Св. Симон Трентски



През 1475 г. в тиролския град Тренто (днес в границите на Италия) тайнствено изчезва малкото момче на име Симон Херберт.

От известните ритуални убийства на епохата – 15 в. - най-известното става мъчението на св. Симон Триентски.
Вдигналият голям шум процес в Тренто през 1475 в. е знаменателен с това, че всички подсъдими са признали, че са извършили ритуала и са разкрили тайната на употребата на кръв в еврейските обичаи.
Историята

Привечер на велики четвъртък - ден преди еврейския Песах - малкия Симон седял пред къщи. Баща му Андрей Херберт работел на полето, а майката била на черква. Щом се върнали, започнали да го търсят, включили се и съседите. Накрая решили, че детето се е удавило в близкия ров. Но като го претърсили, не открили нищо. На сутринта бащата отишъл да съобщи на епископа – княз Йоан ІV фон Гиндербах. Градските власти започнали да издирват детето навсякъде. Блокирали града.

Тръгнал слуха, че евреите са откраднали малкия Симон. В Тренто имало само три еврейски семейства – главите им били Самуил, Товий и Анжело. В дома на най-видния – Самуил – била и синагогата и училището за еврейските деца. Властите решили да обискират дома му. Самуил ги посрещнал предизвикателно и се възмутил, че го притесняват и с присъствието си му оскверняват къщата преди Песах. Не намерили нищо.

Но в неделя вечерта евреина Товий съобщил на градския съдия, че евреите са намерили момчето в рова. Общинарите отишли на мястото. Епископът-княз наредил да преместят тялото в дома на Самуил – това била най-близката къща. Там при огледа станало ясно, че детето не се е удавило, а е било убито. Трупът не бил подут като на удавник, от дясната страна на краката били изрязани парчета месо. Цялото тяло било осеяно с прободни рани и обезкръвено. При тази гледка княза извикал:

"Това престъпление може да е извършено само от врагове на Христовата вяра! Призовавам те, Господи – днес празнуваме твоето Възкресение – за свидетел, че това няма да остане ненаказано!”

Той наредил тялото да не бъде погребвано, а първо да бъде освидетелствано медицински.
Освидетелстването установило: няма признаци от удавяне – детето е умряло от насилствена смърт, след като кръвта му е била източена още преживе – белезите от раните изключват всякаква възможност за ухапвания от плъхове, мишки или драскотини от камъни.

Показанията на евреите за откриването на тялото били противоречиви и затова подозрението паднало изключително върху тях. Всички евреи били арестувани и поставени под наблюдение. Огледали пак рова и се оказало, че е ограден откъм съседната къща, откъдето водата изтичала през решетки и трупа не може да е минал през тях. Доказало се, че детето не може да е било довлечено от водата пред дома на Самуил. Имало и свидетели, които чули детски плач откъм синагогата – две съседки и един стражар.

Започнал прословутия процес - на подсъдимата скамейка застанали общо 20 евреи от трите еврейски къщи в Тренто. Отначало всички отричали, но при вида на доказателствата започнали да признават - кой е участвал в ритуалното убийство и кой е се е включил по-късно в поругаването на трупа на момчето.
Признанията

Показанията на всички били сходни. Във вторник главите на трите семейства се събрали да видят пасхалното теле. Анжело казал:

- Имаме месо за трапезата, но ни липсва нещо, което е най-важното за нашия култ.

Разменили мнения и единодушно решили да откраднат едно християнско дете и да го заколят в дома на Самуил. На съвещанието бил и стар евреин на име Моисей, който живеел в дома на Самуил и се ползвал с известен авторитет по религиозните въпроси. Избрали Товий за задачата да открадне дете. След два дни на велики четвъртък в ранната вечер, когато цялото население било на черква, а улиците били безлюдни, Товий видял малкия Симон Херберт, който си играел пред къщи. Той отишъл да си играе с него, започнал да му говори усмихнато, примамил го и го отнесъл в дома на Самуил. Като се озовало там, момчето започнало да плаче и да вика майка си. Залъгали го със сладкиши и играчки.

Когато нощта пада, започват безмилостния ритуал.

Занесли детето в синагогата. Участвали осем евреи. Съблекли го голо. Самуил му вързал кърпа на шията, за да задуши виковете. Стария Моисей взел клещи и откъснал от бузата му парче и го хвърлил в един съд. Бликналата кръв събрали в паница. Същото повторил и Самуил, а след него – и останалите. Щом кръвта от бузата на момчето престанала да тече – всички участници повторили късането от десния крак на детето.

Съдията запитал защо са късали месото с клещи, а не са го рязали. Самуил отговорил:

"Направихме го, за да не помислят християните, ако намерят трупа, че детето е убито от евреите, за да източат кръвта му”.

После вдигнали полуживото дете и изпънали ръцете и краката му, за да символизира разпънатия на кръст Христос. Моисей държал дясната му ръка, Самуил – лявата, а Майер Могар – краката. В тази поза настървените евреи наболи цялото тяло на Симон с игли, за да изтече всичката му кръв. Повтаряли:

"Така постъпихме с Исус, нека по същия начин пропаднат всичките ни врагове!”

Накрая Майер Могар ударил детето по главата и го убил. Изпели хвалебен химн. След края на отвратителния ритуал, Витан – слуга на Самуил – заровил трупчето в сеното в плевника. Разделили кръвта по между си, а Самуил взел най-много.

Разотишли се по домовете си и радостни седнали със семействата си на пасхалната трапеза. Всеки от бащите на семействата прибавил кръв във виното си, поръсил с кръв празничната трапеза и призовал десетте египетски наказания върху всички християни. От виното с кръвта всеки глава на семейство налял на цялото си домочадие. В мацата (безквасния хляб), която била вече приготвена, не сложили кръв от Симон, но в нея имало запечена християнска кръв, изсушена и запазена на прах от други ритуални убийства.



Измъчванията на детенцето преди смъртта му.

Когато от общината дошли да обискират дома на Самуил, изнесли трупа от плевника и го скрили в зимника под дървата. На сутринта в събота готвача на Самуил – Бонавентура занесъл тялото пак в синагогата. Там го сложили върху ковчежето със законите, с надежда че на това място няма да правят обиск. Направили утринна молитва и след нея Моисей и Самуил започнали да се гаврят с тялото на Симон. Присъстващите евреи и еврейки крещели в истъпление:

"Повикай твоя Христос и майка му Мария да ти помогнат!”

Всички удряли и хулели тялото на детето. В съда станало ясно, че в това гаврене взели участие всички евреи от двата пола, които живеели в Трент.

Трупът не им давал мира. Страхували се да го затворят в ковчежето, за да не ги издаде миризмата на разлагащо се тяло. Не можели вече и да избягат, защото всички изходи на града били завардени от властите, заради издирването на детето. Накрая решили да хвърлят момчето в рова с вода, която течала през двора на Самуил и сами да съобщят, че случайно са го намерили. Така се надявали, че ще отвлекат от себе си подозренията. А раните разчитали, че ще бъдат сметнати за ухапвания от плъхове. На съвещание било решено да не се издават един друг в никакъв случай, а ако започне дело – да се оправдават с Моисеевия закон, който забранява убийствата. Решили да повтарят, че детето е убито от швейцареца Цанезус и той е подхвърлил трупа у Самуил за отмъщение, понеже двамата се съдели и били стари врагове.

В показанията си Самуил обяснил:

"В древни времена, когато християнството не било тъй могъщо, учени евреи от Вавилон решили на едно съвещание, че кръвта на измъчван християнин помага за спасението на душата. Тази кръв трябва да бъде източена от християнско дете и при изтичането й, то трябва да бъде убито в положението на Христос на кръста. Детето трябвало да е момче, не повече от седем годишно. В краен случай – и по голямо. Жена не е подходяща, защото ритуала е за поругаване над Исус. У американските евреи, които са повече посветени в този култ, има писани закони, но в Европа тази тайна се предава устно от род на род. Кръвта се примесва с мацата и е достатъчно да е колкото лещено зърно. Това се прави от някое опитно лице открито или тайно, зависи доколко той има доверие на този, който приготвя мацата. Мацата в моя дом се приготвя от прислугата и аз винаги тайно съм го вършел, но тази година го направих пред готвача Бонавентура. По време на празника на Песах, главата на семейството застава пред масата, взема чаша вино примесено с кръв и я поставя пред себе си. И всички останали стоят около масата с чаши. По средата има съд с три парченца маца с кръв и по малко от всички празнични ястия. Старейшината натапя пръст в чашата си и поръсва с вино и кръв цялата маса. Изрича еврейските думи, които означават десетте египетски проклятия. След това казва: "Ние молим Бога да обърне всички тия наказания срещу християните!” След този обряд, той взима мацата, разчупва я и подава на всеки по късче. Изпиват виното си и след това сядат да вечерят. Така правят и на следващата вечер.”

Съдията запитал трябва ли ритуалното убийство да се извършва в определени дни в годината. Самуил отговорил:

"Може да се убие християнин и да му се източи кръвта в който и да е ден, но жертвата е по-приятна на Бога, ако ритуалното убийство се извърши в дните близки до Пасха.”

Всички тези тайни Самуил научил не от книги, а от думите на учителя си Давид Спринц, който живеел в Полша.
Кръвта на Симон сложил във виното в четвъртък и петък. По думите му, християнската кръв се запазвала и на прах. Тя се употребявала от евреите още при обрязването. Имала свойство да заздравява рани. А кръвта на християнин, който не е убит не е пригодна за еврейските обряди. Тя е подходяща и благоприятна само когато се добива от живо тяло, при невероятни мъчения, след които жертвата умира. Всеки еврейски равин има кръв на прах. Без нея той не може да извърши обряда на обрязването.
Старият Моисей добавил в показанията си, че в ония времена, когато още нямало християни, всеки глава на семейство трябвало да изпълни този обряд с малко агне, а сега по еврейския закон, това трябва да се изпълнява само с християнска кръв. С агнешката кръв по Моисеевия закон се поръсвали само праговете на вратите, а кръвта на християнското момче се пие при обредите.
Съдебни борби

Вдигнатият шум от делото бил невъобразим и преминал през цяла Европа. Пред тези доказателства, удостоверени с неопровержими данни, че ритуалното убийство е извършено по обреда и тайните зверски предписания на еврейските мъдреци – на евреите от цял свят им оставало само едно – да обявят всички участници в това страшно престъпление за побъркани. Но уликите били толкова силни, че евреите не се осмелили на такава комбинация.

Опитите на еврейството да се потули делото били предприети по най-рисковани начини. Раздвижила се цялата еврейска общност в близкия град Ровередо, която решила на всяка цена да спаси съплеменниците си. Първият опит бил да се подкупи княза-епископ Гиндербах и всички съдебни и административни лица в града. Тези опити не се увенчали с успех. Тогава започнали интриги срещу епископа и съдебните власти.
Когато разбрали, че делото е сигурно изгубено, ровередските евреи, чрез свои влиятелни приятели "либерали”, които отричат ритуалното убийство въз основа на Моисеевия закон, стигнали до Рим и убедили папа Сикст ІV, че в Триент евреите страдат невинни. Той изпратил благосклонния към евреите легат епископ Джиудичи. Задачата му била да събере документите по процеса и да ги изпрати лично на папата. Също, заедно с епископа-княз, да провери достоверността на чудесата, които ставали на гроба на малкия Симон. Да състави инвентар на евреиските имущества, които да могат да бъдат конфискувани единствено от папата. Да освободи от затвора жените и децата.

Легатът стоял в Трент само 20 дни, решил, че е рисковано да приеме еврейски подкуп и се преместил в Ровередо – еврейския главен щаб. Оправдал се, че в Трент никой не смее да иде при него от страх от епископа-княз и от народа. Открито го обвинявали, че е взел подкуп от евреите.
Легатът дори се помъчил да организира бягство на подсъдимите от затвора.
Всички свидетели, които дали показания срещу евреите, по нареждане на легата били арестувани и той с мъчения ги принуждавал да се отказват от показанията си. Когато делото отишло към приключване и евреите дали показания, последната услуга на легата Джуидичи била, обмислянето на начин да открадне тялото на Симон. Накрая поведението му принудило папата да го лиши от пълномощия.

Делото станало известно не само в германския Тирол, а и в Италия и папата наредил да го разгледа комисия от кардинали. Евреите реагирали своевремнно и бързо изпратили пари за подкупи и на тази комисия, но без резултат – кардиналите отказали подкупите.
Тогава в еврейския щаб в Ровередо избрали провокациите – разпространили внезапно слуха, че херцог Сигизмунд Австрийски е превзел Трент и арестувал епископа-княз за незаконно водене на делото. Така или иначе кардиналската комисия заедно с експерти-юристи обявила, че процеса е воден правилно и законно.
Резултатът

Евреите са осъдени на смърт.

Незабавно всички евреи в областта се вдигат срещу присъдата и успяват да постигнат нов процес за обвиняемите. Води го Гуидичи от Вентимилия и потвърждава присъдата. Пак заради протестите на евреите случаят стига до съда на папа Сикст IV. Той определя най-известния по това време професор по право – Панвино за главен съдия по делото. Заедно с шестима кардинали, той разглежда случая и отново потвърждава присъдата.

Съдът на кардиналите заявява:

"Евреите са убили момченцето Симон с цел да изпълнят един равински религиозен закон. Техния мотив е подчинен на най-извратена набожност – да се сдобият с християнска кръв за празнуването на своята Пасха.”

И осемте подсъдими евреи, взели участие в убийството на Симон Херберт, били екзекутирани. Двама от тях – Витан и Майер Могар помолили преди екзекуцията да им разрешат да приемат кръщение. Затова изпълнението на присъдата им било отложено с един ден (с була на папа Бенедикт ХІV – Беатус Андреас, кн. 1, глава ІV, 4).



Евреите убиват Св. Симон – фасада на черква. Неговите мощи и сега се намират в храма на Апостолите Петър и Павел в Тренто.
КАК СЕ РАЗЖАЛВАТ СВЕТИИТЕ

Мощите на Св. Симон почиват в черквата на св. Петър в Тренто. Всички рани се виждат ясно. На олтара пред саркофага има ножици, клещи, три големи игли и съд, в който евреите са пазели кръвта. Върху предметите ясно се виждат следи от кръв. В черквата се пазят и дрехите на мъченика и две кутии с неговата кръв. На ковчега е написано, че той е мъченик от евреите. В черквата стои и картина на която е изобразено момчето Симон в момента, когато евреите източват кръвта му.

В сайта на католиците почитащи Св. Симон се казва:

"Момчето Симон е канонизирано от папа Сикст IV през 16 в. Празникът му се празнува в Трентo всяка година на 24 март. През 1965 г. се прави кощунствен опит почитането на Св. Симон да бъде отменено и подтиснато – под натиск от ционистката мафия в сътрудничество с техните приятели марани във Ватикана.”

Марани са наричани покръстените евреи, които тайно продължават да изповядват юдаизма, т. нар. скрити юдеи.

Пак в този сайт католиците казват, че Ордена "Опус дей”, при това не отделни негови представители, а целия орден е маранска организация във Ватикана.

През 1965 г. Втория ватикански събор отменя култа на св. Симон Трентски като "основан на злонамерена мистификация” и изважда името му от католическата мартирология. Не се казва ще бъдат ли съборени или пре-ремонтирани черквите, на които е изобразен Св. Симон и където се почита от векове…