Пещера Топчика-най-древното изображение на, знака Дингир илегендата за циклопа Топчо

Всички снимки от пещерата, тук
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=375

От години пещерата бе в плановете ни за посещение, но какви ли не небивалици се случваха, и все не успявахме да додрапаме до нея, макар, че тя не е никак далече като местонахождение от нас. Друг е проблема със самото и намиране и подходите към нея. Топчика не е никак леснодостъпна пещера, откъм подход. То и затова масово снимки на нея, няма да видите в интернет, освен тези, дето правят пещерняците и ги публикуват. До нея няма добре оформена пътека. Въобще добре оформена пътека за нея откъм Добростан нема да найдете. Към нея е само едно алпинистко слизане по едни скали и нещо като пътека, в чието начало има забита една табела, която, обаче по никакъв начин не ви ориентира, че подобието на пътека, което се очертава е именно за Топчика. Табелата е само в началото. След това нема никаква маркировка или указание.Чака ви слизане по едни сипеи по посока река Сушица и алпинистки умения по скални гърбове и откоси, които накрая именувах "Добростанското конче". Не подозирах, че имам и алпинистки заложби. Но лудостта и мерака са много по-големи от здравия разум. И въобще, там здравия разум го губиш, кога те фанат лудите. Качването на връщане изведнъж се оказа по-лесно от слизането. И по-бързо, нищо, че е само нагоре.
Не само подходът прави Топчика тайнствена, но и това, че научните изследвания върху нея, провеждани във времената на социализъма, изведнъж секват при демокрацията, а изследванията на Атанас Пейков, публикувани в книгата му "Фрагменти от безписмена Тракия", изведнъж се оказват арестувани в склада на Пловдивският музей от неговият директор Кисьов. Така, освен публикуваното в първи брой на сп. "Космос" 1969 г., друго не може да се намери. Разбира се, ако нямаш публикациите по темата на Атанас Пейков. Но тук говорим за частни случаи.
А ние знаем, колко ценни се оказват пещерите за най-древната ни история, особено при находките в пещерите Козарника, Магура, Деветашката пещера, тази при Карлуково и т.н. А учените знаят десетки подобни на тях с важни сведения за нашата история, но ги крият.
Едно е да гледаш нещата на снимки, друго е на живо. Тогава попиваш от силата и енергията на местото. А Добростан е едно чисто българско поселище, както в най-древното минало, така и до днес.
"Според Атанас Пейков това е най-старата художествена галерия по нашите земи. Те имат не само познавателно значение, но и редица художествени достойнства. Разкриват се неподозирани интереси на човешката деятелност, на общество, живяло в края на старокаменната епоха. Атанас Пейков счита, че тези гравюри са най-древните и засега единствени на Балканския полуостров." (Виж. Белинташ. Никола Боев).

Това, което наистина може да се констатира е, че тези гравюри са наистина различни, от тези дето сме виждали в Магура или в Байлово. Не съм сигурен за Говедарника и Средният камик, но това ще установим на място, когато отидем там.
Най-силно впечатление ми направи Звездния знак, който всъщност е в основата на цялата композиция от основната група гравюри. Не споделих с никого, когато бяхме, но душата ми ликуваше: "Боже, това е Дингир, това е Дингир!" (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSCN7474-1.jpg ). Какво толкова, Дингир е толкова известен знак в Близкия Изток, в Шумер. (Виж. https://www.google.bg/search?q=Dingir&sourc...ved=0CAkQ_AUoAQ ) Да, но не и когато е правен през палеолита! Тогава изображението в пещера Топчика е най-древното изображение на този знак в света! Което ясно показва, колко дълбоки и древни са корените на Изначалната ни Вяра. Колкото и да не им се иска на някои господа, особено от тракизиращия състав, няма начин. Пейков смята този знак за "слънчев символ" и е близо до истината, но явно малко не му е достигнало да познае в него знака "Дингир". Самият знак е бил в поставен в нещо като квадратна рамка, но рамкирането се е запазило по-ясно, само от лявата страна на знака. Впрочем, изследванията на Пейков сочат, че слънчевите символи, в тази пещера са поставяни, именно в такава рамка, която със сигурност е предтечата на идеята за картуша.
Вляво от знака Дингир е било изобразено стадо пасящи коне, от които са се запазили изображенията на две кончета и то донякъде (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSCN7509-1.jpg ; . http://www.voininatangra.org/modules/xcgal.../DSCN7516-1.jpg ) Вдясно долу има стилизирано изображение на бик с вътрешностите в стомаха му (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10544/DSCN7483-1.jpg ) . Не бива да се учудваме, че в една по-късна епоха, като неолита след това бичите рога са олтари навсякъде в праисторическите селища, че дори и в скалните храмове край Яйлата и Тюленово. Символ на съзвездието Бик или прецесията на Слънцето в Бик, по-нататъшните изследвания, трябва да покажат, но определено те имат Плеядна и Хиядна насоченост и връзка с Плеядите и Хиядите. Съвсем възможно вероятно е, изобразяването на вътрешностите на бика, да не е свързано само с ритуал по гадаенето по вътрешностите на жертвеното животно, а по този начин да се символизират и визират именно Хиядите. А като едно духовно-символично познание - бикът е макрокосмоса, а вътрешностите му - микрокосмоса вътре в него, и в който ние живеем. Това е своего рода познание за атома и частиците, които го изграждат. Конят е символ на неговото овладяване и култивиране (на микросвета) и най-вероятно движението на частиците. В този смисъл и символът Дингир може да се разгледа като представление на Първичната Експлозия, сложил началото на разширяващата се Вселена. Лъчите на символа експанзират във всички посоки.
Определено композицията на фигурите погледната по този начин отразява и носи знание за представите за света на дедите ни.
Друго, на което искам да се спра относно пещерата Топчика са легендите за нея. Те са две. Или по-скоро, това е една легенда, разказана в две исторически времена или пренесена от едно време в друго, но важното е, че тя също носи много ценна информация.

" Интересни са преданията за пещерата Топчик. В публикации на Ат. Пейков и др. се дават много важни сведения. Той обяснява и произхода на наименованието на пещерата. Според един вариант едноокият овчар Топчо се разбунтувал против турците. Обсаден, Топчо се самозазидал в пещерата. Това предание е от по-ново време и е свързано с турското робство.
Слушал съм и по-старо предание. То се основава на една забележителна природна даденост. Пред входа на-пещерата има огромен каменен блок. Ако извикаме на помощ въображението ще открием, че по форма се вмества в част от отвора на пещерата, от където се е срутил. Според преданието исполинът Топчо пак е бил едноок овчар, но с око на челото. Той затварял стадото си в пещерата, но бил измамен от накакъв непознат и ослепен. Легенда, в която Топчо се идентифицира с мита за циклопа Полифем... ( Из " Белинташ". Никола Боев).

Тези легенди веднага отхвърлят поредните опити името на пещерата да бъде обяснено чрез турският език. Определено това не е поредният турски топоним, който трябва да бъде сменен. Още повече, че в Добростан турското присъствие по време на робството е било много слабо. Основният компонент на легендата – едноокият овчар Топчо се е запазил през всички времена. Вторият компонент на легендата, обаче директно ни показва, коя е пещерата обитавана от циклопа Полифем, и събитията, случили се в нея, вследствие, на което циклопът Топчо с око в средата на челото е бил ослепен.
Съвсем ясно е, че древногръцкият мит за ослепяването на циклопа Полифем от Одисей и спасяването на спътниците му е нагла кражба от събития случили се в пещерата Топчика, чието име идва от циклопа-овчар Топчо, който я е обитавал. И ако при гръките това днес е мит, за Българите, това е било реално случило се събитие.
Тогава днешната река с ужасното име “Сушица” е била явно плавателна и по нея са могли да се движат кораби. Защото макар и ослепен, циклопът Топчо е толкова силен, че откъртва една близка скала и я хвърля по кораба на Одисей и спътниците му и едва не го потапя. Разстоянието между Сушица и Топчика, никак не е малко за преодоляване чрез фърляне и е ясно, че скалата хвърлена от Топчо е летяла като снаряд. Явно е, че климатът около Добростан в ония времена е бил коренно различен от сегашния и от днешните сухи сипеи и ниски дървета и храсти е нямало и помен.
Легендата дава още ценна информация. Първом българското име на циклопа – Топчо, което означава, че макар, да са се хранели с по-малките си събратя от по-новите човешки раси на сравнително по-малкият ръст – четвъртата и петата, представителите на третата корена раса – титани, циклопи и т.н. са били един от фундаментите взели участие във формирането на българската народност. Периодът, в който е живял Топчо е период на залез на неговата раса и тя е била изтикана в един ограничен ареал на живот – по-високите върхове на планините и пещерите. Може би на това се дължи нейната агресивност и кръвожадност към новите, по-слаби като физическа сила но много по-многобройни човешки раси, чиято доминация над циклопите идва вследствие, развитието на спекулативният, конкретен ум, а не на стихийната физическа сила. Това е един факт, който е отразен, не само в случката между неизвестният умник, който гърците наричат Одисей, ослепил Топчо и се измъкнал жив от пещерата му, но и в много по-късната случка между Давид и Голиат, където не грубата физическа сила решава въпроса, а гъвкавостта и изобретателността на ума. Дължимото трябва да отдадем и на циклопа. Оцелял в едни изключително тежки за расата му времена, той е един от най-силните и все пак умни за расата си индивиди, защото за да оцелееш в една изключително тежка за тебе самия и расата ти среда и времена, се изискват определени умения и качества. Отдавна е отминало времето, когато циклопите са работели и създавали божествените оръжия на “боговете от Олимп”, а от едното им Око е излизъл изпаряващ всичко живо лъч светлинна енергия. Тяхната раса отмира, техните изначални способности са изгубени. Въпреки това, трябва да кажем, че откъртеният скален блок, затрупал и премазал двете пещерни мечки, не е от земетресение, а е действие на циклопа Топчо. Още повече, че като овчар, той създава една хилядолетна традиция и най-вероятно е бил нещо като “патрон на овчарите”, тъй като използването на пещерата Топчика като овчарник продължава чак до наши дни. А тази традиция се разпространява навсякъде из територията на Балканите. И рядко има обитаема от човека пещера, която да не е била за овчарник и в по-късни времена. Особено в Родопите. Това не е вследствие практическото удобство на пещерите – да не строиш овчарски колиби, да използваш естествените климатични и теренни дадености на пещерата за развитие на животновъдството, това е въпрос на Традиция, завещана от циклопите, понеже пещерите са били техни живелища. Поради, което са станали впоследствие и “човешки” живелища и светилища. Това обяснява защо пещерата Топчика е била заселена отново масирано от хора чак 11-10 век, т.е. в началото на желязната епоха. Може би, защото дотогава е била обиталище на циклопите или на самият Топчо, което пък от своя страна ни дава сведение, че случката с ослепяването му трябва да се отнесе, някъде преди 11 век пр. хр. и няма начин тя да е отражение на древногръцки мит. Явно до 11 в. пр. хр. районът около пещера Топчика е бил обиталище на циклопи.
Втората част от легендата, която отразява времената на турското робство е само свидетел за горенаписаното. Пещерата се превръща в крепост за отпор срещу поробителя, именно защото е свято място, а не защото е удобно място за съпротива от военна гледна точка. Тази традиция се носи още от времето на настъплението на римляните на Балканите, където е засвидетелстувано, че нашите деди са се криели по пещерите и римляните са вършели същото, каквото и турците – зазиждали са ги в тях и са ги запалвали, за да ги превърнат в гроб за възкресение на Българската народност.

По време на османското владичество хора били зазидани в Ягодинската пещера
http://travel.actualno.com/Po-vreme-na-osm...news_17701.html

Преди няколко години реших да направя една обиколка точно в тоя район като плана беше да мина през Ямата,Хралупата и Топчика.Минах през първите две,обаче до Топчика така и не успях да стигна,защото се бях разбрал с хижаря да се върна до 7ч. ,че да ми отвори туристическата спалня и не ми остана време.Като гледам снимките на Йордан разбирам,че е било грешка и е трябвало да отида на следващия ден.Тъкмо ми се ходеше пак натам и ето повод да отида.Тоя път поне няма да се лутам,защото терена наистина е доста тежък.Защо ли обаче в Ямата и Хралупата не успях да видя същите неща като в Топчика.Нищо вътре не ми направи кой знае какво впечатление.Само едно скално образование, което наподобяваше седящите статуи на Буда.Ако изнамеря снимката ще я кача.

Това със скалното образувание е интересно. Ако имаш мерак, може да я публикуваш снимката, за да я видим. То вероятно само на пръв поглед, може да е природно образование, на първи план, за ума и очите, но на втори
може да е като този астрален отпечатък на Ерлик/Албастий/Хадес

http://images20.snimka.bg/004506340.jpg?r=0

Иначе, пък ние имахме настройка да отидем и до тия пещери, но се замотахме в района на Топчика, още повече, че там има потенциални пещери-светилища, които видяхме. Района, определено тепърва ще се изследва.