Премахнаха Брацигово от историята, на Априлското въстание

Поредната антибългарска провокация на юдео-илюминати е налице. И едва ли ще е последната. Тя отново е с удар върху българската история и то най-новата - възрожденската. Възрожденската ни история, която включва и Априлското въстание е най-близка до нас, и е най-прясна в спомените и съзнанието на българина. Тя е и писана история, засвидетелствана и от западни кореспонденти, идвали тук, след потушаването на Априлий, т.е. това е история, която е трудно да бъде заличена в рамките на едно-две поколения, история, която носи духа на национализма и възраждането на българската национална идентичност, поради, което и крайно неудобна за "европейците" и "еврейския Запад", както сполучливо наричам деградиралия в морално и духовно отношение субект, наречен "западно общество" с налични "демократични ценности", които всъщност са тотален разврат на личността и отношението й към Родината. Европа днес е мразителка на националността, тя е Европа на глобализма и отчуждението на народите от самите себе си в идеята за един "нов световен ред", начело, на който стоят фамилии като Ротшилдови, Рокфелерови и редица други еврейски фамилии с техните илюминатски подлоги. Затова ние, днес, виждаме поредния опит за удар върху самосъзнанието на българина. Само, че този удар е таен, подмолен, скрит, не е както "мита Батак", който беше демонстративно крещящ и затова получи ярък обществен отпор. Но и този опит не случи, защото съставителите на учебника, премахнал Брацигово от историята на Априлското въстание и техните поръчители, не са предвидили един факт - силата на родовата памет в града. Историята на града, най-яркия ни участник в Априлското въстание, незаслужено подминат за сметка на Копривщица, Панагюрище, Батак и Перущица и т.н. се е разказвала от бащи на деца, от дедовци на унуките. И подмолния удар е разкрит именно не от кой да е, а от будната съвест и познание на децата за историята на своя роден край! Това показва, колко ни е нужна родовата памет за оцеляването ни като народ, защото историята е именно това - "разказвам", а не "пиша". Историята не са записаните исторически събития, а разказаните, запазени и предавани от поколение на поколение. Именно тези разкази, които впосле ще станат легенди и митове, формират националната ни будност и националната ни свяст! Чак след този днешен акт, можем да разберем, защо не сме писали своята история, а сме я разказвали! Защото най-доброто хранилище за нея са душата и съвестта, те формират свястта на един народ. Писана история, могат да имат гърците и римляните, защото те правеха не история, а варварство! Затова днешна Европа стъпила на техните ценности, а не на българските (дълбоко забравени) е една сбирщина от диваци и варвари, от тотално оглупяващи и изпростяващи индивиди, занимаващи се със собственото си его, примати. Защото такава е тактиката на империите - пиши историята, за да манипулираш народите, развращавай ги чрез самите тях! Затова ние, Българите, най-обичахме да правим историята, и да я разказваме след това, за да служи за пример за следващите нейни създатели - как да творят бъдеще. Когато ни ампутираха от тази наша деятелност да правим историята, ние загубихме себе си и днес нямаме бъдеще. Със своята будност децата на Брацигово, отново ни върнаха тази възможност - да правим историята и показаха, защо Ирод искаше да избие всички младенци в Юдея! Защото пъкления план на всяка една империя може да бъде разрушен само от децата, защото "техните ангели гледат Бога". Днес, световния империализъм и колониализъм, наречен глобализъм иска да остави България без деца, иска да затвори кръга - промивайки мозъка на възрастното поколение и занимавайки по-младото с глупости и собственото му его, забравяйки за децата. Собственото его си отива, г-да илюминати, децата идват и вашия край е близо, защото в тях се въплъщават душите на великите ни предци, които ви тъпчеха с копитата на конете си и ви учеха на богомоление и богопризнание. "Кой ви научи вас, елините, на това, как да се молите на боговете, не ли "траките", които днес наричате "диваци и вервари", пише един античен автор. Това е великата издревна българска история - уроци към другите на Божие служение. Ако са негодни - да ги тъпче с копитата си Крали Марко - Великия Конник. Затова днес, юдео-илюминати се опитват всячески да подменят най-близката ни история, понеже тя е извор на национализъм и родолюбие, а в случая с Брацигово, където Априлското въстание, протича най-успешно, е пример, за това, как Българина трябва да се бори с врага, дори, когато ситуацията е безнадежна, как сам трябва да създаде своята армия от нищото, когато няма държава. И днес нямаме държава. Ние сме колония. Затова Брацигово е подминато в този учебник. А врагът, днес, врагът е в нашето етнично ядро. Някои казват: "Нали всички сме българи". Не, всички са българи, г-да, някои от нашите най-свирепи врагове се преродиха в български тела, за да научат урока - що е това да си Българин. И ние трябва да им го преподадем! Побеждавайки себе си, ще победим и врагът си. Това са парадоксите на Абсолютното в измеренията на планетната еволюция и бит.

ОТБРАНАТА НА БРАЦИГОВО

Най-продължителната и активна въстаническа акция в ІV революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. е отбраната на Брацигово. Тя определено е и най-добре организираната във военно отношение. Обаче този факт остава някак встрани, затъмнен от трагедията на Батак, Перущица, Панагюрище и дори от епизодичните прояви в останалите революционни окръзи, открояващи се по-ярко върху общия фон там. В ежегодните чествания на годишните от Априлското въстание, Брацигово се споменава мимоходом, там липсва патетичния драматизъм на „първата пушка”, не се мяркат никакви кървави писма и никой поет не го е възпял. Дори неговият Васил Петлешков обикновено е нейде във втората половина на Апостолите. А всъщност това селце и неговата хладнокръвна и храбра съпротива срещу вековния потисник заслужават далеч повече внимание.
Вестта за обявяването на въстанието стига до Брацигово на 21 април 1876 г. Донася я Васил Петлешков, който е свидетел на събитията в Панагюрище. Членовете на местния революционен комитет веднага вземат нещата в свои ръце, обявено е въстание и незабавно са изпратени постове по главните пътища около селото. На другия ден постовете, разположени на север са усилени, а до околните села – Козарско, Радилово, Равногор, Аликочево – летят конни куриери със съобщения да се присъединят към брациговчани, за да се бранят заедно. Всички въстаници са организирани в десетни и стотни, избрани са десетници и стотници, а за хилядник е определен Васил Петлешков. Приготвени са 6 черешови и брястови топове, а около 1400 въстаници започват изграждането на укрепени позиции при Банището, Мъргите, Св. Атанас, Врайник и Гробето. На всяка от позициите са оставени по сто души. Един отряд, начело с Петлешков се отправя да посрещне въстаниците от с. Радилово, които след нападение от башибозуци са тръгнали да се присъединят към брациговчани.
На 24 април командването изпраща разузнавателен отряд, който да следи придвижването на турците в Пещера. Друг отряд пък подсигурява придвижването на жителите от с. Ясъкория към Брацигово. При с. Козарско те разбиват башибозушко съединение, което преследва тръгналото към Брацигово население.
Първите турски отряди, подхождащи от север към селото, са забелязани от постовете на 25 април. Военният съвет правилно е определил най-опасното направление и сега решава с изпреварващ удар да разтрои плановете на противника. Няколко чети, всяка от по сто човека, са придвижени за да дадат бой на настъпващите турци далеч от подстъпите към Брацигово. Единият отряд се насочва на североизток и обръща в бягство превъзхождащия го противник при с. Козарско. Същия успех постига и четата при с. Бяла, както и тази на левия фланг. Битката окончателно е решена с появата на централната чета в тил на неприятеля, който е принуден да се спасява с бягство. Тази активна отбрана позволява на жителите на околните села да се изнесат в Брацигово.
Същевременно военният съвет прави оглед на отбранителните съоръжения и взема решение отбраната да се усъвършенства. Изкопават се предни окопи в два реда, свързани със съобщителни линии, покрити с дървени козирки. Крайните къщи в селото са превърнати в опорни пунктове с амбразури за стрелба, а в празните пространства между къщите и оградите са изкопани ровове и са поставени дървени заграждения. По улиците са издигнати барикади от каруци. Направена е проверка и на наличните хранителни запаси и оръжие. В тактическо отношение отбраната е разделена на четири сектора по основните посоки на компаса. Създаден е резерв от около 200 човека. Непрекъснато се проверява бдителността на постовете, а въведената парола се сменя всяка вечер. Към всеки от черешовите и брястовите топове е прикрепен разчет от четири човека, като всеки от тях изпълнява строго определена дейност по зареждането и стрелбата.
На 28 април постовете донасят за раздвижване на турците откъм Пещера. През нощта военният съвет решава да се възприеме активна отбранителна тактика, като се нанесе изпреварващ удар срещу башибозуците в района на с. Розово, най-близкото до Брацигово. Една от целите е също така и снабдяването с оръжие, което не достига на въстаниците. На практика замисълът е тактически настъпателен, като се предвижда овладяването на Пещера във взаимодействие с въстаниците от Батак, а като следваща задача – превземането на Пазарджик, евентуално със съвместни действия с панагюрци.
На другия ден, 29 април, се предприема настъпление срещу с. Розово. С бой по фронта въстаниците сковават противника, докато двата им фланга обхващат селото от изток и запад. Непосредствено преди овладяването на Розово обаче, се получава заповед всички да се върнат в Брацигово. Многобройни противникови отряди се приближават от запад с намерение да атакуват. Същия ден след обяд башибозуците предприемат настъпление от югозапад, запад и северозапад. Атаката е отбита със загуби за противника, но на 30 април селото е обсадено от около 3000 турци. На 1 и 2 май се води огневи бой, при който със точна стрелба въстаниците не позволяват на атакуващите да се приближат до укрепените позиции. На 3 май натискът се засилва, на три от укрепленията се водят упорити боеве, но и този път нападателите са отхвърлени назад. На следващия ден командването подготвя контранастъпление, при което три отряда трябва да пробият обръча и да излязат във фланг и тил на башибозуците, като деблокират Брацигово. Но на 5 май в подкрепа на обсаждащите пристигат редовни турски части под командването на Хасан паша. На следващия ден към непрекъснатия пушечен обстрел на селото се присъединяват и две оръдия, а от североизток, от Панагюрище, пристига и Рашид паша с два табора пехота. Същия ден следобед идват и отредите на Ахмед ага Барутанлията, с което численото превъзходство на атакуващите става повече от десетократно. На 7 май защитниците допускат неприятеля в селото и това е краят – най-дълго съпротивлявалото се селище по време на Априлското въстание е превзето. Васил Петлешков е убит жестоко - изгорен, поставен между 3 огъня, за да бъде по-мъчителна смъртта му. Повтарял „Сам съм, други няма. Други не търсете!”, за да спаси своите приятели, участвали в организацията. В боевете загиват над 50 въстаници, а други 250 са заточени в Мала Азия.

Една забележка – Васил Петлешков не се самоубива. Той е убит жестоко - изгорен, поставен между 3 огъня, за да бъде по-мъчителна смъртта му. Повтарял „Сам съм, други няма. Други не търсете!” за да спаси своите приятели, участвали в организацията. В центърът на Брацигово, до неговия паметник, има поставени три високи камъка, които символизират това. Местните разказват, че понеже бил аптекар е взел някакво лекарство, което да смекчи болката му. Това вероятно е легенда, сътворена от хората, защото не можели да приемат, че техния герой е имал такава смърт.
Като цяло днес Брацигово е много изостанал град, обезлюден, в който циганите се множат като насекоми. Брациговци са приселници от македонско, буйни и будни хора. Може би затова искат да изтрият града не само от географската, а и от историческата карта на България.

„Учебникът по история „Човекът и обществото“, разбунил духовете в Брацигово, отговарял на всички образователни изисквания и учебната програма, отговарят от Министерството на образованието.” - Това е невероятна гавра! Най-добре организирано въстанието е било именно там. И това го знае всеки средноинтелигентен човек. Понеже аз съм от Брацигово и знам, че всеки път като кажа от къде съм, чувам отсреща „А.., Априлското въстание!” Как може това да е случайна грешка – обикновения човек знае тези факти, а „специалистите” са ги пропуснали!?

Една забележка – Васил Петлешков не се самоубива. Той е убит жестоко - изгорен, поставен между 3 огъня, за да бъде по-мъчителна смъртта му. Повтарял „Сам съм, други няма. Други не търсете!” за да спаси своите приятели, участвали в организацията.
==================================================Да, това е така, неговата смърт е такава. Не съм догледал материала за Обсадата на Брацигово, понеже не съм го писал аз. Мой е само първия материал, в първият пост. Брацигово днес е като всички останали малки градчета в България - обезбългаряващи се.

Краткия материал (първия), който написах, го посвещавам на всички брациговци. Мисля, че този пропуск в учебниците, ще е само в наша полза, защото така ще се научи повече за това как е протекло въстанието в Брацигово и защо дори по времето на комунизма, когато се говореше за Априлското въстание, много малко се казваше за Брацигово.

Благодаря от името на брациговци!
Ще ми се да съм оптимист като теб, че това ще е в наша полза, но... На нас толкова години ни втълпяваха, че сме един изостанал и назадничав въобще, малък балканки народ, че ние повярвахме, че имаме нужда от покровител. И все вярваме на автортети, търсим такива. Авторитет е чуждата държава (Русия, а после Америка и Запада), властта (в резулат на комунистическата пропаганда), лидера (пак резултат от комунизма), министерството, учебника... И представи си, после като каже учителят в час – „Нашата роля във въстанието е такава и такава, нищо, че го няма в учебника.”, учениците ще си кажат – „Тоя пък нашият, какви ги говори, той ли знае повече от историците, писали учебника?” И така историята, фактите, лека-полека минават в графа митология и легенда, докато не се появи някой ентусиаст (с чуждо неясно финансиране), който напише книжка „Митът Брацигово”. Да, хората няма така лесно да забравят историята си, но при такава планирана и насочена атака, ще мине време и ще забравят или поне ще започнат да го подлагат на съмнение, което е достатъчно.
Аз разигравам някакъв краен вариант, но ми се струва, че именно този краен вариант е тяхната цел.

Възрожденските ни учители са умеели добре да разказват. Тогава, а и днес, комай, учебници не са нужни, нужно е учителят да разказва добре, увлекателно, но и поучително. Тогава той ще е единствения авторитет, а не историка, написал учебника. Учителят просто казва: "Деца, затворете учебниците и ги приберете в чантите, днес, ще ви разкажа историята на Брацигово". Това е. Така трябва да се прави. Умението да се слуша е много по-важно от умението да се чете. Умението да се чете носи грамотност, но само умението да се слуша, носи знание. Защото се развива вътрешният слух. И тъй елините могат да четат добре, т.е. да са грамотни (образован ум), но не са знаещи, защото не умеят да слушат (гласът на интуицията). Трябва да си върнем тази способност, за да не ни втълпяват и убеждават какви сме и какво можем.
Затова не се безпокой, нека ни наричат малки и балкански, назадничави и нещастни, ние сме първия създал се народ на планетата, и в Деня, в който се изправим, това ще го видят всички!