От Кози грамади до Сакар, забранена за египтолози ;)))

Всички снимки тук в 2 страници

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=353&page=1

Поредното ни поклонение на връх Кози Грамади, донесе не само нови за нас открития, но и ново навлизане в тайните на светилищата в Същинска Средна гора. Преди години, когато разглеждахме района около село Мътеница, силно впечатление ми направиха гъстотата на топоними от рода на Сакарка, Сакар колиба, Сакара, имена, които носят няколко върха около селата Мътеница и връх Кози Грамади. Такова струпване на подобна свещена топонимия в толкова малък географски район не може да не направи впечатление. Промяната на подхода към върха и качването към него от град Хисар, определено даде друг поглед върху тайните, които той носи. Този друг поглед не е в това, че намерихме пещерата-утроба (http://blog.hotelina.bg/?p=563 ), нито, че маркирахме още едно светилище в района, това на връх Алексица, а в това, че бяха открити духовните тайни и взаимовръзки, метаморфозите на божества, които официалната наука днес смята за египетски, и които метаморфози имат своите географски измерения на наша територия, маркирайки по този начин, много важните части на голямата свещена територия на Българският Саракт. Именно съсредоточавайки се върху топонима Сакар/ Сокар в района на връх Кози Грамади и приемайки, че то изразява превъплъщенията именно на Озирис (Асар) като Сокар, се стигна именно до разплитането на една малка, но важна загадка – откъде идва асоциирането на Дионис с козелът, за което загатнахме като възможно обяснение на името на върхът Кози грамади, в предното си разглеждане на светилището на този връх. Този топоним, съвсем неочаквано се оказа свързан със Сокар и то пряко, без дори да се взема впредвид това, че близко до него се намира връх Сакара. Свързани с метаморфозите на Асар/Озирис се оказа и връх Орела, както и могилите на връх Фенера, ведно със светилището на Зборови грамади. Като начало трябва да отбележим, че освен в Египет, името на Озирис/Дионис като Асар е много ясно топонимично отбелязано в Източните Родопи. Неговата наситеност там е плътна и всеки втори-трети връх е Асара. Върху това сме говорили много пъти и на други места, но нека сега проследим, това изначално “египетско” наименование на Озирис как се променя придвижвайки се на север в Тракийската низина се оформя като Х(асар) и Х(исар), но това е същия този Асар, който срещаме в Източните Родопи. Истинската промяна започва на север в Същинска Средна гора. Там Асар емблематично представен чрез топонима Хисар, рязко преминава в района на връх Кози Грамади в Сакар, което не е за учудване, тъй като Озирис-Сокар е известен синкретизъм в египетската верова традиция. Но Сокар не е само място на пребиваване на Асар като владетел и бог на подземното царство, той е негов аватар (лице), проява на една скрита негова същност.
Проследяваме топонима от Източните Родопи на Изток, там той отново преминава в Сокар, като формира цяла планина - Сакар планина. Отново Асар/Озирис/Дионис го виждаме като Сокар. В това драма и тайна няма. Понятието Сакар/Сокар, произлиза от двамата сина на Мар/Нар (Мардук-кан) в древнобългарският епос и традиция. Там тези двама негови синове ясно са наречени Сак и Сок, които не помагат на баща си да събори Стената на Дивовете и да прогони мрака и ледниковият период от Земята. Затова са наказани никога да не преминат границата между деня и ноща и завинаги остават в тъмнината.
(http://history.rodenkrai.com/new/legendi/legendata_za_mardukan_i_sinovete_mu_sak_i_sok.html )

Няма нужда да казваме, че ядрото на цялата египетска верова система в отвъдността и пътя на мъртвия, превръщащ се в бог се нарича с една фраза “Да възлезеш към Светлината на Деня”, а Нар/Мар го срещаме като фараон от архаичният период на египетските фараонски династии под името Нармер (хор Нар/Мер) в началото на бронзовата епоха. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B4 )

В района на връх Кози Грамади той е представен в първичната си форма на орел/сокол и това е връх Орела, намиращ се близо до връх Сакара. След връх Сакара следва в запад/северозапад връх Фенера увенчан с две култови могили на върха си. Могилата е единия от култовите обекти на бог Сокар и той често се изобразява в иконографията с могила, на върха, на която е поставена соколова/орлова глава. Тази иконография много силно напомня формата на тракийските шлемове и фригийската шапка (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B4 )

Така връх Орела, Сакара и Фенера разгръщат в подробности образа на Сокар-Асар. Другия негов култов атрибут – ладията е представена изсечена като изображение на скала на връх Зборови грамади. Истинската изненада обаче дойде от връх Кози Грамади. Търсейки повече информация за същността на Сокар, на която българското интернет пространство е много бедно, влязох в руското и какво се вижда там. Ето ви, ако не вервате (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80)
“Изображался в виде козла, нередко сидящим на холме возле некрополя.” – “Представял се във вид на козел, често седящ на хълм върху могилата/гробницата”. Кози Грамади и Фенера...
А като видите и иконографията му ще паднете
http://www.google.ru/url?sa=i&rct=j&q=&esr...382566832657072

Кози Грамади... Грамадите на Асар/Дионис под формата на Сокар. Тук идва вече ред да споменем за пещерата на връх Кози Грамади.
Пътуването на Слънцето Ра в Амдуат (отвъдното) е разделено на 12 часа (периоди). В петият час Слънцето трябва да премине през пещерата на Сокар. В тази пещера Сокар спира и овладява крилатият змей Апеп, представляващ Хаоса. Пещерата му се пази от лъвовете Акер.
Едно е неоспоримо в мнението на официоза – това, че Кози Грамади едно царско средище и столица, за което пък говорихме ние, през месец май. Именно, обаче, свещената лодка на Сокар е тази, която отнася мъртвият цар на небето. И не само мъртвия. В най-древни времена именно на кана/царя е прерогатив да може да лети в Небето, особено като се има впредвид божественият статус, който има и отговорността, която носи, защото той е връзката между народа и Волята на Небето и тяхното хармонично единство. Факт е, че колесницата на бог Тор, с която той лети в Небето и се бие с великаните се тегли именно от два козела – Тангиостър и Тангиснир, които са по-бързи от осмокракия кон на Аудан/Один – Слейпнир.
Ако си зададем въпроса каква е връзката на Асар-Сокар с изграждането на столичния сграден фонд на Кози Грамади, трябва да отбележим, че Сокар-Озирис в Старото Царство на Египет, е покровител на занаятите и металообработването (рудодобива), на работниците, които изграждали некрополите, давал е енергия и вдъхновение на тези, които са копаели и изграждали канавки и канали, т.е. той по един или друг специфичен начин е свързан с изграждането на сгради и строителството въобще. Защото и некрополът е сграда, която се обитава след смъртта на фараона от неговата Ка.
Трябва да отбележим, обаче, че трансформацията и преливането на Асар в Сокар на север към Същинска Средна гора и на Изток в Сакар планина се извършва през река Марица, чието друго име е Хебър (Хеброс). Водата като огледална възможност да видиш своя собствен образ и да умреш, влюбвайки се в него е основополагащо начало на аватарните трансформации на боговете. Хебър или Хеброс (http://www.referati.org/znachenieto-na-reka-marica-prez-antichnostta/48672/ref/p4 ) не е нищо повече от наименование на още едно божество в “египетския пантеон” Хеб, по-широко известно още като Геб. Той е едно предно поколение “богове”, баща на Озирис (Асар/Дионис) и Изида, Сет и Нефтида. Това никак не е случайно, родословието на боговете в България има своя топографски и географски израз, което е уникално, тяхната същност е въплътена в българската земя и я е напоява със своята божественост. Тяхното присъствие е Вечност, затова и България ще бъде Вечна, въпреки опитите на някои да убият “боговете”, за да ни вземат земята. Затварянето на Асар/Озирис в ковчег от брат му Сет и хвърлянето му в реката, това е първият некропол и първата “божествена смърт”, която слага началото на божествените преображения и по-специално това на Озирис като бог на мъртвите Сокар. Най-интересното в египетската верова система е, че хтонични богове, принадлежали към същността на първичният Хаос, по-късно се превръщат в небесни, а небесни такива, като например Асар слизат като хтонични. Това е един особен кръговрат, който обновява енергиите, както на Небето, така и на Земята. Това преображение, тази трансформация става именно през Хеброс, през бащиното начало и поради това, ние много често ще виждаме множество земеделски функции пряко свързани с бога на мъртвите Сокар-Асар. Не е случаен факта, че именно “отцеубийството” е в основата на цялата космогония на митологичната мисъл, там където Кронос застава срещу баща си Уран, за да спаси майка си, там където Зевс застава срещу баща си Кронос, за да се стигне до там, където Едип убива своя баща. Това противостоене, обаче, не е характерно в древността на египетският божествен пантеон – когато остарели (боговете остаряват, но не умират, защото те са енергии и сили в определен ритъм) Хеб и неговата съпруга Нут (Нейт), “Великата Майка” предали своята божествена власт и длъжност на своите деца – бог на земята става Асар/Усир, а богиня на небето става Исет/Изида, чието първо име е Аст (означаващо “трон”; “небесен трон”). Тогава най-вероятно тя започва да се изписва и с този йероглиф върху главата. Именно такова предаване на Божествената Сила и смяна на нейният ритъм представляват трансформациите на Асар през Хеб (Марица) в
Сокар. Трябва да се отбележи, че Хеб трябва да се разглежда неотлъчно от неговата съпруга, великата Нут (Нейт), която пряко е свързана с първичните води на Сътворението (река Марица) и е Слънчевата майка. Тя обаче има и други функции:
“Нейт се споменава още в старото царство по текстовете в пирамидите, като майка на бог Собек и водачка на покойните в царството на мъртвите и сенките. “ Да видим и една от функциите на Хеб/Геб: “Той е затварял душите на злите мъже и жени и не им е позволявал да се възнесат в небесата.”
Ясно е оттук, че трансформацията на Асар в Сокар става именно чрез делегирането на тези божествени отговорности, носени преди това от баща му Хеб и майка му Нут/Нейт. Налице е една концентрация и оптимизация на определени енергии и власт в персоналността на едно божество. Това е част от концепцията на организиране на Хаоса, понеже за Хеб и Нут дори не може да се говори в смисъла на “божества”, каквито се разбират образите на следващите поколения богове, те са едни стихийни космически сили и затова не са имали специални култови места в Египет, като изключим Хелиопол, но затова пък имат своят реален живот в плътта на българската земя и изграждат нейната същностъ, което всъщност обяснява, защо за тях не са строени специални храмове. Разбира се, ще отбележим, че “древногръцкият мит” за сътворението визиращ разделението на Небето и Земята – Уран и Гея е едно огледално профанно копие на “древноегипетският” такъв, в който обаче Нут е тази, която поглъща звездите (боговете), а Хеб иска Шу (Кронос) да ги раздели.
И тук е местото да кажем за петте реки, които текат през подземният свят (Хадес) техен първообраз е именно река Марица (Хеброс), като особено внимание трябва да се обърне на Лето и Стикс. За Стикс е казано: “По време на титаномахията Стикс, заедно със своите дъщери заела страната на Олимпийските богове, за което била богато надарена. Когато давали клетва, боговете се вричали във водите на реката. Стикс живеела в много висока пещера, чийто таван бил поддържан от сребърни колони и се намирала на входа на подземното царство.”
(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%81 )

А за Лета (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B0 )
“Според митологията, след смъртта душите отивали в Хадес, царството на мъртвите, а там отпивали от водите на реката Лета и забравяли предишното си съществуване. Според Платон, преди да се преродят, душите отпивали от Лета, за да забравят животите си преди.”
Тези две реки разкриват два от фундаментите на мистериалната трансформация на Асар в Сокар през Хеб и Нут.
Но не е достатъчно само това, трябва да се каже, че Хеб е сочен и за първият фараон в Египет, като се упоменава, че преди това, той е бил цар в една далечна горна земя (България). Така полека, лека виждаме как тоновете земна маса от образа на древният Горен Египет (България) се изчистват и защо по някое време фараоните почват да носят двете корони на древният Горен (България) и Долен Египет (днешният Египет). Червената е била давана от Нут (Нейт), а бялата – от Хеб.
Иконографията на Хеб е с патица на главата, именно, за да се покаже неговото йерархично положение в единството Небе (женският принцип Нут) – Земя (мъжкият принцип Хеб).
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...px-Geb_1902.JPG
Великата Майка е във формата на патица. И тя точно в тази форма е отбелязана в древнобългарският епос “Сказание за Чулман” да извършва Сътворението:

“(56) И тогава Турун-Аби
се превърнала в патица,
гмуркала се в морето и започнала
да събира топките в купчина. “

Съвсем не е случаен факта, че в египетската верова мисъл за Сътворението се е запазил вариант на мита, в който гъската, снася яйце в тинята и от него се излюпва Слънцето (Ра). В “Сказание за Чулман” разбира се, Великата Майка под формата на патица сама създава Първичния Хълм/Могила – Татенен, концентрирайки енергията на Божествената Същност във вещество. Върху него после ще се снесе първичното яйце, слагащо Началото.
Разбира се, Патицата върху главата на Хеб, който в древния Горен Египет (България) е река Марица ни насочва към вариант на мита, в който тя плува в първичните му води, визирайки именно онова носене на Духът Божи над бездната.
На Хеб, най-вероятно дължим фестивала Хеб Сед. Този фестивал, свързан с ритуалното цареубийство, в който Канът трябва да покаже,че е годен да носи Орендата (Хека), е създаден като такъв от Хеб. Идеята в него е да не се стигне до прецедент, в който тази Свещена Небесна Енергия да бъде разпилявана излишно (както сега при демокрацията) и това да доведе до сътресения и разпад на държавата. Затова чрез този мистериален празник нейната ритмика се сменя и енергията се обновява. С това се търси и нов път на развитие на народа и държавата. В него са съхранени основните вярвания на древнобългарската общност, свързани с вълкът/кучето като тотем – водач и учител, воин и ловец (виж. “Джагфар Тарихи). Има източник, който сочи, че този фестивал имал точна астрономическа дата, свързана със звездата Сириус/Сотис, с която е свързана Аст/Изида, но с нея е свързано и кучето/вълкът, неслучайно е наричана Кучешката звезда. Объркването в египтологията тук идва, че със Сириус е свързана египетската нова година и разлива на Нил, но това е един много по-късен период, когато вече древният Горен Египет (България) е разделен от Долен Египет (днешният Египет) с появата на Средиземно море. Оттогава вече двете части на разделеното от водна преграда древнобългарско Царство започват своя самостоятелен път на развитие и често враждуват.
Тук искам накратко да се спра на един интересен фараон от първа династия в Египет с името Ден (вариант на Ден Грее), който е един от ревностните ревнители утвърдители на Хеб Сед.
( http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%...%D0%BE%D0%BD%29 ). Името си е чисто българско, да не говорим, че и до днес съществува формата на това име Деньо или Денко, а женският му вариант – Деница. Характерно за този фараон е, че за първи път носи е изобразен да носи двойната корона - бяла и червена (символите на Горен и Долен Египет) и титлата "Цар на Горен и Долен Египет". Тогава се сещате, колко много легенди има за произхода на мартеницата, ние ще добави още една (народът иска да има). Мартеницата е символ на обединението на древнобългарското Царство (древен Горен и Долен Египет) и е държавен символ, както Нут/Нейт е общодържавно божество. Всеки, на който е слагана на ръката му, в началото на пролетта, време, в което са и празниците свързани със Сокар е бил жител на обединеното древнобългарско царство и единството на древнобългарската общност. Затова е обичая мартеницата да не се слага собственоръчно, а да я сложи твоят родственик и побратим. Какво ли не се изписа за мартеницата, какво ли не, само не се разгледа като държавен символ. Защо бе хора, защо? Слепота?!
Нека повдигнем още малко клепачите, придвижвайки се малко на запад/ северозапад и след това на север към Стара планина. На връх Алексица бе регистирано поредното светилище, което представлява висока скална могила доминираща над околният пейзаж. На три-четири пръста между скалните откоси и отломъци излиза керамика от желязната епоха или по-точно късножелязната, недобре изпечена, нетрайна и ронлива с много примеси. Количеството и обаче доволно много. В подножието й има каменни струпвания, вероятно от зид или някаква постройка ограждала скалната могила. Оставям настрана това, че вероятно могилата крие в себе си храм. Не в това, обаче стои въпроса. Взаимосвързаността на Алексица с Фенера и Кози грамади е повече от очевидна, още повече, че този връх, представлява една невероятно голяма, и красива ливада пресечена от скални зъбци, туфи и откоси има огледност почти в кръг! Трудно е да се отгатне точно откъде идва името на този връх, може да е име на човек, владетел, но може и да е нещо друго, затова ще се обърнем към етимологията на това име. Примерно
(http://en.wikipedia.org/wiki/Alexa_%28name%29 ;

http://translate.googleusercontent.com/tra...tNCjBMPGOdBMuxQ ).

Думата изведена от старогръцки означава “помощник, защитник” (на човека), но може да се осмисли и като “спасител”; ‘покровител” като се има впредвид светилището на върха, макар, че, когато говорим за дума на старогръцки или древногръцки, трябва да ние ясно, че тя е взаимствана в повечето случаи от архаичния древнобългарски език. Още повече, че Алекса и Алексица, може да се изведе и от lex – “право, закон, ред». И тази етимология ще бъде верна, защото става въпрос за Божествения закон и ред, който трябва да бъде защитаван, за Божественото право, което не може да бъде нарушавано. Както и да го погледнем въпроса, ясно е, че става въпрос за укрепено светилище от желязната епоха, най-вероятно част от защитната система на Кози Грамади, защото малко споменаван и вече скрит факт е, че Кози грамади е била и крепост от края на Второто българско царство, свързана визуално и комуникативно с крепостите по севернородопската яка, дълго време оказвала отпор на турските орди. Срам и позор за българина и държавата му е, че табелата указваща това тъне в разложение насред група дървета.
В този ред на мисли Алексица е маркер не само за физическа воинска защита, тя е маркер именно и за една духовна защита на ценностите, за защита на душевността от попълзновенията на матриалните вибрации.
Малко известен факт е, че Нут/Нейт е “в древноегипетската митология е богиня на лова, войната и тъкането.” И още “покровителка на столицата от предперсийския саиски период в западната делта на Нил - Саис.”. Няма нужда да казваме, че столицата на връх Кози Грамади явно си е имала такъв покровител позициониран пространствено на близкият връх Алексица. Нещо повече, какъв е символът на Нут/Нейт? Щит, който от четирите си края е пронизан със взаимнопресичащи се стрели. Не беше ли подобен знака върху херооните и каменните саркофази на толкова много вече преекспонираните “траки”?
И когато търсим първоначалността на идеята на този “защитник, бранител”, нека се върнем в четвъртия час на придвижването на Слънцето Ра през Амдуат (подземният свят). За този час е казано: “ По време на четвъртия час, Рa навлиза в пустинята на Ре Стау. Реката пресъхва и става сухо легло, пълно с опасни змии и пътят е многократно блокиран от огромни врати. Лодката на Ра се превръща в огнедишаща змия. Тот и Сокар защитават бога на Слънцето, докато той бавно напредва през пустинята.“
За да раздиплим още повече проблема, отиваме на север към Стара планина. Нейното старо име е Хемус, Хем (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81 )

Хем, обаче е тъй да се каже другото име на бог Хор (Мин), заченат от Изида и възкресения от нея Асар/Озирис, чието хоризонтално положение при акта на зачеването на Хор ни връща към изначалното състояние на двойката Хеб-Нут. За Хем е казано: „Бог Хем ще отмъсти за своя баща Озирис" - гласи текстът от папируса.
Тук виждаме продължението на тази мистериална драма, в която Асар трябва да бъде отмъстен, за това, че е детрониран и превърнат не по свое желание в хтоничен бог, в Сокар. Именно Хор-Хем е този защитник (Алексис) на бащината чест и правото на царския трон, на населението от попълзновенията на Сет (Тифон). Този двубой между Хор и Сет е отразен именно в единия от митовете за произхода на наименованието Хемус (Стара планина), в който Зевс побеждава дракона Тифон

В него е казано: "Той (Тифон) отново бил откаран в Тракия и хвърлял цели планини по Зевс в битката около планината Хемус (Стара Планина, Балкан). Когато планините се върнали към него със силата на мълнията, кръв бликнала в планината. От това, казват, планината е наречена Хемус (haemus -"кървав") "

Това е текст, който ясно показва къде реално са се случвали събитията, които впоследствие ще станат разкази или митове при египтяните и гърците.

Понятието Хем/Хему/Хемус е толкова широко ширнало се в България и Египет, че си заслужава да го погледнем от всички негови страни. (Ние въобще не поддържаме мнението, че Хем е неправилна транскрипция на Мин /Хор)

Както се досещате, всеки бог е след това и фараон/цар. Хем Хор не прави изключение.
Първом да го видим като цар на Тракия
“ Хемус (на старогръцки: Αἷμος, Haîmos, на тракийски: Haimos, на латински: Haemus) в древногръцката митология е цар на Тракия.
Той е син на зимния северен вятър Борей. Според Овидий той се жени за Родопа, дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон, син на Океан и Тетида. Майка ѝ е сред музите Евтерпа или Калиопа. Според Плутарх двамата са брат и сестра.
Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера и им се присмивали. Затова боговете ги превръщат на планините Хемус (лат.: Haemimons, Стара планина) и Родопи (Ῥοδόπη), Затова Балканският полуостров се нарича на него полуостров Хемус (Χερσόνησος τοῦ Αἵμου, Hemus). Историята е описана от римския поет Овидий в Метаморфози 6.87-89
Хемус и царица Родопа имат син Хебра. “
Последното изречение е особено интересно, тъй като отново е визирано името на река Марица (Хебър, Хеброс), a Хемус и Родопа – Хор и неговата съпруга Хат(х)ор, които тук, представени в качеството си на родители на Хеб (Геб) връщат визията за първоначалната божествена двойка Шу и Тефнут (хората-лъвове), родители на Хеб и Нут. Хеб е представен като Хеб Ра, което може да се окаже, едно от древните му произношения и възход от хтоничност към небесност, още повече, че той е баща на Ра, щом Нут е негова майка.
Хемус след това го виждаме като фараон в Египет. Това е Хаемуас, най-големият известен син на Рамзес Втори, от 19-та династия, наследил престола от баща си в зората на ранножелязната епоха ( 1240-1235 г. пр. н.е.).
«Хем» като термин и название се просмуква и в жреческото съсловие на Египет. Там е имало една обособена каста от жреци с общото наименование Хем Нетер - «божии служители» или «божии пророци». Тяхната функция в храмовите служби е била да четат проповедите и да наставляват вярващите в религиозните заповеди и божествени закони. Папируса Абусир сочи, че особената йерархия на това древноегипетско духовенство има пирамидална структура, на чийто връх стоял висшият жрец. Те били нещо като директните «посредници» на фараоните за тяхната връзка с Бога. Не е трудно да се досетим, че когато египтянинът Мойсей предава единобожието на евреите, те създават своя пророчески институт, именно копирайки Хем Нетер.

«Хем» го срещаме като термин и в два града на Египет и един свещен плаващ остров. Единият град е Хеммис. Той е свещен град от Тиванският окръг на Горен Египет, известен с култът си към Мин (Хор Хеб). В него имало четириъгълно свещено пространство посветено на Персей, сина на Данай. В огромното предверие на това свещено пространство, направено от камъни имало две големи каменни статуи на входа. В това свещено пространство имало храм със статуя на Персей, където той често сам се явявал, като оставял сандалите си. Намирането на неговите сандали бил добър знак за целия Египет.
Историята на Хеммис е свързана с Бел, който в този град станал цар, оженил се за Ахиноя (дъщеря на Нил) и от този брак се родили Египт и Данай, както и дъщеря му Дамно.

Хеммис се е наричал и плаващ свещен остров на езеро, в непосредствена близост до светилището на Буто (Лето). На него имало построен голям храм на Аполон с три олтаря, около които в кръг имало засадени много палми и други плодоносни дървета. Според легендата, когато Тифон/Сет търсил младия Хор (Аполон) по цялата земя, за да го хване, Изида го скрила при Лето и спасила от Тифон на плаващият остров Хеммис.

Вторият град в Египет, съдържат термина «Хем» е Хемну – «градът на Осемте», който гърците наричат Хермополис. От него произлиза Хермополската версия за сътворението на света, предоставено на осем творчески сили, т.нар. Огдоада. Този град носи осмолъчната древнобългарска розета. Според тази версия на сътворението демиургът Тот полага яйцето върху първичният хълм (Татенен), издигнал се от водите на първичния океан (Нун). Осемте божества излюпват яйцето и оттам се ражда слънцето (Ра), което се издига в небесата.

Малко известно е, че Хем-Та (Hem-lb) е едно от названията на древния Египет, редом с Кемет, Та Мери, Хикупта, Айгюптос и т.н.
И най-накрая стигаме до същността на термина Хем/Хему. Той означава буквално "проява", "форма", "въплъщение" на Бога, т.е. на царя (Hemu, sing;. Hemuu, pi.). Според това древно учение, всяко божество, т.е. всяка сила, разполага със средства за себеизява (себеизразяване), наречени Хему (Hemu).
Това фактически означава, че когато Египет се е наричал Хем Та, под това наименование се е разбирало именно една божествена земя, която обитава самия Бог. Именно в този смисъл е и другото име на Египет Хикупта ( Hwt-ka-Ptah ), означаващо "дом на «ка» (душата) на Птах". Така вече можем да твърдим, че Хему е всъщност част от това, което е духовната сила - хека; вакан или оренда. Именно поради приемането и начинът на приложение на това “Хему” Египет се превръща в единна държава с централизирана монархия. Разбира се, тук говорим за копиране и пренасяне на държавната организация на древен Горен Египет (България) към Долен Египет (Африка). Това може да обясни всички чудатости и неясноти в развитието на египетската култура и държавна организация.
Египтологията казва, че доктрината “Хему” била и в основата на социалната организация на Средното Царство (http://ancientworld.wikia.com/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE )
Според нея, всеки египтянин е “Хему нисут”, което днес изключително често, погрешно и вулгарно се превежда като “слуга (роб) на царя”. Точният превод, обаче е “царски служител”. Царят е “Хему” – като син на бог и бог, той се явява средство за управление на държавата и света, а всеки египтянин е “хему нисут” – част от тялото на царя ( а оттук и на Бога). Така, царят и народът образуват едно тяло и една общност, която трябва да изрази по един съвършен начин Волята на Бога. (Тази концепция ще я видим след време в историята на християнските общини осъществявана чрез тайнството Причастие). Според А. Большаков на общоевразийски език понятието “хемму” трябвало да се разбира като “нашенец”, “братовчед,родственик” или да си го кажем ние направо “брат”. Доктрината “Хему” делегира държавността във всеки един египтянин и по този начин превръща държавата в една общност от родственици, в която всеки, според своята йерархия и възможности се ражда и работи за нейното усъвършенстване и издигане. Това е смисълът и целта на неговият живот. Или държавата, това е достигнатото лично съвършенство на всеки, който и служи. Това е великата сила на древнобългарският Саракт.
Историята на Рудитдидит, съпруга на висшия жрец Раусир, от храма на бога Слънце Ра илюстира много добре какво е разбирането на понятието “хему” в Египет:
“Тя заченала трима синове от Ра (непорочно зачатие), които щели да се родят като трима близнаци. И когато родилните болки започнали, самият бог във висините спешно извикал Изида, Нефтида и Хикайт (акушерката с жабешка глава, която присъствала при раждането на света), Масхонуйт (богиня на раждането и на люлката) и бог Хнум (който придава формите): „Хей, вие там! Побързайте! Изродете от утробата на Рудитдидит тези бебета, които ще изпълнят в Двете земи благотворната царска длъжност, ще строят храмове за вас, ще донесат дарове върху олтарите ви, храна на масата ви и ще увеличават храмовите ви владения."

Изида (Аст) със Слова на Силата, извиквала по име, един по един бъдещите фараони от утробата на Рудитдидит, Масхонуит правела предсказанието и обявявала какво ще бъде предназначението на всеки един от тях в живота и за държавата, Хнум вливал здраве в органите на телата им. Така са се създавали “хему”, така божественият живот е получавал плът.

С това завършваме онова, което това наше поклонение на Кози Грамади даде като благодат – да отгърне една невероятна страница от древното ни минало, която няма да прочетем в никой учебник и в никоя книга.
Продължението й следва, в анализа на нашето кратко пътуване в Сакар планина.

Озирис е изкривеното от гърците име на Асара. По българската земя изобилства с топоними на древното му име, както и Сокар. Самото име на предците ни преди Потопа - БелАси е свързано с Асар. Белите асари. Короната на Горен Египет е бяла също. Аз лично не очаквах, че Сакар ще представлява пълен аналог на египетския Сакар. Свещено място, където са изпратени в царството на Сокар владетели и жреци от древнобългарските държави.

В Сакар това, което видях надмина очакванията ми. Докато вървях по един занемарен от хилядолетия забвение черен път, изведнъж ми се подкосиха краката. В един момент разбрахме, че ние не сме просто на коларски път, а на свещена пътека, по която са изпращали мъртвите към Долния свят. Осеяна с долмени и кромлехи в концентрация, която няма никъде по света. На древните не са им били нужни импозантни пирамиди, нито асари (могили) от по-късните периоди.

Говорейки за Асара, няма начин да не пропуснем и известния жрец от Варненския халколитен некропол, открит от Анчо Калоянов. Като оставим настрана чистото злато, най-древния артефакт в света на обработен метал, да обърнем внимание на златния фалос от ТАЗИ снимка. Нарочно я взимам от Уикипедията, защото последно снимана от наш участник, фалосът е бутнат настрани. Сравнете с ТАЗИ, правена това лято. Дали преместването му е небрежност на музейния работник или нарочно, за да не направи някой аналогия - не се знае. Иначе легендата за златния фалос е свързана с липсващото 14-то парче на Асара, след като е разкъсан от Сет.
Ето и египетската му аналогия

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тъй като засега няма по-подходяща тема за топонимите Сокар/Сакар, ще направя едно допълнение за друг географски район, където това име се среща. Става дума за източния Предбалкан и Лиса планина, чието име до 1942г е показателното Сакарбалкан. Струва ми се, патриотичния почин на нашите предци е бил леко прекален при промяната на това име, считано вероятно за турцизъм. Факт е, че нито Балкан, нито Сакар имат такъв произход. Съвсем нормално в Сакарбалкан двата най-високи върха носят имената - Голям Сакар и Малък Сакар.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%...%B8%D0%BD%D0%B0