Царева църква, Скално-пещерно светилище, с. Зелниград

[OBS]

Сдружение "Опазваме българските светилища" представя обект Царева църква:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3...53842864&type=1

село Зелениград, община Трън

Шили камък предсталява източната, изходна стена на ждрелото на Зелениградска река. Тя е приток на река Ерма и се захранва от реките Чобанка и Кладнечна. Скалният масив се намира в югозападното подножие на Руй планина (1705 м.) Най-високата точка на Шили камък е 1024 м. Денивелацията на скалите от коритото на реката, стига до 70 метра. Шили камък се състои от седем скални рида, разделени от каменни реки и стръмни склонове, с множество карстови цепнатини, скални ниши, изследвани и неизследвани пещерни образувания.

Хората разказват, че старото селище „Зелениград” се намирало на по-голяма височина от сегашното село. Жителите му се черкували в скалната църква След разрушаване на селището жителите се преселили по-надолу на „зелено” място и оттам идва името на селището „Зелениград”.
Според една от легендите във въпросната пещера живял цар Иван Шишман, и оттам името й „Царева”. Според друга, църквата била сътворена от Теодора, съпругата на цар Иван Александър, след като научила, че царят се е влюбил в местната девойка Сара. Равнината разположена на юг от Шили камък се нарича Знеполе.








Това е входът на скално-пещерното светилище известно като Царева църква

[OBS]

МЕСТОПОЛЖЕНИЕ

За да стигнеш до Царева Църква се кара до площада на селото, чешмата е ниско от ляво, асфалтовия път свършва до моста. Оттам баира се пада от дясно - доста е стръмен и бързо се стига до скалите, вървейки право на горе по склона. Още на средата на хълма се стига до скали - подобни на стени или друг вид градеж и останки от площадки. Продължава се нагоре, пътеката започва да криволичи между камъните и храстите към върха. Тя е силно обрасла и занемарена, но не е опасна и е стръмна само на места. Отвежда до върха на първия рид - с българското знаме отгоре. От там се открива гледка право към втория - два пъти по-висок рид, където се намира Царева църква. Широка пътека минава по седловина между двата рида. От лявата страна на пътеката се намират скали и каменни сипеи, а от дясната - полегат склон с ниска растителност. Скоро се достига до склона на самия рид на чийто връх е светилището. Тук пътеката държи наляво по склона и след кратко стръмно изкачване се достигат скалите, които се заобикалят от дясно и се слиза плътно покрай скалите надолу по рида (посока реката). Тук е най-екстремната част на маршрута. Пътеката е тясна и забулена с клони. Тя завършва изненадващо на входа, скрит зад храсти. Той представлява кръгла скална арка с височина около 4 метра и основа прибилизително 3 метра. Вътрешността на светилището представлява площадка разделена от скална форма подобна на олтар с плоска повърхост. По стената се наблюдават комини и пролуки. Царева църква представлява пещера с два отвора разделени от колона. Околните скали са блестящ пример за антропоморфни скални форми. Дъното на площадката представлява два входа към тесни пещерни тунели.




Слънцето изгрява иззад "третото око" на Пазителя - феномен, който може да се наблюдава през късната есен.




Антропоморфните скални профили са навсякъде. Нищо не убягва от зоркия им поглед. На това място трябва да се внимава изключително много. Падането е поне 70 метра.

[OBS]

ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА РЕГИОНА


Следи от живота, бита и културата на древните траки могат да се видят с просто око в останките от рудните шахти, които личат и до днес. Не е известно името на тракийското племе населявало тази област, но се предполага, че рударите и златарите от Знеполе са имали връзка с тракийското племе беси. Възможно е и въпросното племе да е обитавало района на Краище, тъй като е засвидетелствано светилище, посветено на бог Сабазий в Чепън планина, почитан именно от бесите. Най-красноречивото доказателство за поселищен живот на траките тук са изключително големият брой надгробни могили и об рочни кръстове, намиращи се по течението на р. Ерма и особено около Трън. От траките по тези земи са останали няколко могили, повечето от които все още не са проучени. Например край с. Горочевци е известно, че се намира светилище. Сега там се намира възрожденската църква Св Илия на мястото на тракийското селищие Буйбара и светилището на Хера от VI в.пр.хр. Наблизо има и аязмо - лечебен извор. Над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богиня Хера с посвещение на гръцки език. От употребения епитет - Буйпарене, става ясно, че в близост до светилището се е намирало тракийско селище с името Буйпара. Предполага се, че в близост до него бил разположен олтар на тракийската майка Богиня Бендида/Вендис (богиня на дивото, на лова, човешкото плодородие и протекция на виргилитета при момичетата, докато при момчетата протектор е Аполон). Тракийската богиня Бендида е била почитана в Югозападна Тракия и е отъждествявана с различни гръко-римски богове: Артемида, Деметра, Хера, Селена и др. Според археологическите данни, тя най-често е изобразявана върху скални релефи, предмети или монети като ловджийка, с кожено наметало, ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие или лък и често е съпровождана от куче. Според Платон, празниците в нейна чест били наричани Бендидеи.
Възможно е имената на други села и планини в района да произлизат от имената на тракийски божества: Аздул/Ездул, бог-ездач, вероятно е едно от названията на тракийския бог-конник; Ездимир (с.Ездимирци); бог Арес/Ярес - (с.Ярославци). Интересното е, че те са тълкуваеми с помощта на българския език. Езиковедът В. Георгиев е писал в трудовете си, че частицата „азд” (в Аздул) отговаря на глагола яздя. Що се отнася до наставката „ул”, тя се среща в типично български имена като Драгул, Цанкул, Бранкул, Радул... Аздул означава яздещия, ездачът. Имената звучат логично като се има предвид почитта, която отдавали дедите ни към конника.
В онова време гр.Трън все още не е съществувал. Местните траки, а по-късно и богатите римляни са си построили множество вили по склоновете на планината Руй.
Стратегически най-важно и най-голямо е било укрепеното селище край днешното с. Зелениград. Оттук е минавал търговският път към Ниш – Дубровник – Рим. През Античността и Средновековието селото е политическият и икономически център на цялата област. Над него застрашително е надвиснал Шили камък. Тук все още личат останките от укрепителни съоръжения, защото на това място се е издигала крепостта на местния воевода. Възможно е в по-предишни времена на мястото на крепостта да е съществувал скален светилищен комплекс. Надпис, намерен в тази местност свидетелства, че в близост се е намирало светилище на бог Аполон. Не е напълно изключено, през Средновековието храмът/светилището на Аполон да е наследен от изсечената в скалата Царева църква.
Скалната църква е вероятен наследник и пазител на вековните традиции и вяра, съхранили се почти до наши дни под една или друга форма.
В близост до нея се намира и малка скална килия наречена „Цветаново ижле”. Според някои археолози то е обработено през Късната античност. Не е изключено скалните ниши на Шили камък да са служили за монашески килии, наричали ги още църквета.

Този профил на Войн е с височина над 10 метра. Едва ли има достоен противник за този Дух!
Взорът му е насочен на запад, където понастоящем е границата на България със Сърбия.




Пещерата Царева църква е триделна. Тунелите не са изследвани, но дсотъпни. Тук доста е играла иманярската лопата.





Според иследвания на наши астроархеологически екипи магнитното поле в улеите на скалните светилищни комплекси в България се променя на всеки сантиметър. Когато водата се стича през тях - магнитното излъчване концентрира минералните частици в нея и тя става Жива. Може да се предположи, че подобни магнитни завихряния са благоприятни за цялостния енергиен поток у човека.

[OBS]

ПРОБЛЕМИ И ДЕЙНОСТИ

Напоследък интересът към обекти, които съчетават едновременно природни дадености с културно исторически нарасна значително. Това са места с красива природа, най-често интересни скални образувания, за които разполагаме с исторически и археологически сведения и в миналото са били използвани предимно с религиозни и астрономически цели.
Като цяло, по-високите тракийски селища в Краище са слабо проучени от археолозите. Околностите на Зелениград не правят изключение. Осеяно е с иманярски дупки. При Царева църква те са доста дълбоки.
Информацията в интернет е оскъдна и се дублира. Липсват туристическа маркировка и указателни табели.

Като за начало сдружението смята да прочисти от храсти пътеката към скалната църква, както и самата площадка на Царева църква. Предвидено е поставянето на указателни табели, понеже обекта е труден за намиране.




Източници:

Зденка Тодорова: „Светилища разделени с граница”
Димитрина Митова-Джонова: „Археологическите паметници в Пернишки окръг"
Интернет



Скалните ниши и улеи са заети от сух трънак. Човек дори не може да поседне да се полюбува на мястото. Сякаш целенасочено се създават препятствия мястото да се ползва.






Когато мине брадвичката става много по-приятно. Не пречи да се запали тамян и да се прелее вино. Димът на тамяна се завихря в различни посоки от различни дупки в стената.

[OBS]

След като човек направи по някое добро, за да умилостиви Духовете, може да има късмета - сетивата му да познаят смисъла на думата СВЕТИлище



На Шили камък е била разположена някогашната Твърд на Знеполе. Тук е бил административния център. Турците превземат Върха, разрушават градежите и преместват града в Трън.
Друга крепост в района е била Земън. Днес платото над село Земун представлява ливада. Там разбираме какво значи "камък върху камък да не остане".
После се чудим защо Стражите са гневни!




Този изконно български символ - Пилето или Квачката с пиленцата е изсечен в самата входна арка на светилището. Долу в дясно се вижда и Олтарният камък, който заема централно място в пещерата, но е сурово пострадал от Времената, за наше национално съжаление.

[OBS]

Публикуваме и карта до Мястото. От изток е Трън, от запад е Сърбия.

Една препоръка, която е нужно да се превърне в правило за всеки посетител, дори за собственото му благо:

БОКЛУКЪТ - В РАНИЦАТА!






ПОСЛЕПИС: Извинете за пояснението, но се налага: дори и носните кърпички!







Пази Местата!

[OBS]

Изтупваме тази тема от прахта, за да покажем видео от последната акция на сдружение "Опазваме българските светилища", през октомври, миналата година.

Акцията беше насочена към възстановяване на пътеките за достъп до светилището.

Акция "Пътека на поклонника" до светилище "Царева църква" - октомври 2012 г.

Следващи акции по възстановяване и облагородяване на това място ще са насочени към изграждане на елементи туристическа инфраструктура в района на светилището, както и поставяне на указателни и описателни табели.

Повече информация за проекта:
www.pazimestata.com