Дом-светилище "Смиловене", между Стрелча и Копривщица

[Йордан_13]

Всички снимки от Дома-Светилище, в 2 страници, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=330


Обект от национално и световно значение, намиращ се в Същинска Средна гора, между градовете Стрелча и Копривщица, в район, изобилстващ от мегалитни скални светилища и крепости. Изграден от добре изсечени и огладени квадри, напаснати перфектно една с друга. Начин на строеж, който много напомня мегалитните градежи в Южна Америка

(примерно град Саксайуаман

http://www.google.bg/url?sa=i&source=image...60072380302831);

шумерският Угарит и нашите Плиска и Преслав.


Построен е върху могила, която допълнително е обработвана и за разлика от всички подобни обекти, не се намира на висок връх или хълм, а на место със силна денивелация към река, т.е. към обекта се слиза, а не се изкачва. Фактът, че е върху могила, близо до вода, много напомня за концепцията за първичния хълм/ могила Татенен, в египетската космогонична доктрина.Там този хълм излиза от първичните води и върху него Божеството стъпва, за да изрази Самото Себе Си. Затова според мен, точната характеристика на този обект е Дом- Светилище. Дом, защото Първичния хълм/могила е първият модел на пространство- времето, енергитичната опора на Бога Сътворител, с която Той се Самоизразява; Светилище, защото от него започва творческото свещенодействие на Самоизразяването – създаването на «боговете» и «света». Този небесен модел се пренася на земята и има своя земен образ в съградения в местността “Смиловене” Дом- Светилище и свещенодействуващия в него Държавник. Така би трябвало да започне разказа за това невероятно място в Средна гора, още в първите съобщения за него, през 2005-2006-та година, но не би. Археоложката Агре разкопала обекта и нейните помощници се впускат в опити за мисловно конструиране на това, което е било и рационални обяснения и предположения за бита и нравите от ония времена. От което, въпреки продължаващите разкрития през годините, този обект постепенно се забравя и излиза от полезрението на обикновения българин и остава само в тясната рамка на кастовия археологически доклад. А не би трябвало, защото допусната му връзка с хероона в Жаба могила, при която, в северозападния край на насипа е открита каменна плоча със силно изтрито изображение на лъв; двата лъва стояли от двете страни на фасадата на храма и позлатената главичка на лъв, говорят ясно и недвусмислено, че това са символи на древнобългарската държавност. И то най-ярко изразените - символи на Българската държава и днес. Това е, което не се казва. Тази връзка нарочно не се прави! Но нали, в контекста на това да се омаловажава значението на Одриското царство, в онези времена, този комплекс е “прехвърлен” на бесите. Дори и тук имаме прословутия принцип: “разделяй и владей”, но този път в съзнанието на Българина. Едно трябва да знае Българина, няма по-ярко доказателство за мощта и значението на Българската Държавност за живота на обикновения българин, от Дома-Светилище в Смиловене и хероонът-светилище “Жаба могила”, където в една плът са слети Небето, Земята и Водата! Още повече, че Домът-Светилище е в една географска взаимовръзка с мегалитния комплекс Исара/Асара и укрепеното светилище на връх Мързян, разположени по западният бряг на река Стрелчанска Луда Яна. Именно съхранения и пренесен Дух на Държавността във вековете е довел до възникването на Стрелъч/Стрелъц града през 9-ти век, продължение, на който е днешната Стрелча. А днес, той е известен само като Стрелчанското кале. Духът на Държавността е жив дори днес, защото стрелчани извоюваха направения в Монголия паметник на Кан Аспарух да бъде в центъра на техния град, въпреки съпротивата на местните червени дерибеи и външния натиск, той да украси площада на някой голям град. Символите на Държавността са навсякъде, но най-важното е, че е живо Съзнанието за Държавност. Поклон, имбецили пред стрелчани и се срамувайте, че не носите техния дух! Ето затова ми е обидно да коментирам мненията на археолозите, които, когато анализират архитектурата на Дома-Светилище в Смиловене, казват: “ Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи - вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция - съвпадението е на основата на функционалността.” Дали? Дали е просто съвпадение? Не е ли въпрос просто на традиция, г-жо Агре? Просто не става въпрос за никакво съвпадение. Опитът да разделите днешните Българи от силата и мощта на славните им деди е обречена на провал. Приемствеността е навсякъде, защото нишката между миналото и настоящето е нескъсваема. Скъсва се само в съзнанието на индивиди, които са безродници. И ако приемствеността в архитектурата на Дома-Светилище с копривщенските къщи е само във функционалността, то как ще обясните това откритие в хероона “Жаба могила”, цитирам: “ Поради това, че гробницата е ограбена още в дълбока древност освен предмети с частична украса са открити и незначителни късове от червенофигурни старогръцки и различни по качество местни съдове, предмети от алабастър и стъкло. При разкриването на гробната камера са открити и глинени съдове от неолита и енеолита. От дребните предмети останали незабелязани от вандалите е останала и позлатена главичка на лъв, животински и човешки фигурки,амулети, девет големи съда обърнати с устията надолу.”
Хоп, тук вече не можем да говорим за съвпадения поради функционалност, защото откритите глинени съдове от неолита и каменно-медната епоха в гробната камера на хероон датиран от 4 век преди Христа, говорят поне за две неща: или самите храмове са от неолита и каменно-медната епоха и в духа на приемствеността са използвани и в по-късни времена или става въпрос за ясното съзнание, което е имал погребания в храма, че живелите през неолита и каменно-медната епоха са неговите прадеди. И че той минава през Вратата на Смъртта, за да се завърне при тях. Тази археологическа находка е само съобщена, но порядъчно е пропуснато нейното тълкуване. Няма такова. Затова искам да се завръна за още един пропуск, за още един несъобщен надпис от храма-светилище в Смиловене. Затова тук отново ще отворим моабета за "безписмените траки". След първия надпис (или по-скоро част от надпис), намерен от Агре – ITAM (ИТАМ), обявен за древногръцки, следва втори, за когото тя, ни дума. Никъде и в никоя медия! А надписа е безкомпромисно ясен САР! (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php?pid=10823&album=330&pos=40) Определено е голяма находка. САР/ЦАР . Дори в превод от шумерски е така: "владетел", "господар". Но в шумерския, той има числово, геометрично и календарно значение. Числово той отговаря на числото 3600, геометрично се изобразява с кръг, и означава, Божественото време, Времето на боговете. Само да вметна, че надписа е на чиста кирилица и може би това е смутило Агре, за да не го обяви, защото що ще надпис на кирилица в обект определен от пети век преди Христа?! Когато Зекария Сичин говори за “сар” като мерна единица на времето, той тълкува, че това е времетраенето на 1 година на 12-тата планета на Слънчевата система – Нибиру. Тя е равна на 3600 земни години. История славно-болгарска “Джагфар Тарихи”, дава значението на сродни на “Сар” думи, като “Сара”, което означавало “бял” и “Саръ”, чието първо значение визира посока – юг, а второто му значение: цвят - жълт, риж, светъл, златист, нещо, което бихме могли да свържем със златоносната Медедере (Стрелчанска Луда Яна). Аз, обаче ще се спра на онази връзка, която шумерското значение на “Сар” дава, връзката между “владетеля” и “времето”. Една много важна връзка, защото ако владетеля не владее времето, той не може да създаде бъдеще за народа си; ако владетелят не владее боговете, той не може да създаде сигурност и просперитет за народа си. И колко прозорлив е бил Левски, за да каже: “Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обгръща, ние него – обръщаме”. Това са думи на жрец, цар и бог. Тогава няма как да не се спрем на Атхарваведа, в нейния Химн за Времето:

Във времето е впрегнат коня.
Седем лъча (седмолъчната розета),
Хилядооки, нестареещи и многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга (сар) на всички светове.

Времето се движи от седемте чакри
И достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове,
То е първият бог.

Когато говорим за камъка, върху, който е надписа “Сар”, трябва да кажем, че тук не става въпрос за нещо половинчато, счупено или загубено. Каменния блок, върху който е изсечен е паднал на самата скална основа, от която е започнал строежа на сградата и е вътре в сградата. Да кажем, че е ройнат/ бутнат. Ако е така, значи е бил във вътрешната стена на сградата. На мнение съм, че надписа е от времето на самия строеж. Няма как да е по-късен, тъй като сградата е била под пръст. Сега е отровена, при разкопките и иманярските набези. И е по-ранен от оня, обявен за древногръцки ...I T A M.
И най-накрая как да стигнем до Домът- Светилище?! Сами разбирате, че маркировки и табели до него няма, дори съществува забранителна табела за влизане на фронта пред самият обект, което е смешно, ако не е жалко. Как да стигнете до него? Тръгвате от Стрелча по пътя за Копривщица. Стигате Нонина чешма (отляво на пътя) и светилището 'Кулата" отдясно на пътя. Продължавате по пътя. Не след дълго достигате най-високата част на асфалтовия път, от която започва слизане към Копривщица. Спирате тук. Отдясно на пътя се вижда гола поляна осеяна тук таме с една или две скални групи, а вдясно, вляво и пред вас в далечината - баири, разделени от река, дере. От асфалтовия път тръгва мек черен път. Той се разклонява надясно и наляво. Фащате го наляво и след 5-6 минути време го изоставяте и слизате по баира надолу, докато пресечете черен път, идващ откъм север. Той е успореден на асфалтовия път за Копривщица, ама от него не се вижда. Хващате го, надясно, в посока югоизток. Следвате го, пътя ви води и след време подсича откъм север едно хълмче, което е изоставена каменоломна и го заобикаля. Тук на хълмчето спирате, преди пътят да го заобиколи. Вляво от него започва черен път, който постепенно започва спускане към реката/дерето. Той ви отвежда право на обекта. Успех!

[Йордан_13]

А, ето ви тука и малко публикации за мястото в интернет пространството. За по-скромните откъм мислене


======================================================

Агре разкопа непристъпен дворец
Каменни палати пазели тракийските царе


http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=216050

Той се намира в местността Смиловене на стръмен и обрасъл с гора хълм между Копривщица и Стрелча. Обектът е разположен върху билото на рид с южно изложение, като труднодостъпните склонове предлагат добра естествена защита. За да се укрепи по-добре тюрзисът от северозапад, възвишението е изкуствено пресечено, като по този начин се е образувала дълбока падина.
Още в началото експедицията се насочва към разкриване на мощното укрепление
Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 м. Основата е положена направо върху изравнения скалист терен, като е оставен и неголям цокъл. Изследвани са около 210 кв. м и се установява, че домът е бил укрепен със стена от всичките си страни. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м. Зидът следва конфигурацията на терена и минава по ръба на високите части на хълма. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 м и ширина 11 м. Крепостната стена е строена по принципите на т.нар псевдоизодомна система и със суха зидария. Има две лица от много добре изработени квадрови блокове, а между тях е насипан пълнеж от ломени камъни. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят никакви фуги, като стените им са били допълнително обработвани с пила. Те са дълги до 2 м, а запазената височина на зида е до 1,8 м. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.
При археологическите разкопки е открит многоброен и интересен керамичен материал, който дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на тюрзиса. Намерени са множество тежести за стан, показващи, че в
работилниците към резиденцията
са тъкани красиви текстилни произведения. Металните находки от проучванията са предимно от монети, които се разполагат в широк хронологически период - от края на V в.пр.Хр. до края на IV в.сл.Хр. С най-голям номинал е сребърната монета на императрица Фаустина - жената на император Марк Аврелий, отсечена в периода 161-175 г. По тези факти археолозите успяват да установят времето на опожаряване и загиване на резиденцията, което става при варварските нашествия в Римската империя към края на IV век. А буквално в последните дни на проучванията през 2007 г. екипът попада на уникален надпис върху масивен каменен блок на старогръцки език, отнасящ се към IV в.пр.Хр. Тепърва предстои неговото разчитане, което ще даде важни данни за епохата и самия обект.
Събраните данни свидетелстват, че изграждането на тюрзиса следва да се постави в края на V в.пр.Хр. След римското завоевание на Балканите през I в. той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най-близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели. Тяхната големина и здравина е трябвало да внушава на поданиците им респект и преклонение.
От историческа гледна точка е впечатляваща възможността да се направи връзка с един от най-важните гробни комплекси от Тракия, открит преди години в Жаба могила край Стрелча. В него археолозите намериха гробница и отделен храм, покрити с огромна могила от пръст. Двата обекта отстоят на 6-7 км по права линия и тяхната връзка е безспорна. Като работна хипотеза Даниела Агре приема, че в проучвания от нея тюрзис е живял тракийският династ, управлявал областта и погребан след смъртта си в Жаба могила.


Замъкът на Смиловене
Величествена крепост на тракийски владетел отпреди 2500 години разкри край Копривщица археоложката Даниела Агре


http://old.duma.bg/2006/1106/281106/obshtestvo/ob-4.html

Величествена укрепена резиденция на тракийски владетел - наистина като по учебник, разкри Агре на билото на скалист хълм в местността Смиловене в землището на Копривщица. Такъв обект по нашите земи досега не е проучван - укрепен замък, в който вероятно е живеел тракийският владетел на региона в края на V в. пр.Хр. Подобно укрепление се нарича тюрзис - с тази дума Ксенофонт е назовал резиденцията, в която е бил приет от тракийския династ Севт II. Смята се, че единственият проучен тюрзис по нашите земи е този в древната столица Севтополис, останала под яз. "Копринка" край Казанлък. Миналата година в местността Кози грамади до Хисаря бяха открити останките от владетелски дворци. Тюрзисът в Смиловене обаче е класически - от ранна епоха е, бил е извън селище, силно укрепен и обитаван вероятно само от вожда, негомата охрана и "обоза", както бихме казали днес.

От височината като на длан се вижда гр. Стрелча, край който се намира известната царска гробница в Жаба могила. Хълмът с укреплението е бил жестоко опустошаван от иманяри още през 30-те години на ХХ век, но в последно време вандалите са надминали себе си - всичко наоколо е претърсено с металотърсачи, камъните от запазените градежи на места са варварски разбити, разровени и потрошени, показва Даниела Агре. Да се чуди човек не е ли останала у днешния българин капчица уважение или поне емоция към историята и ценностите ни!

Като архитектура укреплението е уникално. Построено е на билото на хълма върху естествена скала, която от северната страна е била отрязана отвесно, за да бъде недостъпна крепостта. На това място е направен 15-метров ров, който е служел и като каменна кариера, и като допълнително фортификационно съоръжение, установява археологическият екип. Разкопките всъщност са още в началото, но вече добре се вижда как стените са градени нагоре, следвайки формата на скалата. Крепостната стена, която огражда целия тюрзис, е правена с т.нар. сух градеж от огромни гранитни блокове (квадри), перфектно обработени и плътно прилепнали един в друг. На снимките археолозите ясно са запечатали малки дупки в долните камъни, в които вероятно е закрепван лост, с който са избутвани горните квадри, за да прилепнат плътно. Помежду им има пълнеж от ломени дребни камъни, примесени с пръст. Стените са запазени на над 1,80 м височина, а дебелината на зида е 2,50-2,80 м. Блоковете са разположени шахматно в 4 реда и са с различна височина и размери - очевидно, за да бъде по-стабилна стената. Същият гранит е бил използван и при строителството на гробницата в Жаба могила, забелязва веднага Даниела Агре.
Затворено между крепостните стени е било пространство с площ около 220 кв. м. Входът е вероятно от юг. В скалата е оформена тераса и човек веднага си представя как на нея владетелят оставял коня си. Оформен е бил двор, в чиято северна част е самата сграда. По останките от градежа личи, че тук е използван втори вид камък - пясъчник, а квадрите са още по-прецизно обработени и може да се определи, че постройката е била на два етажа. Тюрзисът е изключително масивен и е трябвало да изрази величието и мощта на тракийския владетел.

Доколкото големият гробен комплекс в Жаба могила се намира твърде близо - на около 6-7 км от това място, Даниела Агре предполага, че династичният замък в Смиловене има безспорна връзка с него. В Жаба могила несъмнено е бил погребан и почитан мощен владетел, пред входа на гробницата навремето бяха открити четирикола колесница с два коня и украсеи с над 50 сребърни апликации. Още един кон е бил положен само с юзда. А според вярванията на траките конят е заместителят на царя-жрец и е връзката с Отвъдното. Според хипотезата на Агре тюрзисът е принадлежал на местния владетел на племето беси, който след смъртта си е бил погребан в Жаба могила. Възможно е, казва тя, да се търси и връзка с гробните храмове в Старосел, които заедно със съоръженията при Копривщица и Стрелча да образуват един комплекс. Доколкото обаче в науката има и хипотеза, че част от бесите към края на V век пр.Хр. са били приобщени към царството на одрисите при владетеля Ситалк, тепърва ще се анализира вероятността уникалните архитектурни решения на новооткрития тюрзис да имат връзка с одрисите.
В средата на източната стена археолозите се натъкват на непознато досега отводнително съоръжение - прецизно издълбан в камъка канал е минавал през цялата стена малко над основата й и вероятно е извеждал дъждовната вода през своеобразен чучур навън от укреплението.
Според Даниела Агре крепостта е била използвана чак до IV в. от н.е. Екипът е намерил много останки от керамика, която е благодатна за датиране на обиталището - в пластовете се смесват останки от ритуални и трапезни тракийски и по-късни антични съдове. Това ни дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на тюрзиса и по намерените многобройни тежести за стан например да съдим, че на това място са извършвани и обикновени битови дейности, обяснява Агре. Намерените монети рамкират наистина дълъг период на обитаване - от края на V в. пр.Хр. до края на IV в. от н.е. Сред находките е сребърна монета на императрица Фаустина - съпругата на Марк Аврелий, която е сечена в периода 161-175 г.
по хълма надолу навсякъде се въргалят камъни от градежа. Понеже са масивни, някои тежат около един тон, не са били отмъквани. А това означава, че е напълно възможно целият тюрзис да бъде възстановен в автентичния му вид и да стане изключително атрактивен и ефектен паметник, сравним с тези в Делфи, смята Даниела Агре. От другата страна на рова археолозите са забелязали останки от други постройки, също оградени с крепостна стена - може би къщи за охраната или за прислугата. Но на този терен екипът още не е проучвал нищо.


РАЗКРИВАТ ТАЙНИТЕ НА ДРЕВНА КРЕПОСТ

http://www.chudesa.net/p3357/


Това е един от малкото обекти в България, който е на толкова труднодостъпно място”, обяснява местоположението на тюрзиса Деян Дичев, дясната ръка на Даниела Агре. От разказа му става ясно, че за селищния живот на траките се знае много малко, затова и интересът на археолозите към това укрепление е голям. Градежът на крепостната стена е от масивни каменни блокове, подредени шахматно, всеки от които Дичев изчислява на около тон. С такива дебели стени – 2,80 м, са били обградени големите тракийски градове Кабиле край Ямбол и Севтополис край Казанлък, но досега не са попадали на подобна царска резиденция. “По всяка вероятност, за да могат да изградят крепостната стена, са направили кариера на място. И едновременно са издълбали рова, за да е труден достъпът”, показва Дичев 15-метровата пропаст, обграждаща крепостта. Е, в това си имало и преимущество, защото поне
Камъните били пощадени от Вандали
“За съжаление ние вървим след иманярите. Тук земята е обръщана няколко пъти. Сега откриваме остатъци от керамика, която говори за бита на хората, които са живели по тези земи”, продължава разказа си Дичев. По големината на хранилищните съдове археолозите съдят, че в тюрзиса е имало снабдяване за по-дълго време с продукти – зърно, течни храни, вино. Няколкото тежести за стан пък подсказват, че в дома са шетали и стопанки. Открили са и фрагменти от трапезна карамика. “Планировката на обекта също е уникална”, развежда ни сред руините Дичев. “За първи път се проучва тюрзис, който е едва 220 кв. м укрепена площ, а с такава масивна крепостна стена. Тук виждаме стените на къщата, пред нея има открит двор. Преградните стени оформят две помещения – едното около 3 м широко и 10 м дълго, а другото 5 м широко и 10 м дълго. По дебелината на стените пък съдим, че къщата е била най-малко на два етажа. Има и много ясно запазен канал в крепостната стена, който е извеждал дъждовната вода”, описва картината на древния дом археологът.
Има следи и от последващо обитаване на обекта. Били открити няколко монети от IV в. от новата ера, както и характерно съдче, което древните са използвали за пресяване на злато. Затова Дичев смята, че в по-далечното минало някоя от реките, минаващи под крепостта, са били златоносни.

Замък на тракийски владетел разкри Даниела Агре

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=160879
"Това е най-масивният замък, откриван досега в България. На места укрепителната му стена е запазена до 6 метра височина. Зидовете й са дебели между 2,8 и 3 метра и са с 2 лица от много фино обработени гранитни блокове. Пълнежът между лицата е от ломени камъни, примесени с кал. Приложена е изключителна техника за оформянето на ръбовете на блоковете - те са така изпилени, че да пасват идеално. Всички редове са нивелирани домилиметър, при положение че теренът има сериозна денивелация. Градежът е сух. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км.
Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи - вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция - съвпадението е на основата на функционалността. На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано по-скоро за складиране на продукти. В него открихме отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, обмазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, та да не ги подкопава.
Вероятно входът е бил от юг или югозапад. Още не сме попаднали на него. Но открихме каменен блок с надпис на старогръцки.
Ясно се разчита ИТАМ. Ако отпред е имало още две букви, може да е име. Но е много вероятно това да е краят на пожелателен текст в смисъл "собственикът да благоденства". Каменният блок с надписа е бил поставен като фронтон на входа на къщата.
Масивността и импозантността на градежа са нарочно търсени. Те са проява на помпозност и заявка за големи възможности. Целта е дворецът да впечатлява и да всява респект", разказва Даниела Агре.
Зам.-ръководителят на екипа Деян Дичев е впечатлен от фортификацията. "Тюрзисът е разположен на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата - от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така хем е осигуряван камък за стените, хем е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете сигурно са били стопанските сгради и оборите", обяснява Дичев.
Според геодезиста инж. Атанас Каменаров, който е с екипа от началото на проучванията, тюрзисът е правен по проект, в който са предвидени и най-малките подробности: "Имало е предварителен план на обекта и той е бил изграждан по него. Дори канализацията е била предварително заложена в този проект. А такъв масивен градеж аз досега не съм виждал сред откритите в Българияот който и да е период. От техническа гледна точка такава дебела и здрава стена предполага висок градеж. Сградата е правена с много професионализъм и мерак, за да издържи векове."
Но се случва така, че тюрзисът е обитаван съвсем кратко от този, който платил за изграждането му. Че собственикът му почти не е живял там, археолозите съдят по малкото количество висококачествена битова керамика, което се открива на обекта. Според Агре явно собственикът не е успял да му се порадва.
"Като се имапредвид, че всеки знатен трак е бил и воин, най-вероятно е загинал в битка. По времето, когато е строен тюрзисът, Филип Македонски предприема няколко похода по днешните български земи. Съвсем не е изключено да е паднал в сраженията с него. Почти не е вероятно да е станал жертва на местен конкурент, защото тракийските владетели се обединяват срещу Филип, временно загърбвайки враждите помежду си", разказва археоложката.
Според нея семейството на владетеля напуска тюрзиса след смъртта му: "Неговият наследник не е продължил да живее на това място. Чак до римската епоха няма следи то да е обитавано."
Кой обаче е този човек?
Даниела Агре смята, че знае отговора. Тръгва към него още през 1976 г.
Тогава е в екипа на археолога Георги Китов, който открива в близката до Стрелча Жаба могила импозантна куполна гробница. Гробната камера е ограбена още в древността. Намерени са съвсем малко костни останки от положения в нея. Но пред входа археолозите откриват пребогати погребални дарове -елитен ездитен кон, четирикола колесница с 4 впрегатни коня, сбруя със сребърни апликации, луксозни съдове, каменен барелеф на лъв.
"Гробницата в Жаба могила е от най-интересните, строени през IV век пр. Хр.. Още при откриването й с колегите започнахме да се питаме къде ли е живял човекът, положен в нея. Точно 30 г. след откритията в Жаба могила започнахме разкопките край Копривщица и, ето - смятам, че се трупат все повече потвърждения на хипотезата, че тюрзисът е домът на погребания в Жаба могила.
Укрепената резиденция и гробницата са строени по едно и също време в IV в. пр. Хр. Обработката на каменните блокове е еднаква, технологията на градежа - също", въодушевена е Даниела Агре. Според нея собственикът на двете съоръжения е местен владетел в голямото царство на одрисите, което по онова време е в разцвета си (около 350 г.пр. Хр.). Владял е огромни територии в тази част на Средна гора - вероятно чак докъмСтаросел. Осигурявал е хора за армията на Одриското царство.
Имал е и собствена гвардия. В двореца е живял със семейството си, в съседство са били жилищата на най-приближените му. Село на около 3 км от тюрзиса е имало задължението да ги обслужва. Може би богатството, което е натрупал, е свързано с рудодобива - в района има много рудници, експлоатирани през онази епоха. Контролирал е дърводобива и земеделието в района. А минаващата през равнината река Медедере е златоносна.
Със смъртта на владетеля и напускането на неговото семейство животът в тюрзиса прекъсва чак до II век сл. Хр. Градежът обаче се държи. Къщата, все още доста добре запазена, е използвана пак като частна резиденция. В продължение на поне 150 г. на мястото кипи живот. Даже някой от обитателите загубва спестяванията си в сребърни монети.
Археолозите са открили доста на едно място. От римската епоха са.
През IV в. сл. Хр. (по времето на Константин Велики) там се заселват явно доста по-бедни хора. Те използват оцелелите масивни стени да строят заслони, докато мият злато в река Медедере. Екипът на Даниела Агре попада на характерните за златодобива съдове от онова време.


Тракийско светилище зарадва археолози с древни оброчни плочки

http://www.cross.bg/1235559
София /КРОСС/ Експедиция - археолози откри интересни оброчни плочки край Копривщица. Това съобщи в интервю за Информационна агенция КРОСС археологът Даниела Агре. По думите и интересните материали доказват, че тракийския дворец в един по-късен период е бил светилище. Още две седмици ще продължат 25 археолога да разкриват обекта в местността Смиловене край Копривщица.