Скално светилище и черква Момина скала, – с. Троица, Шуменско

Скалната църква Момина скала или Момата се намира на 2,5 км над село с интересното име Троица. Месността се нарича Мамил таш, доста близко до сегашното звучене (таш – камък, скала). Момина скала е скален феномен висок 15 метра. На различни нива по каменната гръд на скалата са разположени скaлни килии и черква. За науката мястото е открито от К. Шкорпил.

Едната от килиите е разположена южно при основата на скалата. В нея има изсечена скална „скамейка“. В основата на северозападната страна има изсечена ниша с монограм на Св. Богородица, от която са останали само няколко букви. Шкорпил определя мястото като параклис, посветен на Светия Дух.

Причудливият скален феномен носи името си от съхранена и до днес легенда:

"Горе, на североизток от „Бобата”, над непристъпните скали се белеели стените и кулите на българска твърдина. Там живеел местен феодал. Времето течало с обичайната си ежедневност, когато от изток се задали турските орди. Дълго време владетелят отблъсквал нападенията на нашествениците. Крепостта била непристъпна и добре охранявана, но турците успели да влязат в нея. Дъщерята на феодала, хубавата Параскева, побягнала и се качила на отсрещната висока скала, за да се спаси. Тя отправила поглед към познатите сипеи, към сребърната лента на река Камчия и от очите й бликнали сълзи. Османлиите я съзрели и се спуснали към нея. За да спаси честта си, девойката се хвърлила в пропастта. Оттогава и до днес скалата носи името „Момина скала”, а по стръмните й склонове бавно се стичат кристално бистрите „Момини сълзи”."

За самотна скала, разположена южно от Момата няма да прочетете на туристическите табели. Там се открива обзорна гледка към Троишкия боаз (пролом) и село Троица в подножието му. Още 30-ина км на юг в северните поли на Драгоевска планина е разположен В. Преслав. Скалата представлява интерес заради масивния казан, издялан в нея. Дълбочината му е около 50 см, а диаметъра 70-80 см. Към казана са издялани два броя улеи. И двата имат дължина почти 2 метра и дълбочина 2-3 см. Това ни предоставя възможност да наречем казана шарап(х)ана или шарапташ. Според едни името произлиза от старобългарското шаръв със значение писаница т.е камък с писаници. Ние не открихме такива, при силно обраслото с храсти и подраст място. Шарапташ обикновено се извежда като „вино върху камък“. Недалеч от казана се откриват още две-три добре оформени ямички, разположени току до ръба на скалата.

Счита се че Светия дух е едно от проявленията на триединния Бог и съвсем логично според Шкорпил, Момина скала е параклис посветен нему. Но осъзнаването на свещеното място под това име следва да е станало хронологически след кървавото покръстване на Борис-Михаил през 964г. Разпространението на множество древнобългарски светилища от този тип е широко из Шуменско-Мадарския край, както и района на Провадийското плато и Сърта (тур. хребет; с. Рояк, Мухалийското кале до с. Китен и др.). Момина скала е по-късен топоним, видно от легендата, която споделихме по-горе. В етническото ни землище подобни легенди не са рядкост. Целта им според изледвачите е чрез преосмисляне и кодиране при християнството да се запази гносиса за дадено място. След кратка проверка в интернет открихме тази:

"Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара, и поробителят безнаказано вилнеел из българските земи, някакви си хаирсъзи набелязали Яна красива девойка и решили да я орезилят.
Прозряла намеренията им, красавицата се впуснала да бяга, към зъберите обграждащи непристъпния пролом. Косите u полите u се развявали на вятъра, а дружината разбойници, разчорлени и развяващи салтамарките си, едва смогвали да я следват по стъпките й, по виещите се каменисти пътеки.
Бягала мома Яна напред към отвесните канари. Изправила се пред грамадния колос, погледнала за миг назад и не разколебана се закатерила по отвесната карпа.
Придошлите разбойници започнали да я увещават, че неже ли нищо нямало да й сторят, само и само да се откажела от намеренията си.
Девойката не ги чувала. Едва изкатерила се до скалното седло и вятърът отново се заиграл в свилените й коси. Светлото u лице се озарявало от сутришното Пиринско слънце. Очите й, изпълнили се с горест и влага, се загледали на шир и длъж из родната земя. Немеела земята, немеела и планината, още по-немеела пропастта в краката й. Закатерили се разбойниците по канарата. Не можели повече да я чакат. Досега не беше се счуло по тази земя – така мома да им избяга.
Още в същия миг, свела поглед девойката, пуснала кърпата си на поривите на вятъра, после разперила ръце и се отправила нагоре към божиите простори.
И днес ако спрете на Кресненските ханове и запитате някой от местните за хубавицата, неминуемо ще ви споменат, че и днес горе на непристъпните зъбери все още стоят свилените й коси и нанизът й от жълтици – проблясващи на утринните зари, прокрадващи се иззад гордите върхове на Пирин."

Тук е статия за легенда за 40-те девойки от Калиакра, чиято легенда с сходна. Топонимът се оказва устойчив метод за предаване на гносис в смутните времена на робства и всевласт на гръцкото християнтво.
В най-пълната версия на легендата от Троица се споменават момини сълзи, стичащи се от скалата. Както е добре известно водата не само се състрои от три молекули, но и има три агрегатни състояния. По същество тя е троична. Човек също е троичен – материално тяло – душа – божествен дух. От народната празнична обредност, която има дълбоки корени в българкото съзнание преливане на вино се извършва три пъти и кръгообразно. Какъв символ е кръгът не е предмет на този статия.
На известната плочка, открита в района българският колобър носи тривърха шапка или корона.

От друга страна е известна троичната структура на Мирозданието - Долна земя (известна и като ад), Среден свят (на който четете това) и Горен свят - Небе.
Онагледено е тук, на шамански тъпан:



В заключение можем да споменем, че топосите свързани с мома, девица, Мара и скала са разпространени из цяла България. В района на Елена се намира местност на име „Чукала мома лешници“, където главна героиня в местната легенда е Мара, сестрата на Крали Марко.
Например връх Марагидик – Хубавата Мара – е един от най-красивите върхове в Средна Стара планина. Той остава встрани от централното било, но е висок (1889 м.) и видим от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето.
С върха са свързани различни легенди и предания. Една легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаването на поробителите. Друга легенда е за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение. Трета легенда свързва този интересен връх с името на сестрата на Крали Марко. Едно от най-интересните предания е свързано със сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).

Снимковият материал се намира тук

Канатица, не знам дали става въпрос за същото, или за друго, но пусни в отделна тема с линк и онези каменни кръстове със символите по тях, защото ще се изгубят в Галерия и ще се забравят. Както пусни като тема и Марков и Раев камък от Еленският Балкан с линк към албума, за да добавя снимки и аз към тях, за да не се публикуват хаотично нещата и един през друг.

Това пак в района на светилището ли е намерено?

Снимката на шаманския тъпан е взета от Форум-евразия, ако не се лъжа.

Извадка от:
"Българското шаманство", проф. А. Калоянов
По-натам четем:

Оказва се, че Кулата от Мадара за която пише Анчо Калоянов е сегашния камък Даул Таш (Камъка-Тъпан), който е основна част от светилището Мадара.
Днес случайно попаднах на този текст;
Първоначално тази скала е имала по-друга форма. Карел Шкорпил съобщава, че до 1900 г. скалата била висока около 7 м.(днес е два и половина) и наподобявала огромен стълб, на който са били издълбани кръгли и четириъгълни дупки. По сведения на местните жители тя се е наричала Кулата и преди Освобождението на върха и слагали месо за орлите. Горната и част била разрушена от каменари - следите от техните инструменти личат и досега
http://atil.blog.bg/history/2013/09/04/madara-iii.1145535
С две думи, Камъка-Тъпан е бил един седем метров менхир.