РЕАЛНОСТТА НА НАШАТА МИСЪЛ

Осъзнаването на мисълта като материална реалност пренарежда човешката ценностна система. Какво цени и на какво не обръща внимание съвременният човек?

Слабо образованият не осъзнава значението на труда, поради което си позволява да го пилее. Неграмотният глупак е готов да хвърли огромно количество труд и нерви, само и само да се сдобие с незаслужаваща особени усилия материална ценност. Умният цени труда си, той знае, че трудът стои в основата на материалния човешки напредък. Но умният, също като простия е готов да мисли с часове за дреболии. Единият пропилява своя труд, другият - мисълта си.

Ето как стигаме до следващата категория на човешко развитие - мъдростта. Мъдрият е осъзнал значението на мисълта за качеството и резултата от положения труд. Мъдрият знае, че съществува пряка зависимост: мисъл - труд - краен резултат.

Новите реалности налагат въвеждането на още една категория - Озарението. Озареният е носител на висшата Мъдрост, той е Орисаният да властва над едва встъпващата в своите права Епоха. Озареният притежава познание за същината на мисълта, за нейните свойства. Озареният разглежда проявите на мисълта като прояви на т. нар. "реален, физически свят”. За Озарения мисълта е вид материя, неотделима част от видимата действителност.

За Озарения висша ценност е Озарението, Божествената намеса.

Озареният и дивакът живеят в един и същи свят, за тях Реалността е това, което е. Разликата е, че Озареният управлява онова, на което дивакът се кланя. И едва сега, след седем хилядолетия разбираме смисъла на думите от Книгата на Завета:

"Знанието е, за да го обработиш;

посланието е, за да го съобщиш;

озарението е, за да бъдеш!”

Дарено ни бе Знание и ние бяхме. Насочваха ни с Послания и ние сме. Изпратиха ни Озарение, но дали ще бъдем?