Настоящият Сборник, който държите в ръцете си, представлява съвкупност от исторически летописи, които обхващат четири основни исторически периода в трако-българския генезис на нашата нация. Първият очертава онази епоха, за която са се запазили най- старите Свещени устни предания за Едемския рай и първия човек, залегнали в по-късните Древни хроники, каквито са тези на тракийските царе - Ситалк и Хаброзелм, заимствали техните сведения от древните книги на Орфей, (според техните собствени признания), и поместени в настоящата книга. Проследени са и фрагментарни писмени записи за древните тракийски династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя и Фригийското царство. В тези древни текстове е представена, онази свещена тракийска древност, която обхваща целия хилядолетен исторически запис, който започва с описанието на „митичното време" от създанието на света и първия човек, проследява възникването на тракийския род от потомците на древния Тирес, потомък на предпотопния син на библейския Ной - Ятеф, и свидетелствува за създаването на космополитни династически родове, дали началото на първите древни държавни институции. Тук паралелите с библейските свещени писания и описаните в тях праотци и патриарси е безпрецедентен и уникален, в което читателят, запознат с тях, ще има възможност сам да се убеди. В самите писмени източници е посочена недвусмислено връзката между древните цивилизации на изтока и запада, намерила израз в Египетските хроники, която най-добре показва взаимното влияние между свещените предания на народите от дълбоката древност и обяснява факта, че, в тракийските древни хроники се говорят толкова подобни неща на тези, които четем в пирамидните текстове на Египет, Вавилон и тези на Еврейската Тора, (включени в кодексите на Стария Завет на Библията).
Вторият исторически период, застъпен в Тракийските Хроники, очертава епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епоха е представена в книгата „Нави" („Тракийските нави" или „Тракийските Благородни (господари)") - хроники под авторството на тракийския регент Хаброзелм. В нея е представена Свещената записана история на трако-българския народ в периода от няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език", като епитет на общо-тракийския език, означаващ „божествен" творчески език („език, на който говори сам Бог"). Този безпрецедентен факт ни дава основание да разглеждаме за първи път този период, като част от писаната история на българския народ, независимо, че в тази епоха българите се наричат все още „траки". Това означава, че според писаната история, Българската Държавност на Балканите не води началото си от 681 г. след новата ера, когато се основава Аспарухова България, и следователно не е на възраст 1300 години, но започва своята точно датирана в писмените извори история от времето на Одриския цар Терер, в около: 520 г. преди новата ера, което я прави на официално записана историческа възраст във всички древни хроники (включително и гръцките!) от 2500 години!!! В това ние дори не включваме по-древните писмени извори, базиращи се на предшествуващите устни предания, които я връщат още по-назад до поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е шест хилядо-годишна история на българския народ!
Третият исторически период, застъпен в Тракийските Хроники, очертава епохата на народа на трако-българите под Римско робство, което трае повече от пет века, и борбите на народа ни за освобождение от владичеството на Римската империя, която, както читателят знае, се разделя на Западна и Източна от един определен период насетне. Тази епоха е представена в книгата „Арих" („Пазителят-на-тайните") -хроники, написани от латинския историк Авила, и в „Произход и Деянията на гетите" - хроники, написани от тракийския гет Иорданес. В този исторически период, обединените борби на тракийските племена стават под ръководството на гетските тракийски династии на Арихите, които повеждат всичките тракийски племена, изтласкани и изселвани методично от Рим на север от река Дунав, и ги обединяват в пред-държавния Съюз на Беси-гетите, известни още като Визи-готи, и в този на Истро-гетите, в които влизали и множество други племена, живеещи по горното и долно течение на р. Истрос (Дунав), известни още като Истроси. До-държавното обединение на Истро-гетите е известно в множество източници още като Съюзът на Остро-готите. От представените в тази книга исторически хроники става ясно, че т-нар. гетско (готско) „нашествие" на Балканите и в цяла Европа автори , които категорично заявяват, че готите са геги-траки Германско-говорещи племена в Съюза на. Истро-гетите (Остро-готи) очевидно наистина е имало, защото истросите са били разноплеменни формации, обитаващи поречието на река Истрос (Дунав), но нито гетите (готи), нито бесите (визи), имат нещо в своя произход, общо с този на германските племена, с което са съгласни и повечето съвременни историци-специалисти в тази област, като например Хервиг Волфрам2, който признава техния


както сам той го дефинира - „Дако-Тракийски"3 произход, в своето ново и напълно ревизирано издание на „Историята на Готите".
Четвъртият исторически период, застъпен в Тракийските Хроники (книгата Арих - хроники на Авийла), обхваща епохата, в която синовете на хан Кубрат подпомагат със своите армии братята си гети-„богари", установили се вече повече от век в земите на Панония, Илирия, Адриатика, Италия, и Испания, както и живеещите траки-„богари" в Мизия, Тракия и Македония „от памтивека", сиреч навсякъде където са създадени силни „богарски" тракийско-гетски до-държавни обединения. В този период Аспарух създава Българската държава в днешните й земи, Кубер създава автономно държавно обединение в Панония и Илирия, а Алцех застава начело на гетската държава в Испания. Хрониките на Авила, написани за хан Телерих, хвърлят нова светлина върху много от събитията на онази епоха и поставят тъждественост между траки, гети и „богари", т.е. всички, говорещи богарския тракийски език, който ги обединява в един народ, и поставя началото на употребата на името „българи" и „България". Интересен и фрапиращ е фактът, че Паисий ,' Хилендарски е познавал добре тези исторически данни (за разлика от много днешни „български" историци), защото в своята История Славяно-българска, той пише следното: „Едни българи останали с един свой воевода в Панония с аварите и маджарите, и били много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи..."; и още: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях. Тук е явно, че по онова време българите се наричали готи и конен

народ, и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по онова време именували ги готи..."4
Но, ще попита справедливо читателят, защо чак сега излизат наяве такива важни за нашия народ факти? Защо още от деца са ни били втълпявани неверни представи за това, кои сме ние и откъде идваме? Не е ли малко късно сега - повече от сто години след Освобождението ни от Турско Иго, да научаваме истината за нашата история, след като през цялото време, от тогава до ден днешен, за нас са работили множество български свободни (?) учени, които са изследвали и подреждали грижливо фактите в интерес (?) на нашата нация и държава? Нека се постараем да отговорим акуратно и ясно на горния легитимен въпрос на читателя по следния начин:
Тази книга, която държите в ръцете си, се обнародва наистина с твърде голямо закъснение, и това е в следствие на ред твърде обективни по естеството си причини, чието съвсем „нарочно" и „дирижирано" съществуване, до съвсем скоро препятстваше нейното официално публикуване.
Основната причина измежду тях е изворовият исторически материал, поместен в нея, който разкрива пред читателя една съвсем различна картина на генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея, която теза беше отхвърляна от казионната наука в България, още от създаването на Българската Академия на Науките, поради силния натиск на чужди интереси, оказващ решаващо влияние върху родните учени, още от Освобождението на България от Османско иго, та дори и до днес.
До съвсем скоро в казионната ни наука, диктувана от интересите на редица силни държави и техните шовинистични демагогски идеологии, на първо място между които, научнщге центрове в Москва и Атина, а не на последно и тези в Лондон; Берлин и Виена, се твърдеше, че българите са сравнително късни

пришълци на Балканския полуостров, дошли от области, влизащи днес в огромните територии на Русия, Украйна и Молдова, и заселили се на чужда за тях територия, отнета от Византия, т.е. земите, които по право биха иначе принадлежали днес на южната ни съседка - Гърция. Съвсем ясно е тогава защо териториите на България днес не са тези, които е определил първоначално Сан Стефанският мирен договор при освобождението ни от Османско иго, а страната ни е свита насилствено до умалените й, и безмилостно орязани от Великите сили размери до сегашния й териториален вид.
Малцина българи, обаче, знаят още по-злокобния факт, че почти веднага след rope-споменатия мирен договор, именно Гърция прави официална петиция пред Великите Сили, на България да бъдат не само отнети повечето земи, дадени й по Договора, но да се ограничи територията й изключително само между р. Дунав и Стара планина, тъй като Тракия била, според тях, първоначално не българска, но тракийска, и следователно гръцка територия (защото, видите ли, траките били всъщност гърци!!!). Именно по горните съображения, на Княжество България били отдадени впоследствие само териториите между Дунава и Стара планина, а всички български земи на юг били наречени Източна Ромелия, т.е. Източна Ромейска Област, с автономно управление, която се очаквало в последствие да се присъедини, забележете - НЕ към България, но към Гърция! Но уви! Очевидно чрез стечението на редица извънредно уникални обстоятелства, граничещи буквално с чудеса, Господ не позволил това, но върнал земите на българския народ, на когото те по право принадлежали от незапомнени (праисторически!) времена.
Разбира се, гърците първи надали неописуем рев пред Великите сили, когато Българското Съединение се осъществило, с искане незабавно да бъде анулирано, и българите да бъдат върнати отново на север от Хемус, само че Великите сили били тогава заети с толкова по-тревожни за тях неща, че гръцкият рев попаднал на глухи уши, още повече, че Русия била решила в този момент, че силна „славянска" държава на Балканите е по-изгодна за нейните пан-славянски позиции, отколкото една възстановена

Византия, която би й оспорила статута на Новата Византия на православните християни, узурпирана от руските императори. Разбира се, нито дума не станало нито тогава, нито по-после, за връщането на цялата югоизточна Беломорска Тракия и югозападна Егейска Тракия на България, защото, видите ли, както твърдят и до днес гърците, траките не били българи, а елини, сиреч гърци!?
Вероятно сега вече читателят разбира защо е такова голямо табу и до днес да се говори, че българите са траки! Това ни вкарва в много неприятен териториален спор с нашите така доброжелателни иначе (дали?) гръцки съседи, а също и в много неловко положение спрямо руските ни съюзници, за които най-важното е доказването на „славянското море" в „предимно славянската кръв" на българите. Но понеже все пак е очевидно, че повечето измежду т.нар. „българи-славяни" хич не са „русички" и „синеокички", като другите славянски народи, естествено, това трябва тогава да се обясни с „пра-пра-пра-пра-българския" ни ген, който видите ли, пак бил дошъл от велико-руските земи, т.е. - „славяни-неславяни, пак от нас сте произлезли" и затова трябва да ни „слушкате"! И така - и до ден днешен.
Затова, именно БАН и другите верни на статуквото казионни институции продължавали да пеят в незвучен, та дори фалшив хор, че тракийският етнос имал минимален принос в образуването на българската народност, като някои от техните най-предани солисти отвреме-навреме приписквали във фалцет, че в българите „няма даже капка тракийска кръв". Другите им колеги в антифонен припев им пригласяли, че ако все пак имало някакво останало малцинство траки при основаването на Българската държава, те били вече отдавна генетично и културно „романизирани", т.е. „погърчени" и затова не оставили почти никакво влияние в българския генетичен или езиков фонд. Славяните, затова пък били „море" и затова българският език станал „славяно-български". Чули се ( веднага бурни аплодисменти и ръкопляскания - от север от Москва, от юг - от Гърция, и даже от запад - от германско-говорещите народи- защото някои учени-„бунтари" като проф. Ганчо Ценов били тъкмо започнали да им мътят водата, доказвайки, че „германските" готи били всъщност гети, сиреч траки, а оттам -значи българи! Всички заинтересовани обградили с почести и титли родните учени-послушковци, а строго смъмрили и изгонили от катедрите си радеещите зй рода си учени като Д-р Ганчо Ценов и ги обявили за „несериозни учени" и дори за „шарлатани"!
====================================================================
Нещо повече, с разкриването на тракийската Библия Бесика стана неопровержим фактът, че не гърците с техните текстове на Новия Завет и Евангелията са дали началото на организираната Християнска религия, философия и по-късно - наука и култура, но именно траките с техните орфически школи, което беше доказано и в книгата „Тракийският Орфизъм за напреднали"7. В последствие, по-нататъшните изследвания неопроверж^щй доказаха, че редица от текстовете на Библия Бесика съдържат1 най-старите известни първични версии на Оригинала8, от който, по-късно са правени гръцките преводи и преписи на сведените* писания! Толкова за гърците, които били дали на Европа цивилизацията и християнството, толкова за евреите, които били първите и единствени вярващи в монотеистичния Бог, който дойде в плът да спаси човечеството!
Дали това им се е харесало особено - може сами да се уверите, ако проследите последвалите реакции на техните лобисти в науката, културата и дори религията! Естествено, че БАН не можеше да приеме новите открития и да не се обяви енергично против всички тях! Защо ли? Та от това зависеше не само статутът, с който щяха да бъдат приемани отсега нататък българските учени на конференциите в Гърция и „гръко-цивилизованата" Европа, но също и статутът на междуправителствените отношения между нашите страни.

Излишно е да обсъждаме дори за миг твърдението на гърците, че Тракийската идентичност била част от Елинската (гръцката), особено при условие, че у гърците няма дори 1% тракийска кръв, а още по-малко паническия гръцки писък, че българите някак си „незаконно" я българизират, след като у самите българи процентът на тракийските гени е научно доказан и потвърден на 49%10, което е един изключително висок процент! За сравнение, съвременните генетични изследвания показват, че у гърците има само 35% елинска кръв. И за каква „славянизация" от страна на българите може да се говори тук, след като същото изследване доказва 20% славянска
( Всички проценти и данни свързани с ДНК-генеалогиите и произхода на европейските народи, споменати в този Предговор, са точни цитати на официалните резултати от общоевропейското генетично изследване “Вадене на Корен", проведено от водещият световен Институт за генетични изследвания „ИГЕНЕА" в Цюрих, Швейцария, и оповестено в над 500 научни труда и техните публикации във водещите международни научни списания. За справка, виж следните оповестявания в българската преса: в-к „Труд":(27.05.2009 г.), в-к „Монитор" (27.05.2009 г.), в-к „24 часа" (28.05.2009 г.) и БТА (28.05.2009 г.)


Да живее Науката! Тя най-после започна да казва, че българите имат изключително висок процент на тракийски гени в своя генетичен фонд - 49%, (за разлика от гърците, които нямат даже и 1% такива), и само 15% славянски гени със съответните им генетични маркери. Толкова за „капката тракийска кръв" и за „славянското море", толкова за „романизираните (погърчени) траки"! Нещо повече - оказа се, че няма и следа от т. нар. „пра-пра-пра-пра-българска кръв"!? Къде са прабългарите в нашия произход тогава? Любопитно е, че данните от тези генетични изследвания показват интересен паралелизъм с някои от изворовите писмени данни от нашата история, върху .които досега никой даже не беше коментирал. Като например, че има множество писмени свидетелства от периода около създаването на Първата Българска държава, идващи от различни източници, и описващи отношения на „взимане-и-даване" между българи, славяни и гърци, но няма нито един познат досега такъв документ, описващ отношения между българи и траки, нито пък между славяни и траки, нито между гърци и траки!!! Къде са били траките тогава? Излиза, че след като ги е имало (нали стигат до 49 %) в генотипа ни, а не са споменати с това име, остава те да се споменават или под името „гърци" („ромеи"), или под името „славяни", или под името „българи". Е, да, но ако са били причислени към името „гърци" („ромеи"), генетичното изследваме би показало голям процент тракийски гени в съвременните гърци, а не в съвременните българи! Ако са се числили към славяните, генетичният анализ на българският народ би показал не 15% славянска кръв и 49% тракийска, а направо 64% славянска кръв. Остава единствено третият алтернатив траките да са били известни под името българи, защото само така се обяснява най-добре и генетичният резултат, който не отчита никакви пра-български гени, а многобройни тракийски (49%), и едновременно се постига съгласие с изворовия материал на писмените източници от периода около създаването на Първата Българска държава, който не споменава никъде траките, а вместо това българите!
С други думи, от горното следва, че дефиницията „прабългари" и дефиницията „траки", дефинира едно и също нещо, т.е. че т.нар. „пра-българи", са всъщност „изчезналите" траки, както и става напълно ясно и неопровержимо от представените в този сборник исторически документи.
Какво означава това преведено за съвременните българи?
Ами 49% тракийски гени в генофонда на съвременния българин, би трябвало да означават същото, каквото означават горе-долу толкова процента славянски гени, които има според същото генерично изследване „най-чисто-славянският" народ на света - руският. Какво следва от това ли? Следва, че както руснаците са предимно „чисти славяни", така българите са предимно „чисти траки". Но нека го кажем по-разбрано и по-непретенциозно :
Руснаците са славяни, а българите са траки. И в едните, и в другите са се влели и множество други по-малки народностни групи, които отговарят за множеството други по-малки генни съставки, но това не прави руснаците нещо друго, различно от това, че са си били винаги, и си остават славяни. Аналогично и българите са си били винаги, и си остават траки. Това е 'цай-новият научен факт. Или както се казва винаги в таки^! слу^и -така твърди Модерната Наука днес! Дали зад това йа^чно заключение стоят също заинтересовани групировки? Със сигурност! Да се надяваме, обаче, че този път в тях са въплътени интересите на самите траки, т.е. на .делия български народ, вместо на едни или други „Велики рили", опитващи се да го контролират по всякакви „научни" на4анй.
След това неканено и нежелано от мен отклонение, (както *ече споделих), искам да върна вниманието на читателя към

нещо, което е с още по- голяма значимост, което заслужава още по- сериозен и задълбочен анализ на фактите, които излизат на бял свят чрез тази книга.
Какво е то? То е цялостната ВИЗИЯ относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един БОГОИЗБРАН и БОГОПОСВЕТЕН НАРОД от най-дълбока древност. Повечето от включените в този сборник документи са свидетелства, не само ценни от чисто историческа научна гледна точка, но също като свещени текстове, които разкриват цялостния духовен мироглед и отношението на този народ към Единия Бог, преди и след въплъщението Му в лицето на историческата личност - Иисус Христос, както и от друга страна - изявяват личната заинтересованост и личното специално отношение на същия този Един Бог към делата и съдбините на българския (тракийски) народ от най-дълбоката древност и до наши дни. Те отразяват свещената мисия, поверена на нашия народ от Бога, като Цивилизатори, Носители на Държавността на Духа и Свещения Хуманизъм по отношение на останалите народи, с които българите (траките) влизат в контакт през многохилядната си история и демонстрират плодовете на тази мисия, от които се ползва цялата модерна цивилизация, въпреки днешната си неблагодарност към този древен и славен, а днес -унижаван, притискан и онеправдаван от всичките си съседи, но пак запазил достойнството и благородството си, български народ.
Другата важна визия, която става ясно проявена във всичките поместени в сборника свещени текстове, е визията относно Ролята на българските (тракийски) Държавници - владетели, династи, учители и пазители за изпълнението на дадената на народа ни мисия от Бога. От текстовете става видно, че отношението на Държавниците ни към Бога и към Мисията, която Той е дал на народа ни, и която е скрепена законово във Вечния Орфеев Завет между Бога и този Негов избран народ от най-дълбока древност, определя по знаменателен начин и всичките съдбовни последствия от изпълнението или неизпълнението на условията на Завета, за по-нататъшната историческа съдба на тези владетели и на този народ. Тук е

мястото да поясним, че документите сочат безпристрастно и неоспоримо, че благородните верни на Завета Държавници са водели народа ни към изпълнение на мисията му, дарена от Бога, следствието на което е всестранен възход и благоденствие за българите (траките), а онези владетели, които са отстъпили от Вечния Завет и по този начин подтикнали народа си към отстьпничество от Бога и Божествената му мисия, са навлекли върху него последствията на всестранно разорение и поробление от чужди на него народи и имперски сили.
На преден план изпъкват ярките имена и дела на владетели като Терес, Спарадок, Ситалк, Севт I, Буревеста, Кубрат и Аспарих, които историческите документи изявяват като истински Благодетели на българския народ и Бого-посветени владетели, които Свещената Бого-вдъхновена История ще запази навеки като пример за вдъхновение и подражание; но не могат да се скрият и имената на тези владетели, които ще останат като символи на тирани и бого-противници, които р делата си довеждат народа ни до дълбок крах, погубление и поробление, като царете - Резос, Котис, Садала, Раскупорис, Реметалк и много други, пагубните последствия от управлението на които народът ни носи и до днес.
Възниква естествено въпросът: Ако от държавниците, управляващи един народ, зависи толкова много неговата последваща съдба, какви трябва да бъдат тези държавници, за да водят този народ към благоденствие? Ако приемем, че Историята е учителка на народите, какво можем да се поучим от^щпата собствена хилядолетна история?
Могат ли държавници с политика на богоборчество, отстъпление от Вечния Завет на отците си, и тирания, служещa на тесните им лични интереси, да доведат до благоденствие и светло бъдеще за народа си?
Свещената история на народа ни-гарантира, че това е невъзможно.
Народе, погледнете днешните си Държавници - и ще видите бьдещето, което ще последва върху вас и потомството ви!

Държавници, погледнете днешното си отношение към Единия Бог и към Завета на отците си, и ще видите на кое място и с какво ще останат да се помнят имената ви в Свещената история на народа ви!
Колко е жалък фактът, че почти няма български държавник от по-новото ни историческо време, който да може да се похвали с дела, подобни на тези на Ситалк, Спарадок, Севт и Аспарих, нито с тяхната бого-посветеност и вярност към Вечния Завет на отците. Защо да се чудим тогава, че целият ни народ е отстъпил от Единия Бог и от Великата мисия, която Той му е дал между народите - мисия да бъде Глава на народите, а не опашка! Защо да се чудим тогава, че като следствие на горното, народът ни е притиснат всестранно, обезличаван и съсипвай икономически, политически, културно, социално и национално по всевъзможни начини, когато е отстъпил от единствената законово-скрепена Гаранция за своето добруване - Вечния Завет между него и Единия Бог, който го беше направил бого-избран и бого-посветен народ от най-дълбока древност! Нима държавници и народ, които не спазват договорните си отношения със своя Бог, могат да очакват нещо друго, освен клаузите посочени при неспазване на този договор, които са разруха, падение и поробление? И обратно, ако се върнат към Завета на Отците си, нима днешните българи и техните потомци няма да пожънат всички Божии благословения, посочени в клаузите по изпълнението на този договор? Докато ги спазваха предците ни, за нашия народ се казваше от съвременниците им, че е „вторият най-многоброен народ на света11", а днес ние виждаме, че ако продължаваме в сегашната си полоса на развитие, народът ни ще стане много скоро по-малоброен дори от чуждите малцинства, които живеят сред него!
Къде са тези, които наричат себе си „Държавници" днес? Виждат ли добре последствията от своето водачество на народа на българите (траки) - най-древен и многочислен народ свит днес в „орехова черупка" поради многобройния низ от недостойни държавници, като Резос, Котис, Раскупорис, Реметалк и техните многобройни еквиваленти в нашето съвремие? Няма ли достоен поне един в наши дни, който да се върне към Единия Бог и към Вечния Завет на Отците си, та да поведе отново народа на българите към светли бъднини? Кой, кой е достоен? Кой ще спаси народа си от разруха и погубление? Нима няма нито един, който да каже: „Аз, Господи Боже на моя народ, аз ще изпълня Волята Ти, аз ще възстановя Завета Ти сред Народа Ти и Мисията Ти сред Свещената Ти земя на България да, сред тоя народ и тая земя, които Ти избра за Свои от началото на създанието на света... и во веки веков"?

Стефан Гайд-арих

София, 15 май 2010