Ковил-Българската Наска, Източни Родопи, Крумовград

[Йордан_13]

Отварям темата, защото Ковил е обект на наши неколкогодишни посещения. Той беше изследван старателно при тези наши посещения, като последното ни посещение бе преди 2 седмици. Ще публикувам, засега, само снимките само от последното ни ходене. Ковил е типично източно-родопско село, намиращо се в северните околности на рид с един неслучаен топоним - Иранов рид, увенчан в най-източната си част с Иранов връх. За него се споменава много рядко и докато разни пишман историци и археолози си блъскат главите в далечен Иран, търсейки произхода ни оттам, току под носа им гъмжи от топонимия пълна с археологически паметници, дълбоко запаметила в себе си втората част от името Бълг-Ария. Гъстотата на археологически паметници е старини тук е максимално плътна, всеки връх и скално плато е белязано с тях. Странно е наличието на такъв рид и такъв връх в Източните Родопи и съдбата може да иронизира някои хора така, щото вместо да намерят иранския произход на българите, случайно да попаднат на древнобългарските корени на иранците. Още повече, че характера на старините по Иранов рид и околностите му е такъв, че спокойно могат да се направят паралели с находките в долината с емблематичното име Танг-е-Болаги в Иран.
Ковил като светилище е известно. За него в интернет има достатъчно публикации, но в повечето случаи те се знаят от тези, които се интересуват. Мегалитно светилище със селище (съществувало до 80-сетте години на 20 век), включващо толкова разнообразни компоненти, че на човек свят му се завива. Мегалитни съоръжения, цистови гробове, линове, култови кладенчета (шарапани), звездни карти, трапецовидни ниши, скални лица, утробовидни изсичания, скален път и най-накрая огромно плато комбиниращо невероятни улеи и шеметно количество кладенчета в различни комбинации, които няма как да бъдат видяни от земята, а само от небето. Първоначално там се почувствах като японски турист - снимах, снимах, снимах, сигурно изснимах над 2000 снимки и накрая просто се предадох и прибрах фотоапарата. Безсилен си пред мощта на това невероятно творение на нашите деди от дълбоката праистория до наши дни!

Впрочем обърнете внимание на словото "Ковил". Аз винаги се заигравам с топонимията на всяко място, което посещавам, особено, когато тя е загадъчна. Ковил, Ковил, Ковил... Не сте ли се замисляли? Не сте ли търсили поне веднъж? Това едва ли е турска дума.... И изведнъж, наистина се оказва, че не е! Най-обикновено търсене в интернет и резултатът излиза. Впрочем ето: Kovil (Tamil: கோவில்; English: Temple). "Ковил", това означава на тамилски просто "храм". А този език е вторият официален език след санскрита в Индия. Най-интересното е, че "арии" и досега се смята за самозназвание на древните народи на Персия и Индия, през II-I хил. пр. хр.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B8


Още по-интересното е, това "Според преобладаващото днес мнение древната арийска родина се приема северно от Черно море в степите на днешна Украйна и южна Русия (виж Курганна култура), но има научни школи (виж Култура на шнуровата керамика и др.) които я локализират на Балканите по долното поречие на Дунав, в Северна Европа, в Анатолия и Иран и в Индия. "

Тук ние искаме да добавим едно уточнение към научните школи, които твърдят, че древната арийска родина е на Балканите, по долното поречие на Дунав. Едно от огнищата на тази култура или поне един от центровете на възникване на древните Бълг-арии, от които произхождат по един или друг начин всички останали е именно Иранов рид в Източните Родопи.
И ако погледнете и направите съпоставка между един индуистки тамилски храм и скалната ступа в ядрото на мегалитния комплекс при Ковил, Източни Родопи, вие в нея, съвсем ясно ще видите предтечата на зикурата и множеството зикуратни храмове в Далечния Изток.
https://www.google.bg/search?hl=bg&q=Kovil&...SJ4bMhAf43NmLCw


При последния ни, макар и кратък обход в Ковил бяха "открити" и добавени поне два нови съществени обекта към цялото мегалитно богатство на храма (Ковил), това са скално праисторическо светилище/гробница и Утроба. Така наред със селата Морянци, Поточница и Ковил "се сдоби" със "скална гробница". Макар, че за мен подобен тип съоръжения са праисторичекси светилища (днес, те се възприемат повече като скални гробници). Керамичните модели от праисторията го показват. За Утробата трябва да добавя, че това не е познатата ни пещера-утроба, в която човек може да влезе изправен. При тази Утроба, за да стигнеш вътрешността й, трябва да пълзиш, т.е. тя едва ли е била место за мистерии, от характера, на тези, които са се провеждали или се предполага, че са се провеждали в големите пещери-утроби. Тя е изработена много добре символно-анатомично и според мене е най-древният обект в комплекса. Била е ползвана като обучителен център, още от времената, когато човекът е бил разделен на полове - мъж и жена.
Всички снимки от последния обход, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=335&page=1

[Йордан_13]

Тук ви представяме култов керамичен съд отъ Ковил. Този съд се намира в Кърджалийския музей, но е малко известно, че е от Ковил. Датиран е някъде 2-1 век. пр. хр. (последна фаза на късножелязната епоха, късен латен), но космогоничните сцени по него, разположени на нива във вертикала и хоризонтала отразяват една много по-древна представа за Божеството и неговата изповед. Тук няма да спорим с учените, колко е древен съда, а ще търсим тайната на знанието, което той ни дава

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ika_Zikurat.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ka_Zikurat2.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ka_Zikurat1.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...20na%20tron.jpg

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ka_Zikurat3.jpg