Демократичен Апокалипсис




От полуразрушената кооперация излязоха две плешиви деца. Дългите им ръце стигаха почти до земята. Притичаха бързо до отсрещната сграда, заобикаляйки ловко дупките и купищата ръждясващи железарии, като мъкнеха някакъв чудноват предмет с неясно предназначение. Протяжен вой, идващ отдалеч, невероятно мощен и плътен, ту се засилваше, ту отслабваше, къртейки оскъдните парчета мазилка. Децата се разтрепераха от страх, озърнаха се, влязоха в първия им попаднал вход и повече не се показаха. Чудноватият предмет остана да лежи на пътя.

Голям плъх влачеше умряло куче. Насекоми дояждаха стоки в бившия супермаркет. Бойна машина с избледнели отличителни знаци бе застинала върху барикадата от набързо струпани павета. Из цялото близко пространство скелетите бяха смесили своите кости в следсмъртно побратимяване, а тъмночервената трева сякаш извираше около и през тях. Навярно тя, тревата пречеше на озъбените уста да проговорят и на мъртвите очни отвори да прогледнат. Витаеше дух на неистово проклятие.

Непроменени си оставаха само сребърният барелеф, увековечил изборната победа на Единствено Правилния Кандидат, както и Вечният огън, извиращ от самото дъно на Ада. Дори въздухът странно блестеше, а Слънцето светеше виолетово през кафяво-зелените облаци, разтапяйки неоновите реклами.

И Дух Божий се носеше из тази всеобща пустош, из спряната разруха и победилата Демокрация, защото нямаше къде да слезе.