Скално светилище Храброво

[Канатица]

На 2 км югоизточно от Храброво община Балчик приро¬дата е образувала скалист полуостров, заклинен между почти отвесния южен склон на Добруджанското плато и къс страничен дол, приток на Батовска река. Полуостровът има издължена езиковидна форма. Простира се на дължина повече от 500 м при почти равномерна ширина от около 100м. Теренът е плосък, каменист и обезлесен. На югоизток почвеният слой съвсем изтънява и на повърхността тук-там се показва материковата скала. Местността е известна в топонимия като Отлу бурун („Селищен нос").
В най-източната част на полуострова Отлу бурун все още се различават незначител¬ни останки от древно укрепление. Към средата на 60-те години на XX в крепостните зидове вече са били почти напълно унищожени в резултат от системно ограбване на строителния материал от местното население. Обитаваната територия се е простирала в западна посока далеч извън укрепеното ядро. Съобщава се за няколко намерени фрагмента тракийска керамика, които се тълкуват като свидетелство, че на мястото е имало селище и в предримската епоха.
Укреплението има приблизително триъгълен план. а площта му не надхвърля 5 дка.
http://bulgariancastles.com/node/1014
При едно от посещенията на обекта е открит един извънредно интересен скален паметник, наскоро открит и разчистен от иманяри. Той се намира в северния ъгъл на укрепената територия и представлява жлеб със специфична конфигурация, изсечен в предварително подготвена, грижливо подравнена площадка край самия ръб на скалния венец. Дължината му е 3,83 м. Ориентиран е точно север-юг, като северният му край достига ръба на скалата. В средната си част жлебът има трапецовидно сечение и равно дъно. Дълбочината му там е 25, а ширината - 16 при основата и 23 см в горната част. На 90 см от двата края на жлеба дъното му започва плавно да се стеснява и спуска надолу, така че в най-северната и най-южната си точка жлебът придобива вече триъгълно сечение, а дълбочината му достига 40 см. Напречно на южния край, между него и ръба на скалата от изток, е прорязан отвесен канал с ширина едва около 0,5 см, чиято дълбочина съответства на тази в края на жлеба. Теренът в северното подножие на площадката беше заварен прекопан до материковата скала от иманяри. Насипът изобилстваше от керамични фрагменти. Повечето фрагменти произхождат от груби дебелостенни съдове със сигурна датировка в ранно- и късножелязната епоха, но без възможност за точна видова характеристика.
В непосредствена близост до югоизточния ъгъл на укреплението има втори жлеб. Подобно на вече описания този се отличава с извънредно прецизна изработка. Издълбан е в нарочно подготвена площадка край самия ръб на скалата. По цялата си дължина от 3,80 м той има почти триъгълно сечение. Дълбочината му възлиза на ~25 см, при равномерна ширина от 18 см. Някога жлебът е бил ориентиран точно изток-запад. Незначително отклонение на югоизток се дължи на пропукване и частично отцепване на част от скалния венец в по-ново време.

Паралел – Баджалията:
В суходолието “Табан” Ст.н.с. д-р ист. Георги Атанасов локализира единствениа в Добруджа тракийски скален култов комплекс, включващ няколко скални светилища между с. Васил Левски, с. Стрелково и с. Поп Русаново. Северното светилище е оформено в голяма естествена пещера, наречена от местното население Баджалията. Тя има три входа, голям полукръгъл олтар и дупка на тавана, навярно избита, за да бъде осветявана централната зала. Наоколо е намерено голямо количество тракийска керамика, изваяна на ръка и на грънчарско колело. През 1993 г. са открити сребърни монети на македонските владетели Филип ІІ Македонски /359-336 г.пр.Х./, Александър Велики /336-323 г.пр.Х./ и Лизимах /323-306 г.пр.Х./. Намерени са и римски републикански денара от І в.пр.Х. Явно светилището е било действащо дълго време, около няколко века, които обхващат и част от римската епоха.
На около 200 метра южно от Баджалията се намира висока скала, чийто връх е подравнен. Върху площадката е издълбан жлеб с ширина 18 см и дълбочина 45 сантиметра, ориентиран север-юг. Навярно става въпрос за култова площадка, свързана с астрални моменти от тракийската митология.

„Преди повече от 20 г. по сухоречието Табан, явяващо се естествена граница между община Алафатар и община Кайнарджа в област Силистра е рeгистриран уникален скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение само на 4 км по бреговете на древната река Табан /Малък Канагьол/в района на с. Стрелково, с. Васил Левски, с. Поп Русаново и с. Кутловица, Силистренско. Сухоречието Табан /Малък Канагьол/ води началото си от Предбалкана и от юг на север пресича Добруджанската лесостеп. Недалеч от гр. Силистра се съединява с р. Канагьол, след което се влива в р. Дунав чрез езерото Гърлица /Буджак/ на румънска територия.
Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врезли дълбоко в сарматските варовици на равнината, при което са образували живописни каньони, пещери и скални изваяния. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Трако-гетите, усвоили региона около 7 – 5 в. пр. Хр., определено са впечатлени от природните забележителности по р. Табан и по неповторим начин ги втъкават в религиодните си представи. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа, обл.Силистра. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Най-впечатляващата и най-голямата сред тях е “Баджалията”. През лятото на 2005 г. са проведени сондажни археологически разкопки на най-значителното от пещерните светилища по Табан, наречено “Баджалията”

„Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали на брега на полупресъхналата река засега насочват вниманието към историята на тракогетския герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог, Залмоксис. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр. ), Херодот твърди, че преди на достигне Истър (Дунав) той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. Те вярвали в безсмъртието (една от причините за несравнимата им храброст) и мислели че не умират, а след смъртта отиват при бог Салмоксис, наричан още Гебелейзис. Всеки пет години избирали по жребий един от тях като пратеник с послания и молби за нуждите си до Салмоксис. За целта поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Ако умре пронизан, смятали че бога е благосклонен, но ако не умре вината се отправя към него и се избира друг посланик.
Освен това същите траки мятали стрели към небето срещу бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Салмоксис. Освен това Херодот научил от гръцките колонисти по Черноморието, че Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VІ в. п. Хр.) на о. Самос. Въоръжен с много знания, след като бил освободен от Питагор, Залмоксис забогатял и накрая се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот. Изградил си зала (андреон), в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че нито той, нито сътрапезниците му и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат в блажено място, където ще тънат в охолство. Същевременно накарал да му напряват подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света в пълна изолация три години. Траките тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват че е безсмъртен.
Живата културна традиция се изразява в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис”.
Снимка: склания жлеб в местността Баджалията.
Снимки от светилището при с. Храброво в Галерия: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=11724
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=11726

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Канатица]

Общ вид на южния жлеб, ориентиран изток-запад.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

[Канатица]

Както навсякъде из нашата свещена територия, наличието на селище предполага и необходимостта от поле за изява на духовните стремления на нашите предци. При всяко селище и до ден днешен има или вековно дърво; капище, на което при християнизацията е построена църква или само е разрушено; оброчище или скално светилище, щом природните дадености го позволяват. Така и при село Храброво. Интересно е да се отбележи, наличието на скален манастир, разположен на около 500м от описанaта по-горе територия, под скалния венец. За жалост теренът не позволява обстойно проучване без специална подготовка и алпийска техника. В подножието на светилището при село Храброво са налични два интересни топонима - с. Църква и с. Оброчище. В село Оброчище е разположен "Ак Язълъ баба" теке. Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в един турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на тюрбе на бекташкия духовен водач Ак Язълъ баба. Разбира се, е несериозно да се смята, че селото датира само от 17 в., защото има местна легенда, че именно тук е погребан Владислав Варненчик след битката през 1444г край Варна.
В двора на текето има вековно широколистно дърво*, вероятно от рода на дъбовете, на което местносот население отдава почит и търси изцеление.
От втората половина на XIX в. Tекето се превръща и в двуобредно светилище,което се посещава от мюсюлмани и християни.
http://www.green-spectrum.com/index.php?op...=194&Itemid=195
*след листопада ни бе невъзможно да установим точния вид на дървото.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)