УБИЙСТВОТО НА МАЛКИЯ СЪР ХЮ



Ето го истинският подстрекател на убийствата, извършвани от евреи. Ето го техният господар, на когото се кланят. Знайте, че където има евреи, винаги ще присъства и тоя звяр.

Сцената е Англия през 13 в. Събитията са сходни. Сякаш един и същ зловещ епизод се повтаря през различни времена и разстояния.
Малкият мъченик отива в един по-добър свят на 9 годинки. Заловеният евреин заявява, че за юдеите е нещо обичайно "да проливат християнска кръв на един определен ден в годината”. Това е навечерието на юдейския Пасха – около нашия Великден.



Дъщерята на евреина убиец примамва Хю в градината си. Илюстрация от худочника и илюстратор Джордж Уортън Едуардс.

Девет годишният Хю изчезнал на 31 юли, а тялото му било открито захвърлено в кладенец на 29 август. Залавят евреина убиец благодарение на свидетели, които също били и от приятелчетата на малкия Сър Хю. Евреина, когото заловили след няколкодневни разпити си признал, че го е затворил в някакъв килер и го изтезавал, като в последствие го разпънал на кръст, където и издъхнало детето в адски мъки. По време на мъченията бил поканил и много други евреи от различни части на Англия, които били участвали в изтезанията. Другите евреи си признали, че били повикани за да участват в ритуалното убийство. Казали, че пробождали многократно с ножове и остри предмети Малкия Хю, подхвърляли го във въздуха и го наричали лъжепророка Исус, богохулствали и го измъчвали по всякакви възможни начини след, което го разпънали на кръст и му разпорили корема.

Най-яркия случай е "разжалването” на малкия Сър Хю - така е популярен сред английския народ – от Англиканската църква през 50-те години на 20 в. Случаят с "разжалването” на мъченика е грозен:

Англиканската църква поставя плочка на мястото на бившата му черква, в която се извинява на евреите. Съжалява, че убийците на Малкия Хю са екзекутирани. (А те са осъдени от законен английски съд в нормален съдебен процес.) И моли за прошка евреите.

Освен убиеца на Малкия Хю тогава още 19 евреи са арестувани (както споменахме по-горе) за ритуални убийства. 18 от тях са осъдени и обесени.
Според евреите и според официалната версия на крал Хенри III му трябвали пари, чудил се откъде да ги вземе и решил, че 18 евреи са една добра бройка (понеже имотите им се конфискували). Като че ли жертвоприношение на дете не е достатъчна причина за съдебна присъда.

Процесите, в които евреите са били осъдени и екзекутирани за човешки жертвоприношения, се представят от евреите като мракобесни грешки или недоразумения. При тях се разкрива сходна картина: Навсякъде евреите вдигат голям шум и искат преразглеждане на присъдите. Властите в съответния край, притеснени от натиска от две страни – и от гневното население и от евреите – обикновено възлагат делото на най-видните юристи, които го водят внимателно. Трудно може да се каже за тези процеси, че не са проведени както трябва.

За Малкия Сър Хю английските певци пеят песни, английските поети пишат стихове за него. В популярната английска "Балада за Малкия Сър Хю” от 17 в., възпява смъртта му и разказва за убийството. Баладата е по писмени разкази на съвременник на трагичното събитие. През 1975 г. английската рок група Steeleye Span записва своя версия на баладата

. В нея убиецът-евреин – както и в оригинала – е описан като "дама”-гей, облечена в зелено”.

Още на времето около тялото на момчето започват да стават чудеса, които поразяват очевидците. Те привличат масово англичаните и светията е популярен и до днес. Заради чудесата, Ватикана не смее официално да отрече светостта на мъченика и за разлика от Англиканската църва не се наема да го разжалва – той е и католически светия. Задоволява се само да не празнува деня му официално, с надеждата че той ще бъде забравен.

***
СВ. УИЛЯМ ОТ НОРИЧ – ЖЕРТВА НА РИТУАЛНО УБИЙСТВО

Уилям е за последно видян жив да влиза в еврейски дом – изпратен там по търговия. Свидетели са видяли част от мъченията. Тялото е захвърлено в неузнаваем вид.

Това е един от първите известни случаи в средновековието, където обвинеяват евреите в ритуални убийства. Фактите стават известни благодарение на Томас от Монмаут, който пристигнал около 1150 г. да разследва убийството в Норич. Разпитвал е свидетели, но за разследването му е помогнал най-много един маран на име Теобалд, който му е дал информация директно от вътре, от евейската общност. Той му разказал, че евреите изтезавали и убивали всяка година християнски деца, на техен празник, защото според техните пророчества така ще си възвърнат контрола на земите на Израел. Уилям е бил примамен от назначен специално за целта готвач и закаран в къщата, където първоначално се отнасяли добре с него, но внезапно му запушили устата и го разпънали на кръст. След това започнали да го изтезават, като завършили с разкъсването на главата и ребрата му с тръни, после захвърлили тялото в гората.