Летописът на Тертерите



Корицата на една от книгите, които дядо ми навремето заровил в плевнята, за не попаднат в чужди ръце. Покривът протекъл, книгата изгнила, но корицата бе останала. Подарих я на един, който по-късно ми заби нож в гърба.

А сега нещо, което премълчавах прекалено дълго.

Копирам темата от форума на Движение "Воини на Тангра". Отговарям за свяка своя дума.
Елтимир Публикувано на: 30.9.2013, 17:50



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 1 047
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 17-July 12


Много години мълчах, но вярвам, че нямам право повече да мълча. Кой, кога, как и защо унищожи една от най-ценните български книги?
Беше пергамент. Още като дете можех да различавам хартия от пергамент. С дървени корици, обшити с кожа. Никакви украшения. На предната корица имаше релеф, който така и не успях да разгледам, не се виждаше добре. С три бронзови закопчалки. Обикновено книгите от онова време имат по една или две, а тая имаше три. От времето кожата беше станала напълно черна. Като дете учех т. нар. църковнославянски, а всъщност старобългарски език. Граматиката му беше трудна, много по-сложна от сегашната, но криво-ляво се справях. С Летописа обаче ми беше трудно. Успях да разчета много малко от него. Сега като се сетя си мисля, че книгата е била започната някъде през 14-16 век. Книга с продължение, дописвана от по-късни автори. Стоеше на село. На 22 август 1978 година ме арестуваха и ме вкараха в затвора. Книгата не ми взеха, макар да направиха обиск и на село.
Връщам се през април 1980 година и виждам, че книгата я няма. Няма ги и много други книги. Питам баща ми, Георги Грънчаров, а той ми отговаря, че ги бил изгорил, защото попски книги не му трябвали. Тогава той беше ортододксален комунист. И след като заради мен ги изключили с майка ми от БКП, той отишъл на село и изгорил всичките ми безценни книги.
Не пиша, за да се оплаквам. Но се случи нещо, което вярвам, че си заслужава внимание. Плененикът ми Георги Грънчаров, носещ името на дядо си по някакъв начин въздействал на родителите ми. Дадени им бяха от други хора пари за моето лечение. Става дума за живото спасяващо лечение. Едно от условията беше да им предам цялата си библиотека. Вероятно с надеждата, че може да имам още нещо.


anti666 Публикувано на: 30.9.2013, 19:51



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 3 896
Участник # 700
Дата на регистрация: 5-December 06


За Тертерия се знае, че едно от имената на древната ни българска държава. От халколита са останали няколко артефакта с надписи, на снимката са събрани всичките, включително и този от Тартария;

Градешница, Караново, Езерово и Тартария (с дупката)
От 2007г зърнах и тази интересна илюстрация от руско списание, която касае именно халколитния период
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...ge.php?pid=6560

За унищожената книга ( а тя наистина е била безценна) от друга тема копирам това;QUOTE
Пергамент, дървени корици, подвързани с кожа и бронзови закопчалки. Пергаментът беше станал жълт, а кожата черна. Имаше много приписки от по-късни векове. Много трудно успях да разчета първите страници. Как Асеневци вземат със себе си Тертерите и руски дружинници и тръгват да освобождават България. Пътя им показвала Бялата Вълчица. Тя ги довела да Търновград.


Можеш ли да се сетиш за нещо повече. Знаем, че въстанието на братята Асеневци от 1186г не би успяло без намесата на Съвета, знаехме че са получили помощ от Волжска България, която е била в апогея на силата си. Но това е доста интересен текст, който много неща ни казва. Излиза, че подкрепата на братята ни от българската Орда е била много по-съществена.


anti666 Публикувано на: 30.9.2013, 20:16



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 3 896
Участник # 700
Дата на регистрация: 5-December 06


Мен лично този въпрос ме вълнува, защото излиза, че всичките промени на държавната система след разрушаването на Гумното в 9 век, са станали с въшна намеса;
1. Въстанието на Асеновци (както излиза от тази книга) от 1186г. последвалото освобождение от византийско робство
2. Освобождението от турско робство 1878г.
Няма какво да се заблуждаваме, Априлското въстание и въобще българските въстаници не биха могли да победят турския аскер. Събитията при Плевен и Шипка го илюстрират добре. За потушаване на Априлското въстание империята не е прехвърляла войски както срещу Шипка, а е използвала местни гарнизони и башибозук
3. Комунистическият преврат от 9-и септември. Ако не е било нахлуването на Червената армия и логистичната подкрепа дотогава, шумкарите можеха само да обират мандри.
4. Преврата от 1989г. Ако не бе "перестройката" и КГБ, още да изпълняваме петилетни планове и строим развития соц.

Та мисълта ми е. Какво може да бъде сторено, за да се гътнем сегашната система без външна помощ. Как да се излезне от този омагьосан кръг?


Елтимир Публикувано на: 30.9.2013, 20:29



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 1 047
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 17-July 12


Името е Тертерия. подмяната на двете букви не е случайна и е еврейско дело.
Да, знам. Тертерите сме може би най-древният, оцелял до днес род. Но сега въпросът е в това, че мръсните еврейски ръце пак се протягат да вземат нещо, което не им принадлежи. Преди няколко години подпалиха Гложанския манастир, след като написах, че там съм видял Книгата на Завета.
Проблемът не е само мой личен. Аз съм само един вестител, нищо повече. Казвам това, което имам право да кажа. Е, понякога прекрачвам границата и веднъж се заканиха, че ще ми отрежат ушите. Древно наказание. Сега обаче нещата ескалираха.
Но пък за сметка на това знам името на оня, който дирижира последната кампания. Племеникът ми Георги Грънчаров. Включили го в съвета на някаква банка, направили го масон и той сега стръвно се опитва да се добере до моите тайни. Тая няма да стане. Това келеменце не е Тертер, той е един обзет от алчност предател на своя род и на своята кръв. То се получи като вица за двамата братя. Преди 1944 година единият бил полицй, а другият партизанин. След 1944 г партизанинът го гонели отвсякъде, защото имал брат полицай. А полицаят го издигали, защото брат му бил партизанин. Ама в България е така. Дядо ми е бил комунист от 1923 до 1947 година. Направили го партиен секретар на селото. Един ден го извикали и му казали да посочи двама души от селото, да ги съдел някакъв съд. Дядо ми хвърлил партийната си книжка с думите, че от неговото село хора за убиване няма. Умря си безпартиен.
Можете да помогнете. Като разпространите написаното от мен. Да се знае. И нека някой се опита да напише опровержение. Тоя тип трябва да го направим за срам и за резил. Платих си Интернета, за още някой и друг ден ще имам и храна. Елтимир няма да отстъпи, защото съзнава своя Дълг и знае чий потомък е. Само където ми е трудно да се боря един. А въпросът опира до България и до българския народ.


Елтимир Публикувано на: 1.10.2013, 1:18



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 1 047
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 17-July 12


Случило се преди 8 хиляди години. Или 8 хиляди години преди Христа. Тълкуванието беше малко неясно. Първо била залята столицата. Намирала се на брега на езерото, което сега е Черно море. Водата предължила да се покачва колкото четирима мъже един върху друг за ден. Народът бягал към планините и възвишенията. Мнозина загинали. После водата спряла да се покачва. Но на мястото на плодородните равнини вече имало езера. Една част от родовете заминали на Запад. Други на юг, а трети на север. Тертерите тръгнали на север. Много от родовете останали. Изградили нови селища на високото и така оцелели.
Разказвам по памет. Така започваше книгата, изгорена от баща ми. Горяла хубаво и той си пекъл мръвки в печката. Днес внукът му, носещ същото име Георги Грънчаров иска цялата ми библиотека с надеждата, че ще намери нещо оцеляло, което да унищожи. Вкарали го в ръководството на някаква банка, направили го масон и той сега е готов на всякакво предателство в името на собствената си изгода. Получил дори титлата "Рицар на книгата", каква гавра! Ако сте безразлични, замълчете. Аз обаче няма да отстъпя. Ако трябва, ще умра заедно с всичките си останали ми знания, но на евреите нищо няма да дам.


anti666 Публикувано на: 1.10.2013, 15:29



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 3 896
Участник # 700
Дата на регистрация: 5-December 06


Не съм сигурен, след като Летописът е изчезнал докато си бил политически затворник, дали наистина е изгорен от баща ти. Колкото и чугунен комунист да е бил! Със сигурност ДС са изтарашили къщата ти в Гурково и е много вероятно да са го накарали да им предаде всичките "попски" книги.
За да ги даде леля ти на теб, а не на баща ти, явно е имала нещо предвид. В края на 70-те вече е дейставал онзи отдел 14 за културното наследство към ДС, който изнасяше зад граница всички по-особени артефакти.
А тази книга, след като описва историята на българите от халколита и Потопа, би бръкнала в задниците и на руснаците и на евреите, ако излезе наяве. Неслучайно подпалиха и Гложенския манастир за най-търсения артефакт в България.
Предполагам, за това им е и зора да ти вземат сега библиотеката.

Ако можеш, обедини тези теми в един материал и ще го пуснем в началната страница.


Елтимир Публикувано на: 1.10.2013, 17:37



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 1 047
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 17-July 12


Не знам дали ще мога. Състоянието ми се влошава катастрофално. И все ме избива на сън. Предложението на братовчедка ми и помощта на леля ми дойдоха навреме, ама условията на майка ми бяха неприемливи. Да си дам малкото, което ми е останало на едно банкерче масонче, за да ми помогнат с чужди пари за лечението ми. А не съм сигурен, дали и тогава щяха да ми помогнат. Като лиша дъщеря си и внученцето си от наслество. То пък едно наследство, ама все пак да им оставя някакъв спомен. Затова толкова искам случаят да стане известен в Интернет.
Леля ми Василка не само ми даде книгите, а ми помогна да ги пренесем у нас. Имаше една странна книга. Кожата на кориците й беше кафява, а обикновено такива почерняват с годините. Въобще едно безценно съкровище, унищожено от баща ми. Повечето бяха голям формат, А си спомням една мъничка книжка, съвсем малка. Също с бронзови закопчалки. Доколкото можах, четох от тях. Повечето далеч не бяха с религиозно съдържание. Имаше една също съвсем малка по формат книга с предсказания до края на 21 век. И нея я нямаше. Затова много ви моля, който има възможност нека напише какво са направили бабата и дядото на Георги Грънчаров, който днес се кичи с титлата "Рицар на книгата", една чисто масонска титла. И как протягат мръсните си ръце да вземат и малкото останало. Под негово ръководство. Не можете да си представите колко ми е болно и колко съм огорчен от всичко. Целият кошмар започна преди затвора, още през 1977 година. Дойде момент, когато настъпи предел на физическата ми издръжливост. Духом няма да рухна, но физически съм развалина.


Елтимир Публикувано на: 1.10.2013, 18:00



Отдаден


Група: Потребители
Съобщения: 1 047
Участник # 4 721
Дата на регистрация: 17-July 12


Ще ми се да разкажа как комунизмът унищожава човешкия морал и човешкото мислене. Дядо ми нявремето също е бил комунист. Ама в малката му библиотечка бяха повечето томове на Толстой и брошури, включително откъси от произведения на Данте. Беше голям почитател на Песталоци, великия педагог. Просто той не е вярвал в комунизма, а е бил воден от едно чувство за справедливост. В една от стаите, която ползвахме за маза имаше скривалище. Там е крил партизани преди 1944 година. Не му признаха нищо и си отиде с мизерната пенсия на селски даскал.Напуснал БКП по своя воля, когато осъзнал, че тая власт не е оная, за която той се е борил.
Родителите ми се оказоха нещо различно. Комунизмът ми ги бе осакатил духовно и това искам да се знае. Впрочем заради трях станах антикомунист. Вечер ми четяха от "Наръчник на агитатора" и искаха да казвам колко велики са СССР и Комунистическата партия. Така намразих комунизма до смърт.