на речните дъна,
за което първо пресушавали руслата,
а сетне отново пускали вода по тях...

(6) Също така в чест на Чулман
българите изпълнявали
на много места
различни обреди.

(7) На тези обреди винаги
варели вкусна храна,
пиели суджа
и пеели песни.

(8) Всичко това те показвали
на някаква риба или жаба,
които наричали “Мърджалъш”,
и после я поскали отново във


водата.

(9) При това те
казвали на Мърджалъша
да види техния обред
в чест на Чулман –

(10) и нека отплава при Джалъш
и да му разкаже
как го почитат
всички българи.

(11) Освен това в потайни места
или в специално изкопани ями
оставяли на Чулман
част от донесената храна.

(12) Заедно с храната
оставяли на Чулман и подаръци:
различни прибори, гърнета,
менчета, мрежи, харпуни, куки.

(13) Тези потайни места
често били острови или носове,
където добре се ловяла риба,
и те се наричали Исадъ.


Никой от имегените не се досетил,
че Кара-Балък е самият Чулман
и че в плавниците му
е вълшебният тамър.

(57) Чулман засвирил – и се вдигнала буря:
водата, разливайки се от езерото на брега,
се разляла в морето Баджпър
и погълнала Макай и неговите имегени.

(58) Оттогава имегените
останали малко
и никога повече
не се събирали в такива тълпи.

(59) По-късно вече българите,
които умеели да строят кораби,
се върнали в Сънджак и почнали
да плават по това море.

(60) Веднъж те
видели на брега
един красив хълм,
обрасъл с храсти.

(61) Те изкопали
в него пещера
и нарекли това място
в чест на Чулман Орнадж.

(62) После хванали тук една риба,
показали й пещерата
и я пуснали във водата
със следните думи:

(63) “Отплавай при своя господар
и му предай, че ние
сме построили за неговия отдих
тази пещера на брега”.

(64) Чулман, като узнал за това,
тутакси посетил пещерата
и останал доволен
от нейната уредба.

(65) В замяна на този подарък
той почнал да пази в морето
корабите на сънджакците –
бързо плавали те по вълните...

Като се насмял наволя,
Чулман освободил алпите,
а оттогава дивовете
започнали да се боят от Чулман...

(22) Само Байгал и Иджик
винаги обичали Джалъш:
те често му гостували
в неговия подводен дворец.

(23) Този негов дворец
се намирал в пещерата Ор,
поради което наричали Чулман
понякога с името Орбай.

[Йордан_13]

Първата поляна, с най-ясно изразени мегалитни камънаци. Понеже не е обрасла, ясно се виждат. Черен път от Осина за нанякъде си минава покрай нея. Сега си мисля, че, ако бяхме продължили по него, може би щеше да ни отведе до сърцето на Орфенското.

[Йордан_13]

А сега погледнете този мегалит как е подпрян. С по-малки камъни отдолу, споени помежду си с какво? С кал. За което веднага се хванаха археолозите и замърмориха, че това били кошари от турско време.
Част от тях, може да са били преизползвани и в по-нови времена, това е безспорно и вероятно е така, но все пак аз се водех от написаното от Пътеводителя за Родопите от 1982 г., (Иван Панайотов, Антон Страшимиров), които пишат за Каменова барчина като за светилище отпреди 1000 години преди н.е., т.е. тук някой е правил археологически проучвания. Някой техен колега и е публикувал резултати.










Вероятна звездна карта или просто дупки от длета.





Дори тук са продължавали редежите на мегалитни камънаци, но хотелския комплекс от вили е разрушил всичко

[Йордан_13]

Ето ги и част от стените, едва ли някой би мъкнал такива големи камънаци, за да пази нивата от ерозия или за синур. Ще получи своевременна дископатия, вервайте ми.




Дебелина на зида - над 1,50 м

[Йордан_13]

Гледайте какво става тук. Сякаш остатък от кромлех е това. Най-много съжалявам, че апаратът ми няма обектив "Орлово/ Рибешко око", а е само 18/135 . Той едвам може да улови мащаба на тези каменни струпвания.

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Това много ми прилича по форма на антично светилище. Подобен обект, наблюдавах на Карабурун , град Ардино, Източните Родопи. Малко керамика, намерихме до него.




Тук, на тази ливада е имало огромен кромлех. Тревната кръгова ивица го издава, макар, че камъните му отдавна ги няма.






Това е омфалоса, камъка в центъра на кромлеха.








Ами това каменно съчетание...










Вижте този мегалит. Ограда за градината и ливадата, защото наистина отдолу има неква ливада. Да, ама не. Върви го дигни с лостове и въжета, и го сложи върху друг по-малки камъни. Ще си строшиш гръбначния стълб на две.

[Йордан_13]

Знак на камъка





Уникално кръгъл камък



По пътя за Кривата скала. Тук вече взехме местен водач и не се излъгахме. Спести ни доста мотане. Кривата скала се намира на висок хълм или гърбица в левия край на Орфенски дол, ако се обърнеш с лице към Орфенското.
Трябва да се знае, че това е така да се каже, могилния некропол на село Осина, вероятно аналогичен на този в село Любча.



Кривата скала. Обща панорама.



Нищо и никаква скала, обаче е площадка за издигане към Небето и место за разговор и комуникация. Неслучайно могилния некропол е тук. Могилата е своето рода оплодената торна топка от свещения скарабей. Това позволява гравитацията да се нулира и да се осъществи полетът към Небето.
Гледайки скалата отсам се вижда профил на господин със заметнати коси и голям нос и издължен череп.

[Йордан_13]

Какво има на нея ли? Нищо никакво парче скала, но със звездна карта. Точно това бе духът на Градище, Връзката с Небето, която неотклонно бе с нас. Неочаквано бе това за нас. Местния водач, каза, че наричали тези дупки "котешки стъпки". И че подобна била Квачката с пилета, която според местния не била в Любчанското, а в Осинското землище и била уникална, но според него била разрушена от Пътното в средата на 50-сетте. А може би става въпрос за две Квачки с пилета, символ на Съвета на Осите, едната в Осина, другата в Любча, край река Рата. Но и двете вече ги няма. Жалко, много жалко, закъснели сме с 60 години. Защо не се родихме, защо не дойдохме по-рано...?






Звездната карта е голяма по площ и фотото не може да я обхване, това е лявата и страна.

[Йордан_13]

Хм, дали се е отчупил този скален къс като пирамида или е оформен така?






Землището на Любча отдясно и по него колко още камънаци се виждат, мале, мале. В центъра на снимката билото на Орфеевград!



Орфенското в близък план. Кой знае какво крият тези гори. Ще стягам специална щурмова експедиция за това място. Има ли желаещи?



Дуръ е сонъ сонила, 110
Чи си Орфенъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ще да умрие.
Тога си Самувила стана
Та си утиде в Орфенува стара града
Да си види що ми прави Орфенъ свирелжия? 115
За три дни на деветъ планини утишла,
За три часа в Орфенува града стигнала,
Сички гори утъ варкости подроби!
Лю що си в Орфенува града утиде
Утъ порти се подрукна: 120
„Що ти лежишъ, Орфенъ младъ свирелжия?
Та не станешъ да си земешъ тоя свирка,
Да засвиришъ лесна жалустива,
Дуръ и планини още и жювини да заплачатъ!
Тога и тоя майка да заплаче, 125
Прошка майчина да ти даде,
Да си исфодишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Таму любу спроти тебе да си наидешъ."
Какъ си чу Орфенъ младъ свирелжия 130
Що си му чиче Самувила каза,
Сырце му се утъ радость надигна.
Та си стана утъ потстеля
И си зе ду негува гласна свирка,
Та засвири песна жалустива, 135
Свирка свиреше и песна напеваше:
„Утъ Богъ да найде мое стара майка!
Що не си ми прошка дава,
Да си ида на земя Харабия,
Любу спроти мене да си найда: 140
Язъ утъ майка младу ща си погина!"
Утъ що свирка харну свиреше,
И песна желостну напеваше,
Сички пилци окол му се собраха,
Изъ очи си солзи ронетъ, 145
Чи Орфенъ ща си погине,
Дуръ тога е и майка му заплакала,
Сырце хи се умилалу,
Утмалъ душе приговори:
„Бре Орфене мили сину! 150
Ду ся ти майка прошка не даваше,
Да си исфодишъ сичка земя,
Да си идешъ дуръ на земя Харабия,
Да си терашъ любу спроти тебе,
Чи се бояхъ нящу зло да не патишъ? 155
Оти си е земя Хавабия
На край земя близу ду цырну-ту моря,
Дэка седи фейска краля,
Та си сыди на цырнуморски юди;
Тий юди се мощне песнопольки, 160
Лю кой юнакъ видетъ,
Сосъ песни гу при Фейска краля уткаруватъ,
На негу изметъ да си чини,
Утъ дека вейке не се враща.
Ся си ти прошка давамъ, 165
Лю дэ искашъ да си идешъ,
Язъ се уздамъ ти со свирка да навиешъ,
Още и сосъ песна да надвалишъ песнопольки юди,
И пакъ да си дойдешъ на наше стара града,
Тоя майка сосъ радость да та дучака, 170
Да си види и сныха на дома си."





Този стих от Веда Българа (Словена) бих именувал просто "Скарабея", поради поникването на крила на Орфей и той от ходещ става летящ. Но, ако в него не можете да видите образа на новия Йерусалим , на Невестата и Жениха от Откровението на Иоан, значи пак прочетете Ведата;)))

Орфенъ си искара билка лекувита
Ти си яде и той и негуву любу,
На негу излязоха криля фыркувити,
Я що бэше ду негуву любу криля не излязоха! 800
Чудилъ се е Орфенъ що да прави
Що да прави що да стори?
Дэ си му наумъ дойде,
Та си яхна ду негуву любу на негови рама,
Та си фыркна дуръ на синю небу. 805
Та испя на Вишню Бога песна мощне радувита,
Чи си гу е той куртолисалъ утъ морски юди.
Фейска краля утъ желба си душе придаде,
Утмалъ душе приговори: 810
„Орфене ле младъ свирелжия!
Мое царсту халалъ нека ти е!
Тебе наследникъ си уставемъ,
Чи си ти юнакъ надъ юнаци-те !
Ду ся не бэ никой душелъ на моя земя 815
Я ти си флезе и в' мои сарая,
Та си обзе ду тоя пырву любу."
Тога си Орфенъ стана фейска краля!
Ега утиде на юдинску поля,
На невяста си подигна аленъ дувакъ, 820
Да си видетъ юди ду нехина гиздавина;
Какъ хи се аленъ дувакъ подигна
Изгреяха ду две ясни сонца!
Юди си я мощне бендисаха,
На Орфенъ си велетъ и говоретъ; 825
„Жива да ти е, бре Орфене!
Тия си е спроти тебе,
Биле и поубава утъ тебе!"
Та си я дарба дариха
Дарба с' фыркувити криля 830
И тя си фыркаше дуръ на синю небу,
Ниту пиле си я стигаше.
Тога си Орфенъ фыркна с' негуву пырву любу
И утиде на негува стара града.
Вечеръ бэше полунощи, 835
Ниту сонце, ниту месецъ греяше,
Утъ невяста две сонца греяха!
На негува стара града день си биде.
Стара му майка на дори излезе,
Да посрещне ду нехина сина сасъ млада невяста; 840
Какъ си виде млада невяста.
Чи утъ лику хи две сонца греятъ,
Мощне си я беяндиса,
На Орфенъ си вели ютговори:
,,Халалъ да ти е, сину, мое мляку! 845
Уста да ти се позлатетъ!
Чи си нашелъ любу спроти тебя,
Що приличе на наши сарая."
На Орфенъ се уста позлатиха,
И му се ду днешни денъ позлатени! 850
Това е Орфенъ направилъ!
И е устанала тая песна да се пея,
Чи и той си песна миловаше.







Село Уси/ Усина/Осина



Каменова барчина и връхчето Черквата, на север/ северозапад от селото.




И този връх пак се нарича Черквата (юг/югозапад от селото), само че от римско време, дали е римско светилище или раннохристиянска черква, не можах да установя.

[Йордан_13]

Ако сравните това дето е под краката на Орфей, с някои от снимките, може би всяко съмнение ще изчезне от вас. И не само начина на подреждане на камъните, но и формата им.



Това е скарабеят от село Любча, днес в Смолянският музей, с надписът отдоле му, публикуван в списание 8. Аз се обръщам към официалните археолози и историци, няма ли кой да го разчете този надпис, най-накрая? Стига сте се потривали и кътали нещата, за да си правите статии по тях и да се правите на велики, т.е. на такива, каквито не сте. Работата на археолога и историка е за ползу рода, а не да се превръща в някаква привилигерована каста, щото ей го, де е неокастрения жоп в дясната ми ръка. Впрочем, ако официалните ни египтолози, не могат да го разчетат, много добре, щото Цветан Гайдаров, със сигурност ще може, вервайте ми;))) Тук виждам писменост напълно възможно четима по "метода Гайд", както сам се изразява той