Праисторическият град, с. Ябълково, (или керемидките на БОРИС-OFF)

[Йордан_13]

"С осигурената помощ от държавата, а именно ватенки и калорифери, е нормално археолозите да си изкопаят кокалите и грънците до месец."

(Велика мисъл на гербовец с ник "Путлер" в един друг форум)



След като Господ унижи Тиквата и подопечния му електорат, чрез “снежния ад”, при който множество снежинки паднаха на земята, без да бъдат хванати във въздуха, и нито един обещан хеликоптер, не отиде да спасява бедстващите електорални единици, Тиквата изпълзя от дупката си и продължи да строи, туй дето мадам Йехова му дума – магистралките. С магистралите в България са свързани много неща, но освен труженичките, които въртят задници край тях и обслужват морни тираджии, магистралите откриват и затриват историята на България. Това се случва не само днес, това се е случвало и по време на строежа на социализъма, където на местото на древни селища и светилища, възникваха ТКЗС-та, хлебозаводи, пътища, жилищни блокове и какво ли още не. И ако историята на България е била прибирана по мазетата на музеите, то тя вече повече от половин век трудно излиза оттам. Мазетата на музеите държат хиляди арестувани артефакти, а някои изчезват оттам дори безследно. Затова не трябва да се учудваме, че в България днес, битието унищожава съзнанието. Тази тенденция на господство на тумбака над културата е ясно изразена и в днешните магистрални завоевания на премиера Тиква. Те звучат много като един соц. рефрен: “Завод, ще се изгражда друже тука...”. В тази геноцидна политика, да се унищожава съзнанието, за да се наложи на българина битие, което не е негово, Тиквата, обаче е особено усърден. Тя роди нови емблематични фрази на селско-работническия дебилизъм: “Събирайте си керемидките” и “Ами тогава ще ви докарам калорифери, да се топлите вие и керемидите, а ако трябва Лили Павлова чадър ще ви държи, но до края на юни трябва да приключите, ние сме 50 години назад и встрани.” Като гледам мисленето на премиера, ние наистина сме 50 години назад, не само по отношение битието, но и по отношение съзнанието. Факт е, че Борисов нехае за праисторията и античността, с най-голямо упование той толерира археологически паметници от типа на църквите. Някак си са му по-близо до мисленето. Но това си има обяснение – праисторията и античността плашат изключително много някои среди в България и особено едно племе, към което принадлежи и самият Борисов и на чийто Бог се моли. Те плащат и самите български историци и археолози, но това е друга тема. Факт е, обаче, че археологическите разкопки не водят до осмисляне в Българина кой е, откъде е, и къде отива, те просто констатират, че некви хора живели на тази територия преди нас, създали някаква култура и след това изчезнали. И нямат нищо общо с Българите. Виновни тук са не само магистралите, но и учените. И ако едните служат на Мамона, другите служат на парадигмата, която ги отгледала и създала. А тя е грешна, принципно грешна в основите си. Каквито артефакти да изровят, те ще ги интерпретират неправилно или просто ще си замълчат.
В крайна сметка, искам с всичко това да ви покажа един от големите и древни праисторически градове на България, който ще бъде унищожен и върху него сигур вече е легнала поредната магистрала в България – магистрала “Марица”. Разбира се, снимки от него ще има много, но не това е целта. С построяването на магистрала Марица и погребването на праисторическият град под нея, всъщност се заличава едно от огнищата на древнобългарската култура като основа на човешката цивилизация. Нещо, което никога няма да бъде признато от официоза – правителствен или научен. Разкопките приключиха това лято. Извадени са хиляди артефакти, с които, обаче, се получава парадокс – няма къде да бъдат изложени, защото видите ли Хасковският музей бил препълнен. Това едва ли е случайно. Когато бъдат сложени в някое мазе, ще ги видим, вероятно чак след 100 години. А дотогава интерпретаците им, ще бъдат в полза на досегашната парадигма. Ето какво говори ръководителя на разкопките, доц. Лещаков, който е виден антибългарист и антиавтохтонец:

===================================================
“Според доц. Лещаков селището край Ябълково е уникално. То е разположено на площ от повече от 12 хиляди хектара и е пресечна точна на три инфраструктури обекта - жп линията Свиленград - Пловдив, локалния път Ябълково - Димитровград и новостроящата се АМ "Марица", която ще мине точно върху проучвания обект. Селището е било разделено на три части - място за живеене, склад и място за стадата. Било е обгладено от три рова, като диаметърът на най-външния е 260 метра. "Изграждането на това съоръжение по трудоемкост може да бъде сравнено с първите пирамиди", уточни доц. Лещаков. Рововете са имали защитна функция и са били ритуални, свързани с пренасяне на жертви. Затова по време на разкопките са намерени над 200 скелета. По тях може да се съди, че хората, които са живеели в това селище са били със средиземноморски черти, били са интелигентни, със среден ръст 1,65 м за жените и 1,75 м. за мъжете. "Това не са прадедите на траките", подчерта доц. Лещаков. По думите му селището датира от 5900-5800 г.пр.хр. По време на разкопките тази година е открита уникална бронзова статуетка на лъв с обърната глава, която е от V-ІV в.пр.хр. Най-вероятно той е служел за изработване на кухи фигури. Прецизната изработка на лъва го прави уникален. Затова доц. Красимир Лещаков предложи лъвът да стане символ на Хасково.”

“Красимир Лещаков ме покани да видя удивителния обект от новокаменната епоха, разкриван от екипа му край димитровградското с. Ябълково. Неговият разказ рисуваше драматични събития, станали преди повече от 8000 години, но следите на терена бяха трудно разпознаваеми за непросветеното око. В продължение на години археолозите разкриват там огромно за своето време селище. То било създадено наведнъж като сложен ансамбъл, притежаващ изненадващо развита урбанистична структура. Застроената площ има овален план с диаметър 2.5 км. Зад укрепленията личи широка улица, оградена от останките на къщи, построени върху каменни основи. Между тях са оставени широки до 2 м проходи, застлани с каменна настилка и отводнявани чрез канали. Сградите са отоплявани с огнища, имали са дълбоки изби и ями за изхвърляне на отпадъците. В тях се открива характерното за епохата домашно производство - красива керамика, каменни сечива, тежести за вертикален тъкачен стан. Отделно се обособил ограден със собствен вал занаятчийски район, където се намират хиляди кремъчни оръдия и останки от обработването им. В селището са живели едновременно до 1000 души. В северната част е била култовата зона с уникална сграда, чиито стени са изрисувани в черни, бели, жълти и оранжеви бои. Под нея е символично заровен зооморфен съд в облика на бик. Красимир Лещаков намира аналогии на постройката единствено в класическите неолитни селища в Мала Азия - Чаталхююк и Хаджилар. Тези паралели го карат да смята, че там е попаднал на главния храм или резиденцията на тукашния вожд. Археологът използва всички съвременни методи, за да възстанови бита на обитателите на селището. В хода на летните проучвания в медиите се появи шеговитото му изказване, че в Ябълково преди 8000 години изяли първия омлет с шунка и го полели обилно с вино и бира. Всъщност в неговите думи има значителна доза истина. При разкопките откриват кости от кокошки, чиито остеологичен анализ показва, че те са първите селектирани домашни птици в Европа. Жителите на селището били уседнали и ловували рядко. За сметка на това на трапезата им присъствало месото на свине, кози, овце и телета. От близката Марица пък вадели с мрежи едри шарани. Праисторическите хора край Ябълково си правели хляб от лимец, най-древен сорт от групата на несъщинските пшеници. Възможно е да са познавали и виното, защото са отглеждали грозде. Със сигурност обаче са пиели своеобразна бира, правена от диви ябълки. Възможно е за ферментацията да е използвана мравчена киселина. Но може би най-интересни резултати дават антропологичните изследвания. Чрез въглеродното датиране на открити човешки скелети се доказва, че тези хора са живели в периода 6200-6100 г.пр.Хр. Направеният в Оксфорд ДНК анализ пък показва несъмнена генетична връзка с тогавашните народи в Мала Азия. Заедно с архитектурните примери това води Лещаков към смели изводи. Според проучванията културата на новокаменната епоха идва на Балканите именно от Мала Азия. Това станало след поредица от миграции, но и чрез засилилия се търговски обмен. Изследователят на Ябълково смята, че заселилите се там хора били изгнаници, които под една или друга форма обществото отхвърлило. Той е поддръжник на теорията, че става дума за целенасочена и управляема колонизация, а не за миграция вследствие на пренаселване. Много данни показват, че бегълците са тръгнали от различни райони на Мала Азия. Намирайки на Балканите нова родина, те съзнателно се отдалечили от традициите си и са сглобили една практически друга култура. Ученият още не може да каже точно откъде са тръгнали изгнаниците. Данните сочат като най-вероятно място Северозападна Мала Азия. Той дава за пример наскоро разкрито от археолозите край Бурса неолитно селище със сходни черти като това до Ябълково. От друга страна, някои находки навеждат към източните дялове на Анатолия. Така например намереният от екипа на Лещаков каменен фалос показва почитането на мъжко божество, докато при останалите селища в Тракия са характерни женските идоли. Край Ябълково откриват каменни върхове на стрели, подобни на тези от Източна Мала Азия, докато на запад се използват топчета за прашка. Много е интересен пътят, по който минали емигрантите. Според археолога те прекосили морето с лодки и слезли на брега в залива Волос на Егейско море. Оттам тръгнали на север по поречието на плавателната тогава Марица и през ниските дялове на Източните Родопи. Изглежда, че след като се установили на самия бряг на реката, жителите на селището печелели добре от местоположението си. Те контролирали преминаването през брода и движението по Марица. Не е изключено именно богатството на селището да е довело до загиването му. По данните от проучванията то е съществувало около 600 години. Мощното за епохата укрепяване показва, че жителите са се страхували от вражески нападения. И все пак злата участ ги е застигнала. Селището е било превзето след щурм, а после - разграбено и опожарено. Хората се защитавали яростно, но нападателите били по-силни. Като ням спомен за тази станала преди 8000 години драматична обсада археолозите откриват скелета на мъж, паднал в защитния ров на селището. На черепа се вижда 6-сантиметров разрез от каменна брадва, очевидно станал причина за смъртта му. Какъв бил видът на хората от каменната ера? Според антропологичния анализ мъжете били мускулести и сравнително едри за епохата с ръст от 175-180 см. Жените били грацилни и високи до 165 см. При доста индивиди се наблюдава износване на гръбначните прешлени, свидетелстващо за носене на тежки товари. Зъбите на повечето от възрастните не са силно износени, което говори за употреба на повече месо, отколкото на наситен с песъчинки поради грубия начин на мелене хляб.” И днешното положение на нещата: “Хилядите находки, намерени по време на разкопките край димитровградското село Ябълково, ще бъдат затворени в кашони, обяви археологът доц. Красимир Лещаков. Причината е, че в хасковския исторически музей няма място, а намереното ранно неолитно селище може да напише новата история на Хасковско. "Артефактите ще бъдат съхранени в Музея на тракийското изкуство край село Александрово, но за да бъде направена с тях експозиция, са нужни хиляди левове", призна Ирко Петров от Регионалния исторически музей в Хасково. "Има ли смисъл държавата да инвестира пари в разкопки, като не може намереното да бъде показано?", попита риторично доц. Лещаков и продължи: "Край Ябълково работим вече 8 години. От тук са минали над 150 работници. Само за заплати са дадени няколко милиона лева. През обекта са минали и няколкостотин студенти от Софийския университет, работили са и специалисти от Холандия, Гърция, Турция и Япония.“
=====================================================


И така, праисторическият древен град, край Ябълково започва много да заприличва на феномена “Царичина”. Някои открива нещо, разкопава го, прибира всичко в кашони и го скрива за неопределен период от време, градът се зарива и минава под магистралата. Започва играта с датировките на селището. В първите публикации, то е на 8000 години, в последната 5900-5800 г. Пр. Хр, а по неофициални данни в лични разговори с някои от участниците в разкопките, керамични фрагметни са оценени на над 10 000 г. пр хр. По този начин градът бива “набутан” в примамливата за археолозите парадигма на разглеждане на праисторическата култура в България, като Лещаков, прави кюспе от теорията на Гимбутас и Анатолийската версия, при която населението на Балканите има своя произход в Мала Азия и точка, а то не може да има нищо общо с “траките”, понеже са дошли някакви нашественици, които са го избили до крак. Откритата бронзова статуетка на лъв (от 5 век пр. хр) само не знам как ще се впише в досега развиваната от него концепция за различие на праисторическото от населението на бронзовата и желязната епоха по нашите земи. При все, че един наш археолог Петър Детев, говори за автохтонност и историческа единосъщност на населението по нашите земи, а по-новите изследвачи на тази тематика, като археолога от Великобритания - сър Колин Ренфрю го потвърждава. Много е съмнително, защо българската историческа и археологическа каста не се осланя на Колин Ренфрю, когато чуждопоклоничи, а само и единственото на съмнителната Мария Гимбутас?! Истината е, че не може да се разделят Балканите от Мала Азия, тъй като става въпрос за един и същи народ, обитавал тези територии и създавал култура в тях. Тук не можем да говорим за “изселване”-“заселване”. Поради тази причина, История славно-болгарска “Джагфар Тарихи” говори за предците на Българите, които обитавали Малкия и Големия Рум, визирайки с това Балканите и Мала Азия ( към този ареал трябва да се включат и Северните и Северозападни части на Апенините) Феноменът “Ябълково” тепърва ще поставя много въпроси. Един от тях е “защо зооморфен съд в облика на бик е бил заровен под храмовата сграда”. Дали пък не трябва да се обърнем към Робърт Бовал и Грейъм Хенкок, за да разберем кога, поради прецесията на земната ос, Слънцето е изгрявало в съзвездието Бик...

[Йордан_13]

Праисторическият град, изглед от въздуха




Пътят между Сталево и ябълково, вдясно, магистралата, която се строи. И двете (пътят и магистралата) са легнали върху древният град

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Това е каменен олтар от храмовата сграда на града. Не съм наясно дали ще остане заровен под магистрала или ще остане заровен в мазето на някой музей.

[Йордан_13]

[Йордан_13]

[Йордан_13]

Тук искам да поясня, че това дето виждате в този 7-8 метров трап не са някви безразборно нахвърлени камъни, нито основи на сграда, това са древните улици на праисторическият град.



Лъвът от праисторическият град край Ябълково, датиран (5-4 век пр. хр.) В описанието на албума е споменат, което означава, че градът е продължил да съществува и през късната желязна епоха (халщат), а не както твърди Лещака, че е бил ройнат завинаги.



Каменния почти еднометров фалос, според Лещаков




Мазилки от стените на жилищата с орнаментика и кратуноподобен съд от ранния неолит. Мазилките са с орнаментика, но това не е изключение, срещал съм остатъци от мазилки с подобни неща и на други селищни могили, но тези са доста добре запазени.







Парче керамика от Ябълково с отпечатъци от човешки пръсти, която е датирана от работещите на място археолози на поне 10 000 г. пр. хр.





Още малко керамични фрагменти от праисторическият град.

[Йордан_13]

[Канатица]

Древните технологии определени като научно предизвикателство .Пълзящ кофраж са използвали преди 8 хил. години неолитните хора, живели край днешното димитровградско село Ябълково. До такъв извод е стигнал доц. д-р Красимир Лещаков, чийто екип от 7 години разработва обекта. Наред с това археологът е попаднал на доказателства за изумителен строителен напредък на хората от онова време.


Възстановка на жилище, чиито останки са открити при разкопките
Откритията в тази област Лещаков определя като истински научни предизвикателства. Находките показват, че цивилизацията по тези тези земи в развитието си е била близо до анатолийската. Това е факт срещу теорията, че обществата на Балканите са възникнали чрез разселване на отлъчени от общините в Предна Азия "каторжници". Тази хипотеза е любопитна, но изобщо не отговаря на истината, убеден е археологът.
Откритията от Ябълково екипът показа с изложба, подредена в исторически музей. Тя съчетава експонати, фотоси и схеми, които заедно дават по-пълна представа за живота и развитието на древното селище. А погребенията от ранния неолит може би ще дадат отговор на въпроса откъде идва този народ и дали той дава начало на тракийския етнос. Намерените скелети свидетелстват, че хората преди 8 хил. години са изглеждали като нас - снажни, здрави и силни, казва доц. Лещаков. Според учения "ябълковската" е може би една от първите общности, установила се на Балканския полуостров. Датировката на поселището е от 6200 - 6300 години преди новата ера. Като него на Балканите са не повече от 100.
Древното селище край Марица поразява с големината си и организацията на живот. Още с откриването на първия хоризонт от ранния неолит археолозите попадат на предмети и структури, които рязко променят първоначалните представи за повърхностно и елементарно организирано общество. Скоро става ясно, че мястото е избрано не случайно, а самото селище е с учудваща планировка. И никак не е било малко - там са живели около 1000 души на застроена площ близо 4 кв. км. До мястото е установен ров, който освен отбранителна функция служел за отвеждане на речните води при разлив. Пещи за леене на мед, складова и производствена зона допълват "градоустройствената" картина.
При разкопките екипът се натъква и на останки от уникално жилище със стенописи, единствено засега в Европа. Сградата свидетелства за неподозирани строителни умения. Две от тях доц. Лещаков определя като научни предизвикателства. Първото е изкуството на тези хора да обработват дървото. Правили са истински греди - 40 на 40 см, дъски, дебели по 2 см шарки, които са отпечатвали от дървото в глината. Правили са сглобки, имали са врати, изобщо неща, които използват цивилизованите хора. Второто, което страшно ме озадачи, е технологията "пълзящ кофраж" за издигане на домове. Смятам, че тук става дума за строителни иновации, може дори да се говори за истинска архитектура, казва археологът.
В неолитния пълзящ кофраж естествено не е използван бетон. Него древните жители на селището край Марица замествали с единствения надежден материал, който имат - глина. Тя запълвала дървен кофраж около метър на метър, обхващащ сградата в пръстен. След което дървото се изгаряло на място, за да изпече кирпича. Същата операция строителите повтаряли на следващото равнище, докато стигнат "до покрив".
На останки от друга голяма сграда с размери 25 на 4.5 метра се натъкнали археолозите чрез изследване с георадар. При направените частични сондажи са намерени останки от зидове и овъглена мазилка, но целият план все още не е разкрит. Това ще стане през следващия сезон. Ако данните, давани от физиците се потвърдят, вероятно сме попаднали на т.нар. дворец, защото сграда с такива размери засега няма никъде, коментира археологът доц. д-р Красимир Лещаков.

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/0...tor-sam.1059864

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)