Хлябово (Гердеме) - "понички" и "квачки с пилета", Сакар планина

[Йордан_13]

Всички снимки от албума, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=299


Село Гердеме, по известно днес като Хлябово, не е само центърът на мегалитната култура в Сакар планина, но и нейното духовно сърце. Около него са съсредоточени не само по-голямата част от мегалитните паметници из Сакар – долмени, кромлеци, “понички”, “квачки с пилета” и т.н., но е и съхранен един особен дух, който не може да ти убегне, когато се докоснеш до него. Нашето второ отиване там, започна с едно навлизане в дебрите на името на селото, старото му име Гердеме. Опитите да бъде разгадано неговото значение, и досега е неуспешно, като е приет условно варианта то да произлиза от турската дума за хляб, чрез множество езикови еквилибристики и поради туй, то е преименувано на Хлябово, при все, че местната дума за хляб звучи като “понка, поничка” и с това местните хора назовават, мегалитните паметници тип “шарапани” (ботури) и скалните винарни, които в Източните Родопи припознаваме като “линове”. (В Гердеме (Хлябово), те са две и са разположени, точно там, където трябва да са в местността “Лозята”)
Още първото търсене показва, че топонима Гердеме не е единичен случай. Според “Азбучен указател на старите имена в Царство България” през периода 1878-1944 г., същия и сходен топоним са носили селата Невестино (Герделии), Питово (Гердеме), Ясеново (Гердеме), Речица (Гердеме-дере), с. Александрово (Гердема), а днес дори има местност “Гердеме”, край село Павел Баня. Така се вижда, че този топоним, е изцяло съсредоточен в южната и най-вече югоизточна част на България, там дето е Астейското царство, чиято основна задача в един по-късен период е да съхрани държавността на разпадналата се вече Одриска държава.
Но нещата не спират дотук. Елементарно търсене в интернет показва, че село Гердеме съществува днес и на територията на Гърция, разположено по южните склонове на Родопите. То днес се води на територията на дем Козлубекир, чието старо име е Ариана (много знаменателно), а гръцкото му наименование днес е Кардамос. Ето
====================================================================
“Гердеме (на гръцки: Κάρδαμος, Кардамос) е село в Гърция, разположено на територията на дем Козлукебир (Ариана), област Източна Македония и Тракия.
Селото е разположено на южните склонове на Родопите.
Според Любомир Милетич към 1912 година село Гердеме, познато още като „Кьоръ-Димо“, е помашко селище.[1] Към 1942 година в Гедреме живеят 436 помаци . “

Дали гърците буквално са превели Гердеме като Кардамос или етимологично, това е въпрос, който науката трябва да изясни, за да се разбере дали Кардамос (кан Кардам, село Кардам, династията Кардамаки в Индия) има отношение към тайната на името Гердеме. Трябва да се разбере, причината, поради, която гърците са дали точно това наименование на село Гердеме, когато са го преименували. Определено областта Ариана (дем Козлукебир), в която се намира селото, говори, че то по един или друг начин е свързано с древните българи на Балканите, защото Ария, според Стефан Византийски било най-древното име на Тракия.
Факт е, обаче, че за древните болг-арии представата за небето е като за скала, камък (космична планина) и тази представа остава след това като наследство във всички арии и дори при асиро-вавилонците. Именно поради това, звездите на небето са се изобразявали върху камъка (за да изразят тази представа за небето) и по този начин са се създали каменните звездни карти, които нашия народ условно нарича “Квачки с пилета” (звездния куп Плеяди). Каменните звездни карти, обаче са отличителен и значим белег в мегалитните паметници на село Гердеме (Хлябово) и Сакар планина, като те са изсечени самостоятелно или в съчетание с долмени, какъвто е случая с долменната група в местността “Нъчеви чаири” между селата Българска поляна и Гердеме (Хлябово). Всичко това, идва да подчертае, че топонимът Гердеме е много древен и неговият произход не се намира в близкото или по-далечно минало. Точно поради тази причина, ще го погледна малко под друг ъгъл. Има и лично име Герда. Дори има приказка на Хан Кристиян Андерсен “Снежната кралица”, в която това име присъства, и която ни носи спомена за края на ледниковата епоха. Нищо не пречи топонимът Гердеме да произлиза пряко от личното име Герда, което може да е имало и варианти Горда, Гордьо (Гордион) и Гердана/Гердан. Нещо повече, днес това име продължава да е живо при германците и холандците (Герд, Герда). Затова аз се завъртам и директно се отправям отново към общността на боговете Аси и Вани (алпи), т.е. в дълбоката праистория на човечеството (в третата и четвъртата духовно-културни раси), където макар,че Асите непрекъснато воювали с великаните йотуни, често встъпвали в брачни взаимоотношения с тях. Именно една такава връзка е бракът на приемния син на Один от рода на Ваните – Фрейр (Слънчев алп) с великанката-йотуна Герда, дъщеря на великана Гимир. Любовната история между тях е известна и описана. Герда е много красива на външен вид, повелителка/ владетелка на реките, езерата и водопадите. Определено личното име Герда има много дълбоки праисторически корени, датиращи още от зората на човечеството. И е свързано с елемента вода. Нещо, което откриваме и в днешната местност Гердеме край село Павел Баня (в която има и праисторическа селищна могила) и в днешното село Речица, наричано преди това Гердеме-дере. В този ред на мисли, трябва да отбележим, че и край село Александрово, бивше Гердема има голям могилен комплекс и местност Асара, в който беше открита прочутата Александровска гробница (Рошава могила).
Великанката Герда е дъщеря на Гимир, който е от великаните (йотуни, хрим-турси), с положително отношение към рода на Асите и Ваните. Дядо е на асът (алпът) Тир.
Интересното в случая е, че най-вероятно, от неговото коляно произлизат така наречените “кимерийци”, (които са част от древнобългарската общност) чието самоназвание, засвидетелствувано в асирийски текстове (8-7 век пр. н.е.) е точно това “гимирци” (Gimir/Gamir, Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir), за които древногръцките автори имат твърде превратна представа. Най-вероятно библейския Гомер (син на Яфет, внук на Ной) също дължи името си, като производно от името на великана Гимир, тъй като дори да е библейска личност, той е следпотопен и не може да бъде поставян пред Гимир, който е живял преди Рагнарьок (Потопа). Така, че това, което пише през 13 век арменския историк Вардан Велики, че „от нашия родоначалник Яфет,който след потопа роди Гамер, произхождат Гамирите.”, може да бъде подложено на съмнение. Стремежът да се библеизира историята и да се поставя родословието на Ной (защото само Ной се е спасил, което може да бъде подложено на съмнение) в центъра на произхода на всеки етнос или племенна група, може не всякога да води до истинност. Следва да се допусне, и това, че етнонима “гимири/ гамири/ камири “ може да има още по-древен, предпотопен произход и да произлиза от името на йотуна/хримтурс Гимир.

Присъствието на гимерите е особено отчетливо в Древния Изток (Предна Азия и Месопотамия) и на териториите на Мала Азия и Йония. (т.е. териториите на древнобългарската държава Яна Идел), което означава, че те съвсем не са били просто конници-номади, каквато представа за тях е изваяна в официалната историография.
Затова дори в 5 в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд именува територията на Кападокия – Гамирка (Гамирая), а в 4 в. от н.е. Павел Орозий, нарича южното черноморие от Синоп до Колхида “Кимерийско море”. Тези сведения още веднъж идват да потвърдят истината, че “Аси” и “Вани”, (от които идват и топонимите Ван и Вананд) , това е едно от древните наименования на Българите и че територията на Мала Азия, наистина е била населявана от предците ни организирана в една държава Яна Идел (Нов Идел).

[Йордан_13]

Звездната карта при долменната група "Нъчеви чаири"

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_6387.JPG

Звездната карта в местността "Лозята", където са и поничките/линове

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_6422.JPG

"Ръката на Тангра" - изсичане на лява човешка ръка в гигантски размер в местността "Лозята" около поничките/линове. Тя е формулирана условно така, от наш приятел.
(Снимката, трябва да се завърти от ляво на дясно, за да се види изображението)


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_6415.JPG

Дори днес, около каменните линове/понички, в м. Лозята, село Гердеме (Хлябово), продължават да се отглеждат лози (на кютук). Налице е едно уникално продължение на традицията от стари времена, макар каменните съоръжения, да не се ползват за мачкане на гроздето.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...44/DSC_6398.JPG