Най-старата Канатица и магията на Хаджилар

[Сакар]

Във връзка с темата на Shan Yu за Канатицата http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...t=0&#entry43909 препечатвам от http://prarodinata.blog.bg/history/2012/05...ast-ii-n.958985 следния материал:

НАЙ-СТАРАТА КАНАТИЦА И МАГИЯТА НА ХАДЖИЛАР



Разбирането, че българите са местен за Балканите народ, води след себе си и идеята, че трябва да търсим следи от нашите предци не само на територията на днешна България, но в целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия. С особена сила това важи за далечната праистория, когато тази земя е била дом за най-развитата за времето си цивилизация в целия свят – хора със сродни обичаи, духовна и материална култура, използващи диалекти на един и същ език.



В тази статия имам удоволствието да представя още един от поредицата прадревни символи, които българите са съхранили и използват и до днес – Канатицата. Надали някой се съмнява, че този основен мотив от чипровските килими и традиционните български шевици е изключително древен, но когато го срещнем на артефакт, датиращ от каменно-медната епоха и то от българското етническо землище, не остава съмнение за това, че нашият народ в най-голяма степен може да претендира за великото наследство на първата европейска цивилизация.

Канатицата, която показвам по-долу, НЕ е изтъкана на чипровски килим, а е изобразена преди 7 300 години на съд, открит при разкопки в праисторическото селище Хаджилар (Хачилар)!


Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит

Напразно се опитвате да намерите разлика между Канатиците, които и до днес извезват нашите сръчни майстори, и Канатицата от Хаджилар - те са напълно идентични!


Чипровска Канатица, окачена за здраве и късмет над леглото ми


Черга от чеиза на баба ми, с. Райково, Смолян, изработена ок. 1925 г.

Няколко думи за изключително значимото праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина.Археологическите разкопки, проведени от Дж. Мелаарт (същият археолог открива и знаменития Чатал Хююк) в периода 1957-1960 разкриват тринадесет последователни нива на застрояване в източната половина на могилата от късния неолит и каменно-медната епоха и двадесет строителни нива в западната част, където се е намирало и селището от епохата на предкерамичния неолит (ок. 7000 г. пр. Хр. според радиовъглеродните изследвания).


Селищната могила Хаджилар

Любопитното е, че Хаджилар е първото в Мала Азия праисторическо селище, в което се открива предкерамичен неолит (скоро след това Мелаарт открива пластове от тази епоха и на Чатал Хююк).

Мелаарт е изключително впечатлен и изненадан от съдовете, които открива при разкопките: „твърде необичайни със своите овални форми, брилянтно полирана повърхност и причудлив дизайн, който напомня повече перуанска керамика, отколкото каквото и да било, намирано в Близкия Изток.” (Mellaart, 1970, стр. xi).

Очевидно Мелаарт не е познавал българските традиционни орнаменти, иначе нямаше да дири аналози на тези, които среща в Хаджилар чак на американския континент. Освен Канатицата в Хаджилар се среща поне още един символ, който можем да намерим и по нашите чипровски килими:



Хаджилар I, халколит


Мотивът ‘Кука’ (Снимката препечатвам от http://crazy2002-tcvetelinka.blogspot.com/...blog-post.html)


'Куки' и вписани канатици

[Сакар]

А сега, потопете се в магията, която нашите ‘примитивни’ праисторически предци от Хаджилар са сътворили преди 7 000 години:

[Сакар]

[Сакар]

Разбира се, Канатицата и други орнаменти от Хаджилар не се срещат само в Дунавска България:


Канатицата, изобразена на тенгрианско светилище в земите на … Волжка България, дн. Татарстан/Чувашия.

Важни за нас обаче са два факта:

1. Най-трайна и системна употреба от древността до наши дни този символ намира в българската традиционна орнаментика: везмо, шевици, килими. В България също така има огромно многообразие от различни орнаменти, които имат за своя основа класическата и най-проста Канатица, която намираме в Хаджилар.
2. Най-ранната, открита засега Канатица, е засвидетелствана в Хаджилар, Мала Азия - кътче от люлката на българската цивилизация (Балканите и Анатолия).[B]

Тези факти са само малка част от планината от информация, която се натрупа в последно време, за да докаже, че [B]именно българите са преките приемници на великата праисторическа цивилизация на Европа.

Вместо заключение ще илюстрирам твърдението на Мелаарт, че орнаментите от Хаджилар приличат на индиански такива:


Килим на племето Навахо, Сев. Америка


Килим на племето Апачи, Сев. Америка


Символът ‘Пеперуда’ при индианците Навахо, означаващ ‘Вечен живот’…

Предполагам, мнозина са силно озадачени че разновидности на нашата Канатица се използват (явно от незапомнени времена) от индианците в Америка (Алеко Константинов споменава в "До Чикаго и назад", че на българите, посещаващи изложението в Чикаго, не им били интересни килимите на индианците, защото приличали "досущ на чергите на нашите шопи"). Любознателните могат да намерят отговор на въпроса си какво общо биха могли да имат българите с индианците в популярното изследване на Гр. Хенкок "Следите на боговете".


Литература:

Mellaart, J. Excavations at Hacilar, vol.I. Edinburgh University Press, 1970.
Mellaart, J. Excavations at Hacilar, vol.II Plates and figures. Edinburgh University Press, 1970.
Станков, Д. Чипровски килими. БАН, 1960
Танев, Т. Българското везмо и Изтокът. В: сп.Авитохол, 1995 № 4 (първо издание – София, 1941)