Ситовската кремъчна стъргалка

[Йордан_13]

На кремъчното сечиво се попадна в процеса на засаждането на картофи на нива в района на местността “Кабата” (Аязмото “св. Богородица”). То бе намерено в присъствието на парчета керамика от късножелязната епоха, които силният дъжд бе измил и разкрил. Наличието на обработен кремък в района на село Ситово, Община Родопи е една огромна изненада и изключителна находка (дар от свети Георги), защото намираното досега в района на селото и на Щутград е било във времената зона на къснобронзовата и желязна епохи и е било от ранга на керамични парчета, части от най-различни тънкостенни и дебелостенни съдове и рудна шлака.
Анализът на кремъчното сечиво, дълго около 5,4 см и начинът на изработката му, доведе до следващата голяма изненада. Въпреки, че е намерено в пласт с керамични парчета от късножелязната епоха, кремъчното сечиво е далеч по-древно. То е попаднало в пласта от късножелязната епоха, най-вероятно при земеделската обработка на терена в миналото, която е смесила пластовете. Многобройни са археологическите обекти на територията на България, където археологическите пластове са разбъркани и където върху един много ранен пласт, (примерно от неолитната епоха) има пласт от късножелязната.(Примерно http://www.standartnews.com/lyubopitno-mis...action_ref_map=[] )
Това може да бъде тълкувано само по един начин – налице е приемственост на епохите, бит на едно и също население на едно и също място с несекваща хилядолетна религиозна почит и духовен бит.
При разглеждането и анализът на кремъчното сечиво се констатира неговата първична обработка и оформление и въпреки добре запазеното му и изгладено острие, то не бе причислено нито към неолитната, нито към каменно-медната, нито към бронзовата епохи, където тези кремъчни сечива са вече с една много добра и прецизна изработка.
Затова ние се насочихме към ранните находки на кремъчни сечива в Родопите, като тези например от местността Беглика, гр. Батак от ранния палеолит (старокаменна епоха) и започнахме да търсим аналози на ситовското кремъчно сечиво. Попаднахме на такива, по форма и начин на изработка от средният палеолит (250 000–40 000 пр. Хр.).
Това са т.нар. от учените “кремъчни стъргалки”. Представата, която те имат за този период въз основа на изследванията е тази:

“През периода на средния палеолит среднопалеолитната каменна технология се характеризира с технологично и типологично еднообразие. Технологията е базирана на получаването на отломъци и изготвянето на едва няколко основни типа сечива. Това предварително ограничава типологическото разнообразие и като следствие от технологичните възможности през средния палеолит най-разпространените типове сечива са стъргалата. Каменната технология през този период е практически географски непроменяема. Хората през средния палеолит не са били в състояние да извършват дейности като пробиване, полиране, мелене, стриване, изготвяне на мъниста от черупки. По-ниската ефективност при използването на ресурсите на заобикалящата среда е в основата на ниската демографска плътност на човешките популации през периода на средния палеолит.”

И още:

“За този период е характерна потребяващата икономика - човешкото същество използва на готово, това, което намира в природата, поради което хората зависят изцяло от нея и не се различават много от животните. Те водят номадски начин на живот, занимават се с лов и събиране на ядливи растения и плодове.
През палеолита възникват нови оръдия на труда, за използването на които се предполага, че удължават и доразвиват човешката ръка. Изработват се от твърд кремъчен камък - чрез разцепването му се получат фини остриета или ръбове. За да се направи подобно оръжие или инструмент, са нужни поне 100-150 опита, което предполага, че хората тогава са били физически по-силни и издръжливи. Това са единствените свидетелства за появата на разум у човека през тази епоха.
Най-важното откритие за палеолита обаче е огънят, който значително спомага за подобряване на начина на живот на хората.”

Именно технологичното и типологично еднообразие ни позволи да определим палеолитният характер на ситовската кремъчна стъргалка. Само, че ситовското кремъчно сечиво има още по-първична изработка от среднопалеолитните кремъчни сечива, поради, което допуснахме, че то е малко по-ранно и е изработена някъде в късната фаза на ранният палеолит, т.е. то свидетелства за прехода от ранният палеолит към средният. Затова условно предположихме датировка на ситовското сечиво, някъде 300 000 години пр. Хр. (ако приемем датировката за средния палеолит 250 000–40 000 пр. Хр, а за ранният 2 500 000–250 000 пр. Хр.) Нека имаме впредвид, че тук, в палеолитната епоха, когато говорим за преходи от една нейна фаза към друга, става въпрос не за хиляди, а за десетки и стотици хиляди години, а хората обитавали този период, според учените не са от вида “хомо сапиенс”, а от вида Хомо Хабилис (http://bg.wikipedia.org/wiki/Homo_habilis ) и Хомо еректус (http://bg.wikipedia.org/wiki/Homo_erectus ), неандерталският човек (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%86 ) и кроманьонският човек

Финото и добре запазено острие на ситовското кремъчно сечиво ни позволи да проведем редица експерименти с него, и съвсем успешно и толкова добре, колкото със съвременен железен нож, с него бяха нарязани най-различни по твърдост зеленчуци и приготвени най-различни салати. Това доведе до заключението, че това сечиво не е просто кремъчна стъргалка, а прототипът на първите кремъчни ножове .
В заключение на този етап трябва да кажем, че кремъчното сечиво от покрайнините на местността “Кабата” е не само от огромно значение за селото, но и за районът около него, но и по-важност е третата най-важна неунищожена находка след Ситовският надпис и голямата каменна звездна карта. Тя потвърждава някои наши предложения за Ситовсият надпис и Шутград, изложени в съответната студия, но ни показва, че местността “Кабата” с Аязмото “Света Богородица” е бил от изключително важно значение за човека още от незапомнени времена. Надяваме се, Господ да бъде все така щедър към нас и с нови находки, да осветли още повече древното минало на селото.

[Йордан_13]

Всички снимки на артефакта, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...lbum=397&page=1

[Ванина]

Не мога да повярвамъ, че Дедите ми са типъ "неандерталски човекъ" Не, не и не, крещи Сърцето. Цялата ми същность всяка частица отъ отъ мене отрича. Не! Дедите ми са били много надъ нещата, чисти и възвишени хора. Че и преди около векъ е имало истински човеци. Какъ човеците са деградирали? Учените умело налагатъ като истина някви миражни бълнувания. Ама нали е "ученъ", тълпите вярватъ му и ръкопляскатъ му. Днесъ всеки търчи да се изучи. Обаче вече почти няма съвремененъ човекъ, който да знае какъ отъ нищото да сътвори елементарни условия за животъ. Да запали огънь безъ кибритъ, да създаде семейство, да построи къща не отъ купешки, а отъ природни материали, да земеделства и гледа животни така че да изхрани семейството си. Да измайстори нужните за бита материални предмети. А Дедите ни до скоро са били съвършенни въ битуването си. Всичко правили не само практично, а и твърде духовно, облагородено съ неземна красота. Съвременниятъ човекъ не може и едно такава елементарно ножче да си сътвори. Следователно ако автора на това ножче е тази представена отъ учените същность, съвремениятъ човекъ сравнение съ маймуноподобниятъ си предшественикъ трябва да е въ образъ на свиня, даже не свиня, а кърлежъ, глиста. Да, може крайно да звучи, но освенъ да консумира отъ магазина съвременикътъ почти нищо не може вече да сътвори. Много сме се отдалечили отъ човешката първоначална същнось на Дедите ни.