Думите са от една песен на състава Кокни Ребъл. И са отправени към едно момче на име Себастиан. Дойдоха с майка си преди няколко дни, да ме видят. Седяхме на пейката пред входа, не поискаха да се качат. По една ирония на съдбата тая песен е една от любимите ми още от детски години. От 1973 година е. Кокни е лондонски диалект. Но песента е велика. А и детето беше много симпатично.
А мен искам да ме запомните като Елтимир. Когато писателя Красимир Панов ми даде името, той се уплаши. Защото по неговите думи някой друг подсъзнателно му е наредил да ми даде това име. Не ми се случва за пръв път. Подобен случай имах и с ботевградски екстрасенси, които говореха в транс, и с една ясновидка от Велинград, а и с други. Не се учудвам. Ангел идва също по традиция. По името на византийския род Ангелите, с които някога сме се сродили. Но аз предпочитам името на моя далечен прадядо Елтимир, владетел на страховитата крепост Крън. По майчина линия съм потомък на поп Хра, който пък е потомък на Кракра Пернишки. Мога да дам и доказателства.
Но това е животът. Ние все някога се връщаме при Ериг Кан, а нашите деца и внуци продължават пътеката ни. Оня ден дойдоха дъщерята и зетя. Дъщеря ми се учуди, че внучето, техният син не дава никой да го гали, а аз го погалих по главата и то не възрази. Вярвам, че с всички дядовци и внуци е така. Те подсъзнателно усещат обичта, и че ние живеем заради тях. Затова призивът ми е: живейте заради вашите деца и внуци. Не оставяйте Българският род да погине. Ние все ще си отидем, но България трябва да остане. А България, това е Българският народ.