Централен Балкан - в Царството на Крали Марко

Всички снимки от албума в 4 страници, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=309



След много мъки и перипетии, най-накрая се организирахме, за да направим първия си по-сериозен обход на светилищата в Централен Балкан и по-специално района около Троян, Васильова планина (село Голяма Железна) и района около град Трявна.
С това ние навлязохме в царството на Крали Марко, оня Велик Конник, посредника между Небето и Земята, великият Демиург на социума. Защото това е Крал Марко, оня митичен юнак, възпян в легенди и митове и накрая, типично по нашенски припознат в лицето на един васален на турците владетел, който няма нищо общо с реалния образ на Конника. Разбира се, от това Царство на Крали Марко са останали само топонимите. Те са толкова много, че кажете ми кое не е Марково в Централен Балкан? Маркови ливади, Маркови трапези, Маркова дупка и т.н. и т.н. Най-жалкото е, че това Царство, което всъщност е било първия образ на Небесния Саракт на земята не е останало почти нищо. Крали Марко го няма, а това, което видяхме в Централен Балкан, надмина най-лошите ми очаквания. Аз бях тотално сбъркал в преценката си. Мислих си, че отивам на едно чисто българско място, непокътнато и девствено, недокоснато от комунизъм и демон-крация, от цигани и резаци (но това въобще не се оказа така) и си оставих оружията в Родопите. Това ми изигра лоша шега, тъй като ние трябваше буквално да водим бой с какво ли не, за да достигнем до дадено място или светилище. Сякаш Господ ни водеше там, за да ни каже: “Виждате ли, какво е, това трябва да се поправи”. И макар, че Крали Марка го нямаше, той сякаш ни даваше от силата си. В Централен Балкан кораво ми се прихайдутува. Прихайдутува ми се в буквалния смисъл на думата, готов бях да отрежа колкото трябва глави, дори това да стане само с подръчния ми нож. В хайдутлука, няма нищо лошо, когато нямаш други средства да се противопоставиш на административно ширещото се зло, а останалата част са просто скотска маса, обслужваща това зло, тогава идва първия будител – хайдутина, който е така да се каже приземената еманация на небесното правосъдие в лицето на Великия Конник – Крали Марка. Неслучайно действията на нашите хайдути са били много по-успешни от това на масовото всеобщо въстание, тъй като те на практика са освобождавали цели области на България и са ги владеели и администрирали дори, показвайки, че да си скот и да спиш под ярема, не е работа, требе си калъча и боздугана да се развърти и че жертвата за Свободата е най-висша. Всичко друго е ала-бала. Много особена и силна енергия има в недрата на Централен Балкан, освобождава те от собствената ти тежест и тежнения. Не е случаен факта, че топонимът Марко се съчетава тук с топонимът Троян. Но тук дори не става въпрос за топоними, а за реални енергии. Енергиите, с които работи Великият Конник, за да изведе ред от хаоса, да уреди със висшата справедливост социума. Сега покрай това, че жабарите надзирават европейските пари за култура в България, всичко що се смята за археология от правителството на Тиквата трябва да е римско, ще се разкопават и разкриват римски стадиони, раннохристиянски гробници (пак римски) и покрай тях, някои и друга турска баня (ох, баня, ох кеф) и някоя друга тракийска могила в “долината на тракийските царе”. Това е виждането на върхушката за “историята на България”, която е видно, че е чисто преклонение пред Римската империя и римския окупатор и кръвна обида за Крали Марка и неговото дело. Но тя психологията на предишните и днешни роби е ясна. Най-лошото е, когато хора с робско съзнание, което винаги е готово на чуждопоклоничество управляват държавата или науката. Страшно е, тогава, дами и господа! И именно по тази логика топонимът Троян се свързва с това на императора Деций Траян, като се пропуща, че по рождения Деций е илириец, роден в Панония и че Траян е просто титулно име дадено му като “най-добър принцепс”. Най-интересното в неговото управление е, че той копира древнобългарският начин на управление на държавата и го въвежда в Рим, но това е вече друга тема на разговор. Ясно е, че свързването на Троян с Траян е просто най-лекото и на-лесното обяснение, особено що се касае за това, че и то води до хвалебствие на великия Рим. Анчо Калоянов има една интересна студия, чиито достойнства не могат да бъдат подминати, където той свързва топонимът Троян със “славянският” бог Троян. Но трябва да се има впредвид, че и в самите руски апокрифни летописи (“Слово о полку Игореве” и “Хождение Богородицы по мукам”), където това име е отбелязано, не е ясно дали това е име на човек, титла или божество. Не е ясно. Дори и самите руснаци, когато пишат по въпроса, не са напълно убедени, че Троян е “славянско” божество. Иначе е лесно да причислиш прозвището Троян към даден пантеон на божествата и по този начин лесно да го обясниш.
Според нас топонимът има още едно обяснение и то е свързано пряко с Великия Конник Крали Марко. Троян, това е просто Тройният ЯН, тройната мъжка енергия в хармонията на космичния енергиен вихър ИН и ЯН. Знаем, че троичния ритъм на енергията е свещен за древните ни деди и той е в основата на Саракта. На Великият Саракт, който искаме да възстановим. Троян е енергията, която Великия Конник – Крали Марка носи, владее и упражнява при уреждането и управлението на света. Толкова е просто. Затова той освобождава “три синджира роби”! А че троичността е закодирана в името Троян е повече от ясно, тя дори е включена в системата Ин-Ян с идеята за тройния нагревател или енергитизатор (по съвременно), чиято функция е да разпределя енергията в тялото на човека, да обединява всички вътрешни органи, но той не е “орган” с физически измерения, той „има название, но няма форма". Ясно е, че идеята за обединението и социалната справедливост (хармония) се създават, когато се приложи Три пъти Ян. Оттук нататък всичко става ясно. Енергиите, в представите на по примитивните народи, придобиват формулата на божества и се раждат боговете Троян и Триглав, като последните два се припокриват един друг и много явно изразяват функциите на Крали Марко.
(Триглав блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Триглав гледа към всеки един от световете на Световното дърво — Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник — когато бъде нарушен Редът, Правдата, Триглав не се колебае да донесе казън всекиму; Троян (Траян; Трояк (укр.), Trzy (польск.), Эскулап (лат.)) – Бог на здравето, целебните треви и знахарството. Свързан с огъня и водата (ин и ян). Покровител на времето и пространството.)
И ако трябва да потърсим исторически паралел, откъде е произхода на топонима Троян, защо той да не идва от град Троя, която е древната столица на древнобългарската държава Яна Идел до 3000 г. пр. хр.? Произхода на името на град Троя е ясно, че няма как да бъде обяснено с императора Траян Деций и “славянският” бог Троян!
Тъй, ние преспивайки в Троян при наш съмишленик, на когото сме дълбоко признателни за неговото гостоприемство, на другия ден се отправихме към местността Влашки мандри и близкия до него връх Курт Хисар. Разбира се, пътищата по билата на Централен Балкан с радост са обявени от нашата наука за римски, но ние сме на мнение, че това са комуникационните връзки на Одриската държава, които след това са използвани от Римската империя. Пътят от Беклемето към Курт Хисар и Влашки мандри, това е свещения път на Ерми -Тот и самата местност Влашки мандри е негово светилище. Самият топоним “Влашки” е вече код за светилище. Има много топонимни кодове, по които може да се разбере дали едно място е светилище и на кого е посветено то. Не е задължително на него да има останало нещо явно, което да подскаже. Кода визира енергията! Курт хисар също тъй с радост е обявена за римски военен пост, но вълкът не е само символ на Римската империя, той най-вече е символ на древните българи, много, много преди въобще да се мисли, че ще има някога Римска империя. Още повече, той в античните времена, символизира Слънцето – Аполон, а самият той в митологията е в пряка връзка с Ерми-Тот. Пътят минава през специално изсечена скална порта. Скалата е специално разполовена и разделена на два скални зъбера, за да може пътят да мине през нея. Този начин на изсичане, много прилича на Мусинските порти, през които се влиза в територията на светилището Щутград при село Ситово, Чернатишки дял на Родопите. Тук местото също е наречено Портите. Така заобикаляйки Курт Хисар пътят навлиза в местността Влашки мандри. Какво ще си каже човек, скали некви и некви поляни. Тук няма нищо. Но това не е верно. Първата ни среща тук бе с БА, в лицето на един неин военнослужещ, който в свободното си време го играеше..... кравар. Каква ирония на съдбата! Ние сме с очакване да видим големи неща, а срещаме мизерното лице на БА в лицето на един неин войник, употребяван ежедневно и след това порядъчно подхвърлян да се оправя както може. Поради това, той здраво бе наблегнал на бирата и салата в лятната жега, докато кравите му се пасяха от злобни каракачански кучета. Мизерия. Все едно Господ ни казва: “Ето, това е днес БА”. Прилича на башибозук. Славната БА е превърната в мизерен башибозук. Воините на Крали Марка, са превърнати в кравари, които трябва да пазаруват в магазините като жени, за да осигуряват дневния порцион и едновременно с това да извършват професионалните си задължения. Българския народ е престанал да храни своята армия, тъй като е сметнал, че турските самолети, евроатлантическите ценности на евреина Моника Паси и дюнерите на всеки ъгъл на София са надеждна негова защита. Тежко и горко, на такъв народ..., защото той може да спре да храни “ония хрантутници и лентяи” – войниците, но никога няма да спре да си плаща сметките и данъците, колкото и големи да са те, а и дажбите на “братските” армейски части на НАТО. Подминаваме тази тъжна картина, карачанките ни подлайват и се хвърлят срещу нас, за да ни прогонят. Местността Влашки Мандри би отчаяла всеки изследовател – ливади, скали, могилообразни тумби, ниска растителност и суша. Истинска спеч и отчаяние те обхващат. Мизерна керамична част от тръбопровод се търкаля под Курт Хисар в посока мандрите... Оптимизма идва от това, че тук е намерена статуетка на Ерми-Тот, която се въргаля някъде из Троянските музеи и за която не е сигурно, че въобще може да се види на експозиция. Това ми навява спомени за пръстена от Елова могила, с надпис «Сито», който мистериозно изчезна от експозицията на Музея на тибетското изкуство в Трявна и с години не се връща. Дълбоко се съмняваме, че ще се завърне някога. Държавната мафия, която унищожава историческото наследство на българския народ, а с това й надеждите му за славно бъдеще, много добре умее да контролира миналото. А като контролираш енергията, която може да направи взрив, да събори канарата, за да освободи водата, ти изцяло владееш бъдещето, и можеш да го изграждаш по свое усмотрение.
Вървейки по пътя през Влашки мандри, скалните откоси не предлагат кой знае какво, но ето, че попадаме на чифт очи, които ни гледат от скалата и скален стълб, който от едната страна прилича на гъба, а от другата е подобно фалос е леко наклонен към нея. Първия символ на Ерми, като посредник между Небето и Земята е именно фалосът. Антропоморфизирането на Силата, човешкия образ, статуетката, влиза много по-късно, когато човекът и Богът взаимопроникват вътрешно и се “оглеждат” взаимно. Връщаме се по пътя и решаваме да огледаме редица скали вляво от него. Именно тук попадаме на видимо съхранена част от светилището – скален образ на човек от първите човекоподобни раси, съвместно над него с динозавър. Образите са ясни и недвусмислени. Вляво от тях и долу, на съеседната скала, има изсечена аркирана, фурнообразна ниша с източна ориентация, аналогична на много подобни в Родопите. Под нея, разбира се, бе вездесъщият иманярски трап. Какво да кажем повече, обръщаме погледът си именно в източна посока и там от безличния преди това хълм изниква истинска пирамида! Пирамида от класа. Не е нужно да я зидаш от камък, когато притежаваш способността да си Домоустроител, да оформяш духовно и енергийно планината. Първото и най-просто домоустроение, което може да прониже Небето, да го отвори е върхът на пирамидата. Ама това е Небето в човека. То трябва да бъде отворено. Каква е връзката на Ерми Тот с пирамидата, човек може да си отговори сам. Явно Свещения Път, който минава през Свещените Порти към Влашки Мандри е за именно тази пирамида и този скален ансамбъл на човека с динозавъра и пирамидата. Оттук всеки може да си направи заключението за епохите, които следват една след друга – епохата на динозаврите, в която е присъствал и човека, следвана от епохата на първата пирамида. Там, човекът е познал божественото и безсмъртното, което носи.
Връщаме се към Беклемето и продължаваме за връх Чучул, където е известното вече светилище, датирано от желязната епоха. Бичим пеша, на бърз ход, защото времето ни притиска. Пътят вие и заобикаля различни егреци пълни с овце и лаещи псета, които на отиване не ни закачиха. Пред фронта на хижа Чучул, обаче една глутница ни напада, водена от най-едрия пес. Това бе първата ни схватка с тие песоглавци и поганци. Полетеха камъни, а озовалото се в ръката ми дърво зафуча връз тех и ги разпиля. Хижарят през цялото време наблюдаваше сценката, без да извика кучетата. На всичкото отгоре избръмча, че ако ги бием, щели да ни запомнят и да се озлобеят срещу нас. Говедото му с говедо, сигур искаше да ни прогони, но трябваше да признае поражението си. За да ни отмъсти той рече, че цената на нощувка в тая хижа била 15 лв (златна да е, толкова няма да дадем) и ние се отказахме от спане при тоя поганец и песоглавец, но не се отказахме от светилището. Пътят пред него бе открит, песяците прогонени, а хижарят елиминиран. От адреналина ли от какво ли, кръвта здраво ми кипна и на връщане, решихме, просто да пребием здраво хижаря заедно с кучетата, пък и на жена му, да й направим кефа. Само бой и ебън за такива хора, дето са качени по планините да бъдат хижари, а всъщност са превърнали хижите в свой личен дом, отглеждат си там овце, и като долни чифути разрушават идеята за гостоприемството. Гостоприемството трябва да е първата усмивка на хижаря към госта в планината, а вместо това ние бяхме посрещнати с бесни псета пред фронта на хижата и недоволен от появяването ни “хижар”. Явно това е държавна политика, да се прогонят българите от Небесния Саракт, какъвто земен образ е Планината. Колкото повече стоиш натъпкан в града, толкова по-лесно оскотяваш и лесно те управляват. Продължихме към светилището и го достигнахме благополучно. То определено не е атрактивно за туриста, затова за планинските водачи в тоя район, то не било никакво светилище. Върхът представляващ могила е обграден от каменен зид, който почти не се вижда, и който формира свещеното пространство, представляващо няколко метрова равна тераса под могилата, играеща и същевременно ролята на крепида. Там са оставяни дарoвете и керамичните съдове. Подобен план имат множество светилища както в Родопите, така и в Средна гора. Най-важното, обаче е тяхната простота и липса на външна демонстративност и помпозност. И още едно нещо – връщането към Изначалната Вяра. Именно през желязната епоха се извършва един нов подем, едно връщане на Изначалната Вяра, в която централна роля играе Свещената Могила или Свещения Хълм, който излиза от Изначалните Води преди Сътворението. На него трябва да стъпи Божеството, за да изрече Словото и да започне Сътворението. Тази духовно-енергийна опора (свещената могила) е и Неговият земен Дом, чрез Който Той присъства в сътвореното. Затова тя е наречена в Египет - Татенен или на съвременния ни език е просто Татко или Тате. Тази велика българска дума! Подобен тип светилища, които не предизвикват интерес със своите формули и форми, всъщност са най-ценните, тъй като в тях е кодирана Изначалната Вера, Вярата към Отеца, Бащата, Сътворителя на всичко. Неслучайно в “Божи наставления” (“Divinae institutiones”) на Лактанций е казано: “…Той (Хермес) е написал книги, много книги за познаването на божествените неща. В тях провъзгласява величието на върховния и единствен Бог и го назовава със същите имена като нас – Господ и Отец” (13).
Когато Ерми-Тот се представя пред нашия взор от нашите учени, той се изразява единствено с неговата антична и еладска формула, като вестител между хората и боговете, като един олимпийски бог и т.н. и т.н. и напълно се забравя това, което е Тот в Египет, още повече не се казва, че Ерми-Тот проповядва изначално най-пълния и чист монотеизъм, в който не само външния, трансцедентен Бог е налице, но и вътрешния, иманентния, този, който е вътре в човека.
Стадо високопланински коне (най-вероятно от породата хофенгер) пасе кротко под върха и прави пейзажа неземно идиличен. Иде ти да останеш тук, на светилището, завинаги. Но ние трябва да се връщаме. На връщане вече сме с твърдото намерение да хвърлим сто кила бой на хижара, а и очакваме ново нападение от псетата му. Затова намирам в гората един здрав, ама много здрав чаталест прът с намерение да фащам кучетата под вратовете им и да ги повалям на земята за радост на оскотелите природозащитни организации. Хижарят се е скрил и оключил с цялото си семейство в хижата си и ни гък, ни мък. Явно е предугадил какво го чака. Кучетата му ни нападат отново, като водачът, доста едра каракачанка ни скача веднага. Опитвам се да го приклещя с вилата си за врата, обаче то предугадва какво искам да направя и отскача настрани. Затова почвам да го налагам, както намеря за добре и да настъпвам към него мощно и здраво. Каракачанката отстъпва на почтително разстояние, а аз в беса си, набарвам отнякъде един камък и го фърлям пред овчарката. То побягва в същата посока и си нанизва тъпата тиква на камъка. Изквичава на умрело и се оттегля с бърз бяг. Никога не съм бил добър с фъргането на малка топка в цел, още в училище, но тук, явно адреналинът отключва неподозирани възможности в човека. След разпиляването на пеския башибозук, ние продължаваме пътя си и аз захвърлям “оружието” си. Това после ще се окаже грешка. В средата на пътя ни посреща ново стадо от овци, този път водени от 7-8 средно големи, но много злобни овчерски псета, които сега ни нападат вкупом и веднага в движение. Тук стратегията на нападението е различна, вълча стратегия. Преди ни нападаше само водачът, сега ни напада цялата глутница кучета вкупом. Хвърлил съм си сопата и затова сега се браня с камъни. Спътникът ми маа с тоягата, но псетата се окуражават взаимно и въпреки точните попадения от камъните в главите им и телата, не отстъпват. Аз откачам стабилно и спътникът ми подава тоягата. Това отключва в мене истински вакханически бяс и с кръгови въртения на тоягата нападам песяците и ги разпилявам заедно със стадото в различни посоки. Танцувам с нея, докато не остане нито едно животно пред мен. Продължаваме пътя си, адреналинът е достигнал връхна точка. Достигаме чешмата и там виждаме две мангалки и два мангала. Откачам стабилно, стискам тоягата и тръгвам да им отупам прахоляка. Не стига песяци, ами сега и мангали! Навсякъде само сган. Как съжалявам само, че си оставих оружието в Родопите. Щеше да ми свърши добра работа. Спътникът ми ме успокоява и настоява да не пречукваме мангалите. Мангалята май предугадили какво ги чака беха доста любезни. Оказа се, че стадото е било тяхно и съм бил съвсем прав в идеята си да ги смажем от лобут и да ги фърлим на собствените им кучета. Всъщност защо ли се учудвам, кучетата им имаха точно поведението на мангали, нападаха само, когато са всички заедно. Мангалките натириха мъжете си за дърва и беха доста любезни, още малко само дето не ни предложиха “сикиш”, ама ние мангалки не бараме, дори да са хубави. Мангалъшкия ген не трябва да се меси с този на Болг-ариите. Това е закон. Най-странното от всичко е, че тези карловски мангаля, бяха станали овчери по някаква европейска програма. Всеки би възкликнал колко хубаво е това, как правителството намира работа на мангалята и те не крадат, не бият и не дерибействат. Ние, обаче виждаме в тези действия на правителството истинска заплаха за Българите. Първом, Небесният Саракт – Планината се населява с мангали, по този начин Българите се изтласкват завинаги оттам. А изтласкването съвсем скоро ще стане и законно, защото правителството започва да разпродава част от Стара Планина. Така нашето ходене там ще стане и незаконно и трябва да водим бой и със “стопаните”.
http://offnews.bg/index.php/97629/razproda...atorki-obnovena
Второ, освен изтласкването на българите от Планината, заселването с мангаля и резлии, чиято задача е превантивна – да възпрепятства разгръщането на въоръжена борба на Българите срещу Режима, се постига още един ефект – Българите се изтласкват и от традиционния за тях поминък, в планината - скотовъдството. Е, тогава ви е ясно, защо американският посраник Урко казва: “Циганите са бъдещето на България”. В крайна сметка, типично по еврейски, правителството уж дава работа на мангалите и възможност да се развиват, но все намира начин, да ги глоби за нещо и им обира по тоя начин всичката печалба. Те, мангалята се надяват догодина на берекет, но еврейщината на правителството, едва ли ще им позволи това. Така, те, ще бъдат стригани и доени, и това, че работят, файда няма да има. Нощта пада над нас, фенерите светват и ние доближаваме следващия егрек пълен с овци, близо до Беклемето. За наше голямо учудване кучетата лаят, но не ни нападат. Разбираме причината – макар пиян като кирка, овчеринът – българин е излязъл на пътя и олюлявайки се е спрял кучетата. Благодарим му и му казваме, че дори да не го беше направил, просто това щяха да бъдат поредните песяци, които щяха да ядът боя в отминаващия си ден. Колко обаче е голяма разликата между овчарлъка на Българина и овчарлъка на мангала! Огромна! В единия има култура, в другия – халтура.
Качваме се на колата и дълго търсим място да опънем палатките си. Намираме го край един новопостроен параклис и там прекарваме нощта. На другия ден се отправяме към село Орешак, махала Баба Стана. Какво да ви кажа за тази невероятна българска махала. Ами голяма част от българите са... по некролозите. Махалата е почти пуста, а тези, които се виждат по дворовете не са кореняци, те са от големите градове. Търсим един уникален култов камък и ни е необходима местна упътваща информация, но просто няма кого да попиташ. А публикуваното от Анчо Калоянов и книгата “Светилища в Централен Балкан” не е достатъчно, за да се открие един такъв камък, затова го удряме на късмет и попадаме на могилния некропол между махалата Баба Стана и съседната махала отстояща на юг. Там има какво да се види. Още с първите стъпки по билото попадаме на градено светилище, чийто десен северен край завършва с побити тикли, вместо зид, както е при светилището на връх Чучул. Обхождаме билото и се връщаме, прехвърляйки се на отсрещния, на север рид Могилата, но и там не го откриваме. Четем отново общите напътствия в книгата и разбираме грешката си, но времето ни е изчерпано и оставяме култовия камък за друг път. Той е уникален, понеже е подобен на родопските линове, като в единия му край има два култови кладенеца преливащи един в друг, а на другия изсечено съзвездие, според учените Малка мечка, но може да се окаже и Плеяди, тъй като изображенията на двете съзвездия, понякога много си приличат. Всеки, който може да ни упъти конкретно къде е този камък е добре дошъл и ще му бъдем много благодарни.
И така, бързаме към свещената Васильова планина, към село Голяма Железна. Още не подозираме, че трудностите ни тепърва ще ескалират и ние ще трябва да водим битка и с човешкия фактор, за да можем поне да се докоснем до светилищата в свещената Васильова планина. По пътя из селата срещаме само оскотел електорат, безидеен, линеещ, проскубан – пълна трагедия. Навлизаме в Голяма Железна и там спираме пред една от местните кръчми, да отдъхнем и попадаме на шефа на ловната дружинка. Но ние още не знаем, че е той и затова разпитваме за местен водач, който може да ни заведе на някои места, които ни интересуват. Той не е много словоохотлив, казва това-онова и ни отпраща към някакъв иманяр, ама ние отказваме да имаме вземане-даване с него. След това ни препраща към един човек, който има къща за гости и собствен чифлик, недалече от някои обекти, които искаме да посетим. Оказва се, бившия шеф на охраната на президента Желю Желев (Жабата). Атмосферата към нас е враждебна, местните, с които говорихме не бяха никак добре настроени, а шефа на ловната дружинка, ни го казва в прав текст: “Защо искате да отидете на Черна могила, депозитите там свършиха”. Аз съм истински смаян от мисленето на скотовете в това село! Те не обичат хора от другия край на България да идват тук, за да не им вземат препитанието, т.е. те са си доброкачествени иманяри, които до сетен дъх смятат, че където и да има имане в техния край, то е за тях и ги чака! Затова решаваме да действаме право и радикално, да влезем в леговището на врага. Де се казва, по-добре е да си близо до врага си, да му се откриеш, да го успиш по някакъв начин, поне да не ти пречи. Разбира се, това е една много трудна задача, но ние решаваме стратегически да се пласираме по този начин и хоп се озоваваме в къщата за гости на бившия началник на УБО. Още повече, че тънката връзка между него и шефа на ловната дружинка се усети още в разговора. Село Голяма Железна е христоматиен пример, как пенсионираните служители на Системата се “командироват” и по един особен начин се спущат да работят от най-високите в най-ниските нива, като по този начин Режима може да обхваща в клещите си цели региони и да ги държи в здрава и желязна хватка. Точно в такава хватка е село Голяма Желязна. Тогава човек разбира, защо уж свещена Васильовата планина, уж пълен със светилища е районът на село Голяма Железна, а културен туризъм, де факто няма. Всъщност няма никакъв туризъм. Дори тази формула тук не съществува. Иманярите здраво се държат под контрол от полицията и пеят на нея, местните въобще не горят от желания да кажат какво, къде е, а, бившият шеф на УБО започва една тънка игра с нас, чиято цел е всячески да ни отклони за местото, където сме тръгнали, а то е върховете Черна могила и Грамадето, където съществуват светилища, напълно идентични с такива в Източните Родопи. Той играе добре и непрекъснато ни препраща към пещерата Топля. След като разбира, че няма да се откажем, от Черна могила, прави финт, за който ще разберем после. Не ни спира, дори ни обяснява и чертае схема, как да стигнем до мястото, но до мястото, където според него има някакви “руини” и два камъка забити един до друг, образуващи нещо като портал. Същевременно той оплюва тези, дето са написали книгата “Светилища в Централен Балкан”, като казва, че те не са ходили по тези места и са написали книгата си седейки в кръчмата и записвайки това, дето им разказват иманярите. Понеже въобще не познаваме местностите в околностите на селото, затова се оставяме в ръцете на противника. Разбира се,. той не знае, че ние сме му противници, за него ние сме просто съмнителни туристи, които вместо да отидат да пещерата Топля, постоянно мрънкат за Черна могила. Това ни прави съмнителни, тъй като що ще щем в ония ми ти джендеми? Хората в едно село, не могат да си представят, че може да има българи, които искат да посетят едно светилище без да имат користни цели или с една дума, да не им вземат имането. Затова ние решаваме да лавираме и се упътваме към Топля, чието ходене дотам е като градска разходка, но е добре дошло в здравата жега. Пещерата Топля наистина е уникално място. Тя е с три входа (или три пещери в една), като първият е едно огромно природно Аязмо. От естествената Утроба блика и извира цялата река, оттам идва и водата за село Голяма Железна. Уникална е. Разбира се, точно Топля прави село Голяма Железна най-древно обитаваното място по северните склонове на Стара Планина, защото в нея са намерени артефакти от края на късния палеолит /40 000 - 10 000г. пр. Хр./., като живота не е секвал поне до края на желязната епоха, т.е. тя е една жива библиотека, съхранила древната история и минало. Втория отвор на пещерата, също има утробовидна форма, но в него не откриваме нещо съществено. Подхождаме към третия отвор или третата пещера, която се намира отляво на другите две. Тя е жилището и светилището на човека. Керамиката се търкаля още по пътечката към нея. Тя няма утробовидна форма, но носи Утробата в себе си. Още на входа, е издълбан огромен трап, в който се търкаля голямо количество керамика от каменно-медната епоха и кости, откривам едно парче керамика от началото на желязната епоха и парче от кремъчен нож. Малко по-навътре са се открили от изкопа основите на жилищата, които представляват амалгама от глина и малки камъни. Продължаваме навътре и отдясната страна правят впечатление нарисувани съвременни свастики, но малко по нататък с въглен се виждат два знака, които не са съвременни, но дали някой не ги е написал нарочно днес, не може да се каже. Все, пак, който и да ги е направил, трябва да е имал много добри познания по история и археология, затова приемаме, че са стари. Голямата изнанеда, обаче идва от изсеченото изображение на Утроба вдясно на стената на пещерата. Това не е изсечена пещерка-утроба, а просто много точно анатомично изображение на женския полов орган. За целта е използвана много умело една естествена вертикална пукнатина в скалата и около нейната ос е изсечена Утробата. Тя не е отбелязана никъде, в никой официален източник. Сигурно никой не и е обърнал внимание. Ето, че, когато не можеш да оформиш една пещера като Утроба, я изсичаш вътре в нея, за да свиделстваш за пещерата като Утроба на човешкия Дух и Слънчевата вяра. Именно това Утробовидно изсичане в пещерата Топля ни спомня защо Стара Планина е наричана “Маторние гори” – Майчина Планина.
Излизаме от пещерата и продължаваме в посока към връх Малка Черна могила, към когото ни праща бившия шеф на УБО, където според него имало нещо. Тръгваме от местността Чербин и следваме схемата, която ни е начертал. Интересното име на местността, която е и едноименна махала си заслужава вниманието и ние питаме от къде идва името. Домакинът ни обяснява, че изследванията в една книга, казвали,че то означава “елен” и е от литовски или латвийски. Аз още тогава се усъмнявам в това. Кратка справка и ровене в руското интернет пространство, показва, че Чербин най-вероятно идва от думата “черби”. Така се наричали командирите на интендантската служба в армията на Чингиз хан. Те отговаряли за снабдяването на армията с необходимото оръжие и провизии. Отговаряли и за разпределението на придобитата плячка. Друг е въпросът, как се е появил този топоним в района на северните склонове на Стара Планина. Дали е имало такава длъжност в българската армия или става въпрос за топоним появил се при татарските нашествия по време на Второто българско царство. Не е наша работа този въпрос. Още повече, че в Русия съществува фамилия с този корен Чербаков/Щербаков. Ние продължаваме да следваме напътствията и сме доста добре в ориентирането, защото без много замотване по терена, достигаме търсеното място. То не изглежда много обещаващо. В подножието на върха, група мангали режат и дърпат дърва. Ние уж следваме инструкциите и въпреки това, не можем да намерим двата побити камъка, които служат за нещо като портал, в който се влизало в некви “руини”. Затова решаваме да щурмуваме връх Малка черна могила, защото, си знаем от опит, ако има нещо, то най-вероятно е на върха. Наистина се оказва там. На върха има руини на светилище, най-верояно от ранно желязната епоха. От централната му част е останала само една безформена купчина руини, но се е запазила част от ограждащия го каменен зид, който представлява каменен кръг от големи побити четвъртити и неоформени скални късове, на места добре запазен. Те са всъщност единственото значимо нещо, което е останало от светилището на върха, и което си заслужава да се види. Затова ние се спускаме от върха наслуки, за да слезем и попадаме на двата скални къса, които сме търсили преди, според указанията на домакина ни. Те наистина оформят портал, но портал, през който да минеш, за да се изкачиш на светилището на върха. Преди и след тях, няма никакви “руини”, а просто скупчвания на скали. Тук веднага ни светва, че всъщност, най-вероятно са ни пратили за зелен хайвер. Началникът на УБО на охраната на Жельо Жабата е направил малък отклоняващ маньовър, с който хем не ни е лишил от правото ни да отидем до някое место, хем ние отклонил съществено от това, което искаме да отидем – светилището на самия връх Черна могила. Въпреки това, ние не сме “вътре”, тъй като все пак сме намерили още едно светилище. За наша голяма изненада обаче, слизайки в подножието на върха към групата цигани са се присъединили 5-6 рязани помака, които никак не са дружелюбни. Единият, навярно иманяр, веднага ни скача на бой, защото “ние сме търсили тука нещо, ама това било негова територия и трябвало да го питаме. Той сега щял да извика полицията и сме щели да видим ние.” Ние му казваме, да я извика, за да видим наистина, какво ще стане и започва една кратка словесна престрелка между нас и него, в която епитети на майка и рязани пишки се включват в изговора и завършват с това, че помаците не смеят да налетят на бой, а ние си продъпжаваме по пътя. Веднага ми идва на акъла, че тази сценка, ни я е спретнал бившия шеф на УБО-то, тъй като само той знаеше, че сме там и по кое време, понеже ние му се обадихме по джиесема за да уточним още веднъж дали това е мястото. Това са част от похватите на служителите на системата. Ние, обаче ни лук яли, ни мирисали се връщаме обратно пак при него. Пием кафе, и го чакаме да излезе, за да разговаряме по въпроса, но той си бил легнал и си почивал. М-да...
Разбира се, това страшно много ни амбицира и ние се заклеваме да се върнем отново в Голяма Железна, но вече със сменена тактика и да овършеем всички върхове и местности, които ни интересуват. Разбира се, това включва и катурването и на някоя друга глава, че то глави много, ама не всички са поставени там де трябва. Тъй, че е възможно да има “Трифон Зарезан” в Голяма Железна без време.
Село Голяма Железна има много древни подпласти и крие себе си небивал хоризонт за изследвания. Не трябва да се подминава факта, че според преданието част от неговите жители основават днешното село Старосел в Пловдивска област.
То е пряко и недвусмислено свързано с рудодобива и съпровождащите го занаяти, по един уникален начин, че човек може само да се слиса от буквалността на топонимията и нейните древни корени. Емблема на рудодобива е местността Енча, която според едни източници е в землището на село Голяма Железна, на други, в близкото Лесидрен. Така и не можах да установя точно къде е, още повече, дали тя е свързана с реката Енча, която извира от свещения връх Васильов, дали става въпрос за едно и също нещо или за две различни неща. Освен това, около Лесидрен има връх Еномир. Най-вероятно това ще се установи един ден на място. Някой, обаче замислил ли се е, защо точно мястото, където . се е извършвал рудодобив се казва Енча? Може би, защото в шумерските предания, първия металург се е казвал Енки - Ен.Ки (Господар на Земята), а епитетите и символите, с които се представял като металург имали лингивистично съответствие в думата “змия”. Защо споменавам това ли? За да обясня, защо в черковата на село Голяма Железна има две изображения на змии – едното излизащо изпод корниза на църквата, а другото представлявало човешка глава обградена от две змийски изображения. На мнение съм, че именно това изображение е на Енки или на съпругата му Нинти (Нин-хур-саг). Друг епитет на Енки е Еа (чийто дом е вода). Това още веднъж показва, защо реката извираща от връх Васильов се казва Енча. Нашата изгубена древна история се оказва кодирана в топонимите. Друг е въпросът вече, как първия според шумерския епос металург на земята се е озовал в района на село Голяма Железна. И дали мъртвата хватка на Режима в тоя район не е именно за да се скрие тайната на тази древност? Дали те не знаят нещо повече или търсят нещо, в района, което е от първостепенно значение за тях? Трябва да се обърне подобаващо внимание на спътницата на Енки (Чулман) –Нин-Хурсаг или Нин-ти (известна още като Ки, Нин-мах и Дингир-мах, Инанна) чието име буквално означава “Която дава живот” и едновременно с това “господарка на реброто”, (тъй като на шумерски “ти” има значение едновременно на “ребро, стрела и живот”). Ясен тогава става произхода на библейският текст в Книга Битие: 2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
Това ни отвежда до един друг мит, в който Кецалкоатъл, за да сътвори човека, слиза в Миктлан, страната на мъртвите и взема от там “скъпоценните кости” на хората от Четвъртото Слънце (раса), които се съхраняват там след Потопа. Костите на мъжа нарежда на една страна, костите на жената на друга. Занася ги в Томоанчан (Мястото на нашия произход; Мястото, от което произлизаме) и ги дава на жената-змия Кихуакоатъл, която смила костите, поставя ги във фина пръстена ваза. Кецалкоатъл ги поръсва с кръв от своя мъжки възпроизводителен орган, а Кихуакоатъл смесва двете съставки и извайва от тази смес, отново човека.
По сходен начин е и сътворението на човека в шумерските възприятия, но тук човекосътворението е изцяло предоставено в ръцете на Великата Майка

Нинти откъснала 14 къса глина,
Седем от тях сложила вдясно,
Седем от тях вляво,
Между тях поставила формата.

Мъдра и учена Богинята създала два пъти по седем рода,
Седем от тях били мъже,
Другите седем – жени.
Богинята на Раждането призовала Диханието на Живота;
Те се създавали по двойки,
Те се създавали по двойки в нейно присъствие.
Тези същества били хората създадени от Богинята Майка.
Ясно става, че зад образите на Катцекоатъл и Кихуакоатъл и техните змийски характеристики, стоят Енки (Чулман) и Нинхурсаг (Умай) (Нинти) и че многобройните имена са просто епитети на Великата Майка в нейната същност да създава и поражда живота. Именно затова в пещерата Топля тя е представена чрез изображението на Утробата, най-чисто, без да е назована с епитет. Именно тази тайна на сътворението на човека е закодирана в названието за Стара планина – Маторние гори – Майчини планини. Кой би нарекъл великата ни планинска верига така? Само този, за когото това е “мястото в което е роден/създаден”. В народния ни фолклор Енки (Чулман) и Нинхурсаг (Умай) имат своя празник и това е познатия ни на всички Еньовден, в който огънят и водата взаимопроникват едни в други, за да облагородят метала. Неслучайно централна фигура в този ден, отново е Великата Майка, представена като Еньова буля (Еня) (и тя е точно такава), защото Нинхурсаг (Умай) е велика лечителка, която излекува своя съпруг Енки от своето собствено проклятие, причинило му лоша болест. Остава да си зададем въпроса, дали местността Енча, някъде в землищата на селата Голяма Железна и Лесидрен, не е всъщност едно от древните места, в които Енки е завел първите металурзи? Най-вероятно е така. Това може би обяснява факта, защо находището на руда в Енча е почти напълно изчерпано.
Така в оформилия се триъгълник Влашки мандри-връх Чучул-село Голяма Железна ние съзираме триумвирата Енки - село Голяма Железна и неговите двама синове Ерми-Тот (Нин-Гиш-Зи-да; Господар на Дървото на Живота) – Влашки Мандри и Мар-дук (синът на сияйната могила, Ра в Египет) – връх Чучул. Тази невероятна троица се разстила пред очите ни само с един поглед, а е недовидяна от официоза. Или просто официоза е както винаги напълно сляп или престъпно сляп. Когато Мардук-Ра сменя в управлението Тот настъпва края на каменно медната епоха и започва бронзовата.
А ние напускаме село Голяма Железна и се отправяме в района на Трявна. Там отиваме да видим де е този прословут “Сечен камък”, в който на хоризонтална скала са изсечени десетки каменни слънчеви кръгове. Това ще е и последния ни обект в този етап на нашите търсения. Преспиваме на палатка някъде над Трявна и на сутринта се упътваме между селата Николаево и Торба Лъжи (уникално име за село). Следваме някакви указания да хванем черния път, вдясно от паметника и той евентуално да ни заведе до тия каменни кръгове. Ходим, ходим, ама ядец, пътят ни завежда при нелоши скали, и някъде там се прекъсва опирайки в един от спусъците на върха, който подсичаме и потъва в буйна планинска растителност. Това всъщност е дърварски път, но ние ще го разберем после. На тие скали има една интересна шарапана с формата на око, а по нататък на една скала и интересен улей. Това ни обнадеждава, че може би тук са кръговете и ние ръчкаме като луди, но ядец, нищо. Прехвърляме билцето и попадаме на друг път под него, където има обнадеждаващи скали и пак нищо. Поемаме по пътя и впоследствие решаваме да се метнем наляво и да поемем по билото. Това ни носи неочакван успех. Отново не намираме кръговете, но попадаме на правоъгълно светилище, градено от ломени камъни и построена върху една равна скала, което има тотален аналог със светилището “Карабурун” над град Ардино в Източните Родопи. Зад него в гората има многобройни останки от голямо селище, които оброждат върха от юг и югоизток. Това още повече ни окуражава и ние безумно се хвърляме към върха и тук вече започва неприятното, попадаме в невъобразима джунгла от високи папрати, люти къпини и паднали дървета. Това ни забавя много, ние трябва да се борим, за да ги преминем и решаваме да се върнем към билото. Слизайки надолу попадаме на друг дърварски път, който за наше щастие се оказва продължението на този, по който стигнахме до тук. Така благополучно се измъкваме от тая баталия и се връщаме на изходно положение при паметника. Досещам се, че в дадените ни указания се казва, че ако отидем на пътя за село Боженци, сме щели да се ориентираме по-добре, къде са тие пущини. Затова хващаме черния път точно срещу паметника, т.е. вляво когато идваш откъм Торба Лъжи, стигаме до отклонката за пътека за Боженци, хвеанахме я, а тя се оказва пряка, която съкращава пътя, вървим за кратко по него, излизаме на равно място с ниви и ливади, виждаме некви скални откоси вляво, гледащи на юг и о, Боже, кръговете са там! Невероятно. След страхотната баталия и ръчкане, каквато правим само в шубраките на Източните Родопи, ние попадаме на светилището, точно, когато не го търсим... Каменните му кръгове са много повече от 10-15, това са само видимите, под тревната покривка има още десетки такива. Най-хубавото е, че едни от най-съвършено изсечените не са покрити от тревни чимове и храсти. Оглеждаме се, на юг, дали отнякъде ще изскочат скалите, където според сведения имало изветрели трапецовидни ниши, досущ като в Източните Родопи, но от пищната зеленина, не се виждат никакви скали. Това е работа за когато паднат листата. Така, че мястото ще бъде посетено отново, защото то е едно от местата в Стара Планина, което кореспондира в своето богопочитание с подобни свещени места в Странджа, Сакар и Родопите. Единствения ни въпрос, който остава е: защо и това светилище е предадено на забвение, а маршрутът до него не е описан? Защо?... Отговор на това, едва ли някой ще ни даде. Не е лесно да намериш “Сечен камък”, когато не знаеш за какво точно става въпрос. Е, ние не знаехме, но Господ беше с нас и ни обдари. Отиваме към Дряново да се поразтъпчем за последно и там нашия път свършва. Аз трябва да поема обратно към Родопите, но без да напускам царството на Крали Марко – великите Майчини планини. То ще остане завинаги в сърцето ми. Разбира се, няма да минат много дни и ще се види колко прави сме били ние, когато поехме на този безнадежден на пръв поглед поход, за да се завърнем като победители. И колко много светилища оставихме непосетени... Официалната наука в това време прави пълно проучване на древно наше светилище недалече от крепостта Состра, край село Ломец. (http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=1527463 ) Всичко щеше да е наред, ако това проучване на светилището не води до яростна антибългарска кампания от самите археолози, които не пропускат да славословят”великият Рим”. Тежко, тежко робство е оковало главите на съвременните републикански археолози... То е гръко-римско робство. Може ли на едно такова светилище, посветено на Крали Марко (Великия Конник) ти да пееш дитирамби и да говориш за позитивната роля на Римската империя? Римската империя е окупатор. Ние искаме да зададем на неуважаемия г-н Христов следния въпрос: кога дедите ни са живели по-добре? Когато са били свободни или когато са били под римско робство? Ние не се страхуваме да наречем римската окупация – римско робство, както не се страхуваме да наречем турската окупация – турско робство. Това нещо, което го няма в нашите учебници – там няма терминът “римско робство” има византийско робство, има турско робство, но не се признава разрушаването на Одриското царство от Рим с термина “римско робство”. Защо ли? А такова робство има и след кончината на Одриската държава, то продължава 550 години! Малко повече от пет века. Нима тази протяжност на робството не се повтаря след това исторически? Как може на официозните лица да им липсва най-елементарен поглед към историята?
“Милонос, Юлий, Аврелий... Това са имената на само трима млади мъже, които са поискали помощта на Бога конник в светилището му в крепостта Состра край Троян. Дошли са там с тракийската си вяра, въпреки че вероятно са били на служба на Римската империя. Носили са малки оброчни мраморни плочки с изображението на божеството и с издялани от каменоделец свои молби към него - за здраве, за успех при преминаването на коварния Троянски проход, за добра година и добър улов, за щастлива женитба... Надписали са ги на гръцки и на латински и затова сега археолозите могат да прочетат за какво са мечтаели хората през II век сл. Хр., та чак до IV век.”
Добре, г-н археолог, след като са искали помощта на Крали Марко(Великия Конник), как мислите, тези младежи с римски имена, дали са искали точно това? Фактът, че те са с римски имена, говори за много силен и дълбок процес на асимилация на местното население, на смяна на имената (нещо, срещу, което и турците извършиха с потурчването). Тогава как да разбираме следващите ви мисли:
“Култът към тракийския конник е широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждането на тракийската религия по онова време - нещо непознато сред другите народи под римска власт. Крепостта Состра (името идва от глагола "пазя") е мини модел на Европейския съюз - там са били толерантни към всички религии и позволявали развитие на местните култове. Затова имало и светилище на Бога конник.”
Според нас, шествието на Крали Марко (Великия Конник) през римската епоха, не е заради толерантността на Римската империя. Римската империя не би допуснала наличието на Божество, което зарежда с енергията на Свободата тези, които го изповядат. Не. Става въпрос за всеобща моление и теургия на поробените ни деди, чиято цел е да се извика от Небето, Марко Кралевити, който да поведе своя народ към освобождение от римско робство. Това е истината за “култът към тракийския конник”. То не е култ, то е моление, всеобщ порив за Свобода.
Затова още през 249 г., римския военен лагер е разбит от гетите (готи) и светилището е освободено. Пет години по-късно Рим възстановява военният лагер и построява на негово място силна крепост. Това, обаче не спасява римската власт. През 378-ма година, тя отново е разрушена от освободителните войски на гетите (готи). Това говори, че викането на Великия Конник, на Крали Марко от всички свещени места на поробената Родина е започнало да дава резултат. И че светилището край село Ломец е било от ключово значение във мрежата от светилища в Маторние гори. Факт е, че в този район е намерена и бронзова маска, датирана от V-IV век, пр. Хр., която широката публика така и не е видяла какво представлява.
А за това, че вие, г-н Христов признавате, че ЕС е продължение на доктрината Pax Romana, значи сте наясно с новото робство, в което отново ни слагат огромен и тежък ярем. Нима го подкрепяте? И най-накрая, г-н Христов, защо не признаете, че сте масон?!
След като поставихме акцент върху пораженията, които нанасят върху българската история съвременните историци и археолози, преминаваме към името на крепостта – Состра. Странно име, не мислите ли? Как го разбират днешните историци и археолози? Вече се досещате, те отново изпадат в наркоманната си гръко-римска зввисимост.
“Официалната теза е, че етимологията на името Состра се търси в близкозвучащите древногръцки думи ζωστρα - връзка, превръзка и Ζωστρον - пояс. Тук обаче се разглежда нова етимологична теория. Със сигурност името на крепостта Состра произлиза от “Σως (пазя, спасявам) +Στρατος (армия)”, което в буквален превод означава "пазеща армия". Такава реална историческа личност съществува далеч в античната епоха като Состратос. Той бил син на Цар Аминтас, бил заподозрян в заговор и съответно екзекутиран в последствие.” (Д.Георгиев-Даков).

Разбира се, тук няма да бързаме да ги оплюем веднага, че лицата им не се виждат вече от храчки. Просто ще избягаме от гръко-римското тълкувание на думата Состра. Ще я сведем до първоначалното й звучене – Сос Ра. И тогава отиваме към древноегипетският историк и жрец от град Себеннит- Манетон, живял по време на управлението на елинистическата династия на Птолемеите, в Египет, в края на IV - първата половина на III век пр.н.е. Той казва, че думата “сос” е пастир или пастири на общоприетия тогава език. Пастирът определено е водачът на стадото и има определена опазваща роля. Но както се вижда гръкоримското разбиране на този термин, вече доста се отдалечава от първоначалното му значение, а именно това на “пастир”, “водач”. Оставяме настрана това, че когато Mанетон изброява египетските династии и споменава династията на полубоговете, той споменава Сос и като лично име на полубог, царувал 32 години. И след това продължава нататък: “После Сосортус който заради лекарското изкуство често е наричан от египтяните Ескулап. Той също така бил създател на строенето на сгради с дялани камъни освен това полагал грижи за писането на книги.”
Какво да кажем повече за съвременната ни наука, изпаднала в нокдаун от гръко-римския си мироглед? Ами нищо добро. Като дебили, като овни са се второчили в правата линия на това, което са учили.
Не искам да добавям и факта, че наши родопски песни, започват със “Сос ма караш майчинко, сос ма момреш...” Нещата съвсем се стъжняват.
Тогава е ясно, че името Сос Ра или по-късното произношение Состра, означава чисто и просто “Водачът Ра” или “Водачът Слънце”. А Ра, макар и на египетски си е така и на нашенски – Райко (прозвището на Слънцето). Тогава става ясно, че първоначалното светилище край село Ломец е било посветено на Ра (Мардук/Ра) и бележи началото на неговото управление. Тогава Българите стават Деца на Слънцето, родени от сълзите на Ра и водени от него в ипостасата му на Велик Конник.

Голяма Желязна е забелязана още във фундаменталния труд на Анчо Калоянов "Старобългарското езичество"

"Пътят от Беклемето към Курт Хисар и Влашки мандри, това е свещения път на Ерми -Тот и самата местност Влашки мандри е негово светилище. Самият топоним “Влашки” е вече код за светилище"
-------------------------------------------------------------------------------------------


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

За тази местност Петър бях, чел че има селище, ще остане за другия път, а за Хърсова могила, сигурно ще ни трябва съюзник, който да ни упъти, но дали ще се найде такъв...

Виж ти какво имало още из Васильовската планина.
ОБЕКТ 17
Там явно още от комунистическо време режима разработва сатанинските си психотронни оръжия, за които пише и Елтимир

Абе ние, че ще се завърнем в района, ще се завърнем и то как. Боли ни сайдера за техните секретни подземни бази. Ясно, че там е скрито нещо важно, щом евреина Моника Паси е пратен да души там от Мосад! Самият той си го казва в прав текст:

"През март ще отбележим 10 години от членството на България в НАТО и е време някои от тайните на Варшавския договор да станат обществено достояние", призова в ефира Паси. Той разкри и как се е случило всичко. "Преди 10 години се разхождахме със семейството ми и с мои приятели край Лесидрен. Попаднахме край една ограда, влязохме и бяхме арестувани", каза бившият дипломат №1."

Нали, въпроса е какво точно е правил Паси в тоя район?! Той едва ли, просто разхождайки се, е попаднал на оградата Това са обяснения за малоумници. Ние, кога бехме в Голяма Желязна ни направиха проблем да отидем на 2 елементарни светилища, намиращи се на 2 връха между Голяма Желязна и Лесидрен, а той до оградата на секретен военен обект е достигнал. Някой му е дал информация, къде точно да отиде, мръсния му евреин.
Не бива да се забравя, че там са легендирани кадри, служили на високо държавно ниво, които служат и сега под своята легендирана форма.


Иначе ето тук са и благословиите на електората към Паси, някои с особено чувство за хумор

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3326135


епикур
20.02.2014 10:34:09
" Според него ако пред широката публика бъдат изнесени тайни на Варшавския договор, които днес изглеждат безсмислени, те ще бъдат много интересни. "Всяка държава има свои тайни, трябва да има свои тайни и да ги охранява. Охраната на тайните е нещо наистина важно", коментира Соломон Паси. По думите у е добре да се поучим от опита на САЩ, където много ясно се знае кое може да е тайна и кое не."- Ето това късно прозрение на този антибългарин, вече говори много. Защото, същият отвратителен екземпляр, беше в основата на избухналата страст след 10-ти ноември, да си свалим гащите пред САЩ , НАТО и европейските разузнавателни централи, да покажем и разрушим всички държавни и военни тайни. Едва ли някога ще има процес и наказание за тези изменници на България и продажници на чужди интереси. Прост и добър народ сме и всичко ще преглътнем. В други държави биха ги обесили.



синьо небе
20.02.2014 10:43:30

еврейски урод



хо ши мин
20.02.2014 11:10:59

Сигурно са се въртяли там за да откраднат нещо ?!..


realistka
20.02.2014 11:24:25
"Майната му на православието" - изцепи се преди време този чифут. И всички вкупом замълчаха, вместо с тояги да го налагат до границата ни.


traka
20.02.2014 11:32:44
Този Американски юда, по всякакав начин се стреми да научи секретните бази във Балгария и да ги предаде на шефовете си от Америка.Това лице рябва да се осъди като шпионин ввъв полза на други даржави,а не да му се првят интервюта,знае ли си престаспленията косвените Соломон Паси,и колкобългарски воиници са загинасли заради него във други даржави.


vlado157
20.02.2014 13:04:32
Тоя трябвало да го опъне някой загорял пазач та да му мине мерака да ходи по военни обекти.Като е толкова отворен що не ходи в Израел или САЩ да се вре по военни обекти.За 3 сек ще му напълнят задника с олово.


м.м.59
20.02.2014 15:54:59
Неуморно работи за защита на националните ни интереси този НАШ СЪНАРОДНИК ! Хвала!Че и не спира :)


paul bunch
20.02.2014 19:09:14
`ЧИФУТСКИ ШПИОНИ! РАЗСТРЕЛ! МАЙНАТА МУ НА ЦИОНИЗМА!

сизиф
20.02.2014 17:52:01
ПРАВИЛ СЕЕ НА ГЕРОЙ ЗАТОВА ТРЯБВАЛО ДА ГО РАЗТРЕЛЯТ НА МЯСТО МОЖЕ БИ НЯМАШЕ ДА ДОНЕСЕ ТОЛКОВА БЕДИ НА БЪЛГАРИЯ ЧИФУТ МРЪСЕН


м.м.59
21.02.2014 01:07:09
Цитирах Ви Соломон Паси.No coment.