Каменните Слънца, при Срем и Мелница, Сакар Планина

Срем - светилище с "каменните слънца" и селище. Всички снимки тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=300

Мелница - каменните слънца при Мочулови камъни. Всички снимки тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=302


Тук ще се спрем на един доста спорен проблем в българската история и археология – изсечените каменни кръгове по нашите скални светилища. Сакар планина, освен долмените, кромлечите, побитите камъни, поничките и какво ли още не, е стабилно наситена с изсечени каменни кръгове, които са съсредоточени при Палеокастро, край Тополовград, в местността “Арнаутската чешма” при село Срем и в местността “Мочулови камъни”, при с. Мелница. Разбира се, тези каменни кръгове, приличащи много на воденични камъни се срещат из цялата територия на България, но на-плътно наситени с тях са Сакар планина и Източните Родопи. Срещат се също в Странджа планина, в района на Разлог , единично в северните поли на Родопите на Пловдивска област (село Лилково, връх св. Илия), в северните части на Средна гора, по Стара планина, а по сведения, и в Северното Черноморие край скалните манастири при с. Тюленово. Такъв каменен кръг има и в скалния параклис край село Трън “Света Петка”, наричан още от местните “вкаменената питка”.
В Източните Родопи, те са съсредоточени около селата Равен и Татул и са с изключително наситени и разнообразни.
В научните среди няма единно мнение за тях. Според част от учените те са част от Слънчевият култ и нямат нищо общо с воденичните камъни, за друга, те са именно такива. Спорът около тази тема може да се проточи с години с много аргументи “за” и “против”, но ние ще изложим само фактите. Първият факт е свързан с местонахождението на каменните кръгове. Неоспоримостта му е в това, че те винаги са изсечени в и около скални светилища или култови места. Втори неоспорим факт е, че в местата на изсичането им изобилства от култова керамика от различни исторически периоди, но най-вече от бронзовата и желязната епохи. За една обикновена кариера за добив на воденични камъни, такава керамика не би трябвало да съществува. Най-малкото, ако има такава, която да няма култов характер, то тя трябва да е кухненска и в не много големи количества. Но не е така.
Третия неоспорим факт е свидетелствата за култова дейност свързана със самите каменни кръгове. Те са повече от оскъдни, като се има впредвид разпространението им по цялата територия на България, но две истински находки са записаните обреди от село Войнягово, Карловско, извършвани около каменния кръг на Гьоргьовден, в местността “Рошавата могила”/Свети Гьорги (до 1958 г.) и легендата за света Петка от село Трън. Те са неоспорими и ярки доказателства за това, че каменните кръгове имат култово предназначение, различно от това, на обикновената им употреба като воденични камъни.
Друг важен елемент са артефактите намирани в самите места на изсичане и взаимоотношенията, в които влизат самите каменни кръгове с отделни елементи на светилищата, в които са изсечени. Такъв важен артефакт е откритият на Палеокастро каменен слънчев диск, подобно диска на Хор в Египет и крилатите дискове в Шумер. Намиращ се в Ямболския музей, той е неоспоримо доказателство за това, че местото не е обикновена каменна кариера за воденични камъни. Друго такова е скалният надпис от самия Палеокастро, (документиран от любители-изследователи) ПХ7Н, който Илко Стоев превежда през гръцки в смисъла на “душа”. Можем да допуснем, че става въпрос именно за една от петте души в египетските културно-религиозни вярвания, а именно душата “Ба”, която е изобразявана като сокол с човешка глава. (Египетската иконография на този вид душа е много близка до християнското изобразяване на душата, примерно при Страшния съд). Но именно соколът е тясно свързан с представата за слънчевия диск като за дясното око на бог Хор (той бил приеман като прелитащ през пространството сокол). Така дори чрез надписа на Палеокастро, ние отново стигаме до слънчевите каменни дискове. Когато разглеждаме каменните кръгове при Мочулови камъни (с. Мелница, Сакар), трябва да отбележим, че над едната скална група кръгове е изсечена звездна карта, достатъчно основание да не ги приемем за обикновена кариера за воденични камъни. Каменните кръгове при светилището “Камъка” при Малко Търново в Странджа планина са може би най-сигурното доказателство за култовия характер на подобен тип съоръжения. Същественото при тях е, че са само два, изсечени в централното скално плато, единият в негатив, другият в позитив, като позитива е под формата на лунен сърп и вероятно става въпрос за изображение на Слънцето и Луната, т.е. за календар, още повече, че на изток от тях има “слънчев часовник”, а на северозапад скална гъба с промушвачка. Каменните кръгове при село Татул са изсечени около и в самия култов комплекс на пресечената каменна пирамида със слънчевия диск. А при пещерата-утроба (пак там) те са изсечени на платото над самата нея и в западна от нея посока.
Не можем да подминем и уникалността на каменните кръгове при с. Равен, Източни Родопи. Макар те да са пръснати в цялото пространство между Равен и Татул, при Харман кая и Саръ кая на село Равен, те са уникални. Освен стандартните размери, приличащи на воденични камъни има група от каменни кръгове, най-вече в негатив, с малки размери, изсичани във височината на скалата със застъпващи се един на друг диаметри, вследствие на което те образуват своеобразен ансамбъл. От западната страна на Харман кая, намираща се в центъра на селото те са изсечени вертикално над голяма шарапана пълна с вода, тъй щото отново образуват своеобразен ансамбъл. Абсолютно по същия начин те са изсечени и при Саръ кая, на изток от селото, като там се намират най-съвършено изсечените кръгове, придружени от огромна щерна за вода, спираловидно изградено от ломени камъни светилище и полуразрушена скална гробница. Съвършенството на изсичането им там е такова, че те съвсем закономерно могат да бъдат счетени за символ.
“Вкаменената питка” в параклиса “света Петка” при село Трън е несъмнено култово изсичане, върху него поклониците оставят множество монети. При крепостта-светилище “Боженишки урвич” в Северозападна България, по сведение, те са изсечени над скалния манастир. Всичко това, убедително и неоспоримо доказва култовостта на каменните кръгове, но... винаги има едно “но”. Умът е склонен да се съмнява. Повод за това съмнение е Люляковия хълм, южно от село Пилашево (Буково), Североизточни Родопи. Там, на скалния масив, (който несъмнено е скално светилище) има изсечени десетки каменни кръгове, същите, каквито срещаме и по всички други места из България. Освен това, обаче, надолу по склона се търкалят и самите изсечени камъни, пробити през средата, както всеки един добре познат ни воденичен камък. Триумфът на песимиста и отрицателя, тук би бил пълен, той би казал: “Ето ви, на, класическа кариера за добив на воденични камъни”. Въпреки тази визуална неоспоримост, която ни представя Люляковия хълм, все пак той си е класическо скално светилище, което изобилства с култова керамика. Съвсем близо до него, се намира и скалното светилище Кара кая, на което са намират най-северно разположените трапецовидни скални ниши в Източните Родопи. Как обаче да се съчетае това противоречие на практическата полза с религиозния култ? И има ли въобще възможност да съществува съчетаване, освен да се предположи, че добива на воденични камъни също е бил съпроводен с определени ритуали и церемонии, а самата им форма да произлиза пряко от символа на Абсолютното – кръга с точка в средата. Именно такъв каменен кръг с точковиден втори в средата, без да се пробива самия камък по оста на въртене има на светилището “св. Илия”, край село Лилково, Чернатишки дял на Родопите. Той е класически космически символ на Абсолютното, чийто планетарен символ се явява Слънчевия диск. А съвсем близо до него се намира и самия разрушен параклис “св. Илия”. Няма начин този каменен кръг намиращ се на самата кота на върха и до самия параклис, да бъде счетен за воденичен камък.
Самият Люляков хълм, край село Пилашево (Буково), въпреки своята очевидност в полза на каменна кариера за добив на воденични камъни, не е припознат от археолозите като такъв. Божидар Чапъров, един от първите изследователи на района, изследвайки скалните трапецовидни ниши, казва, че над по-големите от тях има издълбани соларни кръгове. Той дори прави съпоставка на наличните в района каменни кръгове с тези в Палеокастро, като най-неоспоримо е следното негово сведение:
“Друг вид храм на слънцето се намира южно от Пилашево. Той представлява четири каменни пейки с различна дължина. В средата на най-голямата от тях (дълга 12 метра) е изчукан соларният знак — кръг с точка в средата.»
Това сведение, ясно посочва, че освен каменните кръгове на Люляковия хълм, край Пилашево в същата посока, която се намира той има и символен знак – кръг с точка в средата. Това идва да покаже, още веднъж как практическото, емпиричното, има своето съвършено начало в духовното. Как от космическия символ на Абсолютното в неговата Самозатвореност и “въртене само около себе си” е възможно да се създаде практическо пособие, което да обслужва битието на човека, каквото е например един воденичен камък или един земен каменен символ.
В крайна сметка, неслучайността на каменните кръгове при Люляковия хълм, южно от село Пилашево се потвърждава и от керамиката на близкия връх Драгойна. Там върху керамиката са изобразени същите тези кръгове с точка в средата, считани от учените по-скоро за “украса”, отколкото за духовен символ, но те са символи с много важно значение в бита на дедите ни. Те се появяват в края на каменно-медната епоха и достигат своята наситеност и връх през бронзовата и ранната желязна епоха. Епохи, за които и самите археолози признават, че се характеризират с ясно изразен Слънчев култ. Всичката тази соларност, която заобикаля Люляковия хълм, край Пилашево, близкото светилище Кара Кая, и Жълтата пещера (която според сведения е астрономически комплекс), някак си не вмества практическото предназначение на “воденичните камъни”, които се търкалят полусчупени надолу, по Люляковият хълм. Този въпрос би бил останал докрай неизяснен, ако в една много далечна точка на света, не съществуваха “камъните Рай”. Тези камъни, макар и да нямат на пръв поглед нищо общо с находките по българските земи, точно те хвърлят светлина върху тази загадка.
Камъните Рай представляват варовикови дискове с дупка в центъра, с тегло до осем тона и диаметър до 3,5 м. Те твърде много приличат на нашите “воденични камъни”, които отрицателя и съмняващия се, характеризира каменните дискове по нашите светилища, с тази разлика, че са най-голямата по размер и тегло валута в света! Уникалното е, че и до днес с тях се търгува на остров Яп, който е част от Микронезия. И въпреки че са заменени от стандартните книжни и монетарните парични стойности, населението на острова все още търгува с тях, за някои по-специфични сделки.
Добивът на камъните е бил на остров Палау и Нова Гвинея, като от там са се транспортирали до остров Яп, чрез канута или салове. Стойността им се определяла не само от размера, а и от самият вид, формата, както и от неговата история, т.е. колко човека са загубили живота си по време на транспортиране на даден камък до острова или от факта дали самият камък е бил транспортиран до острова от някой известен моряк. Как се търгува с тях? Камъните не се местят, като при търгуване им се сменя само собственикът.
Предаването на собствеността ставало на публична церемония.
Сега вече виждаме, колко прави сме били в нашето допускане каменните кръгове по нашите светилища да са имали повече култова стойност, нежели прагматична стойност. Дали те са били със същото значение като на остров Яп в Микронезия? Спокойно можем да го допуснем. Още повече, ако се докаже, предположението ни, че те са били изсичани, когато всеки нов избран водач на община, цар или жрец е встъпвал, в своето водачество или жречество. Може би, именно това, е определяло мястото, където да бъдат изсечени, разположението им, един спрямо друг, тяхната групираност, която може да е символ на родова приемственост и ориентацията им спрямо посоките на света. Докато се разкрие тяхното истинско предназначение, единственото несъмнено, остава тяхното култово значение. Дотогава войняговци ще освещават върху тях своите гьоргьовски агнета, ще вият своето гьоргьовско хоро, а поклониците в параклиса “света Петка” ще оставят своите монети. За работещите с нискостепенния рационален ум, те винаги ще си останат просто едни воденични камъни. Но тази студия не е за тях!

Много добре намерена тема. Искам само да добавя и обектът в местността Калугерица, близо до село Байлово. Там в пещери са отбелязани цяла поредица от кръгове, полукръгове и "месечини". Не бих се впуснал да правя допускания за какво са служели, но със сигурност не са елементи от ежедневен, битов характер.
Искам да споделя също един скорошен опит, който преживях на едно светилище, мястото ще го запазя в тайна за сега, поради разбираеми причини, свързани с опазването на светилищата и поради феноменалността на самото преживяване. Посрещнахме падането на нощта и изгряването на звездите в една специална пещера. Отворът на пещерата гледа изцяло към звездите. Контурите на този отвор проследяват, повтарят, свързват точките на звездите и целите съзвездия на нощния небосклон. Отделно контурите представляват познатите скални профили на пазители на светилищата, с мегалитен мащаб. Цялата вечер, в скалния отвор, пред очите на наблюдаващия се разкрива небивал спектакъл: с изместването на звездите през нощта - някои съзвездия се скриват, в контурите на отвора, появяват се нови. Всяка нова поява се получава на точно отбелязани в контурите на пещерата места. Имаше и звуков елемент на спектакъла, но той не е важен в случая.
Мисълта ми е, че племената, които са градили съответните култови обекти, са вплитали много по задълбочен замисъл отколкото бихме могли да предположим в момента. И най-жалкото е, че дори местното население не се старае да вникне в този замисъл. Пещерата, за която говоря значи е не само култов обект, но контурите й отбелязват някакви параметри на движение на небесните тела - съответно, евентуално, бележат периоди от време. На същото място сме забелязали, че слънцето през зимата излиза иззад едно конкретно място в стената на отвора, докато през пролетта и лятото минава точно над пещерата и евентуално в определен момент на годината, се показва в една дупка, която е "провъртяна" в тавана на пещерата. Моето допускане е, че тези отбелязвания, както в контурите на пещерата, така и на тавана й допринасят също и за енергетиката на самото място. Различната комбинация от небесни тела, която огрява в различните моменти вътрешността на пещерата внася различна енергетика, която "облъчва" онзи, който се намира в пещерата и това обостря ефекта от съответните ритуали.

---

Искам да задам и един въпрос до Йордан: мислиш ли, че тези слънца са едни от първите символи на прозвището Тангра?
Задавам този въпрос с конкретна цел, за която можем да се досетим.

Пoне според мен, кръгът с точка е най-простия символ, с който можеш да обозначиш Неописуемостта и същевременно най-дълбокия, защото как да опишеш нещо, което ума не може да обеме, как да опишеш Самосъзерцанието на Абсолютното, в което То започва да изразява Само Себе Си? Именно това Самоизразяване, тази "експанзия" на Самосъзерцанието, това е кръгът с точка и да това е космическия символ, с който го изразяваме.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...0s%20tochka.jpg

Моето мнение: вярата в Абсолюта датира от времена, когато не е имало никоя от днешните писмености и вероятно не е имало никаква писменост. И хората, които пазят тази вяра едва ли биха си послужили с конкретни символи от сорта букви, за да изпишат дадено прозвище. Ония търсят изписано по камъните някакви букви на глаголица или още по зле на елинцки език или латинцки, и се чудят що няма! То може и да е имало, ама като видиш как е очуквано и взривявано - нормално да няма. Останали са ни обаче символи, които са много по-красноречиви - в какво са вярвали хората по тези земи и то не през една конкретна епоха, а през целото време. И не само тия дето ги казват "траки", но и онези, които ги казват "прабългари".
Отделен елемент е факта, че тези символи са се меняли, тъй като вярата в Абсолюта или Тангра е преминала през хиляди години и незнайно колко еволюции на съзнанието. Може символите да са се меняли, но съм сигурен, че същността на вярата е останала. И аз се подигравам на отрицателите на Тангра, защото не търсят същността на тази вяра. Смея им се защото преценявам по себе си! Ако утре реша по силата на нещо да напиша на някоя стена "Тангра" - няма да го напиша с буквите, които днес някой разбира, но след 1000 години може и да са други, а ще потърся внушение Свише, за да намеря символ, който хората от моята "порода", след 1000 години, ще проумеят, отново получавайки проблясъци Свише. Много важно, че те са непонятни за другите.

Така че въпроса около тези слънца - то е ясно че става дума за слънчев култ... Въпроса е какво точно са искали да кажат, за да ги отбележат точно на определните места, а не на други. По същия начин - защо изграждат фалосите на конкретните места, а не например 20-30 метра по-в страни? Не съм сигурен дали може да се зададе същия въпрос и за мегалитните фигури на лъвски глави или формите, символизиращи "квачката".
Ние виждаме в днешно време как се определя мястото за поставяне на дадена скулптура. Ще ми се да вярвам, че тези форми също са скулптури на някогашни майстори, но тогава със сигурност това изкуство е обслужвало съвсем други цели - не чисто естетически цели и съответно съображенията за избор на място за поставяне на даден символ или скулптура са били много по-задълбочени, дори от окултен порядък.

Най-важен за онези времена е бил контакта и общението с Небето. Затова всичко е следвало неговият порядък. Каквото се е правило се е правило в хармония с небесния порядък, за да може Небето да ритмира Земята и те да звучат в една обща хармония. Никой не си е позволявал да пренебрегва Небето, както сега. Сега Земята е поставена в изолация и не е случаен факта, че е налице Слънчева активност. Тя е за да се разруши полето на изолация на Земята. То е мисловно и духовно-енергийно поле. Трябва да падне, за да свърши Кали юга. Тангра чака своите деца, вика ги при Себе Си. Независимо това дали някой признава Тангра или не, както смешните борци за правда на Пламен Пасков. Новата "Стена на Дивовете", създадена този път от човека, за да се отдели от Бога, ще бъде разрушена.

Каменни дискове в храма на Слънцето - Оходен

А от тази година е малоумната статия на еврейския Стандарт;
Пожертвали дете за бог Слънце

Малко снимки от местността Валога и Храма на ДенГрее

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...30062012443.jpg


http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...30062012445.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...30062012448.jpg

Керамичен диск от праисторическото селище при Лаут тепе, гр. Пловдив

http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-...4_4583562_n.jpg

И каменен такъв от светилището на връх св. Илия, село Лилково, Чернатишки дял на Родопите

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/DSC_7530.JPG