Петроглифите при Белоградчик

[Йордан_13]

Всички снимки, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=344&page=1

За петроглифите край Белоградчик, първом е писано, тук
http://kikowsky.blog.bg/drugi/2011/01/24/e...gantna-k.672693

и година след това, тук
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1423404


Намират се на скално светилище в северна посока над Белоградчик, от което има уникален изглед към самите Белоградчишки скали и въобще към целия южен, източен и западен хоризонт, в който се намират и редица други светилища, но най-вече самите Белоградчишки скали - една огромна скална книга на древното минало на планетата ни. Скалата е заравнена и на места образува сравнително равни скални площадки, удобни за нанасяне на изображения. Петроглифите са известни на немалка част от белоградчичани, но твърдението, че са изсечени и направени от конкретен човек, някъде в началото на 80-сетте, вероятно е понижило интереса към тях. Името на този конкретен човек, обаче, не се споменава, нито той излиза да каже нещо по въпроса. Подобна партенка обикновено се спуща от Държавна сигурност и антибългарски кръгове, които не искат истината за историята на Българите да излезе наяве, а да си остане, онази старата история, удобната, написаната в учебниците и смляна за папкане от електората.
Стилът на антибългарските сили в тази посока ни е вече познат. Подобно “омаскаряване” получиха и петроглифите от Ночево, където след увеличаващия се интерес към тях, изведнъж изскочи един джагало-помак, който почна да твърди, че ги бил изсякал пак в ония времена, понеже в училище учили били за Нефертити и му било направило голямо впечатление. Нищо, че едвам фъфли на български, поради, което не е сигурно, че го разбира добре. ( Петроглифите изобразяват Нефертити и един медитиращ жрец върху зикурат, а помежду тях кълбо с три лъча).
В крайна сметка, неглижирането на петроглифите над Белоградчик, през годините е довело до това градът да си остане само със скалите, “Калето” на тях, пещера
Магура и пещерата “Козарника”. Една голяма ценност за българския и общочовешки дух е останала потулена. Петроглифите имат много по-голяма духовно-културна стойност, от което и да е златно съкровище изкопано от могилните светилища. Затова няма оправдание от страна на научните среди за гузното мълчание и липсата на добре обосновано становище. Липсата на пари не е оправдание, за изследването им, не са нужни, кой знае какви пари.
Трябва да се отбележи, че скалното светилище, освен по-малките култови ямички, изсечени върху скалните площадки, има и една огромна култова яма с улеи за изтичане. Тези скални изсичания, недвусмислено показват, че няма как петроглифите да са съвременни. Те са част от светилището. Още повече, че те са разположени на две групи – едната, основната върху скалното плато, т.е. на възможно най-високото място. Там са скалната астролабия, великото око, и свещаната троица от геометрични символи – триъгълник с точки, ромб с точка и кръг с точка. Има още един, четвърти символ, който едвам си личи и е почти унищожен, вероятно звезда с точка или пентаграм с точка.
Тези петроглифи са върху скални блокове, принадлежали на близката скална площадка, отсечени от нея във времената, т.е. налице е опит за тяхното осквернение или унищожение. Следите от длетата, с които са отсечени скалните блокове личат острани на скалната площадка. Какви са били подбудите за това не е ясно. Може да се предположи, че това е станало поне през три исторически периода – римското робство, християнизацията на района и турското робство.
В най-долната част, подножието на скалата, в скален проход, скътан от слънчевата светлина е изсечен поредния уникален петроглиф, открит от единствения заинтересувал се по-издълбоко от проблема археолог. Вероятно в по ново време на горната скала е изсечена стрелка, която сочи в посоката на долния петроглиф в скалния процеп. В нейния горен край, върху площадката на скалата е изсечено числото 13 и до него три звезди (петолъчки). Не е ясно дали стрелката със звездите и числото 13 е също толкова древен символ, колкото останалите изображения. Това трябва да се изследва. Долният петроглиф е върху скален език, вътре в самия скален проход, който при оглед с опитно око, ясно се вижда, че е разрушена пещера-утроба. Целия и таван е прорязан от дъговиден скален процеп, чийто край завършва затъкнат с голям камък, подобно познатите ни родопски светилища, но в много по умален вариант. Петроглифът представлява стела в негатив или вид картуш, в който е изсечено антропоморфно изображение. Вдясно и вляво от главата му има изсечени кръгове, като има разлика в изсичането и на самите кръгове, единият е изпъкнал, а другият е с подчертана врязана в камъка окръжност, което говори, че те символизират две различни неща или двете страни на едно и също нещо. Ако човек застане с гръб към стената на скалата петроглифът изглежда като на човек/жена/древна богиня; чието изобразяване е много сходно с някои праисторически глинени скулптури; ако застане срещу стената на скалата, изображението започва да причила на дърво, на копие или стилизиран фалос с неговите мъжки атрибути. Във всички изброени случаи петроглифът държи една голяма тайна: ако обърнеш човека с главата към земята, той се превръща в дърво или дървото е един обърнат към земята човек. Нещо съвсем нормално – слизането от Небето към земята има огледален ефект, особено за духа, който се въплъщава чрез утробата.
В този ред на мисли, петроглифът явно е свързан с земното/подземно начало. Разположението на петроглифите по вертикалата “горе-долу” ни говори, че те определено са били една единна система, която е описвала цялостен процес и е твърде вероятно петроглифи да е имало изсечени и на средното ниво на скалата.
Петроглифът, представляващ скална астролабия на връхната част на светилището е уникален сам по себе си, изработен е с изключителна вещина и прецизност. Нямам намерение да го описвам и анализирам, (това вече е правено в блога на Киковски) само, ще вметна, че вероятно той е предшественик на астролабията, позната ни от древногръцката епоха, която историците смятат за изобретена от Хипарх (2 в. пр. хр.)

(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F)

Явно те трябва да коригират мнението си. Астролабията върху скалата над Бела града (Белоградчик) е върху скала, той е част то скалата и част от скално светилище, а не отделно и специално изработен уред в работилница, което идва да подскаже, че най-вероятно астролабията като идея, а и като уред е взаимствана от територията на днешна България. Още повече, че огромна част от нашите скалните светилища са и астрономическите обсерватории на древността, където не просто се е изучавало звездното небе, а се е получава Знание от него. Именно символ на това получавано от Небето Знание (не информация) са останалите петроглифи – Божието Око и Свещената Троица.
Петроглифът ‘Божие Око” в случая, може да се тълкува като поясняващ символ, означаващ “място за наблюдение” и да се приеме като допълнителен и поясняващ символ на скалната астролабия, но би могъл да се приеме и като духовен символ, на отвореното духовно око на човека, което може да пронизва дълбините на Космоса, може да се приеме и като символ на Абсолютното Начало, което излиза от своето Самосъзерцание и започва да “твори”. Аргументите в полза на последното са,ч е зеницата на окото е изобразена именно чрез космогоничен символ “кръг с точка в центъра”, който макар и поизтрит вече от времето, при внимателно вглеждане си личи, а самото око с ретината и зеницата са изсечени върху триъгълен скален фундамент.
Този петроглиф сам по себе си е също толкова уникален, тъй като е констатиран само на още едно скално светилище в България – ‘Калето” при село Шиварово, Бургаско, намиращо се в подстъпите към Котленският Балкан. Публикувано е в книгата “Археоастрономия” на Тодор Стойчев. Самото му наличие на друго скално светилище в България е достатъчно доказателство, че този петроглиф не е изсечен от маниакален ентусиаст през 80-сетте години на 20 век.
Така стигаме до една от най-интересната група от петроглифи – триъгълник с точка в центъра, ромб с точка в центъра и кръг с точка в центъра – Свещаната троица. Те са точно това. Изсечени близо един до друг върху скален блок, откъртен от основната скала, те са истинска находка за духовно-културната еволюция на човека. Според мен те са именно предшестващото изобразяване на Светата Троица в Православното Християнство. Петроглифите не само дават знание за тази Троица, но и дават знание за някои особени нейни специфики, които в догмата на християнството са наречени “свойства на ипостасите/лицата”. Лично аз, обаче, изключвам това да са гностически символи. По-скоро ги определям като предхристиянски, носещи знанието за Троицата от древността. Тук те са изобразени чрез геометрични символи, докато християнството ги антропоморфира в иконографията си и им придава човешки облик, като запазва донякъде геометричният им древен символизъм. Бог Отец тук е изобразен като триъгълник с точка, докато в православната иконография, на мястото на точката, която символизира Творческият Екстаз на Безначалието (което еманирайки Самото Себе Си се превръща в Начало), стои главата на Бог Отец, на мястото на точката в центъра на кръга стои главата на Сина, а Бог Свети Дух, в някои иконографически постановки е изобразяван именно като ромб с гълъба в центъра му. Примерно (http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSEIvDSYjCpravwQSZdqo6Zf6hgfdp41fyR3qZnp_ygknciKMPk). Като такъв, той символизира и Книгата на Живота. Именно тази Книга на Живота от Съзидание Мира взема Агнецът в Откровението на Иоан и счупва един по един печатите й, за да се стигне при последният печат до слизането на Новия Йерусалим. Като ромб е изобразявана и в скандинавският футарк, руната на бога на светлината Фрейр – Ингуи. Оттук идва и онова особено знание за това какво е Бог Свети Дух в Изначалото – Светлината на Сътворението, (изреченото «Да бъде Светлина»). Космогоничната концепция за това как Бог Свети Дух изхожда от Бог Отец, залегнала в догмата на православието е много ясно изразена в тази група петроглифи – под триъгълника с точка в центъра е поставен именно ромбът, т.е. Бог Свети Дух, а не кръгът с точка, в случая символ на Бог Син. Това обяснява много от необяснимите положения в догмата на православието, където понякога Бог Свети Дух има дори по-голямо значение от това на Сина.
Оттук насетне вече идва въпросът кога се изсечени петроглифите. Голямо притеснение за археолозите е липсата на керамичен материал около светилището. И ние не видяхме такъв. Ако липсва такъв, археолозите трудно се наемат да правят датировки, при все, че съществуват епохи, в които не е имало керамика, като докерамичен неолит, мезолит, палеолит и т.н.. Липсата на керамичен материал, при това конкретно светилище, (както и например в Котленския Балкан при Чубра таш) би трябвало дори да улеснява, а не да притеснява археолозите. Още повече, че в района близък до светилището са намирани предимно кремъчни сечива. Това веднага позволява допускане на периоди на изсичане на петроглифите във времената, когато керамиката още не е била открита за ползване, но страхът при нашите археолози да се правят подобни датировки на нашите обекти е прекалено голям. Още повече, че без керамика не може да се напише стойностен или впечатляващ труд, който да им послужи за кариерното издигане. Разбира се, археолозите от региона трябва да са много улеснени при наличието на пещерите «Козарника» и «Магура», като на този етап е трудно да се каже, от коя древност произхождат петроглифите – от Магурината или от тази на Козарника. Аз бих заложил на втората, но представите на съвременната наука за нивото на техните обитатели не позволяват причисляване на петроглифите като дело на хората от Магура или Козарника. За да не влизаме в конфликт, нека предположим, че петроглифите са дело на хора, живели по същото време, но технически много по-напреднали от обитателите на двете пещери, така, както днес, редом с нашата техническа цивилизация битуват множество племена, които още си служат с копия и стрели.

[Ванина]

Тази снимка съмъ й премахнала на фотошопа хвърлената сянка.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Оригинала съ сянката

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Отъ тукъ съмъ теглила повечето снимки, за да направя колажа.
http://www.cirota.ru/forum/view.php?subj=41878&fullview=1

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Пловдивъ кв. Филипово. Квадратъ въ квадратъ Имаше и по хубава снимка отъ Данчо на купола отъ опожарениятъ отъ циганите храмъ, но не можахъ да я намеря. Въ ляво долу снимката е също на Данчо отъ някое светилище, но като съмъ я дръпвала не съмъ я наименувала и не помня отъ де е.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Триъгълникъ, квадратъ и кръгъ има и на Атия на светилището.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

На снимката неубедително личатъ фигурите, но ако искате да ги видите на живо и ако имате пъть къмъ морето заповядайте!)))))))))

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Триъгълника забелязвате ли го? Въ него е Змията. Неосветена не личи добре. Ако някой се интерисува, имамъ други снимки, където се вижда Змията.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Триъгълника е въ източна посока, а квадрата символъ на Женското начало е на западъ. Някой беше казвалъ, че навремето преди Христа дедите ни са изговаряли Свети Духъ въ женски родъ, но отпосле служителите на Нищото при редакциите на писанията, за заблуда са преобразували думата въ мъжки родъ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Наричамъ го Сърцето на светилището. На него полагамъ глава какъ Йоанъ на гърдите на Исусъ. То си е обсолютно кръгло като Слънце. Понеже има вертикална лини въ средата напомня на Скарабей.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

А камъните са разпростряни на изтокъ и на западъ отъ Слънцето-Скарабей подобно на крила.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Тая снимка не е оригинално изображение. Съединявала съмъ няколко кадри на фотошопа. Единъ тежъкъ непосилно да вдигна камененъ късъ се е отчупилъ и тъй като не си тежи на местото си, благодарение на фотошопа го преместихъ и слепихъ споредъ мое виждане на местото на отчупването.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

А тая снимка от Белоградчишко не мога си спомня отъ де съмъ я дърпала, дали отъ Киковски или отъ Боби или от Силвина. На времето много се бяхъ впечатлила отъ стилизираниятъ образъ на лице.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Ванина]

Още за Светата Троица.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Йордан_13]

Много добре си ги направила. Това в Пловдив трябв ада го заснема, че кога го открихме не носех фотото. Близо ми е, а същевременно е толкова далече понеже каво слезна в града и ме обзема често брутална апатия. Там има излъчватели или самата аура на града е изтърбушена от нахлулите орки от селата. Затова аз се извисих, а те паднаха. Мразим да падаме, т.е. да слизаме от Небето.