Вятърният камък (Ел Каясъ), Мал Асар, с.Воденичарско, Източни Родопи

[Йордан_13]

Вятърният камък под крепостта 'Мал Асар" село Воденичарско, Източни Родопи, представлява скално светилище със скален прозорец-промушвачка, оформян от човешка ръка. Той е от онези видове светилища с очистваща и целителна сила, каквито срещаме в Западните Родопи в района между селата Крибул, Долен, Ковачевица и Долно Дряново и Североизточна България (Демир баба теке), които са все още действащи. При тях не самата скала лекува, а събудения Стопан на местото, който го енергитизира и в скалния кръгъл отвор се нагнетява съответното енергийно поле. Вероятно "Вятърният камък" край село Воденичарско има своя Стопан ( на Скрибина, край село Долен, стопана е Змия), както и жрец/жрица, която да извършва свещенодействията на местото.
Най-силно било излъчването на местото на 5 срещу 6 май, т.е. на нощта срещу Гьоргьовден и това вероятно е свързано със събуждането и действието на Стопана в този ден. Ритуалът се извършвал, като три пъти се промушва човек през дупката, и след това завързва на дърветата плат от своя дреха или цялата дреха. Извършва се своеобразно "плащане", един вид благодарствен дар - в цепнатините на скалите или на пода на самия скален отвор се оставят дребни монети. Следващият етап от очистващият ритуал е слизане в Асар дере, течащо покрай твърдината "Мал Асар" и "Вятърният камък", измиване и напличкване с водата му, а в съдове се взема малко от тази вода и с нея се поръсват близките и домашните животни за здраве.
Прави впечатление вятърът. Неговото идване е белег за Гьоргьовден и това, че местото става лечебно. В крайна сметка, явно този "вятър" е важен елемент и от Ель Каясъ. И затова тя точно така се нарича "Вятърния камък". Този "вятър", можем да предложим, че е признак за събуждането на Стопана или пък за слизането на Небесната благодат, защото и в християнството има подобно явление - слизането на Светия Дух на Петдесетница. А възможно е, този вятър да именно израз на пристигането на Великия Конник. Едно е ясно - самото присъствие на Гьоргьовден в мюсюлманството по нашите земи, говори, колко тия са мюсюлмани и какъв е техния етничен произход! Щото едва ли Муххамад и Аллах са учредили такъв специален празник. А пък за търкалянето в росата на Гьоргьовден и хващането и за квас, ме смая, защото тоя обичай е описан и в село Ситово. Значи някога е бил повсеместен, по цялата територия, поне на Родопите, а вероятно и на цяла България.
Подобен тип светилища са материалното въплъщение на концепцията на нашата древнолечителска традиция да се лекува душата, не само тялото! Днес лекуваме само тялото и болестите се умножават!


"Счупената планина" по пътя за село Воденичарско, Джебелско. Официалната версия и легенда е, че срутването й е геологичен феномен, станало в недалечно от нас време.








Изглед към Мал Асар и Вятърният камък




крепостта Мал Асар



Това на "местен език", звучеше като Беш кая или Беш тепе, което на български звучи като "Петата планина".







Мал Асар в общ план, по-отблизо

[Йордан_13]

Стената на Мал Асар, отгоре, с хоросанчето





Изгледът от Мал Асар




Скалният масив, отдясно (На юг) от Мал Асар и Вятърният камък, изглежда като огромно праисторическо животно



Самият "Вятърен камък (Ел Каясъ), намиращ се вдясно под Мал Асар

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Асар дере, където се извършват част от ритуалите на "Вятърният камък"



Изглед от поляните под Мал Асар към крепостта "Устра"



Върхът на крепостта "Устра"


Тази местност се нарича "Коджа кая" и крие една тайна, която ще покажем някой друг път



А това е промушвачката при скалното светилище на "Демир баба теке". просто за сравнение и онагледяване