Висока Магилца (Тумбата), село Жижево, Западни Родопи

[Йордан_13]

Жижево. Още едно от селата в областта Чеч, което едва ли е известно на много от нас. Някой да е чувал за това място? Не и аз, докато един ден, след споменаването му от един човек, че местото си заслужава се поразрових и видях, че там е открита първата скална гробница в Западните Родопи. Това бе достатъчно да го включим в задължителния списък на селата от Западните Родопи и в последния ден на своето пътешествие се надъхахме да ги нанижем и двете, които набелязахме - Жижево и Црънча.
Информацията за Жижево е оскъдна. Говоря за информацията от древното му минало. Освен в Уикипедията и сайта на община Сатовча, другаде в интернет пространството, съществена информация няма. В крайна сметка след известно търсене и съпоставяне на данните от две места за скалната гробница, разбрах, че тя е на Висока Магилца, за което бях чувал, че имало град или селище, което принципно не ме учуди за този район.
Човек, обаче се изненадва, когато то се характеризира като римско

===========================
"В местността "Поглед" има пещера "Меча дупка". През 1995 г., е открита ниша, издълбана в скала с размери 1,70/1,70 м, за която се предполага, че може да е некропол от времето на римляните.В същата местност има римско селище.
==========================
С такива писания, спокойно може да обидите почитателите на Римската империя, за която тя е символ на велики цивилизационни достижения. А вие свеждате дейността й в този район до някакъв си издълбан в скалите некропол, за който дори един от местните, директно ме срита в дерето с мисълта си, че това е просто римска банка, където те са си държали парите. Едно е ясно - скалната "гробница" е уникална и безспорна, сравнително добре запазена и не е римска, а е дело на нашите деди. Същото, обаче не може да се каже за състоянието на града или селището, който се намира в посока най-високата точка на Висока магилца и на самата нея (вероятно на върха, едва личащите се основи са храм). Той е тотално разбичкан от иманярите, вероятно местни безделници.
Ако се позамисля, върху името Жижево, произлизащо евентуално от думата "жиже" - "пече", най-вероятно мога да предположа, че това селище, което никак не е малко по размери се е занимавало с рудодобив. Но самата дума "жиже", може да има и съвсем, друго, духовно значение. Ако изхода от соченото за старо паралелно име на селото Держилово, Държилово, мога да предположа, че градът е бил много важен административен център. Именно от "държа" - "управлявам", "ръководя", оттам и "държава".
Но това са само предположения. Развалините на града са пълни с керамика, а на места личат дори гнездата, където са седяли огромни съдове, питоси или нещо друго. Скалната "гробница" е много добре изсечена, с добре оформен свод и каменна врата, която е строшена и захвърлена пред входа й, вероятно при иманярския набег, тъй като самата скала, където е изсечена, е била затрупана с камъни и пръст. Така скалното съоръжение се е запазило, през хилядолетията, до нейното варварско отваряне. Най-същественото, обаче вие вече се досещате, кое е - звездната карта, изсечена върху й, и която има огромни размери, защото заема цялата скална повърхност. Най-добре запазена, тя беше в северозападния и край. Самото съчетание на скална камера и звездна карта, според мене е уникално, защото открива, нова, четима страница в посвещенческите ритуали по нашите земи, такива, каквито ги четем и в "Книгата на мъртвите" в Египет.
В крайна сметка обаче, откритие като това край Жижево (характерно повече за Източните Родопи) и скалната Промушвачка край село Воденичарово, Източни Родопи, все повече допълват и изясняват картината на общата духовна атмосфера, ритуал и обряд, съществували по цялата територия на Родопа планина, въпреки различията в скалните изсичания поместно в отделните нейни дялове.

[Йордан_13]

Самата могила, на която е скалната " гробница"

[Йордан_13]

Ориентацията му е грубо казано Изток-Запад, с отвор на Запад. Накъде е ориентиран в Жижево, т.е. накъде гледа, не мога да кажа, не съм местен и не познавам района там.








Тук се вижда, как специално е изсечен жлеб, в който да се постави каменната врата




Вътрешността на "гробницата". Изсечена е овално.





Отвътре с отломките от каменната врата, които се виждат отпред.



Остатъците от каменната врата.

[Йордан_13]

Каменната врата е изсечена оттук, от дясната страна на скалата, като застанеш с лице към входа на "гробницата". Практични са били в идеята за монолитността на цялото.





Това са едва забележимите, поради силната слънчева светлина ямки, от звездната карта върху скалната повърхност на самата "гробница". За съжаление тук вече бях свършил тебешира.



Още от скалната повърхност на "гробницата", където има звездна карта. Това е участъка върху самата "гробница".







А това е звездната карта, най-добре запазена в задната част на скалната гробница. Подробна и огромна.

[Йордан_13]

Парчета от вкаменено дърво, извадени то вътрешността на гробницата

[Йордан_13]

Най-високата точка на Висока Магилца, с развалините на града под нея, които разбира се, на снимката не се виждат.





Едвам забележими основи на зидове и разрушения в на върха на Висока магилца

[Йордан_13]

Изгледи от поляната на върха на Висока Магилца към селата Црънча (в далечината, вляво) и Бръщен ( в далечината вдясно)









Скалните откоси на долът, който разделя Црънча и Бръщен от Висока магилца





село Црънча - изглед от Висока Магилца



Долът, отново

[Йордан_13]

ОЗИРИС (ДИОНИС)

Главната тема в “Текстовете” е убеждението, че след смъртта си фараонът се преражда в звезда и душата му отлита към света на Озирис (съзвездието Орион), Бога на мъртвите и прераждането. Превъплъщението на Озирис става на два етапа. Първият е свързан с превръщането на тялото в мумия. Следващият е поставянето в камерата на гробницата за прераждане и превъплъщаване в звезден дух.

Текстовете на пирамидите говорят и за дадените на царя отличителни знаци – кобрата и окото на Хор. За преминаването през Небесните порти царят облича една “дреха-ба”, която трябва да осигури безопасно пътуване без вреда.
Колкото и чудновато да е това съществуване, то е само част от финалната трансформация. Следва пътуване в небето, към слънчевата светлина, към звездите. В небесната област, мъртвият получава по-висок статус, който по ранг отстъпва само на боговете – възкръсва като “ах”.
Формулировката на нашия текст, ако се ръководим от звездите, напомня представата, че Слънчевата ладия преминава в неуморните и непреходните (циркумполярните) звезди.”
Според Текстовете на пирамидите царят се възкачва до Небесната царица Нут и при това завещава един ‘Хор”, което е равнозначно на ново, одухотворено тяло. При обединението с непреходните звезди, царят в крайна сметка става “ах”. Това често се превежда с “дух”, “духовна същност”. Понятието наистина съдържа в корена си думата за “ярка светлина”, чийто писмен знак е качулката на ибиса.
Според Хорнунг с “ах” се означава и някакъв вид “Обвивка” и представлява възкръсналата форма на мъртвия в задгробния живот. Думата “ах”, означава също така, означава “ефикасен”, “полезен”, “лековит”. Погребалният ритуал обединява “ба” с “ка” и окончателно трансформира мъртвия в “ах”. Като част от звездното небе, което Текстовете на пирамидите и Книгата на Мъртвите наричат “ах-ах”, царят може да се дивижи свободно на Земята и над Земята. Подобно на “ба и “ах” е завършено единство на египтяните, което може да съществува съвместно с “ка” и “ба”. Един ефективен и добре екипиран “ах” по мнението на съвременните египтолози напомня на нашата концепция на духа, защото той може де прекосява праговете на световете и може да въздейства от гроба – позитивно или негативно – върху света на живите. Да бъдеш “ах”, означава практическа ежедневна отговорност.
Най-древната задгробна литература, Текстовете от пирамидите, слага ударението повече върху небесния свят на Боговете, отколкото върху земния подземен свят. Целта на царя е била „да крачи начело в небето към непреходното" и „заедно с Ра да пътува в небето". Небето, пропастта, „дуат" („подземния свят" - да не се бърка с „дат"/„ космоса") са основни елементи в топографията на задгробния живот. Освен от Богове небето („pet") било населено от „бас", „кае", „ахс" и птици. Текстовете от пирамидите споменават и Бога на Слънцето Ра, небесната Богиня Нут, Озирис, Хор, дори и земния Бог Геб. „Вечните" като циркумполярни звезди, се намират на около 26 до 30 градуса над северния хоризонт в зоната на пирамидите. Понеже те кръжат около северния небесен полюс45 и нито изгряват, нито залязват, дългите тесни коридори, които в северната част на пирамидите отвеждат от погребалната камера вертикално нагоре, са насочени като далекоглед в тяхна посока. Входовете от двете страни на небето пропускали Боговете и царете, но били затворени за останалите. Вероятно тази особеност намира израз в това, че през вратите на пирамидите можели да влизат само жреците. Просторът на небето се схващал като огромен оке-/ ан, по който царете и Боговете плували с тръстикови салове или ладии. Безброй канали и езера или басейни в тази картина имплицират обособени небесни земни области, чиито брегове са на изток и запад."„Млечният път" бил „сигурната пътека на звездите" и същевременно „воден поток". Важни за небето са две полета: „Полето на кораба" (мочурлива област на източния бряг) и по-нататък на север - „Полето на жертвоприношенията". Като цяло общата визия напомня долината на Нил по време на прилива.
Нут олицетворява тялото на небето. Представяли си, че тя се надвесва над Земята с глава на запад, където поглъща потъващото Слънце и залязващите звезди, и с хълбоци на изток, където ражда изгряващите звезди. Ако приемем Нут за небе на подземния свят, то при залеза на Слънцето тя се спуска под земята. Съответно в Новото царство тя била изобразявана на долната страна на саркофага на царя. Гробът на царя бил космическото майчино тяло, за което говорят и Текстовете от пирамидите:
„Ти ще бъдеш предаден на майка си Нут в облика й на саркофаг. Тя ще те прегърне в тялото си на саркофаг. Ти ще се изкачиш към нея в облика u на гроб."
Това означава, че срутените проходи към погребалните камери в пирамидите са били смятани за „изкачващи се" към Нут в подземния свят. Думата „дат" обикновено е изписвана като звезда, оградена от кръг, което същевременно е препратка към „Орион" като съзвездие на „Озирис". Озирис е, разглеждан като владетел на „дат", което едновременно е небето (долината на Нил), водният свят и земните територии. Според текстовете от пирамидите „дат" отчасти е свързан със Земята, както и с някаква тъмна област непосредствено под нея.

Египтолозите обясняват важната роля на Орион в египетското жречество с това, че той изгрява един час преди Сириус. В действителност обаче мисленето на древните египтяни кръжи толкова силно около Сириус, че изпреварващия го с един декан Орион е бил смятан само за „врата" и „небесен кръстопът". В Глава 6, 17 от Египетската книга на хмъртвите се казва:
„Аз вървя по пътища, които познавам, пред острова на праведните. Аз стигам до тази страна на озарените на небето. Аз минавам през разкошна порта."
Една от особеностите на Орион е „поясът на Орион", който разделя небесния екватор точно на северно (горе) и южно (долу) звездно небе. Древните египтяни наричат Небесния екватор, който символизират със змия, „Мехен" и в книгата „Амдуат" го описват по следния начин:
„Живи, развий намотката (на змийското тяло)! Аз дойдох, за да осветя този, който възглавява мрака (Озирис), за да му дам място за почивка, което е в „Мехен"."
Както се вижда от текста, древните египтяни идентифицират намиращия се точно над небесния екватор звезден пояс на Орион с Бог Озирис. Един стих по-нататък това сравнение е още по-ясно: Ра се обръща към Озирис и го нарича „този, който е в „Мехен"", както и „водача на дат". Ако удължим този пояс, едното продължение ще стигне до Алдебаран в съзвездието Телец, а другото - до Сириус в Голямо куче.

Да вземем например някои специфични вещи, предназначени за използване от фараона по време на пътуването до мястото му на вечен покой сред звездите:
Боговете, които са в небето, идват при теб, боговете, които са на земята, се събират заради теб, те поставят ръце под теб, правят стълба, за да можеш да се възкачиш на небето, вратите на небето се отварят за теб, вратите на звездната твърд се отварят за теб.5
Възкачващият се фараон се отъждествяваше с Озирис и често се наричаше така. Както видяхме, самият Озирис често се свързваше със съзвездието Орион. Вярвало се, че Озирис-Орион пръв се изкачва по огромната стълба, направена от боговете.


Звездната карта от Градище, Долно Дряново в съпоставка



====================================================

Текстовете от пирамидите продължават с изображение на царя, надигащ се от първичните води в едно ритуално прераждане. В това измерение ключалките на вратите към небесата са отворени и посветеният приема едновременно формите на Херу (живото слънце) и на павиан (проявлението на Джехути и на Луната), и „заема своето място на хоризонта” (започва пътешествието си). Всички физически функции биват подържани в този преход, с което се подчертава, че ритуалът се извършва за човек в пълно съзнание. Сцените на прераждането след появата на водите на Нун и възвисяването към слънчевите владения демонстрират вътрешната съгласуваност в церемониалния репертоар на египетската езотерична традиция.. В тези процеси посветеният повтаря лунната трансформация заедно с едно кръщелно потапяне в първичните води, след което се качва на ладията на слънчевата трансформация. В свещената обстановка на пирамидата възвръщането към първичните води се осъществявало при влизане, а възнасянето към слънчевия живот – чрез изкачващ се коридор. След това посветеният влизал във високата част на пирамидата и ритуално приемал формата на божествен сокол, уединявайки се със Сопдет(Сириус) в небесата. Тук богинята казва:
„ Приеми своето място в небесата сред звездите, защото една звезда си, и спътник си на Ху (едно от имената на Свинкса в Гиза). Ще гледаш от висока Асар (Озирис), владетелят на духовете, отделен си от него ти и не се намираш между тях”.
След това в камерата на трансформацията се извършва сложна симбиоза: посветеният приема формите на боговете и усвоява техните качества.
След това се извършва мистично единение между посветения и Атум, „Всичкото”, самият творец: създаден е Ах, който чрез този съюз става градивен елемент в творческия пейзаж на вселената: „Надигни се на железните си кости и на златните си крайници, защото тялото ти е тяло на бог. То не ще погине, и не ще бъде разрушено, и няма да се разпадне.....Нека плътта ти се роди за живот, и нека животът ти надмине този на звездите”.
В тази последна екзалтация посветеният бива събличан и съзира боговете, получава във владение короните си (божествените способности) и приема нови дарове, възнася ни от земята към небесата. Така той бива роден като звезда и приема формата на Нефертум в ноздрите на Ре.

Като божествен принцип, за Ах се вярвало, че е въплътен в пирамидиона , камък с пирамидална форма, символизиращ структурата, поставен обаче не в нейния връх, а инсталиран в пирамидния храм, за да излъчва звездните си енергии в непосредствено обкръжение. Според този сценарий, царят наистина се превръщал в бог сред живите, а обслужващото го жречество поддържало храма му като божествено същество, един Дом на вечността, изпълнявайки с това върховната повеля за „правене на богове”.
=====================================================

Съзвездието "Орион", снимано с моя фотоапарат, на нощен режим и след това проявено с определени филтри на Фотошоп, в планината, на 1340 метра надморска височина. Нека видите как то изглежда "натурално" на Небето.


=====================================================
Озирис и господарите на вечността
=================================


Озирис е гръцкото означение на Бога от Нил Ас-Ар, който египетските автори изобразяват седнал на трон или като око. Народът Бозо, живеещ в Западна Африка нарича невидимия за човешкото око спътник на Сириус – Сириус В – “Звездно око”. При древните египтяни е съвсем типично Озирис (Орион) да бъде съпровождан от Изида (Сириус), поради, което жреците наричали Сириус – “око”. Освен това Бозо апосторфират Сириус като “седящ”, при което “мястото”, респективно ‘трона” е йероглифния знак за Изида.

Понякога наричан в текстовете „неб тем" или „световен господар"21, Озирис е изобразяван като човек, но и като свръхчовек, страдащ, но в същото време господстващ. Нещо повече, той проявява същностната си двойнственост, като властва в небето (като съзвездието Орион) и на земята като цар на хората. Подобно на Виракоча в Андите Кецалкоатъл в Централна Америка, Озирис действа тайнствено и загадъчно. Също като тях той е изключително висок и винаги се изобразява с извитата брада на божествеността.-- И отново като тях, макар че притежава свръхестествени способности, винаги когато е възможно, Озирис избягва да използва сила.-3В Глава 16 видяхме, че Кецалкоатъл, богът-цар на мексиканците, напуснал Централна Америка по море, като отплавал на сал от змии. Ето защо е трудно да не изпитаме познато усещане, когато четем в „Египетската книга на мъртвите", че домът на Озирис също „почива на вода" и стените му са направени от „живи змии".24 Това символично съвпадение, което свързва тези двама богове и двата отдалечени района, най-малкото е странно.
Има и други очевидни паралели.
Основните подробности от историята за Озирис бяха разказани в предишните глави и тук не е нужно да ги повтаряме. Читателят не е забравил, че този бог - отново подобно на Кецалкоатъл и Виракоча - е запомнен главно като благодетел на човечеството, носител на просветление и като велик цивилизатор.25 На него се приписва например забраната на човекоядството и се твърди, че дал на египтяните земеделието - в частност култивирането на пшеницата и ечемика -и ги научил на изкуството да създават земеделски оръдия. Тъй като проявявал особена склонност към виното (митовете не казват къде придобил вкус към него), той специално „научил човеците да отглеждат лози, както и да берат гроздето и да съхраняват виното..."26 Освен даровете на благоденствието, които донесъл на поданиците си, Озирис им помогнал да се отучат „от своите отвратителни и варварски навици", като им дал закони и въвел култа към боговете в Египет.27
Когато въвел пълен ред, той предал царската власт на Изида, за много години напуснал Египет и тръгнал по света с единственото намерение, както разказали на Диодор Сицилийски:
... да посети всички обитаеми земи и да научи човешката раса да култивира лози и да сее пшеница и ечемик, защото предполагал, че ако накара хората да се откажат от варварството си и да възприемат достоен начин на живот, ще получи безсмъртни почести заради величието на благодеянията сп..."28
Озирис първо заминал за Етиопия, където научил примитивните ловци и събирачи, които срещнал, на оран и скотовъдство. Освен това предприел много мащабни строителни и напоителни начинания: „Построил канали с шлюзове и регулатори... издигнал речните брегове и взел мерки да предотврати преливане на Нил..."29 По-късно се отправил за Арабия и оттам за Индия, кьдето създал много градове. В Тракия убил един варварски цар, който отказал да приеме неговата система на управление. Това не било типично - като цяло египтяните запомнили Озирис с това, че не принуждавал никого да изпълнява нарежданията му, а с внимателно убеждение и призоваване към здравия разум успявал да ги накара да правят каквото ги съветвал. Много от мъдрите му съвети имали формата на химни и песни, които се пеели под акомпанимента на музикални инструменти.:!0
Отново трудно можем да не забележим аналогиите с Кецалкоатъл и Виракоча. По време на мрак и хаос - напълно вероятно по време на потоп - един брадат бог или човек се появява в Египет (в Боливия или в Мексико). Той разполага с безброй практически и научни умения, свързани със зрелите и високоразвити цивилизации, които самопожертвователно използва за благото на човечеството. Той е инстинктивно благороден, но когато се налага, е способен на огромна твърдост. Силно е мотивиран и след като се установява в Хелиопол (Тиахуанако или Теотихуакан), се отправя с група спътници да въвежда ред и да възстановява нарушеното световно равновесие.31
Независимо дали митичните събития се развиват в Централна Америка, в Андите или в Египет, крайният резултат винаги е еднакъв: срещу цивилизатора е организиран заговор и или го прогонват, или го убиват.
Митовете разказват, че Кецалкоатъл и Виракоча така и не се завърнали (макар че, както видяхме, по време на испанското завоевание завръщането им в Америка се очаквало). От друга страна, Озирис се завърнал. Въпреки че бил убит от Сет още щом завършил световната си обиколка, за да накара хората - да се откажат от своето “варварство", той си спечелил вечен живот, възкръсвайки в съзвездието Орион като всемогъщ бог на мъртвите. Оттогава насетне, като съдел душите и давал безсмъртен пример за отговорно и човеколюбиво царуване, Озирис доминирал в религията (и културата) на древен Египет през целия период на писаната му история.

Този преход в продължение на хиляди години бил подражавай от смъртните царе на Египет. От начало до край те се виждали като преки потомци и живи представители на Хор, сина на Озирис. Смятало се, че всеки покоен фараон се преражда в небето като „Озирис" и че всеки престолонаследник става „Хор".
Още преди 5500 години, египетските фараони (около 3500-3000 г. Пр. Хр.) в Абидос заповядали гробовете им да бъдат изсичани в скалите, защото точно на това място бил почитан Бога на подземното царство, когото наричали “Първия от Запада” (“Хенти-Аменти”). През следващите 500 години това се превърнало в обичай – мъртъвците от всички подвластни области да бъдат погребвани тук. Освен, това, именно Озирис, Богът на вечния живот и възкресението, става толкова популярен в Абидос, че се слива със старите божества.
Оттогава да бъде погребан на мястото на Озирис станало цел на всеки жител в страната на Нил.

Тази проста, съвършена и стабилна схема вече била напълно развита и функционираща още в началото на I династия, около 3100 г. пр. Хр.33 Учените го приемат - повечето от тях също приемат, че е налице високоразвита и сложна религия.гк Колкото и да е странно, малцина египтолози и археолози са се питали къде и кога се е оформила тази религия.
Не е ли нелогично да предполагаме, че добре развити социални и метафизични идеи, като тези на култа към Озирис, могат напълно оформени да се появят през 3100 г. пр. Хр. или че може да са придобили такъв съвършен вид за тристата години, които египтолози-те понякога неохотно им отпускат?35 Трябва да е имало далеч по-продължителен период на развитие, обхващащ няколко хиляди, а не неколкостотин години. Нещо повече, както вече видяхме,*всич-ки запазени документи, в които древните египтяни директно разказват за миналото си, потвърждават, че тяхната цивилизация е наследство от „боговете", които „първи управлявали в Египет".

(Из "Следите на боговете", Хенкок)






Съответствията на звездите от Орионовия пояс с трите пирамиди в Гиза. (По Бовал-Хенкок)










Висока Магилца или наричана още Тумбата. Не са кой знае какви наименования сами по себе си. Често се срещат. Не и обаче, когато едно от селата в района се казва Осина. Случайно ми попада допълненото издание на Теософски тълковник, на който нямам голямо доверие, но все пак. Там на стр. 483 пише:

ОСА (гр.) Хълм, място за погребения на великаните (алегорично).

Оттук, ако изходим, съвсем ясно, става, че древното наименование на Висока магилца/Тумбата е било Оса, тъй като и "гробницата" е налице, т.е. това наистина е хълм, място за погребения. И съвсем нормално и правилно на днешния говор е наречено Висока магилца/Тумбата. Вероятно от него е и името на село Осина. Но това е само предположение.

"Дикилиташ". Много често срещащо се наименование. Това е другото име на Побит камък.
Ето
" Дикилиташ означава "побит камък", но братя Шкорпил са възприели това название за някаи стълбове останали от римляни и траки по нашите земи. Такъв е яларския деликиташ край с. Лесичери."
Не съм наясно, дали в тази местност съществува наистина Побит камък или е съществувал. Предстои да проучим.
Обаче, тайната е в самото Побиване на Камъка. Неслучайно ги слагам с големи букви
========================================
В древноегипетската столица Мемфис, още в старото царство е съществувал специален ритуал, в който жреците на уважавания Джед”, обслужвали издигането на стълба Джед”. Церемонията Джед се празнувала ежегодно през месец Кояк (средата на ноември) и започвала винаги с жертвоприношение, което фараонът давал на Озирис, “владетеля на Вечността”. Богините Изида и Нефтида, освен това винаги са рисувани по стените на храмовете коленичили пред стълба Джед, посредством, който общували с божеството Озирис. В коптския текст “Звездното око на Космоса” за Изида и Озирис се казва, че: “Изида и Озирис бяха изпратени, за да помогнат на света, като научат примитивното човечество на изкуството и техниките на великата култура”.
=========================================

Подобен Стълп е играл роля и в древношумерската култура и в други култури, където той е наречен "Шепнещият или говорещият камък", т.е. по този, който слизат Божиите слова. Нещо, като днешната радиостанция с антена.

[Йордан_13]

Неподвижните звезди са изключително важни в звездните карти до Птолемей включително, а и после, защото и доста по-късно, в Средновековието. Натам се запътва и египетския цар след смъртта си, за да стане част от кръга на неунищожимите. Има още един израз - *ах хекен иб* и, доколкото става ясно, обрисува цялостно, мощно, сияйно същество, което е разкъсало бандажите на мумията и въобще на смъртта. Демек се е преобразило в живо заедно с тялото (нещо като възкресението на Христос). Що се отнася до Алдебаран в *Окото на Телеца*, той е един от четирите кардинални звезди по пътя на Слънцето, или царя, или личността по еклиптиката. Другите са Регулус в *Сърцето на Лъва*, Антарес в *Сърцето на Скорпиона* и Фомалхаут в Южни Риби... Такова било разположението на 4-те основни точки, посоки и т. н. на света около 4/3000 пр. Хр (спорно, някои смятат, че и по-рано). Но, интересното е, че въпреки изместването, вече сериозно, точно те в християнската традиция се свързват с архангелите...