Всички снимки тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=301

На “Калинкин камък” в село Гердеме (Хлябово) се намира една от най-уникалните звездни карти в Сакар планина. Още една такава има, но в Родопите, която засега не сме публикували. Разбира се, за ‘Калинкин камък” научна публикация има в една книга за археоастрономия, която ви казва, че това нещо е някъде на 10 км от Тополовград и толкова.
Тази публикация, не само че не описва точно самите елементи на картата, върху камъка, но и не споменава нищо за “писмата”, които се намират до нея.
Ние попаднахме на нея случайно, когато нашия водач тогава, ни каза, че имало едни издълбавания на един камък край селото, ама не били нещо особено и били “детска работа” и ние се запътихме по долмените. И чак на връщане привечер, той ни заведе между другото и на Калинкин камък и когато го видях, тогава му казах: “Това е първото нещо, на което трябваше да ни заведеш и най-важното”. “Картата” – издълбано върху камък звездно небе е съчетание на различни по размер дупки с една централна, като от централната излизат четири каналчета, които на места преминават от едно в друго. След “централната звезда”, има още една, втора по-величина звезда, а до тях особено квадратно изсичане върху камъка, което е или важен елемент от самата карта или изсичане за поставяне на астрономически уред, но плиткостта му ни навежда на мисълта, че е по-скоро първото. Гъстотата на звездите около Централната (Квачка) и следващата по величина звезда е най-голяма, което подсказва, че тук по-скоро става въпрос за изобразяване или по-точно микроплан на определена звездна система, такъв щото все едно наблюдаващия я е бил там и познава перфектно всички нейни елементи. Тук определено не става въпрос за макроплан на съзвездие или звездна област наблюдавана от наблюдател от земята, става въпрос за знание придобито от Космоса, а не чрез наблюдение на небесните тела от земята. Дали тези, които са създали картата са били тези, които са пътували между звездите или са тези, които са съхранявали това предадено им знание с хилядолетията е въпрос, който бъдещето ще разкрие. Според мен тук става въпрос за знание на пътували между звездите, защото, когато знанието, добито от контакта се предава от поколение на поколение, от него винаги се отчупват малки, но важни парчета.
Относно каналчетата, които изтичат от Централната звезда, интерпретацията би могла да е различна, (тъй като най-ясно изразеното и дълго от тях има змиевиден характер), те могат да бъдат енергийни потоци от звездата, биха могли да са излъчвания на движещо се тяло от изкуствен характер, но според мен те изразяват “пътищата във времепространството”, по които може да се достигне до тази звездна област. Потвърждение на това е десния канал, (десен, когато застанете с гръб на запад), той определено свързва Централната звезда с други две по-далечни. Трябва да отбележим, че в научната публикация по темата, тези канали въобще не се съобщават. Това са спестените елементи от картата. По този начин “опростена” нарочно от научния ум, нейното съдържание е нагодено към традиционните научни земни научни схващания за такива обекти, свързани с календара, със земеделието и т.н. и т.н. Друг спестен елемент е квадратното изсичане. То едва ли е служило за култови цели. По-скоро визира изкуствен обект в Космоса, намиращ се в близост до Централната звезда. Към всичко това трябва да добавим “Писмата” (наричани още “игра на дама” ), които са изсечени на хоризонталната скала, които според мен са вид “мандали”, които съдържат кодирано знание дадено от съответната звездна система на земята или “планове на светилища”, като едното не изключва другото. Те са две. Едното е класическия квадратен тип “писмо” и най-голямото, вторият тип е по-малък, по опростен откъм елементи, правоъгълен тип “писмо”. Терминът “Писмо” за такива изображения се употребява в Чипровци и ние го смятаме за сравнително достоверно, затова и го ползваме. До сами “писмата” имаме още два успоредни реда от дупки/звезди, до които отново води каналче в скалата. Това е краткото описание на каменния астрономическия обект от световно значение ‘Калинкин камък” в село Гердеме (Хлябово), останалото оставяме за Бъдещето.